Решение по дело №1/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 197
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20201510200001
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

22.06.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

16.06.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

1

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Е.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***,,Т. Александров“ № 41, ет. 2 – кантората на адвокат Г.Ю. против Наказателно постановление № 19-5310-001106 от 17.10.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Ю. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.09.2019 г. около 09:50 ч. на автомагистрала ,,Струма“ при км 56+570 в посока гр. София, Д.Е.С. управлявал товарен автомобил ,,МАН“ с рег. № СА989НК. Водачът бил спрян за проверка от служители на въззиваемата страна – мл. автоконтрольор А.Г. и Г.С., които чрез направена справка с ОДЧ установили, че автомобилът е дерегистриран, а водачът има наложена глоба, неплатена в срока за доброволно плащане. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 1106 от 02.09.2019 г. от А.Г. в присъствието на свидетеля Г.С., в който е посочено, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка отразена в акта и на нарушителя са наложени съответни наказания. Видно от писмо рег. № 113900-342/14.01.2020 г. от гл. инспектор Р. Боюклийски при Сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил, на 12.06.2019 г. е регистриран нотариален договор за покупко-продажба № 15783/12.06.2019 г. при нотариус № 622, новият собственик Валентин Е.С. е трябвало в едномесечен срок да промени собствеността, а в двумесечен срок ако регистрацията не бъде променена, то тя бива служебно прекратена; на 13.08.2019 г. регистрацията на автомобил с рег. № СА7989НК е прекратена на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирно МПС. На 11.09.2019 г. собственикът е възстановил регистрацията на превозното средство с рег. № Е9663МС. Видно от писмо рег. № 348000-507/21.01.2020 г. от Началника на РУ гр. Дупница товарен автомобил ,,Ман“ с рег. № СА7989НК е с прекратена регистрация считано от 13.08.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Свидетелят – актосъставителят А.Г. заявява пред съда, че поддържа констатациите отразени в АУАН. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля, които са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с нарушенията, като същите изцяло се подкрепят и от писмените доказателства по делото. Свидетелят Г.С. е заличен от списъка на лицата за призоваване поради неявяването му, като съдът е преценил, че липсва необходимост от разпита му тъй като делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна и при наличните доказателства. 

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, в качеството му на оправомощено лице въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, приложена по преписката.

 

По нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП:

Съдът счита, че е допуснато съществено нарушение, което може да се разглежда, както на плоскостта на процесуално правните, така също и на материално-правните. Нарушението, което е допуснал жалбоподателят според наказващия орган е за това, че управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, което е установено чрез справка с техническо средство РСОД и справка с ОДЧ. При такова описание на нарушението съдът е в невъзможност да провери достоверността на тези констатации, които не се ползват с доказателствена сила, а трябва да се доказват изрично. Недопустимо е в наказателното постановление да не е посочена датата, от която тази регистрация е прекратена и съдът няма как да прецени дали е налице нарушението. Този порок е съществен и няма как да бъде саниран с последващи действия на наказващия орган, тъй като датата е задължителен реквизит от описанието на нарушението в АУАН и НП. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Съдът изцяло споделя изложените от процесуалния представител доводи, че жалбоподателят не е извършил описаното в наказателното постановление нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като деянието не е осъществено от субективна страна.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение без представи за резултат и насока към цел.

Безспорно установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е бил със съзнание и убеденост, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред. Процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е със служебно прекратена регистрация.

Видно от доказателствата по делото собственик на автомобила не е жалбоподателя, а друго лице – Валентин Е. Сашов и жалбоподателят няма как да узнае, че автомобилът е бил спрян от движение или е със снета регистрация ако липсва стикер и ако има регистрационни табели на автомобила. Още по-малко е могъл да знае какви административни нарушения е допуснал собственика, които да са довели до дерегистрацията. В случая липсва вина при извършването на нарушението, а административното нарушение винаги следва да бъде извършено виновно.

Това нарушение само по себе си също е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление по п. 1, тъй като не е налице умисъл за извършването му.

 

По нарушението на чл. 190, ал. 3 ЗДвП:

По отношение на второто описано в АУАН и санкционирано с НП, по реда на чл. 185 от ЗДвП, нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, съдът намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Съгласно нормата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП "Наложено наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване." Тоест в хипотезата на разпоредбата са посочени лимитативно актовете, с които следва задължително да е била наложена незаплатената в посочения 1-месечен срок глоба, а именно: наказателно постановление, електронен фиш или съответно съдебно решение или определение на съда, при евентуално обжалване на НП или електронен фиш. От обхвата на тази норма, по волята на законодателя, са изключени административните наказания глоба налагани с фишове по реда на чл. 39 от ЗАНН и др. В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят управлява МПС въпреки, че има неплатена глоба. Не е посочено с какви и с колко на брой актове са били наложени същите и дали става въпрос за наказателни постановления или електронни фишове, както и дали не става въпрос за друг вид глоби наложени с фишове. Наред с това не е указано, кой е акта и дали този акт или актове, с които на водача са наложени административни наказания глоба е влязъл в сила, респективно бил ли е обжалван, за да може да се прецени от съда от кога следва да се брои посочения в чл. 190, ал. 3 ЗДвП 1-месечен срок за доброволното заплащане на наложеното със същите глоби. В този смисъл наличния в съдържанието на АУАН недостатък свързан с непълнота и неяснота е бил пренесен и в съдържанието на съставеното във връзка с него и обжалвано НП. Неяснотата при описанието на нарушението неминуемо накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е поставен от АНО в обективна невъзможност да ангажира съответни оневиняващи го доказателства за изпълнение на законовата разпоредба на чл. 190, ал. 3 ЗДвП и заплащане на по-рано наложените му наказания "глоба" в срок.

Предвид изложеното, по пункт 2 обжалваното НП следва да се отмени като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неяснота на обвинението и препятстващи правото на защита на жалбоподателя.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                               

                                                Р   Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-5310-001106 от 17.10.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на Д.Е.С. с ЕГН ********** *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20 (двадесет) лв. за нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: