Р Е Ш Е Н И Е
№ V-89 15.06.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На първи юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 723 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София,
чрез юрисконсулт Иванова против Решение №142 от 13.01.2020г. по гр.д.№8542/2019
г. по описа на Бургаския районен съд, с което дирекцията е осъдена да заплати на Т.А.Т. сумата от общо 1705,68
лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за 245,96 ч. извънреден труд за
периода от 1.10.2016г. до 30.09.2019г., представляващ разликата между реално
положения нощен труд за периода и преизчисления с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 4.10.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата 420 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по
сметка на РС.
Бургас сумата от 278,23 лв. - за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение,
с което искът да бъде отхвърлен. Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че
за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало
сумирано. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при
надвишаване нормата на работни часове бил заплащан на въззиваемия като
извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. При изчисляване на
отработеното работно време на въззиваемия
и компенсиране на положения извънреден труд била приложена нормативната
уредба по специалния ЗМВР.
Неправилно
били изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за
заплащане на допълнително възнаграждение за „своеобразен извънреден нощен
труд“.
Посочени са
правните норми на ЗМВР, които според въззивника са относими към казуса предвид
статута на въззиваемия на държавен служител в системата на МВР, като същите са
съпоставени с норми на КТ и ЗДСл, за да се направи обобщен извод, че за
държавните служители, включително тези от МВР не намира субсидиарно приложение
КТ, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ. Твърди се, че
положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били
отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на издадените на основание
чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР наредби: Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регулиращи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Изтъква се, че тези наредби, видно от
дефинирания предмет на уредбата в чл.1 уреждат една и съща материя с НСОРЗ,
НЗСДА и НРВПО. Акцентира се, че наредбите, издадени въз основа на ЗМВР са
специални спрямо ЗДСл и КТ. ЗМВР не предвиждал ограничение на нощния труд до 7
часа дневно, за разлика от КТ, като според въззивника нормалната
продължителност на работното време през нощта и през деня според ЗМВР били
еднакви – 8 часа. Различието в нормативната уредба било обяснимо със
спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, която обуславяла и други различия по отношение на обема на полагания
труд. Тези различия според въззивника не аргументират извод за дискриминационно
третиране на конкретната категория служители, защото за тях били предвидени
редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални
блага, каквито нямали работещите по трудови правоотношения, включително тези в
системата на МВР. Цитирани са конкретни придобивки.
Въведено е
оплакване, че районният съд е допуснал смесване на нормите относно нощния труд
и извънредния труд, като създал несъществуваща конструкция на „извънреден нощен
труд“ и неправилно интерпретирал цялостната уредба на тази материя.
Излагат се
подробни съображения, че положения труд в определения от работодателя или
закона отчетен период представлява съвкупността- сбора от отработените часове
дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява дали общо положения
труд бил в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния
период или я надвишава, при което надвишението представлява извънреден труд.
Затова за лицата, които полагали едновременно дневен и нощен труд не можело да
се говори за „извънреден нощен труд“, нито за „извънреден дневен труд“.
Подчертава се, че трудът е или в нормите за продължителност или част от него е извън тях. Анализиран е
начина на изчисляване на нормалната продължителност при сумирано отчитане на
работното време по НРВПО и по Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като е посочено,
че в наредбите, издадени на основание ЗМВР от 2014г. и от 2015г. липсва такъв
механизъм. Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОЗР превръщане на нощния труд в
дневен чрез прилагането на коефициент 1,143 основателно не съществувало в
наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната
продължителност на дневния и нощния труд съвпадали и коефициентът при тях би
следвало да е 1. Твърди се, че предвидения коефициент 0,143 в чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. бил произволно число, въведено по
целесъобразност от министъра на вътрешните работи, както и че преценката на
органа, комуто била делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187,
ал.9 ЗВНР за въвеждането му или за отпадането му не подлежи на съдебен контрол.
Подчертава се, че в следващите наредби този коефициент не съществува, като
отсъствието му било в синхрон с разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР.
Въззивникът акцентира още на това, че тази разпоредба посочвала ясно, че
превръщането на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой
отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли положен
извънреден труд, а нямала за цел определяне на часовете нощен труд над нормата
такъв, за които да се дължи допълнително възнаграждение. Липсата на разпоредба,
идентична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ в ЗМВР и наредбите му не съставлявала празнота
в правото, която да подлежала на запълване, защото уредбата на ЗМВР не била непълна,
а изчерпателна. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща
материя, намирали приложение специалните норми, които изключвали действието на
общите.
Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез адв.Кралев. С него жалбата се
оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е
правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз
основа на които страната обосновава претенцията си. Не ангажира доказателства.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и
е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Предявеният главен
иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР, а правното основание на иска за
обезщетение за забавено плащане- чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд
като държавен служител на длъжността старши полицай от
1.10.2016г. до 1.08.2019г. в група ОДЧ към ГПУ- Бургас и от 1.08.2019г. до
момента- в ГОДГ към ГПУ- Бургас при Регионална дирекция „Гранична полиция”
гр.Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична
полиция”. Работил на 12/ 24-часови смени по определен график, през
времетраенето на които полагал труд и през нощта. Претендира за осъждане на
ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 1705,68 лв. (съобразно изменението на
претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за 245,96
часа извънреден труд за периода от 1.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени при
преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е
оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.
Посочил е, че положеният
от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г.
на министъра на МВР. Съгласно чл.31,
ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В следващите наредби липсвала подобна
разпоредба. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и
редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР, не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се
прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/,
какъвто не е бил ищецът през процесния период. Направено е и възражение за
погасяване по давност на претенцията за периода от 1.10.2016г.- 4.10.2016г. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период наредби
на министъра на МВР
не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало
по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 11.07.2016г. до
2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е,
че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно
приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Субсидиарното прилагате се налагало, понеже се касае за
полагане на труд, макар и по служебно правоотношение и третирането на ищеца по
различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на
часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело до
поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудов
договор лица, което съдът е счел за недопустимо.
Съобразно приетото експертно заключение съдът е приел
исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради
което исковата претенция е уважена в претендирания размер, ведно със законната
лихва за забава за периода от предявяването на иска.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение
се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-
правилно.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция
страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с
изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение,
заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното
време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
Районният съд е обсъдил всички относими и
допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което
настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото
решение. Въззивната инстанция споделя
изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.
Бургаският
окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Съгласно разпоредбата
на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Дефиниция за понятието „извънреден
труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е
трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него
работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а
от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на
МВР. Според тази норма относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд
се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното
работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на
смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието
извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за
държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на
тримесечие, което надвишава редовното им работно време.
В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.
При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период- така чл.187,
ал.3 ЗМВР. Използваният от законодателя термин „е
възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са максимално допустимите, но не
означава, че това е нормативно установения размер на нормалната
продължителността на нощния труд на държавните служители от системата на МВР,
работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална продължителност на
нощния труд.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на МВР. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.3 от последните три наредби е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
В тези три наредби обаче липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе в изложението/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници /служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.
Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.
Принципът на отчитане на работното време
е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ-
в работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да
установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР-
чл.187, ал.3, регламентацията е сходна- работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
/преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/.
Редът и
начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е
установен в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържа в съответните подзаконови
нормативни актове- НРВПО /Наредбата за работното време, почивките и отпуските/
и НСОРЗ /Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за
работещите по трудово правоотношение и в Наредбите на министъра на МВР,
издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за държавните
служители в МВР.
Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ , когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.
Макар такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди приемането й през 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./, доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от приемането на наредбата през 2007г., няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и преди 2017г., когато същите работят на сумирано работно време. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира процесния коефициент 1,143.
Съгласно чл.21, ал.2 от Наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на Наредбата от 2015г., както и чл.18, ал.2 от Наредбата, издадена през 2014г. Чл.31 от Наредбите предвижда, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е, че в приложимите към казуса Наредби, издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според изготвените графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния закон за МВР липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд на служителите в МВР, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.
Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Отново следва да се подчертае, че отчетността на работното време е свързана с нормалната му продължителност, която следва да е установена със закон, тъй като законодателната уредба, в съответствие с международните ангажименти на страната, следва да осигурява както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и опазването здравето на работника / служителя. Няма спор, че продължителното полагане на нощен труд оказва неблагоприятно влияние върху здравето на работника/ служителя, поради което и в КТ е законоустановена нормална продължителност на нощния труд от 7 часа. Възприетият в чл.9, ал.2 от НСОРЗ принцип на отчетност на нощния труд чрез приравняването му към дневен с коефициент 1,143 не просто запазва трудовото възнаграждение на работника служителя, полагащ нощен труд, а по мнение на настоящият съдебен състав е израз на разбирането, че 7 часа нощен труд, положен в часовете от 22.00 до 6.00 се равняват като въздействие върху човешкия организъм на 8 часа дневен труд /което рефлектира върху способностите на работника/ служителя да изпълнява с необходимата бързина и качество служебните си задължения/.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 и приравнен на дневно работно време възлиза на 1965,96 часа, като разликата от 245,96 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на 1705,68 лв. не е начислена и не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с претенцията за мораторна лихва до предявяването на иска и законна лихва върху главницата за периода след подаването на исковата молба.
Предвид горното,
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход
на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 390 лв.-
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №142 от 13.01.2020г. по гр.д.№8542/19г. на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция” – МВР, адрес: гр.София, бул.“Княгиня Мария
Луиза“ № 46, да заплати на Т.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата
от 390 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, с включен ДДС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.