Р Е Ш Е Н И Е
№
……………,гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
С. КОЛЕВ
при
секретаря Светлана Стоянова изслуша докладваното от съдията С. Колев адм. д. №
1797 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 4 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Аник технолоджи" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от З.К., против мълчалив
отказ на Зам. Кмета на Община Варна и на Главния архитект на Община Варна за
разглеждане и одобряване, съответно - за издаване на актове в производство по чл.150 от ЗУТ, за
комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по заявление с peг. № АУ057637ВН/29.06.2020г. за промяна предназначението на
сграда с кадастрален № **************, находяща се в гр. *****, ул. „*****“ **.
Сочи се, че след депозиране на заявлението ответникът не е уведомявал
оспорващото дружество за констатирани нередности и необходимост за представяне
на други документи във връзка с откритото административно производство.
Независимо от това, липсва произнасяне на ответника до депозиране на жалбата в
Административен съд – Варна. С оглед последното в жалбата се твърди, че е
налице правната фикция на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК вр.
с чл. 213 от ЗУТ, който е и предмет на съдебен контрол в настоящото
производство. Обосновава правния си интерес от оспорване на мълчаливия отказ с
наличието на облигационна връзка – договор за наем, с лице, което желае да
ползва имота като училище, което налага извършване на исканата промяна на
предназначението на имота. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени формирания мълчалив отказ по заявление peг. № АУ057637ВН от 29.06.2020г.
и преписката да се върне на компетентния орган за произнасяне по същество.
Във връзка с молба от процесуалния
представител на ответника с.д. № 13799/06.11.2020 г. (л. 80 от делото) и като
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, комплексният
проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ съдържа самостоятелни съставни части
- проект за подробен устройствен план и инвестиционен проект, които части се
одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж, без да се изчаква
поотделно влизането им сила и в които производства компетентността е
разпределена от законодателя на различни органи, съдът съобрази, че като ответници в
настоящото производство следва да бъдат конституирани упълномощеният Заместник
кмет на Община Варна П. П. и главният архитект на Община Варна. Това е сторено
с Определение № 2455 от 16.11.2020 г. по настоящото дело.
В съдебно заседание за оспорващото
дружество „Аник технолоджи" ООД се явява адв. С.
В., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
При даване на делото ход по същество
представител за двамата ответници не се явява. Представени са писмени становища
от Гл. ю.к. И. С. в качеството на процесуален представител на двамата
ответници. Жалбата на „Аник
технолоджи" ООД се оспорва като недопустима поради липсата на годен за
оспорване административен акт като са изложени доводи, че в разглеждания случай
не е налице правната фигура на мълчаливия отказ по смисъла на чл. 58 АПК.
Алтернативно жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за всеки един от ответниците. Прави се възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че жалбата се
приеме от съда за основателна и оспорващото дружество претендира присъждане на
адвокатски хонорар в размер, който надвишава определения в Наредба №1/2004 г.
минимум.
В приложена по делото молба с.д. № 10660 от
02.09.2020 г. (л.32 от делото), депозирана от процесуалния представител на Зам.
кмета на Община Варна, е изразено становище по съществото на повдигнатия правен
спор. Основно се твърди недопустимост на жалбата поради липсата на формиран
мълчалив отказ. В подкрепа на това твърдение сочи, че поради липса на произнасяне
на общинския орган по устройство на територията – ЕСУТ, досежно внесения от
оспорващото дружество за одобряване Комплексен проект за инвестиционна
инициатива /КПИИ/ за ответниците не е започнал да тече срокът за произнасяне.
Сочи се също, че предвид обединяването на няколко административни процедури в едно
общо производство - това по чл. 150 ЗУТ, то установяването на несъответствие с
материалните предпоставки на закона дори само по отношение на една от
съставките на Комплексния проект това има за своя правна последица отказ за
одобряване на целия КПИИ. Изтъква се, че към документацията, приложена към
заявлението от 29.06.2020г., оспорващото дружество „Аник технолоджи" ООД
не е приложило документите, за които на дружеството са дадени изрични указания да
ги представи с писмо на главния архитект рег. № АУ027731ВН от 25.03.2020 г.,
приложено към жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция (л. 13
от делото). Изтъква се, че в представената със заявлението документация са
констатирани редица нередности – установено е несъответствие в изписване наименованието
на строежа в договора за изготвяне на комплексен доклад за оценка на
инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите и на самия доклад
за оценка на инвестиционните проекти, по повод на който е инициирано
производството. Такова несъответствие в наименованието на строежа е
констатирано и по отношение на намиращото се в административната преписка Становище
№ 67-00-9070/ 29.07.2020 г. на РИОСВ – Варна.
Посочено е в същото писмо, че представения
за одобряване КПИИ не съответства на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-3/21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за
обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването,
културата и изкуствата и на чл. 41, ал. 4 от Наредба №7/22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. В същото писмо-становище са изложени данни за сезиране на Районна
прокуратура Варна с искане да се извърши проверка досежно представени пред
Министерство на образованието и науката /МОН/ неистински документи –
Удостоверение № 29/29.05.2019 г. за въвеждане в експлоатация на сграда и на
Разрешение за строеж № 157/12.08.2018 г. за сграда с административен адрес гр. *****,
ул. „*****“ №**, за които се твърди, че са издадени от Главния архитект на
общината. Същите документи са послужили на частно основно училище „******“ да
получи разрешение от МОН да извършва на посочения адрес дейности, свързани с
образованието. Алтернативно се твърди, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след като прецени съдържащите се в
административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по
делото доказателства във връзка с приложимия закон - ЗУТ, административния акт
- предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено
от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорващото дружество „Аник
технолоджи" ООД се легитимира пред съда като собственик на имот с
идентификатор ************** по КК и КР на гр. *****, представляващ УПИ ***** в кв.** на *** м.р. на гр. ***** ведно с построената
в него сграда, с административен адрес ул. “****“ № **, въз основа на
приложените към доказателствата НА № **, том ****, Дело № ***** от 11.11.1997
г. (л.9 – 11 от делото); НА № **, том **, рег. № *****, Дело № ***** от
12.12.2019 г. (л. 12 от делото) и Решение от 20.03.1998 г. на Окръжен съд –
Варна, Фирмено отделение, по ФД № 2772/1995 година. Дружеството е инициатор на
производството по чл.150 от ЗУТ, от което се налага извод, че жалбата е
депозирана от лице, което разполага с признат от закона правен интерес от
оспорване на мълчаливия отказ.
Съгласно чл. 150, ал. 2 и 3 ЗУТ
комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа самостоятелни съставни
части: проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен
план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж. На
основание чл. 150, ал. 3 ЗУТ - частите на комплексния проект за инвестиционна
инициатива се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се
съобщават по реда на чл. 150, ал. 3 ЗУТ. Всеки от посочените три акта имат
статут на индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма
на чл. 150, ал. 3 ЗУТ подлежат на общо разглеждане, съответно - на обжалване в
едно съдебно производство. Законодателят не е установил специални правила и
срокове за производството по тази разпоредба – чл. 150 ЗУТ, поради което
настоящият състав на съда приема, че с подаване на заявлението започват да
текат едновременно сроковете за всяко едно от три административни производства.
В настоящия случай страните не спорят, че
за процесния имот УПИ ***** в кв. ** на **** м.р. на
гр. **** има действащ подробен устройствен план – ИЗРП и
ЧКЗСП на кв. *, по плана на **** м.р. на гр. *****, одобрен със Заповед № Г- 117 от
21.11.2000 г. на Кмета на Община Варна. С внесения за разглеждане и
одобряване КПИИ е поискано изменение на ПУП-ПРЗ за процесния имот, което се
състои в промяна номера на имота и на предназначението на съществуващата в него
сграда: от „Офис-сграда на три етажа и мансарден, с магазин за промишлени стоки
в партер и кафе-аперитив на първи подземен етаж“ в УПИ **** (виж Удостоверение
№ 54/09.08.2004 г. – приложено на л.8 от делото) се променя в „Сграда за
обществено обслужване“ в УПИ *****. Последното налага извод, че производството
по изменение на ПУП, като неразделна част от производството по чл. 150 ЗУТ,
попада в приложното поле на чл. 134 от същия закон. Доколкото в някои от
процедурите налагат искането на заявителя да се съгласува с колективния
общински орган по устройство на територията – ЕСУТ, то настоящият състав на
съда намира, че сроковете за произнасяне следва да се съобразят с разпоредбата
на чл. 57, ал. 7 АПК, съгласно която, когато трябва да се поиска съгласието или
мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно
продължен, но с не повече от 14 дни. Така, след като към 14-дневния срок за
произнасяне на компетентния орган, се добави и този по чл. 57, ал. 7 АПК, срокът за приключване на процедурата с изричен
акт става 28 дни. Заявление рег. № АУ057637ВН е подадено от възложителя „Аник технолоджи" ООД на 29.06.2020 година, от
което следва, че удълженият 28-дневният срок за произнасяне на ответниците е
изтекъл на 27.07.2020 г., независимо, че двата компетентни органа не са
колективни. До изтичането на този срок, както и до сезиране на настоящата
съдебна инстанция липсва произнасяне на ответниците, както с положителен, така
и с отрицателен административен акт. Последното налага извод за формиран
мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, доколкото по отношение на актовете, с
които приключват производствата по чл. 150 ЗУТ, не е предвидена фигурата на
мълчаливия отказ. Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК, мълчаливият отказ или
мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на
срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата на
„Аник технолоджи" ООД е изпратена до съда по пощата с клеймо на приемащата
пощенска станция от 07.08.2020 година. Следователно оспорването е направено в
срока по чл. 149, ал. 2 АПК.
При наличието на всички необходими
положителни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата и при липсата на
отрицателни такива, жалбата на „Аник технолоджи"
ООД срещу мълчалив отказ на Зам. кмета на Община Варна и на Гл. архитект на
Община Варна да се произнесат по негово заявление от 29.06.2020 г. за
одобряване на КПИИ е процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по
същество.
От доказателствата по делото става ясно, че
със своя Заповед № 110/ 05.03.2020 г. Главният
архитект на Община Варна е разрешил на „Аник
технолоджи" ООД изработване на КПИИ за УПИ **** (ПИ с идентификатор **************
по КК и КР на гр. Варна)по плана на кв.** на **** м.р. на гр. ***** с
административен адрес ул. “*****“ № **, представляващ изменение на Заповед № Г-
117 от 21.11.2000 г. на Кмета на Община Варна.
На 18.03.2020 г. инвеститорът е подал
заявление рег.№ АУ027731ВН (л. 6 от делото), с което е поискано от ответниците
да разгледат и одобрят изготвения КПИИ. Това производство е прекратено с отказ,
обективиран в писмо рег. № АУ027731ВН от същата дата – 18.03.2020 г. на Гл.
архитект на Община Варна. Този отказ не е оспорен по съдебен ред.
Оспорващото дружество е инициирало ново
производство по реда на чл. 150 ЗУТ със заявление peг. № АУ057637ВН от
29.06.2020 година. Към заявлението са приложени три екземпляра от
инвестиционния проект /технически проект/: част „Архитектура“, част „СК“, част
„Ел“, част „ВиК“, част „ПЕЗ“, част „Енергийна ефективност“, част „Пожарна
безопасност“, част „ОВК“, оценка за съответствие на част „Енергийна
ефективност“ и др. (приложени от ответника с цялата административна преписка). Строежът
е категоризиран като такъв от ІV категория съгласно Наредба №1/2003 г. на МРРБ
за номенклатурата на видовете строежи. До сезиране на Административен съд –
Варна с жалба от 07.08.2020 г., както и до постановяване на настоящото съдебно
решение, липсва произнасяне от страна на ответниците – главният архитект и
заместник кмета на Община Варна. Липсват доказателства по повод заявлението от
29.06.2020 г. до оспорващото дружество да са отправяни искания за отстраняване
на нередности или за представяне на допълнителни документи, което да доведе до
извод за удължаване на срока със срока за изпълнение указанията на ответника.
Следователно, налице е правната фикция на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, както се изложи и по-горе в мотивите. Този извод на съда не се повлиява от
изложеното в становището на ответника с молба от 02.09.2020 г., че липсва
произнасяне на ЕСУТ по проекта за изменение на ПУП, поради което срокът за
произнасяне на ответниците не е изтекъл, тъй като задължение на кмета, а в
разглеждания случай - на упълномощения от него зам. кмет, е задължението да
внесе проектите за разглеждане в ЕСУТ, което в случая не е сторено.
Както се посочи и по-горе в изложението,
производството по чл. 150 ЗУТ представлява сложен фактически състав, в който
едновременно се провеждат три отделни административни производства. Според
алинея първа (1) на чл.150 ЗУТ, по мотивирано искане на възложителя кметът на
общината, съответно областният управител или министърът на регионалното
развитие и благоустройството, по компетентност може да разреши изработването на
комплексен проект за инвестиционна инициатива. Видно от т.2.5 от приложената на
лист 37 (и л.82) от делото Заповед № 5512/ 31.12.2019 г., кметът на община
Варна е предоставил правомощията си да разрешава/отказва разрешаването на
изработването на комплексни проекти за инвестиционна инициатива по чл. 150 ЗУТ
на Главния архитект на Община Варна. Въз основа на тези правомощия последният е
издал приложената към доказателствата Заповед № 110/ 05.03.2020 г. и
производството е преминало в следващата си фаза. Комплексният проект за
инвестиционна инициатива /КПИИ/ се състои от подробен устройствен план и
инвестиционен проект, които се одобряват едновременно с издаването на
разрешение за строеж. Тази сложна процедура завършва с одобряването или с
постановяване на отказ за одобряване на КПИИ.
Правната фикция на мълчаливият отказ
представлява бездействие на административния орган, в случаите когато той има
задължение да се произнесе по направено пред него искане. За да е налице
правната фигура на мълчалив отказ, е необходимо органът да е компетентен да
образува производство и да се произнесе с административен акт или да извърши
конкретно действие, когато това е предвидено в специален закон. Константна е
съдебната практика, че липсата на произнасяне от орган, който не е компетентен,
не формира мълчалив отказ.
Видно от съдържанието на цитираната по-горе
Заповед № 5512/ 31.12.2019 г. кметът на община Варна е делегирал на заместник
кмета П. П. правомощията си по градоустройствено планиране, в т.ч. и правомощия
да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове и техните
изменения, поради което в разглеждания казус той е компетентен да се произнесе
по предложението на инвеститора „Аник технолоджи"
ООД за одобряване на ПУП-ПРЗ за изменение на ИЗРП и ЧКЗСП на кв. *, по
плана на *** м.р. на гр. ****, одобрен със Заповед № Г- 117 от 21.11.2000 г. на
Кмета на Община Варна.
В правомощията на главния архитект на
общината е да съгласува инвестиционните проекти /технически проект/, както и да
издава разрешения за строеж – аргумент от чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 148,
ал. 1 от същия закон.
От това става ясно, че конституираните в
настоящото производство ответници – главният архитект на Община Варна и Зам.
кмета на Община Варна П. П., са компетентни да издават актове в производство по
чл. 150 ЗУТ. Респективно оспореният пред настоящата инстанция мълчалив отказ е
постановен от компетентни органи.
Съгласно чл. 146, изр. първо ЗУТ отказ да
се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се
посочват конкретните мотиви за това. Анализът на нормата налага извод, че тя
изрично задължава административния орган да се произнесе с писмен акт, който
следва да съдържа и конкретни мотиви. Тоест липсата на мотиви към
административния акт безалтернативно налага отмяната му като незаконосъобразен.
След като липсата на мотиви към акта за изработване/изменение на ПУП е
основание за отмяната му като незаконосъобразен, то това има за своя правна
последица и незаконосъобразност на цялото производство по чл. 150 ЗУТ, какъвто
е предметът на настоящото съдебно производство. По аргумент за по-силното
същото е приложимо и в разглежданата хипотеза, в която оспореният
административен акт е мълчалив отказ на ответниците.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че предвид характера на индивидуалните административни актове по ЗУТ
е недопустимо компетентните органи да бездействат и да не се произнасят
мотивирано в определените от закона срокове. Липсата на изричен акт е пречка,
съдът да провери били ли са налице или не материалните предпоставки за
разглеждане/съгласуване и одобряване на КПИИ по заявлението на „Аник
технолоджи" ООД от 29.06.2020 година, каквито са изискванията на АПК в
случаите на обжалване на отказ да се издаде административен акт. Спецификата на
производствата по ЗУТ е съобразена от законодателя, който е задължил
административните органи, прилагащи същия закон да се произнасят винаги
мотивирано. Не спазването на това изискване в производствата по ЗУТ, винаги е
основание за отмяна на мълчаливия отказ, като постановен при особено съществен
порок на административно производствените правила. Мълчаливия отказ е институт
– правна фикция, която е въведена от законодателя в полза на заявителите в
административното производство, които да се защитят срещу липсата на изричен
административен акт от една страна, а от друга този институт слага край на
производствата пред администрацията и пренася спора в съда или пред по-горестоящия
административен орган, с цел разрешаване на въпроса за основателността на
предявеното искане. В случаите на мълчалив отказ, формиран по ЗУТ, въпросът за
основателността на предявеното искане не може да бъде разрешен от съда, поради
естеството на акта. Следователно преписката следва да бъде върната с указания
за задължително мотивирано изрично произнасяне от страна на двамата ответници –
Главния архитект и упълномощения зам. кмет на Община Варна, което да позволи
съответно упражняване на правото на защита на дружеството - заявител.
В разглеждания случай аргументи за наличие
на пропуски в представената от заявителя документация са изложени в становище
на гл.ю.к. И. С., обективирано в молба с.д. № 10660 от 02.09.2020 г. (л. 32 от
делото), но съдът намира за недопустимо мотиви към административен акт, дори и
ако същият представлява мълчалив отказ, да се излагат за първи път едва в хода
на съдебното му оспорване. Дори и същите да са основателни, това не е в
състояние да санира констатирания съществен порок на административния акт,
респективно – да обоснове извод за неговата законосъобраност. Съдебната
практика и по този въпрос е константна. Предвид горните съображения конкретните
доводи, изложени в посоченото становище на единия от ответниците, не следва да
бъдат обсъждани в мотивите към настоящото решение.
Неоснователно в цитираното становище на
процесуалния представител на зам. кмета на общината се твърди, че при
образуване на новото производство по одобряване на КПИИ със заявлението от
29.06.2020 г. инвеститорът „Аник технолоджи" ООД не е предоставил
документите, които са му указани от главния архитект на община Варна с писмо
рег. № АУ027731ВН от 18.03.2020 година. Всяко ново заявление за одобряване на
КПИИ дава начало на ново административно производство. Това ново
административно производство има свое самостоятелно провеждане, независимо от
това дали преди това са били образувани и колко на брой други административни
производства със същия предмет. Предвид това, ако ответникът/ответниците са
констатирали непълноти или пропуски в представената от заявителя документация,
то е следвало в новообразуваното производство на основание чл. 30, ал. 2 АПК на
заявителя да се дадат конкретни указания и да му се предостави срок, в който те
да бъдат изпълнени, и едновременно с това да бъде предупредят за негативните правни
последици, които биха настъпили за него при неизпълнение на указанията. В
разглеждания случай това не е сторено и се явява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е друго, самостоятелно основание за отмяна на
мълчаливия отказ като незаконосъобразен.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК,
при отмяна на административен акт (в случая обективиран в мълчалив отказ),
когато естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва
да се изпрати на административния орган за произнасяне съгласно разпоредбата на
чл. 150 ЗУТ при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на
закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Пред настоящата инстанция оспорващото
дружество не е поискало присъждане на разноски, а такива не се присъждат
служебно, поради което те следва да останат за оспорващото дружество „Аник
технолоджи" ООД така, както са направени.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 1, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 219, ал. 1 ЗУТ, Административен
съд - варна, ХХІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Аник
технолоджи" ООД, с ЕИК *********, представлявано от З.К.,
мълчалив отказ на Зам. Кмета на Община Варна и на
Главния архитект на Община Варна за разглеждане, одобряване и за
издаване на актове в производство по
чл.150 от ЗУТ, за комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по
заявление с peг. № АУ057637ВН/29.06.2020г. за промяна предназначението на
сграда с кадастрален № **************, находяща се в гр. *****, ул. „***“ **.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление peг. №
АУ057637ВН от 29.06.2020г.
на
„Аник технолоджи" ООД за одобряване на КПИИ на ответниците - Зам. Кмета на
Община Варна и на Главния архитект на Община Варна за произнасяне при съобразяване с указанията в мотивната
част на съдебния акт.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: