Решение по дело №134/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 153

гр. Видин, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

 двадесети юни

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

134

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от М.Д.Н. ***, действаща чрез пълномощника си адв.Л.М. ***, против решение № 83/ 25.02.2022г., постановено по АНД № 1189/2021г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 730/26.10.2021г. на директор на РДГ - Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е немотивирано, не са обсъдени събраните доказателства, възраженията във въззивната жалба и изложените в нея доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно отменено обжалваното НП.

Ответникът по делото, в писменото си становище, оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като нарушението е доказано и липсват съществени процесуални нарушения.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си е основателна.

Твръди се от наказващия орган, че при извършена проверка на 21.09.2021г. от служители на РДГ- Берковица било установено, че касаторът Н., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, на 20.09.2021г. е издала превозни билети общо за 20.00 пр.м3 дърва за огрев, от № 11738/00133 до № 11738/00137, въз основа на превозен билет от № 11738/00131 от 17.09.2021г., който е за 8.00 пр.м3 дърва за огрев. Общата кубатура на всички превозни билети се оказала 28.00 пр.м3, като преиздадените превишават с 20.00 пр.м3 тези от превозния билет, въз основа на който са издадени. Посочено е, че нарушението било извършено в землището на с.Делейна на 20.09.2021г. и било открито на 21.09.2021г.

За нарушението бил съставен АУАН № 730/21.09.2021г., за нарушени разпоредби на чл.15, ал.1, т.1 от НКОГТ във връзка с чл. чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ. Въз основа на него е издадено НП № 730/26.10.2021г., за нарушение на същите разпоредби, както и във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, с което на касатора било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

С обжалваното решение съдът е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН отговаря на всички формални изисквания на ЗАНН, деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, и е доказано по несъмнен и безспорен начин.

След като обсъди доводите на страните и обжалваното първоинстанционно решение, настоящият съдебен състав намира, че направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни и не почиват на събраните доказателства по преписката. Основателни са изложените твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в касационната жалба.

В АУАН като нарушени са посочени нормите на чл.15, ал.1, т.1 от НКОГТ във връзка с чл. чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, а в процесното НП е добавен и чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ.

С оглед обстоятелството, че чл.257 от ЗГ урежда санкцията, а чл.211 от ЗГ, правомощието на лицата – респективно качеството на нарушителя, то обсъждането на нарушението се свежда до приложената разпоредба на чл.15, ал.1, т.1 от НКОГТ. Според нея се забранява „издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец“. От така цитираната разпоредба е видно, че тя също е обща такава и следва да препрати към конкретно посочване на нарушените изисквания, за да е ясно кои са те.

Административнонаказващият орган обаче се е ограничил до посочване на въпросната обща разпоредба, без да изясни установеното от него деяние коя точно разпоредба нарушава, респ. къде са уредени въпросните изисквания, които са нарушени. В този смисъл и нае става ясно и какви точно са те. До фазата на касационното производство, остава неизяснена правната квалификация на нарушението. Не става ясно каква е конкретната нарушена правна норма, респ. къде са уредени изискванията, които са нарушени, за да е изпълнено изискването на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, където обвинението за съответното административно нарушение следва да бъде пълно, точно и ясно, съответно да отговаря на изискванията по чл.42, ал.1 от ЗАНН. Неясното обвинение е съществено нарушение на императивните разпоредби, с което се нарушава правото на защита на уличеното лице, обуславящо незаконосъобразност на НП. Това нарушение не е отчетено от състава на ВРС.

Изводите, обратни на тези в оспореното решение, са за неспазване на формалните изисквания относно съдържанието на АУАН и НП по чл.42,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, с което е нарушена възможността на нарушителя да разбере правните рамки на административното обвинение, респ. да упражни правото си на защита в производството.

Без да е налице коректно и правилно посочена нарушената правна норма, както в АУАН, така и в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването на НП, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неконкретизирането на нарушената правна норма и твърденията от страна на наказващият орган в тази насока в АУАН и в НП, водят до незаконосъобразност на НП. Още повече, че едва когато нарушението е коректно и правилно описано, включително и е посочена нарушената правна норма, едва тогава нарушителят би могъл да организира адекватна защита и съответно да ангажира доказателства. В противен случай е налице нарушаване на правото му на защита, което от своя страна е категорията на съществените такива, които не биха могли да бъдат санирани от която и да било съдебна инстанция и при наличието, на които обжалваното НП подлежи на отмяна.

НП е незаконосъобразно и не би могло да се приеме, че това е порок, който може да бъде саниран в съдебното производство.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за отмяна на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните във връзка със съществото на спора.

С оглед гореизложеното решението на районния съд, като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго по съществото на правния спор, с което да бъде отменено атакуваното НП.

Предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от касатора, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 83/ 25.02.2022г. по АНД № 1189/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 730/26.10.2021г. на директор на РДГ - Берковица, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 730/26.10.2021г. на директор на РДГ-Берковица, с което на М.Д.Н. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.