РЕШЕНИЕ
№............../............2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3391/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е при
условията на чл. 226 АПК. Образувано е след отмяната с решение №
14308/25.10.2019 г. по адм. дело № 12729/2018 г. на ВАС, Пето отделение, на
първоначално постановеното от Административен съд Варна решение №
284/14.02.2018 г. по адм. дело № 2933/2017 г. и връщането на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
За да се произнесе по делото,
съобразявайки дадените с решение № 14308/25.10.2019 г. задължителни, на
основание чл. 224 АПК, указания на касационната инстанция по тълкуване и
прилагане на закона, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Относно страните по делото:
Производството пред
Административен съд Варна е образувано първоначално по предявена от М. Г. П.
чрез пълномощника му адвокат М.Д. жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община
Варна по подадено от жалбоподателя заявление рег. № ДОИ 17000165ВН/11.09.2017
г., с което по реда и условията на ЗДОИ е поискан достъп до обществена
информация по посочените в заявлението въпроси. Първоначално постановеното по
жалбата решение № 284/14.02.2018 г. по адм. дело № 2933/2017 г. на
Административен съд Варна е отменено по реда на касационния контрол по глава
ХІІ АПК с решение на ВАС по адм. дело № 12729/2018 г., в което наред с
останалите посочени нарушения, тричленният състав на ВАС е констатирал в
мотивите, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение и на
съдопроизводствените правила като е конституирал като ответник кмета на община
Варна, а не секретаря на общината, комуто с приложената по преписката заповед №
4628/15.12.2016 г. кметът на общината е делегирал правомощията си по чл. 28
ЗДОИ. Същевременно, тъй като в хода на касационното производство жалбоподателят
е починал, на основание чл. 227 ГПК вр. чл. 144 АПК производството в
касационната инстанция е продължило своя ход с участието на законните му
наследници /негови общи правоприемници по закон/ Ю.М.Г. и В.М.Б., които
съгласно разпореждане на докладчика по делото от 20.05.2019 г. са били
призовани за насроченото открито съдебно заседание на 13.06.2019 г., както и за
следващото съдебно заседание на 26.09.2019 г., в което е даден ход на
касационната жалба по същество.
При съобразяване на горните
обстоятелства е очертан и кръгът на страните по делото при новото му
разглеждане от първоинстанционния съд: жалбоподатели Ю.М.Г. и В.М.Б. в
качеството на наследници по закон на починалия на 23.03.2019 г. жалбоподател М. Г. *** /ответник по делото, на основание задължителните
указания на ВАС по чл. 224 АПК, кореспондиращи на нормата на чл. 153 ал. 1
предл. второ АПК/.
Относно предмета на спора и
правния интерес от оспорването:
Първоинстанционният съд е сезиран
с жалба срещу мълчалив отказ на административния орган по подадено в община
Варна по реда на ЗДОИ от М. Г. П. чрез адвокат М.Д. заявление рег. № ДОИ
17000165ВН/11.09.2017 г. /л. 15 от приложената към корица на адм. дело №
2933/2017 г. административна преписка/. На основание чл. 25 ал. 1 т. 3 ЗДОИ в заявлението
изрично е посочена предпочитаната форма за предоставяне на достъпа до информацията
чрез направеното уточнение, че тя следва да се предостави за преглед на
електронен адрес mariq_dim@abv.bg. Същата се явява законна форма за
предоставянето на достъп до обществена информация, съгласно чл. 26 ал. 1 т. 4
ЗДОИ.
На основание чл. 152 ал. 1 АПК
жалбата е подадена чрез община Варна, откъдето върху нея е поставен рег. №
ДОИ17000165ВН_014ВН/13.10.2017 г.
На основание чл. 152 ал. 2 АПК
след комплектоване с административната преписка жалбата е препратена в съда с
писмо рег. № ДОИ17000165ВН_015ВН/17.10.2017 г., в което е оспорена процесуалната
й допустимост по съображения, че /цитат/: „От приложената преписка се
установява, че няма наличие на мълчалив отказ, даже напротив.“.
От документите по
административната преписка се установява, че с решение рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. секретарят на община Варна се е произнесъл по същество по отправеното със заявление
рег. № ДОИ 17000165ВН/11.09.2017 г. искане по ЗДОИ като в сканиран вид
решението заедно с изготвената към него справка рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_002ВН/25.09.2017
г. са изпратени по електронен път на заявителя М. Г. П. на датата 28.09.2017 г.
– 15:43 ч. /л. 3 – 1 от преписката, приложена към корица на адм. дело №
2933/2017 г./.
От изисканата от съда при повторното
разглеждане на делото и представена със съпроводително писмо с. д. №
9058/29.07.2020 г. справка от община Варна за регистрираните на 25.09.2017 г. в
Административната информационна система на общината документи по ЗДОИ се
установява, че на тази дата под рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. и рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_002ВН/25.09.2017 г. действително фигурират като
заведени в група „Деловодни услуги“ решение с кореспондент М. Г. П. и изходящо
писмо със същия кореспондент /л. 89 – 91 от адм. дело № 3391/2019 г./.
При повторното разглеждане на
делото адвокат Д. е представила двукратно по електронен път със съпроводителни
писма с. д. № 15860/16.12.2020 г. и с. д. № 2903/24.02.2021 г. сканирана
разпечатка на електронното писмо, с което на датата 28.09.2017 г. – 15:43
ч. на електронния адрес на пълномощника му mariq_dim@abv.bg на заявителя М. Г. П. са
изпратени в сканиран вид решение рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017 г.
и писмена справка рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_002ВН/25.09.2017 г. /л. 102 – 104
и л. 111 – 113 от адм. дело № 3391/2019 г./.
От съпоставката между така
представената от пълномощника на жалбоподателите със съпроводителни писма с. д.
№ 15860/16.12.2020 г. и с. д. № 2903/24.02.2021 г. сканирана разпечатка на
електронно писмо с приложената на л. 1 от административната преписката
разпечатка на електронно писмо се установява пълно съвпадение в съдържанието на
документа и в посоченото като дата и час време на изпращането му, както и в електронния
адрес на получателя, поради което съдът приема за безсъмнен факта, че макар в Административната
информационна система на община Варна решение № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. на секретаря на община Варна да е регистрирано на 25.09.2017 г., то е
изпратено на адресата М. Г. П. на
посочения в заявлението му електронен адрес mariq_dim@abv.bg едва на датата 28.09.2017 г. Съгласно чл. 35 ал. 3
ЗДОИ, когато заявителят е поискал достъпът до информацията да му бъде предоставен
по електронен път и е посочил адрес на електронна поща за получаването, органът
изпраща на посочения адрес на електронна поща решението за предоставянето на
достъп заедно с копие на информацията. Тълкуването на разпоредбата в духа на
даденото й от законодателя заглавие „Предоставяне на достъп до исканата обществена
информация“ недвусмислено сочи като момент на предоставяне на достъпа в
случаите, в които като предпочитана форма на достъп е посочена тази по чл. 26
ал. 1 т. 4 ЗДОИ, не моментът на издаване на решението на компетентния
административен орган и регистрирането му по предвидения за това ред, а
моментът на изпращането му на посочения от заявителя електронен адрес. Поради
това в случая поисканият достъп до обществена информация съгласно издаденото по
заявлението решение № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017 г. на секретаря на
община Варна и съпътстващата го справка рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_002ВН/25.09.2017
г. е предоставен не на датата 25.09.2017 г., а на датата 28.09.2017 г.
Фактът, че върху жалбата, въз
основа на която е образувано съдебното производство, е поставен регистрационен
номер на община Варна от 13.10.2017 г., би следвало да обуслови извод, че оспорването
е лишено от предмет, тъй като към датата 13.10.2017 г. безсъмнено е било налице
изрично произнасяне на административния орган по постъпилото заявление по ЗДОИ,
поради което оспорването на мълчалив отказ към този момент действително не би
имало предмет.
Още при първоначалното
разглеждане на делото в първата съдебна инстанция обаче, а впоследствие и при
повторното му разглеждане по реда на чл. 226 АПК, пълномощникът на
жалбоподателя е заявил пред съда, че от М. Г. П. са предявени две жалби:
първата /по която е образувано съдебното производство/ е срещу мълчалив отказ
на административния орган по подаденото от П. заявление по ЗДОИ като тя е
изпратена по електронен път до община Варна от електронната поща на адвокат Д.
на датата 26.09.2017 г. и втората, която също е изпратена до общината от
електронната поща на адвокат Д., е от датата 11.10.2017 г. и е насочена срещу
постановеното по заявлението решение по ЗДОИ, получено от П. на 28.09.2017 г., с
което му е предоставен само частичен достъп до поисканата обществена
информация. Твърдението на адвокат Д. е, че върху първата от двете жалби /тази
от 26.09.2017 г./ в община Варна е поставен регистрационният номер, под който
би следвало да е заведена втората жалба от 11.10.2017 г. В горния смисъл адвокат
Д. е направила за пръв път изявления в изпратената на електронна поща на съда
при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция уточняваща молба
с. д. № 18063/16.11.2017 г., към която е приложила разпечатки на двете жалби и
разпечатки от електронната си поща относно изпратената от нея кореспонденция до
община Варна на датите 26.09.2017 г. – 12:28 ч. и 11.10.2017 г. – 19:02 ч. /л.
13 – 18 от адм. дело № 2933/2017 г. на Адм. съд Варна, ХІХ състав/.
За установяване на относимите към
направените твърдения факти при повторното разглеждане на делото от първата
инстанция с определение по доказателствата от открито съдебно заседание на
26.02.2020 г. съдът е изискал от ответника да представи заверена за вярност
извадка от регистъра на постъпилите в община Варна в периода 26.09.2017 г. –
13.10.2017 г. жалби срещу актовете по ЗДОИ, както и да представи заверена за
вярност разпечатка от електронно подадената в община Варна жалба на М. Г. П.
чрез пълномощника му адвокат М.Д. срещу мълчалив отказ на административния
орган по заявлението на П. с рег. № ДОИ17000165ВН/11.09.2017 г. и заверена за вярност разпечатка
от подадената също по електронен път жалба на М. Г. П. чрез пълномощника му
адвокат М.Д. срещу постановеното по същото заявление решение рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. на секретаря на община Варна.
В изпълнение на вменените му процесуални
задължения ответникът е представил по делото с молба с. д. № 4467/29.04.2020 г.
/л. 36 – 38/ справка за регистрираните в Административно-информационната
система на община Варна жалби срещу актовете по ЗДОИ в периода 26.09.2017 г. –
13.10.2017 г., според която в посочения времеви интервал в община Варна са
регистрирани общо две жалби срещу актове по ЗДОИ: жалба вх. №
ДОИ17000165ВН_014ВН/13.10.2017 г. с отбелязване в регистъра, че документът е
подаден на електронна поща и е с кореспондент М. Г. П. /съдът констатира, че
със същия регистрационен номер е препратената от община Варна жалба в Адм. съд
Варна, по която първоначално е образувано производството по адм. дело №
2933/2017 г./ и жалба вх. № ДОИ17000139ВН_004ВН/03.10.2017 г. с регистриран кореспондент
СНЦ „Обединено гражданско сдружение Варна“ /л. 45 от адм. дело № 3391/2019 г./
Също със съпроводителна молба с.
д. № 4467/29.04.2020 г. ответникът е представил и заверена за вярност с
оригинала разпечатка от електронна поща zdoi@varna.bg, според която на 26.09.2017 г. в 12:23 ч. на тази
поща е получена електронна кореспонденция на тема „жалба МО по ДОИ
17000165/11.09.2017 г.“ от изпращач с електронен адрес mariq_dim@abv.bg /л. 40 от делото/. Към
разпечатката е приложен и полученият по електронен път документ, съвпадащ
напълно с този, по който първоначално е образувано съдебното производство по
адм. дело № 2933/2017 г. на Адм. съд Варна /л. 41 от делото/. Представено е и вътрешно-служебно
кореспондентско писмо рег. № ДОИ17000165ВН_022ВН/20.03.2020 г., адресирано до
директора на Дирекция ПНО в община Варна, с което изпращачът на писмото - директор
на Дирекция УЧРАУ, изрично е уточнил, че не се установява подадена по
електронен път жалба срещу решение рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. /л. 39 от делото/.
Фактът, че на 26.09.2017 г. в
12:23 ч. на електронната поща на община Варна е постъпило електронно писмо от
адвокат М.Д. на тема „жалба МО по ДОИ 17000165/11.09.2017“ се потвърждава и от
допълнително представената от ответника с молба с. д. № 9058/29.07.2020 г. /л.
89/ разпечатка от електронната поща на община Варна zdoi@varna.bg, обхващаща периода от 20.09.2017 г. – 01:02 ч. до
06.03.2018 г. – 03:28 ч. В разпечатката след датата 26.09.2017 г. до края на
обхванатия от нея период няма никаква друга кореспонденция с изпращач адвокат М.Д.
нито пък с изпращач М. Г. П. /л. 93 от делото/. Специално на датата 11.10.2017
г., от която би следвало да е втората жалба на адвокат Д., в разпечатката
фигурират само две електронни писма, едното от които в 09:03 ч. на тема „ W: Покана за заявяване на интерес“
с изпращач Milena Mincheva и другото – в 07:52 ч. на тема „Покана“ с изпращач PRESS. На датата 13.10.2017 г., от
която е регистрационният номер на община Варна върху изпратената в съда жалба
на М. Г. П. чрез адвокат М.Д., в разпечатката пък не фигурира абсолютно никаква
електронна кореспонденция.
Съдът констатира известно
несъответствие между представената по делото с молба с. д. № 9058/29.07.2020 г.
разпечатка от електронната поща на община Варна zdoi@varna.bg и изпратените от общината още със
съпроводително писмо рег. № ДОИ17000165ВН_015ВН/17.10.2017 г. документи заедно
с жалба рег. № ДОИ17000165ВН_014ВН/13.10.2017 г., между които е и извадка от
електронна поща zdoi@varna.bg, според която на датата
11.10.2017 г. в 06:56 ч. на пощата е получено електронно писмо от електронен
адрес mariq_dim@abv.bg на тема „Втора жалба по
ДОИ……165“ /л. 2 и 4 от адм. дело № 2933/2017 г. на Адм. съд Варна/.
Преценяйки в съвкупност и поотделно всички събрани
доказателства, съдът намира, че по делото се доказва по безсъмнен начин, че на
датата 26.09.2017 г. адвокат Д. е
изпратила по електронен път до община Варна жалба срещу мълчалив отказ на
административния орган по подаденото от доверителя й заявление по ЗДОИ с рег. №
ДОИ 17000165ВН/11.09.2017 г., тъй като в тази част се констатира пълно
съвпадение в представените и от двете страни по спора доказателства. По какви
причини жалбата е получила в община Варна регистрационен номер чак на
13.10.2017 г. не става ясно в хода на съдебното производство. Относно втората
жалба, която според твърденията на адвокат Д. е подадена по електронен път на
датата 11.10.2017 г., по делото се събраха противоречиви доказателства – от
една страна представените от адвокат Д., сочещи изцяло на наличието на такава
жалба, както и изпратената от община Варна и приложена на л. 4 от адм. дело №
2933/2017 г. извадка от електронна поща, и от друга страна – представените от
ответника доказателства в хода на настоящото производство по адм. дело №
3391/2019 г., сочещи точно на обратната констатация.
Наличието или не на такава втора
жалба от 11.10.2017 г. не се отразява обаче на крайния извод за допустимостта
на образуваното по оспорването съдебно производство, както и на необходимостта
в неговите рамки съдът да се произнесе по законосъобразността на издаденото от
секретаря на община Варна решение рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. в частта, в която с него не е предоставен пълният достъп до поисканата обществена
информация. Към датата 26.09.2017 г., за която по делото са налице безсъмнени
данни, че е подадена жалбата на адвокат Д., въз основа на която е образувано
първоинстанционното съдебно производство по адм. дело № 2933/2017 г., е бил
налице мълчалив отказ на административния орган по подаденото до него заявление
по ЗДОИ с вх. № ДОИ17000165ВН/11.09.2017
г., тъй като съгласно чл. 28 ал. 1 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп
до обществена информация се разглеждат не
по-късно от 14 дни след датата на регистрирането им като съгласно ал. 2 на
същия член в този срок административният орган следва и да уведоми писмено
заявителя за решението си. Приложено към случая, това означава, че до
25.09.2017 г. включително административният орган е имал задължението да
уведоми заявителя за взетото решение по искането му. По делото се установи, че
заявителят е уведомен за решението по ЗДОИ едва на датата 28.09.2017 г., към който
момент, както се посочи в предходната част на мотивите, му е предоставен достъп
до обществената информация. Следователно, подадената на 26.09.2017 г. жалба
срещу мълчалив отказ не е била лишена от предмет, поради което е била
процесуално допустима. С предоставения на 28.09.2017 г. достъп до обществена
информация правният интерес от предприетото оспорване не е отпаднал изцяло за
заявителя, защото както е посочено и от касационния състав на ВАС в решение №
14308/25.10.2019 г. по адм. дело № 12729/2018 г., елементарната съпоставка на
поисканата и предоставена с решение рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. информация води до извод, че е налице отказ тя да се предостави в пълен обем
по всички точки от заявлението.
Следователно, в тези части от
заявлението, в които поисканият достъп до обществена информация не е
предоставен с издаденото от секретаря на община Варна решение №
ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017 г. и съпътстващата го справка рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_002ВН/25.09.2017
г., за жалбоподателя, респективно за процесуалните му правоприемници по чл. 227 ГПК вр. чл. 144 АПК, е налице неотпаднал
правен интерес от оспорването. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 172
ал. 3 АПК, според която когато бъде отменен мълчалив отказ или мълчаливо
съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението
за отмяна. От подобна редакция на нормата с основание може да се заключи, че по
законодателен път е признато наличието на съществуващ правен интерес от оспорването
и в случаите, в които след предявяване на жалбата срещу мълчаливия отказ преди
окончателното произнасяне на съда по нея е последвал и изричен такъв.
С приложеното на л. 15 от административната
преписка заявление рег. № ДОИ 17000165ВН/11.09.2017 г. М. Г. П. е поискал от кмета
на община Варна да му предостави достъп до следната обществена информация:
1/ Кой следи за ползване на
тротоарите по предназначение?
2/ Колко акта са съставени на
фирмите за разполагане на маси, рекламни табели и други преграждащи тротоарите
предмети през последните пет години (като се посочи по фирми с адреси, по
райони и по години)?
3/
Колко са събраните средства от съставените актове по т. 2 по фирми (с адреси на
обектите, за които плащат) и по райони за последните пет години?
4/ Колко тротоарно право плащат
фирмите? Колко кв. м. и каква сума съответно по фирми, включително адреси на
обектите, за които плащат, и по райони - през 2016 г. и през 2017 г.?
5/
Задължени ли са собствениците на обектите на видно място на входната си врата
да поставят копие от документа, удостоверяващ за колко квадратни метра
тротоарно право са платили и каква сума, с оглед запазване на обществения
интерес - граждански контрол за това плаща ли се тротоарно право, както и за
колко кв. м. е платено?
6/
Колко акта са съставени на водачи на МПС за паркиране на тротоарите и/или в
зелените площи? На каква стойност са тези актове за последните три години, и
каква част от сумите по тях са събрани - по години и по райони?
7/
Взема ли се предвид недостигът на паркоместа в района – т. е. прави ли се
проверка има ли реална възможност за още МПС, преди да се издаде разрешителното
за строеж? Иска ли се мнението на Дирекция ИИБ и на другите дирекции с цел
спазването на ЗУТ?
В отговор на така поставените въпроси
секретарят на община Варна, на когото кметът е делегирал правомощията си по
ЗДОИ съгласно приложената на л. 16 от преписката заповед № 4628/15.12.2016 г.,
е издал процесното решение рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017 г. /л. 3
от преписката/, с което е приел, че наличната в община Варна информация по т. 1;
по точки 2 и 3 в частта относно броя на съставените актове и събраните суми по
години; по т. 5; по т. 6 относно наложените глоби по години и по т. 7 от
заявлението следва да се предостави на заявителя под формата на сканирана
писмена справка на посочения от него електронен адрес. В мотивите на решението
е приел, че поисканата информация по т. 2 и 3 от заявлението в частта за имената
на фирмите и адресите им и за събраните суми по фирми може да се предостави като
административна услуга при доказан правен интерес, а в частта по т. 2, 3 и 4 от
заявлението, която е относима към отделните райони в общината, е посочил, че искането
е препратено към тях по компетентност с писмо рег. №
ДОИ17000165ВН_004ВН/15.09.2017 г. Същевременно в частта по т. 6 от заявлението
в мотивите на решението е посочил, че що се отнася до наложените глоби на
водачи на МПС по отделни райони, община Варна не води такава статистика.
С
изготвената във връзка с решението писмена справка рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_002ВН/25.09.2017
г. /л. 2 от адм. преписка/ секретарят на община Варна е удовлетворил изцяло
искането на заявителя по т. 1 от заявлението, посочвайки че за ползването на
тротоарите по предназначение се извършват регулярни проверки от инспекторите от
отдел „Контрол по търговската дейност и туризма“ в община Варна и от
инспекторите в районните кметства. Поради това в тази част жалбата следва да се
остави без разглеждане поради отпаднал правен интерес от оспорването.
В частта по т. 2 и 3 от заявлението
в писмената справка са посочени броят на съставените по райони актове и на общо
събраните във връзка с тях суми за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.,
поради което в тази част жалбата също следва да се остави без разглеждане
поради отпаднал правен интерес от оспорването. Съдът следва да се произнесе по основателността
на останалата част от оспорването, относимо към непредоставения на заявителя
достъп до обществена информация по въпроса относно фирмите, на които за
посочения в заявлението петгодишен период са съставени актове за разполагането на
маси, рекламни табели и други преграждащи тротоарите съоръжения, както и по
въпроса от кои от тези фирми реално са събрани наложените във връзка със съставените
АУАН имуществени санкции, за кои обекти се отнасят те и как са разпределени събраните
суми по отделните административни райони.
В частта по 4 от заявлението с
решението и съпътстващата го справка изцяло липсва предоставен достъп до
поисканата обществена информация, поради което в тази част съдът следва да се
произнесе изцяло по основателността на оспорването.
В частта по т. 5 от заявлението в
изготвената във връзка с решението по ЗДОИ писмена справка е предоставена
информация на заявителя по кои точно въпроси съгласно приетата от ОбС Варна Наредба
за реда за поставяне на преместваеми обекти собствениците им следва да поставят
на видно място в тях информация, така че тя да е общодостъпна. Поради
удовлетворяването в цялост на тази част от искането жалбата в тази част следва
да се остави без разглеждане поради отпаднал правен интерес от оспорването.
В частта по т. 6 от заявлението в
писмената справка са посочени броят на съставените поотделно за 2015 г., 2016
г. и 2017 г. актове за неправилно паркиране, съответно в парк /в това число в
зелени площи/ и върху тротоар, и стойността на тези актове /по години и според
критерия дали се отнасят до неправилно паркиране в парк /в това число в зелени
площи/ или върху тротоар. В частта на удовлетвореното искане по т. 6 от
заявлението оспорването следва да се остави без разглеждане поради отпадналия
правен интерес от него. Съдът следва да се произнесе по основателността на
останалата част от оспорването, относимо към отказа на административния орган
да предостави по т. 6 от заявлението достъп до обществена информация по въпроса
как се разпределени по отделни райони съставените АУАН по тази точка и каква
част от стойността по тях е събрана – по години и по райони.
В частта по т. 7 от заявлението с
изготвената във връзка с решението писмена справка рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_002ВН/25.09.2017
г. секретарят на община Варна изцяло е удовлетворил искането на заявителя да му
предостави достъп до обществената информация по поставения от него въпрос,
поради което в тази част оспорването също следва да се остави без разглеждане
поради отпаднал правен интерес от него.
По основателността на жалбата в
допустимите й за разглеждане части съдът прие за установено следното:
Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗДОИ
обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Съответно на чл. 41 ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България, в чл. 4
ал. 1 ЗДОИ е регламентирано правото на всеки гражданин на Република България на
достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в закона,
нормирайки и изключението от това право – освен ако в друг закон е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Като задължени субекти за предоставяне на информацията чл. 3 ал. 1 ЗДОИ сочи
държавните органи, техните териториални звена и органите на местно
самоуправление в страната, създаващи или съхраняващи тази информация.
Частично отказаната на заявителя
информация по т. 2, 3 и 6 от заявлението и изцяло отказаната му такава по т. 4 безсъмнено
покрива легалното дефиниране по чл. 2 ал. 1 ЗДОИ за обществена информация, тъй
като е свързана с обществения живот в страната и с предоставянето й би се
осигурила възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността
на община Варна като задължен субект.
Искането за предоставяне на
информацията е отправено до компетентния по закон орган – кмета на община Варна,
който съгласно чл. 38 ал. 1 ЗМСМА е орган на изпълнителната власт в общината и
като такъв съгласно чл. 44 ал. 1 т. 1 ЗМСМА ръководи цялата й изпълнителна
дейност и на основание чл. 44 ал. 1 т. 15 ЗМСМА я представлява пред физическите
и юридически лица. В случая кметът е делегирал на секретаря на община Варна с
нарочна заповед № 4628/15.12.2016 г. правомощията си по ЗДОИ, възможност за
което изрично е предвидена нормативно с чл. 28 ал. 2 ЗДОИ, поради което
секретарят на общината е оправомощеното да се произнесе по искането длъжностно
лице.
При произнасянето си с решение
рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. секретарят на община Варна е следвало да съобрази обстоятелството, че
поисканата обществена информация в непредоставената с решението и справката към
него част, е при надделяващ обществен интерес, който по смисъла на пар. 1 т. 6
ДР ЗДОИ винаги се презумира, когато чрез информацията се цели разкриването на
корупция и на злоупотреба с власт, както и повишаване на прозрачността и
отчетността на субектите по чл. 3. За надделяващия обществен интерес при
предоставянето на информацията изрично е взел становище и касационният състав
на ВАС в мотивите на решение № 14308/25.10.2019 г. по адм. дело № 12729/2018 г.
Предвид характера на информацията
като такава с надделяващ обществен интерес, несъответна на закона се явява
аргументацията на административния орган в мотивите на издаденото от него решение
рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г., че информацията в частта по т. 2 и 3 от заявлението относно имената на
фирмите с адресите им и събраните суми /имат се предвид имуществени санкции/ по
фирми във връзка със съставените АУАН можела да се предостави само при
наличието на доказан правен интерес. В хипотезата на пар. 1 т. 6 ДР ЗДОИ е
обърната тежестта на доказване като не заявителят, а административният орган е
този, който следва да установи във всеки конкретен случай, че не е налице надделяващ
обществен интерес. В този смисъл е и практиката на ВАС - например решение №
9033/24.07.2015 г. по адм. дело № 481/2015 г. на ВАС, Пето отделение.
Следователно, при произнасянето си по заявлението административният орган е
следвало да изложи самостоятелни мотиви защо счита, че в случая няма надделяващ
обществен интерес от предоставянето на поисканата в тази част на заявлението обществена
информация. Такива мотиви освен че не са изложени в решението, но и изрично
дадените от съда в с. з. на 26.02.2020 г. указания по разпределяне на
доказателствената тежест, че именно ответникът е този, който следва да обори по
делото въведената с пар. 1 т. 6 ДР ЗДОИ презумпция за надделяващ обществен
интерес, отново не се довели до събирането на допустими и относими
доказателства, с които да се преодолее въведената законова презумпция.
При това положение фактът, че
информацията засяга трети за административното производство лица, каквито са
фирмите, до които се отнася, е без правно значение за нейното предоставяне. По
аргумент от противното на чл. 37 ал. 1 т. 2 ЗДОИ, след като е налице надделяващ
обществен интерес, административният орган е бил длъжен да я предостави.
Относно непредоставения достъп до
обществена информация в относимата към отделните райони на община Варна част от
искането по т. 2, 3 и 4 от заявлението съдът намира следното:
Съображението на административния
орган е, че по тази част от искането компетентността за произнасяне е на
отделните административни райони, а не на съответното длъжностно лице от община
Варна, поради което с цитирано в решението му писмо рег. №
ДОИ17000165ВН_004ВН/15.09.2017 г. /приложено на л. 10 от преписката/ е препратил
заявлението в тези му части на кметовете на район „Одесос“, район „Приморски“,
район „Младост“, район „Владислав Варненчик“ и район „Аспарухово“.
При така изложени в решението
мотиви следва да се приеме, че според секретаря на община Варна, на когото
кметът е делегирал правомощията си по ЗДОИ, по отношение на посочените части от
искането е налице хипотезата на чл. 32 ал. 1 ЗДОИ, според която когато органът
не разполага с исканата информация, но има данни за местонахождението й, в
14-дневен срок от получаване на заявлението той го препраща като уведомява за
това заявителя и в този случай съгласно ал. 2 на същия член срокът за
произнасяне по чл. 28 ал. 1 започва да тече от момента на получаване на препратеното
от съответния орган заявление.
Това разбиране на административния
орган е несъответно на закона, поради което като е препратил заявлението в тези
му части наместо да се произнесе направо с позитивен акт по него, той е
постановил незаконосъобразен административен акт.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Закона за
териториалното деление на столичната община и големите градове в територията на
землищните граници на Варна се включват землищата на Варна и на кварталите
Аспарухово, Галата, Виница и Владиславово като на основание ал. 2 на
разпоредбата във Варна са създадени общо пет района: „Одесос“, „Приморски“,
„Младост“, „Владислав Варненчик“ и „Аспарухово“.
Чл. 14 ЗМСМА регламентира, че
общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински
бюджет. Еквивалентна разпоредба за създадените със Закона за териториалното
деление на столичната община и големите градове райони на общините София, Варна
и Пловдив няма нито в този закон, нито в ЗМСМА, от което следва, че те не разполагат
със самостоятелна призната от закона правосубектност.
Съгласно чл. 15 ал. 1 ЗМСМА
дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на
кмета на кметството се подпомага от общинска администрация. В частта за
кметовете разпоредбата кореспондира на чл. 34 от Закона за администрацията,
според който при осъществяване на правомощията си органите на изпълнителната власт,
каквито са и кметовете като териториални органи на изпълнителна власт съгласно
чл. 19 ал. 3 т. 2 ЗАдм, се подпомага от администрация. В състава на
териториалната администрация, подпомагаща териториалните органи на изпълнителна
власт, се включва и общинската администрация съгласно чл. 38 ал. 2 т. 2 ЗАдм.
При положение, че създадените със
закон райони на община Варна нямат нормативно призната правосубектност, то задължен
субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ за предоставянето на достъп до информацията,
свързана с дейността на общинската администрация по райони, отново е кметът на
общината, респективно длъжностното лице, не което е делегирал правомощията си
по този закон, защото като се съобрази чл. 14 ЗМСМА се налага извод, че цялата относима
информация към дейността на общинската администрация по райони също се създава
и съхранява от община Варна като правен субект.
Относно частично непредоставения
достъп до обществена информация по т. 6 от заявлението, свързана с питането как
са разпределени по отделни райони съставените АУАН по тази точка и каква част
от стойността по тях е събрана – по години и по райони, в решението са изложени
най-общи мотиви, че община Варна не води статистика на наложените глоби на водачите
на МПС по райони. Тук дори няма препращане на питането към кметовете на
отделните райони, както е постъпено с неудовлетворената част от питанията по т.
2, 3 и 4. Независимо от това обаче и за тази непредоставена част от
информацията изцяло се отнася написаното в предходната част на мотивите като
отново кметът на община Варна е задълженият за предоставянето й субект по чл. 3
ЗДОИ, тъй като и тази информация се създава и съхранява от община Варна като
юридическо лице.
В целостта си изложеното обуславя
извод за основателност на жалбата в допустимата й част, в която тя следва да се
уважи като със съдебното решение се отмени съдържащият се в решение рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017
г. и съпътстващата го справка рег. № ДОИ17000165ВН_001ВН_002ВН/25.09.2017 г.
отказ на секретаря на община Варна да удовлетвори изцяло исканията на заявителя.
В това отношение отново следва да се съобрази чл. 172 ал. 3 АПК, според който
когато бъде отменен мълчалив отказ /какъвто в случая е бил налице към момента
на подаване на жалбата на 26.09.2017 г./, смята се за отменен и изричният такъв,
последвал преди решението за отмяна.
В недопустимите части на
оспорването производството по делото следва да се прекрати, на основание чл.
159 т. 4 АПК.
Предвид позитивния за жалбоподателите
изход на спора, при същевременното отчитане на факта, че и в частта, в която
производството по делото се прекратява, основанието не е началната липса на
правен интерес, а последващото му отпадане вследствие на предоставения частичен
достъп до обществената информация след подаване на жалбата, съдът намира, че на
жалбоподателите като процесуално правоприемници на починалия първоначален
жалбоподател М. Г. П. следва да се присъдят направените в цялото производство съдебни
разноски в общ размер на 20 лв., от които 10 лв. платена държавна такса за
образуване на делото, съгласно приложения на л. 27 от адм. дело № 2933/2017 г.
на Адм. съд Варна платежен документ; 5 лв. платена държавна такса за подаване
на касационната жалба, съгласно приложения на л. 60 от адм. дело № 5484/2018 г.
на ВАС платежен документ и още 5 лв. държавна такса за предявената частна
жалба, съгласно приложения на л. 14 от адм. дело № 5484/2018 г. на ВАС платежен
документ.
Неоснователно е искането на адвокат
Д. съдът да й определи възнаграждение съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв за осъщественото
процесуално представителство на жалбоподателите по делото. Недоказани са твърденията
й в пледоарията по съществото на спора в с. з. на 24.02.2021 г., че
жалбоподателката В.М.Б. и починалият жалбоподател М. Г. П. са нейни близки,
поради което попадат в кръга на лицата по чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗАдв, на които
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ; липсва и представен по
делото договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че адвокатската
защита се оказва безплатно на двамата й доверители на основание чл. 38 ЗАдв. Поради
това искането следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. П.,
заменен на основание чл. 227 ГПК вр. чл. 144 АПК от правоприемниците му в процеса
В.М.Б. и Ю.М.Г., мълчаливия отказ на секретаря на община Варна, последван от
изричен негов отказ съгласно решение рег. №
ДОИ17000165ВН_001ВН_001ВН/25.09.2017 г., да предостави достъп до обществена информация в следните
части на подаденото до кмета на община Варна заявление рег. №
ДОИ17000165ВН/11.09.2017 г.: - в частта по т. 2 относно фирмите, на които
за посочения в заявлението петгодишен период са съставени актове за разполагането
на маси, рекламни табели и други преграждащи тротоарите съоръжения; - в частта
по т. 3 относно въпроса от кои фирми са събрани наложените във връзка със съставените
АУАН по т. 2 имуществени санкции, за кои обекти се отнасят те и как се
разпределят събраните суми по отделни райони в общината; - изцяло по т. 4,
а именно колко тротоарно право плащат фирмите през 2016 г. и 2017 г., за колко кв.
м. и каква сума - по фирми, включително адреси на обектите, за които плащат, и по
райони; в частта по т. 6 относно въпроса как се разпределени по отделни райони
съставените през последните три години по заявлението АУАН за паркиране на
тротоари и/или в зелени площи и каква част от стойността по тях е събрана – по
години и по райони.
На основание чл. 173 ал. 2 АПК ВРЪЩА
В ТАЗИ ЧАСТ административната преписка на
секретаря на община Варна за ново произнасяне по заявлението като на основание
чл. 41 ал. 1 ЗДОИ го ЗАДЪЛЖАВА да
предостави отказания с решението достъп до обществена информация.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото, на основание чл. 159 т. 4 АПК, В ЧАСТТА относно оспорването на мълчалив
отказ на секретаря на община Варна по подаденото до кмета на община Варна
заявление рег. № ДОИ17000165ВН/11.09.2017 г. в следните части на заявлението: изцяло
по т.1, 5 и 7; в частта по т. 2 относно броя на съставените по
райони и по години за последните пет години по заявлението актове за разполагането
на маси, рекламни табели и други преграждащи тротоарите съоръжения; в частта
по т. 3 относно общо събраните във връзка с актовете по т. 2 суми; в
частта по т. 6 относно броя на съставените за последните три години по
заявлението актове за неправилно паркиране на тротоари и/или в зелени площи.
ОСЪЖДА община Варна да заплати солидарно
на В.М.Б., ЕГН **********, и Ю.М.Г., ЕГН **********, направените в съдебното
производство разноски в общ размер на 20 /двадесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адвокат М.Д. да й се определи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38
ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 ЗАдв.
На основание чл. 40 ал. 3 ЗДОИ
решението е окончателно, а в частта, в която съдебното производство е прекратено,
имаща характер на определение – подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в
седемдневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: