ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_______________
гр. Варна, 8 август 2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII състав, в закрито съдебно заседание на осми август
две хиляди двадесет и втора година, в състав :
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА
след като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1659 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба подадена от Н.А.Н. ***, срещу Решение №ЛДЖ-22-5/14.07.2022 г. издадено от И. Г. – инспектор в ИВСС гр. София, с
което е отхвърлена, като неоснователна жалба на Н. срещу действията на Районен съд Хасково,
Районен съд Димитровград и Окръжен съд Хасково, в качеството им на администратори на лични данни, извършени по при разглеждането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК,
подадено от жалбоподателя на 06.07.2021г. пред Районен съд Димитровград.
С молба с.д. № 11424/25.07.2022г., във връзка с
разпореждане на съда за внасяне на дължимата държавна такса от 10 лева, от
страна на Н. е направено искане за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по
делото, тъй като не разполага със средства. Представена е декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние.
Съдът, с Разпореждане № 9658/25.07.2022г. съдът е
изискал справки от НБД за семейно положение на жалбоподателя, от ТД на НАП - за
наличието на трудови договори, от НОИ – за получени пенсии, обезщетения, помощи,
от Дирекция „Местни данъци“ за притежавано движимо и недвижимо имущество.
С молба с.д. № 11628/27.07.2022г. от Н. е поискано
и предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по
делото.
С оглед представената декларация, получените справки от
посочените органи и служби, както и посоченото в жалбата, че към момента не разполага със средства,
съобразявайки и константната практика на ВАС, съдът намира, че Н.Н. няма
достатъчно средства за заплащане на разноските по делото. Това налага
освобождаване на същия от заплащане на такси и разноски в настоящото
производство, на основание чл. 83 ал. 2
от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Що се отнася до искането му за предоставяне
на правна помощ съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗПП правна
помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други
закони. Основанията за предоставяне на правна помощ са регламентирани в ал. 1-3 на чл. 23 от ЗПП. Анализът на цитираните
текстове водят до извода, че такава се предоставя в случаите, когато законът
задължително предвижда такава и при тези, когато страната не разполага със средства за заплащане на адвокат,
желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, като е уточнено,
че по граждански и административни дела тази преценка съдът формира като вземе
предвид неизчерпателно посочени в закона обстоятелства – доходи, семейно
положение, имуществено състояние, трудова заетост, здравословно състояние и др.
В случая безспорно не сме в хипотеза на
задължително назначаване на правна помощ. Не е налице обаче и другата хипотеза,
доколкото отсъстват и двете кумулативно дадени предпоставки. Дори и да се
приеме, че Н. не разполага със средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, в случая с оглед характера на производството, съдът намира,
че в конкретния случай интересите на
правосъдието не изискват правна помощ по чл. 21 т. 3 от ЗПП, а именно - процесуално
представителство. Настоящото производство е инициирано по жалба на Н. и видно
от материалите по делото, до този момент същия се е защитавал сам и се е
възползвал изцяло от правото си на защита. На съда му е служебно известно, че Н.
притежава завидни познания върху законите в страната и борави свободно с
правната материя. Не на последно място, съдът отчита и обстоятелството, че по
други производства, по които е допускана правна помощ на Н., въпреки назначения
адвокат, Н. продължава да се защитава сам и не рядко оттегля предявените жалби /така напр. АД №
2498/2021г. на настоящия състав/, пренебрегвайки процесуалният си представител, като по този начин е
показвал многократно, че не се нуждае от правна помощ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
молбата за предоставяне на безплатна правна помощ е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Съдът, като съобрази, че страни в проведеното административно производството са Н.А.Н. ***, Районен съд Хасково,
Районен съд Димитровград и Окръжен съд Хасково, както и че съгласно чл. 41 от ЗСВ - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е
юридическо лице със седалище София,
което няма териториални структури, намира, че делото не му е подсъдно.
Налице е хипотезата на чл.133 ал.2 от АПК, тъй като посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, поради което делото следва да се разгледа от Административен съд София - град, в района на който е седалището на органа – инспектор в Инспекторат към ВСС.
С оглед установеното и на основание чл.133 ал.2 от АПК, компетентен да разгледа жалбата е Административен съд София - град. Делото не е подсъдно на Административен съд – гр. Варна. Поради това, производството следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на Административен съд София – град.
Воден от горното и на основание чл.135 ал.2 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н.
от заплащане на държавни такси и разноски в производството по адм.д. № 1659/2022 г., до приключването му във всички инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.Н. за предоставяне
на правна помощ за процесуално представителство по настоящото дело.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 1659/2022 г. по описа на VІІ състав на Административен съд гр.Варна.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд гр. София по подсъдност.
Определението в частта, в която
производството е прекратено и се изпраща по подсъдност на АССГ не подлежи на обжалване. В останалата част
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
седмодневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :