Разпореждане по дело №56/2025 на Административен съд - Силистра

Установи, че констатираните нередовности в сезирането са отстранени, което позволява да бъдат извършени действията по движение на делото. Правото на жалба е упражнено в преклузивния срок по чл.118 ал.1 КСО, във връзка с чл.149 ал.1 АПК, видно от ”Известие за доставяне” от 04.02.2025г. (л.38) Същото свидетелства, че оспореният акт е връчен на жалбоподателя на посочената в него дата, а жалбата е подадена съгласно правилото от чл.118 ал.1 КСО на 18.02.2025г., което сочи на редовно упражнено потестативно процесуално право, воден от което съдът намира, че са налице условията за извършване на действията по на чл.154, чл.163 и чл.170 от АПК.

Производството е образувано по жалба на А. Ц. Н. от гр.Силистра, подадена чрез представител по пълномощие адв.И. К. от АК-Силистра, против Решение №1040-18-4/24.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, с което е потвърдено оспорено по реда на чл.117 ал.1 т.2 б. ”б” от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Разпореждане №181-00-819-3/12. 12.2024г., издадено от длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява функциите на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Силистра, отказващо отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, на основание чл.54ж ал.1 КСО във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл. 65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност (занапред само Регламент №883/2004г.) Осигурителният орган е приел, че последният осигурителен период на жалбоподателя е завършен в Германия, където е бил адресно регистриран и пребивавал със семейството си. С оглед на това, съобразно правилата от чл.65 §2 Регламент №883/04г. и чл.11 §1 от Регламент (ЕО) №987/2009 на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (занапред само Регламент №987/2009г.), е формирал извод, че държавата по последната му заетост се явява и държавата по пребиваване по време на същата заетост, поради което инициираното производство за отпускане и изплащане на обезщетение за безработица е подчинено на законодателството на Германия и, следователно не НОИ на Република България е компетентната институция да го предостави.

За извършване на горните констатации била направена проверка (освен чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“- ЕЕSSI) и в информационния масив на НОИ - Регистър на трудовите договори, РОЛ и др., от която било установено, че за оспорващия липсва каквато и да е трудово-правна връзка с България през продължителни периоди, сочещи, че за 21 години (2002г.-2023г.), същият е нямал валидни трудови/осигурителни правоотношения, за които да е подлежал на задължително осигуряване по КСО. Не е бил осигуряван за фондовете на ДОО по българското законодателство, като за горепосочения период, има общ осигурителен стаж, с вноски във фонд „Безработица“ в България, в размер само на 2 години 11 месеца и 21 дни, сочещо на минимален принос в осигурителната система на РБ. На базата на тези установявания, с позоваване на чл.65 §2 Регламент №883/2004г., ответният орган е извел извод, че българската държава не е държавата на пребиваването му и следователно, НОИ не е компетентната институция да предостави парично обезщетение за безработица на жалбоподателя и е потвърдил издаденото на основание чл.54ж ал.1 КСО, разпореждане с отказно съдържание.

Оспорващият счита, че неправилно му е отказано поисканото обезщетение за безработица от осигурителната администрация, с което бил нарушен чл.54а КСО. Същият съдържал изчерпателно/лимитативно изброяване на предпоставките, при наличието на които такова се дължи на осигуреното лице и измежду тях липсвало като отрицателна предпоставка за възникване на процесното право, изведеното от ответния орган „минимален принос в осигурителната система на България“. А щом нормативните предпоставки за упражняване на релевираното право били налице, то следвало да бъде уважено заявлението му и отпуснато исканото ПОБ. Поддържа, че държавата, в която обичайно пребивава е България, в чиято Агенция по заетостта („Бюро по труда“-Силистра) именно се е регистрирал като безработен (л.44), след приключване на трудовата си дейност в Германия и окончателното връщане в страната. Твърди, че центърът на жизнените му интереси,вкл. икономически, бил именно в България, ангажирайки доказателства, че притежава жилище в гр.Силистра; че живее на семейни начала с Г. Д. И., в собственото си жилище; че всичките му роднини, близки и приятели са в България, а адресната му регистрация в Германия била прекратена с преустановяване на трудовата му заетост там. Последната бил принуден да упражнява в Германия поради това, че в Силистра не си намирал работа, което било свързано с постоянни финансови затруднения, вкл. с възникнала необходимост да подпомага издръжката на майка си Е. Ц.. В обобщение, настоява, че Националният осигурителен институт на България е компетентната институция да му предостави претендираното ПОБ, поради което оспореният отказ следвало да бъде отменен.

Доминиращото оплакване в жалбата е за неправилно приложение на материалния закон и за несъответствие на атакувания акт с неговата цел, като се установяват различия в позициите на двете страни относно някои факти, като например - ответният орган е приел, че жалбоподателят, през периода на трудовата си заетост в Германия е пребивавал там със семейството си, което се оспорва, с изразена готовност за представяне на доказателства, че адресната регистрация в Германия е била единствено и само за него, но не и за членове на семейството му. В този контекст, съдът указва на оспорващия, че следва да посочи кръга от членове на семейството си и да ангажира доказателства в посочения в жалбата смисъл. Депозираните до момента писмени доказателства са представени в заверен препис, вкл. с превод на български език, съгласно принципа от чл.14 АПК, в какъвто вид следва да бъдат представени (евентуално) и допълнителните такива. Искането за изслушване като свидетел на Г. Д. И. е направено в изискуемия процесуален порядък и същата, при режим на довеждане в първото по делото заседание, ще бъде изслушана. Посочените справки от общинската администрация на гр.Силистра са документи, с които страната може да се снабди, поради което искането за служебна намеса за събиране на доказателства от ЕСГРАО, се отклонява.

Относно искането за служебна справка от ОД на МВР гр.Силистра за задграничните пътувания на оспорващия, съдът му указва, че при твърдяна релевантност на обстоятелства, свързани с доказателственото искане, ще му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред полицейските органи, за снабдяване с друго такова относно регистрираните му задгранични пътувания (дати на влизане и излизане през ГКПП на Република България) за периода от 01.10.2023г. до 15.03.2025г.

Сезиращата съда жалба не съдържа пълно формулирано искане, доколкото не е заявено, след евентуалната отмяна на оспорения контролен административен акт, какво да стане с потвърденото със същия разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица и евентуално, с административната преписка при хипотезите на чл.173 АПК. Последното сочи на неизпълнение на чл.150 ал.1 т.7 АПК, представляващо нередовност, подлежаща на отстраняване по реда на чл.158 ал.1 АПК, но с цел постигане на процесуална икономия, настоящият състав намира,че същата не е пречка за насрочване на открито съдебно заседание по делото, с даване на указания на страната в горния смисъл, които ако не бъдат изпълнени в срок, поради неуточнен в пълнота предмет на търсената защита, ще обосноват прекратяване по реда на чл.158 ал.3 АПК.

В този контекст съдът УКАЗВА на жалбоподателя, че следва в 7-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане, с писмена молба да посочи изчерпателно и ясно в какво се състои искането му, съгласно чл.172 ал.2, във връзка с чл.173 ал.2 от АПК.

Оспорването е осъществено съгласно правилото от чл.118 ал.1 изр.2 КСО, във връзка с чл.152 ал.1 АПК и ответният орган е представил административната преписка. С оглед на засиленото служебно начало в административното правосъдие (арг.чл.9 ал.3-ал.4 АПК), настоящият състав следва да даде указания на страните, съобразно чл.170 ал.3 АПК:

Издателят на оспорения акт дължи установяване изпълнението на законо-вите изисквания при издаването му, вкл. спазване на регламентацията от чл.54а КСО и приложимите Регламенти №883/04г. и №987/09г. на ЕП и на съвета.

В контекста на задължителната служебна проверка по чл.168 ал.1 АПК, съдът указва: на жалбоподателя, че носи тежестта за установяване на твърдените от него факти, съгласно от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, на които основава своите възражения и от които произтичат за него благоприятни последици.

Видно от приложения Списък по чл.152 ал.3 АПК (л.2) е, че в административното производство не са участвали други лица и не се налага конституиране на заинтересовани страни в процеса. На основание чл.154 ал.1 АПК, съдът конституира страните по делото:

Жалбоподател:А. Ц. Н. от гр.Силистра, [улица][адрес], действащ чрез адвокат И. К., с адрес на практиката в гр.Силистра, [улица], който не е посочен като съдебен адрес от оспорващия;

Ответник по жалбата: Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, ул.”Цар Шишман” №5.

На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №56/2025г. по описа на АС-Силистра на 23.04.2025г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

Допуска до разпит, в качеството на свидетел, при режим на довеждане Г. Д. И., за установяване на посочения в жалбата факт - че живее с оспорващия на семейни начала (от кога, къде и др.)

Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.137 АПК, като ответният орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163 ал.2 АПК).