Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр.
София,...............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 5028
по описа за 2015 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от А.С.А. против „Р.“ ЕООД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД, вр чл. 79, ал.1
от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземане
и заместване в дълг от 11.12.2013г. трето за спора лице „О.П.К.“ЕООД /старо
наименование „У.П.И.“ ООД/ му прехвърлило всички свои вземания, които имало към
ответника „Р.“ ЕООД по споразумение за встъпване в права и задължения от
15.06.2009 г. и нот. акт за учредяване на договорна
ипотека № 159/07.10.2009г., том I -1, рег.№
1637, нот.дeло №
146/2009г. на нотариус Б.с район на действие – районът на СРС, а именно: главница
от 75 744.49 евро и неустойка към 11.12.2013г. в размер на 86 580.01 евро. За
прехвърлянето на вземането ответникът бил уведомен от цедента
с нотариална покана на 20.01.2014г. За процесните вземания
ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д.
№ 53514/2014г. на СРС, ГО, 127 състав, срещу която ответникът подал възражение
по реда на чл.414 от ГПК. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да приеме
за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 75 744.49 евро /главница,
представляваща трета вноска с падеж 31.10.2009г. и четвърта вноска с падеж
20.12.2011г., съгласно споразумение за встъпване в права и задължения от
15.06.2009г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Б.с район на действие –
районът на СРС/, 86 580.01 евро/неустойка за забава върху главницата ,изтекла
до 11.12.2013г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2014г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните
възражения: оспорва договорът за прехвърляне на вземане от 11.12.2013г. да е
породил действие спрямо него, тъй като към датата на сключването на този
договор ответникът нямал никакви задължения към цедента
по споразумението от 15.06.2009г. и ноталиалния акт за
учредяване на договорна ипотека; задълженията по споразумението от 15.06.2009г.
и по нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека ответникът изплатил на цедента в периода 2009 г. – 2011 г., за които плащания били
издадени писмени доказателства от цедента – разписки
от 10.11.2009г., 18.12.2009г., 20.12.2010г. и от 15.12.2011г., удостоверение от
19.12.2011г., сключен бил и договор на 06.11.2009г. за опрощаване на задълженията;
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на трета вноска и
първа и втора вноска от четвъртата вноска, както и по отношение на неустойката
върху тези вноски; прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка,
поради противоречие с добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от споразумение за встъпване в права и
задължения от 17.06.2009г., сключено между ответника „Р.“ ООД и трети за спора
лица - „У.П.И.“ ООД и Б. Е.К., ответното
дружество „Р.“ ООД е встъпило в правата и задълженията на Б. Е.К. спрямо „У.П.И.“
ООД по Договор за възлагане на строителство от 01.11.2006г. и анекс към него.
Със споразумението „Р.“ ООД е поело
задължение да заплати на „У.П.И.“ ООД сумата от 140 399.88 евро или тяхната
левова равностойност по централния курс на БНБ с включен ДДС за два апартамента
и паркоместа, описани в договора, както следва: първа
вноска в размер на 25 000 евро в срок до 24.09.2009г., втора вноска в размер на
34 655.38 евро в срок до 30.09.2009г., трета вноска в размер на 15 000 евро в
срок до 31.10.2009г. и четвърта вноска в размер на 65 744.50 евро на три равни
вноски от по 21 914.83 евро на 20.12.2009г., 20.12.2010г. и 20.12.2011г.
Страните са се споразумели при неизпълнение на задълженията примателят
да заплати неустойка в размер на 0.1 % върху неизплатената част от задължението
за всеки просрочен ден.
С нот. акт №
159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Б.с район на действие –
районът на СРС ответникът „Р.“ ООД е учредил в полза на „У.П.И.“ ООД договорна ипотека върху недвижими
имоти за обезпечение на вземанията на „У.П.И.“
ООД в размер на 15 000 евро /трета
вноска/ и в размер на 65 744.50 евро/четвърта вноска/, в това число главница,
евентуална неустойка за забава, разноските и всички други плащания.
С договор за прехвърляне на вземане и заместване в
дълг от 11.12.2013г. кредиторът „У.П.И.“ ООД /ново наименование „О.П.К.“ЕООД/ е
прехвърлил на ищеца А.С.А. вземането си към „Р.“ ООД, заедно с всички
обезпечения и принадлежности, вкл. изтекли лихви и неустойки, в размер на 162
324.50 евро, от които главница 75 744.49 евро
и неустойка към 11.12.2013г. в размер на 86 580.01 евро, което вземане е
обезпечено с ипотека по нот.акт № 159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. В договора за цесия е посочено, че
вземането произтича от споразумение за встъпване в права и задължения от
17.06.2009 г.
С нотариална покана цедентът
„О.П.К.“ ЕООД /старо наименование „У.П.И.“ ООД/ е уведомил на 20.01.2014г.
длъжника „Р.“ ООД за сключения договор за цесия./л.14 – 15 от приложено чгрд. № 53514/2014г. на СРС, ГО, 127 състав/.
На 03.10.2014г. ищецът е поискал издаване на заповед
по чл.417 от ГПК срещу ответника. Със заповед от 31.10.2014г. по чгр.д. № 53514/2014г. на СРС, ГО, 127 състав, съдът е
разпоредил длъжникът „Р.“ ЕООД да заплати на А.С.А. сумата от 75 744.49 евро,
представляваща непогасени трета вноска с падеж 31.10.2009г. и четвърта вноска с
падеж 20.12.2011г., съгласно споразумение за встъпване в права и задължения от
15.06.2009г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 159/07.10.2009г.,
том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Б.с район на действие –
районът на СРС, ведно със законната лихва за периода от 03.10.2014г. до
изплащане на вземането, сумата от 86 580.01 евро , представляваща неустойка за
забава върху главницата, изтекла до 11.12.2013г.
Ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК и молба
за спиране на изпълнението на издадената заповед, с която е представил копие на
четири разписки за извършени плащания.
В хода на делото са представени оригиналите на
разписките от 10.11.2009г., 20.12.2010г., 15.12.2011г. и 18.12.2019г.,
както и удостоверение от 19.12.2011г.
и договор за опрощаване на задължения от 06.11.2009г.
По делото е назначена графологическа
експертиза за установяване автентичността на подписите под разписките,
удостоверението от 19.12.2011г. и договора за опрощаване на задължения от
06.11.2009г., както и счетоводна
експертиза за установяване на обстоятелството дали посочените в разписките суми
са постъпили в счетоводството на „У.П.И.“ ООД“, чийто заключения ще бъдат
обсъдени по долу в мотивите на
решението.
Изслушани са показанията на св. Б. Е.К. – бивш
управител на „У.П.И.“ ООД, от чийто показания се установява, че познава М.Б.,
който е подписал договора за опрощаване на задължения от 06.11.2009г. Свидетелят
заявява, че е издал в негова полза пълномощно през 2009г., но никога не го бил
упълномощавал да опрощава вземания на „Р.“ ЕООД. След като К. научил, че е
съставен договор за опрощаване на дълга на „Р.“ЕООД веднага сезирал
прокуратурата.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД:
За да бъде
уважен предявеният иск трябва да е доказан следният фактически състав: 1/да съществува
непогасено договорно задължение за ответника; 2/това задължение да е
прехвърлено с договор за цесия на ищеца по делото; 3/ ответникът да е уведомен
за цесията.
Видно от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 159/07.10.2009г., том I -1, рег.№
1637, нот.дeло №
146/2009г. на нотариус Б.с район на действие – районът на СРС между трето за
спора лице „У.П.И.“ ООД в качеството на кредитор и „Р.“ ЕООД в качеството на ипотекарен длъжник и собственик на недвижим имот е сключен следния
договор: 1/Страните са
приели, че „Р.“ ЕООД дължи на „У.П.И.“ ООД
сумата от 140 399.88 евро, която да бъде заплатена на четири вноски:
първа вноска в размер на 25 000 евро в срок до 24.09.2009 г.; втора вноска в
размер на 34 655.38 евро в срок до
30.09.2009 г.; трета вноска в размер на 15 000 евро в срок до 31.10.2009 г.;
четвърта вноска в размер на 65 744.50 да бъде заплатена на три равни вноски,
както следва: първа вноска на 20.12.2009
г., втора вноска на 20.12.2010 г. и трета вноска на 20.12.2011г. За неизпълнение на задълженията
в установените срокове „Р.“ ООД дължи неустойка в размер на 0.1 % върху
неизплатената част от задължението за всеки просрочен ден. В нотариалния акт е
посочено, че тези задължения произтичат от Споразумение за встъпване в права и
задължения от 15.06.2009г., сключено между „У.П.И.“ ООД, Б. Е.К. и „Р.“ ООД в качеството
на приемател; 2/За обезпечаване
на вземанията на „У.П.И.“ ООД в
размер на 15 000 евро /трета вноска/
и в размер на 65 744.50 евро/четвърта
вноска/, в това число главница, евентуална неустойка за забава, разноските
и всички други плащания, „Р.“ ЕООД е учредило в полза на кредитора договорна
ипотека върху недвижими имоти, описани в
нотариалния акт. Описаното в нотариалния акт Споразумение за встъпване
в права и задължения от 15.06.2009г., сключено между „У.П.И.“ ООД, Б. Е.К. и „Р.“
ООД, не е представено по делото.
Представено е Споразумение за встъпване в права и
задължения от друга дата – 17.06.2009г., сключено между „У.П.И.“ ООД, Б. Е.К. и „Р.“ ООД. Видно от
това споразумение „У.П.И.“ ООД в качеството на изпълнител по Договор за
строителство на недвижим имот от 01.11.2006г., Б. Е.К. в качеството на възложител по Договор
за строителство на недвижим имот от 01.11.2006г. и „Р.“ ООД в качеството на
приемател, са се споразумели „Р.“ ООД в качеството на приемател да встъпи в
правата и задълженията на Б. Е.К. спрямо „У.П.И.“ ООД по Договор за възлагане
на строителство от 01.11.2006г. и анекс към него. Изпълнителят се е задължил да
върне на възложителя всички получени към датата на подписване на това
споразумение суми за извършени СМР в изпълнение на Договор за възлагане на
строителство от 01.11.2006г. и анекс към него. Приемателят „Р.“ ООД е поел
задължение да заплати на изпълнителя „У.П.И.“
ООД сумата от 140 399.88 евро или тяхната левова равностойност по централния
курс на БНБ с включен ДДС за два апартамента и паркоместа,
описани в договора, както следва: първа вноска в размер на 25 000 евро в срок
до 24.09.2009г., втора вноска в размер на 34 655.38 евро в срок до
30.09.2009г., трета вноска в размер на 15 000 евро в срок до 31.10.2009г. и
четвърта вноска в размер на 65 744.50 евро на три равни вноски от по 21 914.83
евро на 20.12.2009г., 20.12.2010г. и 20.12.2011г. Страните са се споразумели
при неизпълнение на задълженията примателят да заплати
неустойка в размер на 0.1 % върху неизплатената част от задължението за всеки
просрочен ден.
С договор за
прехвърляне на вземане и заместване в дълг от 11.12.2013г. кредиторът „У.П.И.“
ООД /ново наименование „О.П.К.“ЕООД/ е прехвърлил на ищеца А.С.А. вземането си
към „Р.“ ООД, заедно с всички обезпечения и принадлежности, вкл. изтекли лихви
и неустойки, в размер на 162 324.50 евро, от които главница 75 744.49 евро и неустойка към 11.12.2013г. в размер на 86
580.01 евро, което вземане е обезпечено с ипотека по нот.акт № 159/07.10.2009г.,
том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. В договора за цесия е посочено, че
вземането произтича от споразумение за встъпване в права и задължения от
17.06.2009 г.
С горепосочения
договор за прехвърляне на вземане и заместване в дълг от 11.12.2013г. „У.П.И.“
ООД /ново наименование „О.П.К.“ЕООД/ е встъпило в задълженията на Б. Е.К. към А.
С.А. в размер на 55 000 евро по разписки
от 21.05.2010г. и от 15.03.2012г. и за погасяване на задълженията си към А.С.А.
дружеството/„У.П.И.“ ООД /е сключило договора за цесия, с който е прехвърлило
вземанията си към „Р.“ ООД.
На основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, с нотариална покана цедентът „О.П.К.“ ЕООД /старо наименование „У.П.И.“ ООД/ е
уведомил на 20.01.2014г. длъжника „Р.“ ООД за сключения договор за цесия./л.14
– 15 от приложено чгрд. № 53514/2014г. на СРС, ГО,
127 състав/.
Ответникът направи възражение в хода на делото, в
съдебно заседание от 08.11.2017г., че договорът за прехвърляне на вземане и заместване
в дълг от 11.12.2013г. бил недействителен, тъй като бил сключен между свързани
лица – между Б. Е.К. в качеството на физическо лице и в качеството му на
управител на търговско дружество - „О.П.К.“ ЕООД /старо наименование „У.П.И.“
ООД/. Това възражение е несвоевременно. Съгласно чл.193, ал.1 от ГПК, заинтересованата
страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Договорорът за
прехвърляне на вземане и заместване в дълг от 11.12.2013г. е представен с
исковата молба, но не е оспорен на посоченото основание нито с отговора на
исковата молба, нито с допълнителния отговор, поради което възражението е преклудирано и не е предмет на делото.
Спорен въпрос е дали задължението на „Р.“ ЕООД,
описано в т.1 от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Б.с район на действие –
районът на СРС, действително е съществувало към датата на сключване на договора
за цесия от 11.12.2013г., респ. дали част от него е била опростена с договор за
опрощаване на задължение от 06.11.2009г., а останалата част от него е била погасена,
чрез плащане, от ответника.
В подкрепа на твърденията си, че е заплатил задълженията
си към цедента
„У.П.И.“ ООД ответникът ангажира писмени доказателства по делото – договор за
опрощаване на задължение от 06.11.2009г., четири разписки от 10.11.2009г., 20.12.2010г.,
15.12.2011г. и 18.12.2019г., както и удостоверение от 19.12.2011г.
Всички документи са оспорени от ищеца още с ИМ, макар
някои от тях – договорът за опрощаване на задължения от 06.11.2009г. и
удостоверение от 19.12.2011г., да са представени в хода на делото. Четирите
разписки са представени от ответника при подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта по чл.417 от ГПК.
По отношение на всички документи е открито
производство по оспорване по реда на чл.193 от ГПК с определение от 24.10.2018г.,
като е разпределена и доказателствена тежест. В мотивите на предходно определение за
насрочване на делото от 08.03.2016г. също
е разпределена доказателствена тежест по отношение на
тези документи.
В четирите разписки е посочено, че са издадени от Е.М.Д.,
гражданин на Република Ирландия, в качеството на управител на „У.П.И.“ ООД. /л.128-131/.
В разписката от 10.11.2009г. е отразено, че „Р.“ ЕООД,
представлявано от своя управител Р.Ю.И. е заплатило на „У.П.И.“ ООД сумата от 10 000 евро в изпълнение на
„доплащане на трета вноска“ по нот. акт за учредяване
на договорна ипотека № 159/07.10.2009г., том I-1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Ж.Б..
В разписката от 20.12.2010г. е отразено, че „Р.“ ЕООД,
представлявано от своя управител Р.Ю.И., е заплатило на „У.П.И.“ ООД
сумата от 22 000 евро в изпълнение на „плащане на четвърта вноска“ с
падеж 20.12.2010г. по нот. акт за учредяване на
договорна ипотека № 159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Ж.Б..
В разписката от 15.12.2011 г. е отразено, че „Р.“
ЕООД, представлявано от своя управител С.Ю.А., е заплатило на „У.П.И.“ ООД
сумата от 21 745 евро в изпълнение на „плащане на четвърта вноска“ с
падеж 20.12.2010г. по нот. акт за учредяване на
договорна ипотека № 159/07.10.2009г.,
том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Ж.Б.. Указано е, че
вземанията по нотариалния акт са изцяло погасени и дружеството няма финансови
претенции към „Р.“ ЕООД.
В разписка от 18.12.2019 г. е отразено, че „Р.“ ЕООД, представлявано от своя
управител Р.Ю.И., е заплатило на „У.П.И.“
ООД сумата от 22 000 евро в изпълнение
на „плащане на четвърта вноска“ с падеж 20.12.2009г. по нот.
акт за учредяване на договорна ипотека №
159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Ж.Б..
От заключението на графологическата
експертиза, което съдът кредитира, се установява, че четирите разписки не са
подписани от посочения в
разписките управител на „У.П.И.“ ООД - Е.М.Д., поради което съдът прие, че тези документи са неистински и
на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 от ГПК ги изключи
от доказателствения материал по делото.
При справка в публичния търговски регистър се
установява, че Е.М.Д. е бил управител на „У.П.И.“ ООД единствено през периода
07.10.2010г.-13.12.2010г., не и за
периода след тази дата и в този смисъл посочването му като управител в разписки
от 20.12.2010г., 15.12.2011г. и 18.12.2019г.
, които издава самото дружество, също е обстоятелство в подкрепа на извода, че
документите са неистински. От Търговския регистър е видно, че към 18.12.2019
г. „О.П.К.“ ЕООД /старо наименование „Уест Пропърти интернешънъл“ ООД/ вече е било обявено в несъстоятелност с
решение от 29.07.2016г. по т.д.№
934/2010г. на СГС и е назначен синдик на дружеството, а не се е представлявало
от управител.
По отношение на представения от ответника Договор за
опрощаване на задължение от 06.11.2009г./л.133/:
Видно от договора в него е посочено, че е сключен между Б. Е.К.
– гражданин на Република Ирландия в качеството на кредитор, и „Р.“ ЕООД в
качеството на длъжник. В него е отразено, че
кредиторът опрощава на длъжника парично задължение в размер на 75 744.50
евро по вземане, обезпечено с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г.
От
заключението на графологическата експертиза, което
съдът приема, се установи, че този договор не е подписан от Б. Е.К., а от М.А.Б.. Ответникът заяви в хода на делото,
че М.А.Б. подписал договора от името на управителя на „У.П.И.“ ООД - Б.К. в качеството на негов пълномощник, за
което представи нотариално заверено пълномощно от 09.09.2009г.
/л.187 – л.206/. Видно от това пълномощно с него Б. Е.К. в
качеството на физическо лице, а не като управител на търговско дружество, е
упълномощил М.А.Б. да го представлява пред нотариус при
подписване на договори за покупко- продажба на
недвижими имоти, описани в пълномощното,
и да го представлява пред всички
държавни и общински служби и съдилища,
като подава, подписва и получава молби,
относно издаването на удостоверения за данъчна оценка и всякакви документи и извършва всички необходими действия във
връзка с описаните в пълномощното недвижими имоти. От съдържанието на пълномощното става ясно, че с него М.Б. не е упълномощен от „У.П.И.“ ООД да опрощава задължения на „Р.“ ЕООД към дружеството,
поради което няма основание да се приеме, че задълженията на ответника са
опростени в размер на 75 744.50 евро. С оглед на графологическата експертиза, съдът
приема, че договорът за опрощаване на вземане от 06.11.2009г. е неистински
документ, поради което, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2
от ГПК, го изключи от доказателствата по делото.
По
отношение на представеното от ответника удостоверение от 19.12.2011г./л.132/: В
този документ е посочено, че е издаден от управителя на „О.П.К.“ ООД /старо
наименование „У.П.И.“ ООД/ - Сергей Сергиенко, който
заявява, че е получил от пълномощника на същото дружество - Е.М.Д., сумата от 22 000 евро, съгласно разписка от 20.12.2010г., и сумата от 21 745
евро, съгласно разписка от 15.12.2011г., за погасяване на задължения на „ Р.“
ЕООД за четвърта вноска с падеж 20.12.2011г. по нот.акт
за учредяване на договорна ипотека №
159/07.10.2009г., том I - 1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Б.. В удостоверението е
посочено, че задължеията на „Р.“ ЕООД по нотариалния
акт са изцяло погасени и „О.П.К.“ ЕООД
/старо наименование „У.П.И.“ ООД/ няма
никакви претенции към него. От
заключението на графологическата експертиза, което
съдът кредитира, се установява, че представеният документ, който има характер
на разписка, озаглавен „удостоверение“ от 19.12.2011г., не е
подписан от посочения автор С.С.– управител на „О.П.К.“
ЕООД, поради което съдът прие, че този
документ е неистински и на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2
от ГПК, го изключи от доказателствения материал по
делото.
Неоснователно
е възражението на ответника, че по отношение на четирите разписки и разписката
от 19.12.2011г., озаглавена“ удостоверение“, както и по отношение на договора за опрощаване на задължение от
06.11.2009г., приложение следвало да намери чл.301 от ТЗ. Съгласно посочената
разпоредба, когато едно
лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В
конкретния случай липсват доказателства „О.П.К.“
ЕООД/старо наименование „У.П.И.“ ООД/ изобщо да е било уведомено за процесните разписки и договор за опрощаване на задължение от
06.11.2009г. преди датата, на която е сключило договор за цесия/11.12.2013г./,
с който е прехвърлило вземанията си на А.С.А.. От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът приема, се установява, че в счетоводството на цедента „О.П.К.“ ЕООД не са отразени процесните
разписки и договор за опрощаване на задължение. На 18.03.2014г. управителят на
„О.П.К.“ ЕООД/старо наименование „У.П.И.“ ООД/ след като е научил за издадения
договор за опрощаване на задължение от 06.11.2009г. веднага е уведомил
прокуратурата./л.26-27/. Ищецът също е подал сигнал до прокуратурата за процесните разписки
и договор за опрощаване на задължение от 06.11.2009г., по който е образувано
досъдебно производство №11906/2014г. на СРП/л.28-37/. В настоящото производство
ищецът своевременно, още с подаването на ИМ, е оспорил разписките и договора за
опрощаване на задължение от 06.11.2009г., за които бе установено в хода на
делото, че са неистински документи.
Видно
от заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, задължението на
„Р.“ ЕООД към „У.П.И.“ ООД по споразумение за встъпване в права и задължения от
17.06.2009г. е възлизало на 140 399.88 евро/274 598.29 лв./, за която сума „У.П.И.“
ООД е издало фактура №
10000870/03.08.2009г. на стойност 274 598.29 лв. Длъжникът „Р.“ ЕООД е извършил
плащания по тази фактура в размер на 64 655.38 евро /126 454.93 лв./, както
следва : на 23.09.2009г. е заплатил първа вноска в размер на 25 00 евро /48
895.75 лв./, на 03.11.2009г. е заплатил втора вноска в размер на 34 655.38 евро
/67 780.03 лв./, на 04.11.2009г. е заплатил част
от трета вноска в размер на 5000 евро /9 779.15 лв./, които са отразени в
счетоводството на кредитора. Няма осчетоводени последващи
плащания от „Р.“ ЕООД. Неизплатеният остатък от задължението на ответника по фактура № 10000870/03.08.2009г.
е 148 143.36 лв., която сума фигурира до 11.12.2013г., като крайно салдо в
счетоводните регистри. Представените от ответника разписки и договор за
опрощаване на задължение от 06.11.2009г. не са осчетоводени от „О.П.К.“ЕООД. В счетоводството
е отразено, че на 11.12.2013г. във връзка с договор за цесия от 11.12.2013г.
вземането на „О.П.К.“ЕООД от „Р. ЕООД в размер на 148 143.36 лв. е прехвърлено
на А.С.А.. След извършеното осчетоводяване във връзка с договор за цесия от
11.12.2013г в счетоводството на „О.П.К.“ЕООД по сметка 411 – „Вземания от
клиенти“ по партидата на контрагента „Р.“ ЕООД не съществува задължение по
фактура № 10000870/03.08.2009г.
При
така събраните по делото доказателства, съдът приема, че задълженията на
ответника за заплащане на част от трета и цялата четвърта вноска по нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. не са били заплатени на кредитора „О.П.К.“
ЕООД към 11.12.2013г., поради което
правото на вземане за част от трета и цялата четвърта вноска е съществувало за това
дружество към посочената дата и същото е прехвърлило това свое право на А.С.А. с договора за цесия от 11.12.2013г.
В
тежест на ответника бе да докаже, че е заплатил задълженията си, но
ангажираните от него доказателства не доказаха твърденията му, поради което предявеният
иск е изцяло основателен.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Възражението е неоснователно.
Предявеният иск е за общо задължение в размер на 75 744.49 евро, представляващо
сбора на част от трета вноска и цялата четвърта вноска по споразумение за
встъпване в права и задължения от 17.06.2009г. и по нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Б., плащането на което е
било разсрочено на отделни вноски, поради което срокът за погасяване е
петгодишен. Третата вноска е с падеж 31.10.2009г., а четвъртата вноска е
разсрочена на три равни плащания, съответно на 20.12.2009г., 20.12.2010г. и
20.12.2011г., по отношение на които не са изтекли пет години към датата на
подаване на ИМ – 03.10.2014г./ датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /.
По предявения иск за заплащане на неустойка с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр чл. 92, ал.1 от ЗЗД:
Видно от от т.1 на нот. акт за учредяване
на договорна ипотека № 159/07.10.2009г., том I-1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Жернард
Б.ответникът е поел задължение да заплати договорна неустойка в размер на 0.1 %
върху неизплатената част от задължението за всеки просрочен ден.
Тъй като третата вноска
в размер на 15 000 евро е частично платена на 04.11.2009г. в размер на 5 000
евро, а четвъртата вноска от 65 744.50 евро изобщо не е изплатена, ответникът
дължи неустойка за всеки ден на забава за периода от датата на падежа за
отделните вноски до посочената от ищеца дата – 11.12.2013г/ датата на сключване
на договора за прехвърляне на вземане от 11.12.2013г./. Съдът, чрез счетоводната
програма на „Апис“, изчисли неустойката върху трета и
четвърта вноска от датата на падежите, посочени в нот. акт за
учредяване на договорна ипотека № 159/07.10.2009г., том I-1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Ж.Б., до 11.12.2013г., при
което определи общият размер на неустойката на 84 995.14 евро, до който размер
искът е доказан по основание и размер, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 86 580.01 евро следва да бъде отхвърлен. Спорен
въпрос по делото е дали клаузата, уреждаща
неустойката за забава, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Съдът приема, че клаузата за
неустойка не е нищожна на посоченото основание, поради следните съображения: Съгласно
ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК,
преценката за нищожност на клауза за неустойка се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент.
Неустойката е нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В
конкретния случай неустойката е уговорена за неизпълнение на парично задължение
за заплащане отделни вноски, като размерът
на неустойката е определен на 0.1 % на ден за всеки ден забава при дължима първа
вноска от 25 000 евро с падеж 24.09.2009г., дължима втора вноска от 34 655.38
евро с падеж 30.09.2009г., дължима трета
вноска от 15 000 евро с падеж
31.10.2009г. и дължима четвърта вноска от 65 744.50 евро, платима на три равни
части от по 21 914.83 евро на
20.12.2009г., 20.12.2010г. и 20.12.2011г. Така определеният размер на неустойка
не е неприемлив от гледна точка на
обществото до степен да накърнява принципа за справедливост в гражданските и
търговски отношения, тъй като договорената неустойка е от 0.1 % на ден или 36 %
на година. Ответникът е могъл при подписване на нот.
акт за учредяване на договорна ипотека №
159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. да предвиди и да изчисли размера на
неустойката при евентуално неизпълнение на задълженията. Единствено от неговото
неправомерно поведение зависи дали размерът на дължимата неустойка ще нарасне
във времето или задължението ще бъде заплатено своевременно. Ответникът не е
изпълнил значителна част от задължението си да заплати стойността на извършени
СМР на обща стойност от 75 744.49 евро, като е забавил плащането на трета
вноска с повече от четири години, а забавата за плащане на четвърта вноска е
повече от три години по отношение на най-старото от трите плащания за тази
вноска. При така договорения начин на формиране на неустойката, съпоставен с
размера на задължението и евентуалните вреди от неизпълнението, съдът приема,
че неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
По възражението за изтекла погасителна давност: Съгласно чл.111, б. “в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Съгласно чл.114, ал.4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава
давностният срок започва да тече
от последния ден, за който
се начислява неустойката.
В конкретния случай
последният ден, за който се начислява неустойката е 11.12.2013г., а исковата
молба е подадена на 03.10.2014г., когато е подадено заявлението по чл.417 от ГПК, поради кото вземанията за неустойка не са
погасени по давност.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 13
535.70 лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 39.05 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Р.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, че
дължи на А.С.А., ЕГН **********,***, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, сумата
от 75 744.49 евро/главница,
представляваща непогасени трета вноска с падеж 31.10.2009г. и четвърта вноска с
падеж 20.12.2011г., съгласно споразумение за встъпване в права и задължения от
17.06.2009г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
159/07.10.2009г., том I -1, рег.№ 1637, нот.дeло № 146/2009г. на нотариус Б.с район на действие –
районът на СРС/, сумата от 84 995.14 евро, представляваща неустойка за забава
върху главницата, изтекла до 11.12.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.10.2014г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК на 31.10.2014г. по чгр.д. № 53514/2014г. на
СРС, ГО, 127 състав, като иска за неустойка в останалата част до пълния
предявен размер от 86 580.01 евро, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД да
заплати на А.С.А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в
заповедното производство разноски в размер на 13 535.70 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.С.А. да заплати
на „Р.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 39.05 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: