РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _18.06._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание
на _осемнадесети май_
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _502_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.127, ал.2 във връзка с чл. 59 ал. 9 от СК.
В исковата молба се твърди, че с решение на РС В. е прекратен
брака между страните, че първоначално с това решение е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето М. на неговата
майка, но с решение на ОС В., решението на РС в тази му част е отменено и
упражняването на родителските права е предоставено на бащата, като на майката е
определен режим на лични контакти с детето и е присъдена съответна издръжка.
Твърди се, че ищцата е завела гр.д. 266/2017 г. по описа на РС
Л. и на същото правно основание, но съдът не е уважил иска, че бабата по бащина
линия гледа детето М. и не й дава да го вижда и не изпълнява съдебното решение,
с което й е определен режим на лични контакти, поради което е завела нчхд №
249/2019 г. с правно основание чл. 182 ал.2 от НК на РС Л., което е висящо.
Твърди се също така, че има образувано и ДП № 573/2017 г. на V УП на ОДМВР гр.В.
срещу ответника по делото за престъпление по чл. 144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Твърди се също така, че ищцата има информация, че ответникът е
напуснал пределите на Р България и от два месеца се намира при баща си в
Германия, поради което е уведомила „Отдел закрила на детето” в гр. М., които са
извършили проверка при колегите си в гр. Л. и била информирана, че това
наистина е така.
Счита, че е налице промяна в обстоятелствата и моли съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето на нея – като негова майка, на бащата да се определи
подходящ режим на лични контакти, както и да бъде осъден бащата да заплаща
издръжка за детето.
Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е представил
писмен отговор, като заявява, че счита че не са налице промени в
обстоятелствата. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Твърди се,
че с влязло в сила на 08.05.2018 г. на основание чл. 28 ал. 4 във връзка с чл.
26 ал.1 от ЗЗД детето М. е настанено в дома на семейството на неговата баба по
бащина линия до настъпване на причини за изменение или прекратяване на взетата
мярка за закрила и в случая е налице така наречената „заместваща грижа” по
смисъла на чл. 137 от СК. Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
От представените по делото решения на РС В. и решение на ОС В. се установява, че с
решение по гр. д. 9697/2013 г. на РС В. е прекратен брака между страните по
делото и родителските права по отношение на малолетното дете М.С.М. са
предоставени за упражняване на майката. С решение по в.гр.д.681/2014 г. ОС В. е
изменил постановеното решение по гр.д. 9697/2013 г. на РС В., като е отменил
решението на РС В. в частта, в която родителските права по отношение на
малолетното дете М.М. са предоставени на неговата майка и е предоставил същите
на бащата С.М.И., определил е режим на лични отношения на майката с детето и е
осъдил майката да заплаща по 85 лв. месечна издръжка, считано от влизане на
решението в законна сила.
От приложеното към настоящо дело гр.д. 266/2017 г. се
установява, че по същото с решение от 28.09.2018 г. – влязло в законна
сила е отхвърлено друг предявен иск от Д.И.З.
против С.М.И. с правно основание чл. 127 ал.2 във връзка с чл. 59 ал. 9 от СК
за изменение на решение № 1043/28.05.2015 г.
на Ос В. по в.гр.д. № 681/2014 г. в частта в която са предоставени
родителските права по отношение на детето М.С.М. на бащата С.М.И. като
неоснователен.
Настоящият иск е заведен на 23.07.2019 г. само няколко месеца
след постановяване на решението по гр.д. 266/2017 г. с твърдение, че са
настъпили нови обстоятелства.
Видно от събраните в настоящото производство доказателства е,
че не са налице съществени изменения във фактите и обстоятелствата от
предходното решаване на идентичен между страните спор. Напротив, в настоящото
производство са събрани доказателства, от които се установява, че детето все
така продължава да се чувства много добре в семейната среда на своя баща, който
макар и към определени моменти да пребивава в чужбина, предвид обстоятелството,
че работи там, то по отношение на детето продължава полагането на адекватни и
изключително добри грижи от семейството на неговия баща, където детето е
отглеждано почти от неговото раждане. Няма промяна в средата, в която се
отглежда детето и тя е все така подходяща и сигурна за него, както и при
предходното определяне на родителските права и местоживеенето на детето. Видно
от назначената по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза е, че детето
е емоционално стабилно, без нарушения в поведенческото развитие, когнитивно и
психомоторно развитие – в норма за възрастта, налице е съответствие между
календарна и умствена възраст. От експертизата, както и от доказателствата по
делото се установява, че срещите между майката и детето се осъществяват рядко,
като от показанията на свидетелите И.Г., В.И. и Н.Г. се установява, че детето
не иска да ходи при своята майка и не иска да приказва за нея. От показанията
на същите свидетели се установява, че бабата, към която детето е силно
емоционално привързано е правила опити да го убеди да отиде при майката, при
епизодичните й идвания в гр.Л., за да види детето, но същото е отказвало и е
заявявало категорично че не иска да ходи и не иска майката да го вземе.
От психолого-психиатричната експертиза се установява, че е
създадена емоционална връзка с родителите майка и баща, но поради по-редките
срещи с майката, съществува риск от създаване на отчуждение на детето от
майката, установява се, че не са налице данни за негативно повлияване на
бабата, която до момента е отглеждала детето, която се е грижила добре за него и е задоволявала
интересите му. Установява се, че
конфликтната семейна среда, която съществува е риск за способностите на детето
да изгради бъдещи емоционални връзки, както и, че това е рисков фактор и за
емоционалното поведение. Вещите лица препоръчват родителите да ползват фамилна
терапия, с оглед установяване на ред в отношенията, което е в интерес на
детето. Категорични са, че откъсването от семейството на бащата би било
негативно за развитието на детето, както и че за възстановяване на връзката
между майката и детето може да се възстанови постепенно, поетапно, с по-чести и
по-дълги контакти, под контрол на социалните, тъй като има семейни конфликти,
които се поддържат във времето. От заключението на вещите лица, се установява,
че причината майката да е на по-заден план в представите на детето са по-редките
контакти с нея и обстоятелството, че не са в обичайната за детето среда и
непосредствено семейно обкръжение, но това не означава, че връзката с майката е
прекъсната, просто е по-слабо изразена.
От приложения към делото социален доклад за детето, представен
от ДСП Л. също се установява, че детето
е много добре обгрижвано, същото е спокойно, с подходящ режим съобразно
възрастта, посещава извънкласни дейности, на които е водено от своята баба.
Установява се, че социалните работници са извършвали многократно проверки и не е било установявано детето да е било
свидетел на насилие или друго негативно отношение или влияние в семейството на
своя баща и неговите родители. От представените доказателства по делото /писма
и социални доклади от ДСП М. и ДСП Л./ се установява, че майката не желае да
съдейства на социалните служби, същата не е оказала съдействие на ДСП М. за
съгласуване на план за срещи с детето, с цел подобряване на връзката между тях.
Посочените по-горе доказателства водят до извода, че към момента майката макар
и да заявява желание да й се предоставят родителските права по отношение на
детето, то тя не желае да работи със специалисти за подобряване на слабата
връзка с детето, както и за повишаване на родителските си капацитет.
Съгласно трайната съдебна практика основание за изменение на
определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след
определянето им изменения на обстоятелствата, които съществено засягат
интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който
упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение. При това изменението може да се дължи както
на промяна на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за
упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и
са настъпили след този момент. Под „изменение на обстоятелствата” се разбират
както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родители,
при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при ново разрешение. Предвид това, за да
се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9
във връзка с чл. 127 ал.2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на
упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а
е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите
обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява
родителските права, или би се подобрило положението му ако родителските права
се предоставят на другия родител.
В настоящия случай по делото не са представени каквито и да
било доказателства, от които да се направи извода, че от определяне режима на
упражняване на родителските права и личните контакти са настъпили промени,
които да водят до влошаване положението на детето при бащата и такива, които ще
доведат до подобряване положението на детето, като упражняването на
родителските права се предостави на неговата майка. Обстоятелството, че майката
от известно време се е установила да живее в страната и има желание и
възможност да се грижи за детето си лично, не е достатъчно, за да се приеме, че
са налице законовите предпоставки за промяна на родителските права. Твърде
дълго /почти от своето раждане/ детето не е живяло с майка си и през този
период от около 5-6 години то е живяло в дома на своя баща, като е обгрижвано
основно от своята баба по бащина линия, при която е настанено и към момента с решение
по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. През изминалия дълъг период
от време детето се е привързало изключително много към семейството на своя баща
и по-конкретно към своята баба по бащина линия и именно тя е станала опората и
значимия възрастен за детето. Както бе посочено по-горе при обсъждане
заключението на назначената по делото съдебна психолого-психиатрична
експертиза, за да се постигне възстановяване на прекъснатата връзка с майката е
необходимо време и постоянни усилия и от нейна страна и от страна на бабата,
която е потърсила помощ и ползва социална подкрепа от специалист-психолог.
Видно от заявеното от майката и нейния
процесуален представител е, че същата счита за недопустимо при „жива майка
детето да се отглежда от неговата баба”. Следва, обаче, да бъдат отчетени
чувствата, емоционалното и психично състояние на детето и неговата привързаност
към мястото и хората, с които е живяло в семейната среда на своя баща. С оглед
интереса на детето и препоръките от вещите лица специалисти – психолог и детски
психиатър, съдът приема, че е необходимо усилие от страна на майката за установяване
на ред в отношенията и изграждане на една по-близка емоционална връзка, едва
след което да се помисли за евентуална промяна на средата, в която да живее
детето и в която с взаимните усилия на майката и нейното семейно обкръжение последното
да се чувства спокойно, закриляно и
обгрижвано. Съдът счита, че откъсването на детето от сигурната среда, за
каквато приема дома на своя баща и зоживяването с майката в друго населено
място, със съществуващата слаба емоционална връзка между майка и дете, ще
предизвика стрес у детето и ще му повлияе негативно.
Предвид изложеното и изхождайки преди всичко от интересите на
детето, съдът счита, че не се налага промяна в съществуващото положение относно
упражняването на родителските права и предявения иск, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Както бе посочено и по-горе детето живее и се отглежда в
стабилна семейна среда, има трайно установени навици и режим, посещава детско
заведение, за него се полагат адекватни грижи и същото се чувства сигурно и
спокойно в дома на бащата.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ищцата да
заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 600 лв. заплатени
като възнаграждение за един адвокат.
Следва да бъде осъдена ищцата да заплати и направените
деловодни разноски от РС Левски в размер на 571,20 лв. – заплатени като
възнаграждение на вещите лица по назначената съдебна психолого-психиатрична
експертиза.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.И.З. ***, ЕГН ********** против С.М.И. ***,
ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 във връзка с чл. 59 ал. 9 от СК
за изменение на решение № 1043/28.05.2015 г. на ОС Варна по в.гр.д. № 681/2014
г. в частта в която са предоставени родителските права по отношение на детето М.С.М.
с ЕГН ********** на бащата С.М.И. ЕГН ********** – като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.И.З. със сочени по-горе данни да заплати на С.М.И. – със
сочени по-горе данни направените деловодни разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Д.И.З. със сочени по-горе данни да заплати по сметка на
Районен съд гр. Л., направените от съда деловодни разноски в размер на 571,20
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: