№ 6702
гр. София, 29.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря В. В.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110133246
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 220,17 лв., представляваща част от
главница по договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., падежирала в
периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 169,53 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021
г., за които суми по ч. гр. дело № 65872/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г.
Ищецът ..... твърди, че между ..... /с предишно наименование „..../ и ответника Е. П. Е. е
сключен договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., по силата на който му
е предоставил паричен заем в размер на 3 060 лв. при годишен лихвен процент от 9,99 % и
ГПР от 12,78 %. Поддържа, че по силата на договора заемната сума е следвало да бъде
върната чрез 108 месечни погасителни вноски от по 45,64 лв. всяка, с краен срок за
изпълнение – 14.02.2028 г. Сочи, че след усвояване на сумата по него от страна на
кредитополучателя са извършвани плащания по договора, но същият е преустановил
обслужването му, поради което той е останал задължен за сумите, както следва: 220,17 лв. –
част от главница, падежирала в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г. и 169,53 лв. -
договорна възнаградителна лихва за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. Допълва, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.02.2021 г. и приложенията към
него ..... е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си към ответника по договора за
потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., като на 07.04.2021 г. е направен опит за
уведомяване на длъжника за извършената цесия, но пратката до него се е върнала с
отбелязване, че е останала „непотърсена“, поради което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
заявява, че цесията е породила действието си спрямо него в хода на процеса с връчването на
уведомлението за нея като приложение към исковата молба. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. П. Е. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че между страните не е налице облигационно
1
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит от
08.03.2019 г. В тази връзка посочва, че ищецът не е доказал легитимацията си да претендира
процесните вземания, доколкото не той, а старият кредитор е следвало да уведоми длъжника
за извършената цесия. Оспорва да е подписал процесния договор за кредит, както и общите
условия и погасителния план към него. Оспорва да е доказано усвояването на заемната сума
по него, а доколкото договорът за заем е реален договор, то това следва да е условие за
пораждане на действието му между страните. Счита, че не е доказано да е уведомен за
извършената цесия. Излага доводи за недействителност на договора на основание чл. 22, вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като видът на шрифта не е еднакъв, а освен това размерът му не е 12,
каквото е законоустановеното изискване. Счита договора за недействителен, тъй като не
отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК, а освен това схемата за
погасяване към него също не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага и доводи
за нищожност на отделни негови клаузи поради противоречието им с добрите нрави, а
имено: клаузата за възнаградителна лихва, доколкото уговорената такава надвишава
трикратния размер на законната лихва, което счита за самостоятелно основание за
недължимост на тази претенция. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва
исковете и по размер. Оспорва представения погасителен план, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а освен това не е доказано да му е предоставена
възможност за запознаване с него към момента на сключване на договора. Оспорва
относимостта на представеното приложение към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 17.02.2021 г., тъй като не става ясно, че е част от него. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че между ..... и Е. П. Е. е сключен договор за потребителски кредит №
3604017 от 08.03.2019 г., по силата на който кредитодателят предоставя на
кредитополучателя парична сума в размер на 3 000 лв. под формата на потребителски заем,
а последният се задължава да му върне заетата сума, при следните условия: на 108 месечни
погасителни вноски от по 45,64 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
14.03.2019 г., а падежът на последната такава е 14.02.2028 г. Страните са уговорили годишен
лихвен процент по заема – 9,99 % и годишен процент на разходите – 12,78 %, като се
начислява и такса за разглеждане на кредита в размер на 60 лв. и застрахователна премия в
размер на 2,61 лв. на месец, при което общата дължима сума по него възлиза на 4 929,06 лв.
Неразделна част от договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. са
общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от ....., както и
погасителен план към него, като всеки един от двата документа е подписан както от
кредитодателя, така и от кредитополучателя.
От индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
17.02.2021 г. се установява, че ....., в качеството си на „цедент“ е прехвърлило в полза на .....,
в качеството му на цесионер, вземанията, произхождащи от договори за потребителски
кредити, сключени от цедента с физически лица, описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора, сред които под № 337 е и договор за
потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., а именно: 2 744,67 лв. – остатъчна
главница, 169,53 лв. – остатъчни лихви или 2 914,20 лв. - общо дължима сума към датата на
цесията. В клаузата на чл. 3.2 от договора за цесия се предвижда, че цесионерът се смята за
изрично упълномощен от цедента за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, за което в 3-дневен срок от подписването му цедентът следва да му представи и
изрично писмено пълномощно за уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3
ЗЗД.
2
С потвърждение за сключена цесия продавачът ..... е потвърдил прехвърлянето в полза
на ..... на вземанията, цедирани с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 17.02.2021 г. към него, индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от него.
От представеното пълномощно се установява, че на основание чл. 99 ЗЗД ....., чрез
изпълнителния си директор, е упълномощил ..... да уведоми от негово име всички длъжници
по всички вземания на дружеството, които са прехвърлени по силата на индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г., индивидуализирани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от него.
От уведомление за извършено прехвърляне на вземания става ясно, че цесионерът е
изпратил такова от името на цедента до ответника Е. П. Е., като същото има за цел да го
уведоми, че задълженията по процесния договор за потребителски кредит № 3604017 от
08.03.2019 г. са прехвърлени в полза на ....., като видно от отбелязването в приетото по
делото известие за доставяне до адрес: ... пратката се е върнала с отбелязване, че е останала
„непотърсена“ от адресата.
От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че с преводно нареждане от
08.03.2019 г. ..... е превел по банковата сметка на Е. П. Е. в „.... сумата от 3 000 лв., като в
основанието за плащане е посочено „паричен заем 3604017“, поради което сумата по
процесния договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. е усвоена от
ответника изцяло. Изследвайки извършените по него плащания, експертът е достигнал до
извод, че в полза на ..... е постъпилата сумата от общо 760,09 лв., послужила за погасяване
на сумите, както следва: 315,33 лв. – главница по вноски с падежи до 14.06.2020 г. вкл.,
погасени изцяло, 95,97 лв. – възнаградителна лихва по месечни вноски с падежи до
14.07.2020 г., като от последната вноска е останала непогасена лихва в размер на 0,04 лв.,
41,76 лв. – застрахователни премии с падежи до 14.06.2020 г. вкл. и 7,03 лв. – лихви за
забава. След приспадане на извършените плащания експертизата приема, че непогасеният
остатък от задълженията по процесния договор за потребителски кредит № 3604017 от
08.03.2019 г. е, както следва: 196,68 лв. – главница, дължима за вноски, падежирали в
периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г. и 170,37 лв. – договорна възнаградителна лихва,
дължима за вноски, падежирали в периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
слендите предпоставки: 1) възникването на облигационно правоотношение между ..... и
ответника Е. П. Е., чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за
потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. с твърдяното съдържание; 2) изпълнение
на задължението си по него, изразяващо се в предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникнало насрещното задължение за връщането на същата, ведно с
уговорената възнаградителна лихва; 3) настъпване на падежа на вземанията; 4) прехвърляне
на вземанията на ищеца към ответника и уведомяване на последния за извършената цесия;
5) размера на претендираните суми.
В случая, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между ..... и Е. П. Е., чийто правопораждащ
юридически факт е процесният договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г.,
доколкото същият е представен в заверен препис по делото, заедно с общите условия и
погасителния план към него, които страните са подписали на всяка една отделна страница,
като релевираното от ответника оспорване относно авторството на положените от негово
3
име подписи върху тях е останало недоказано. Изрично в откритото съдебно заседание на
08.12.2022 г. съдът е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи
оспорванията си относно автентичността на подписите, положени от негово име върху
документите, находящи се на л. 8 – л. 15 от делото, но въпреки това от негова страна не са
предприети процесуални действия в тази насока, поради което следва да се приеме, че тези
негови възражения са останали недоказани, а това означава, че подписаният от негово име
договор за потребителски кредит го обвързва. Доколкото се касае за реален договор, то
неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от
реалното предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, както
фактът на възникване на облигационното правоотношение между страните по него, така и
усвояването на сумата в размер на 3 000 лв., се потвърждава и от данните по
съдебносчетоводната експертиза за осъществено от ответника извънсъдебно плащане на
част от вноските по кредита в общ размер на 760,09 лв., което по естеството си
представлява извънсъдебно признание за сключване на договора и получаване на сумата по
него, доколкото Е. не би сторил това в случай, че е считал, че не е налице валидно сключен
договор за потребителски кредит, от който да се счита за обвързан. Ето защо, за последния е
възникнало и насрещното задължение за връщане на отпуснатата му заемна сума под
формата на уговорените месечни погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва
при настъпване на съответните месечни падежи на всяка от тях, съгласно приложения към
договора погасителен план.
На следващо място, неоснователно се явява възражението на ответника за
недействителност на договора, тъй като не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
предвиждащо минимален размер на шрифта на договор за потребителски кредит, както и
поради обстоятелството, че плащанията по него са прекомерни с оглед размера на
предоставената в заем сума. Това е така, тъй като договорът за потребителски кредит е
сключен в писмена форма, съдържанието му е ясно и разбираемо, каквото е изискването на
закона. Също така посочени са и изискуемите от закона параметри на отпуснатия заем, като
към договора е приложен погасителен план с посочени падежни дати на отделните месечни
вноски, както и съдържанието на всяка от тях, като по този начин за длъжника е налице
достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за
кредит, по отношение на всички негови компоненти.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. На основание ал. 4 от същата разпоредба годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК размери, се считат за нищожни. В случая, в процесния
договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. е уговорено, че годишният
процент на разходите е в размер на 12,78 %, който размер не е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България, поради което и клаузата в
договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е недействителна.
Както вече се изясни по-горе, вземанията по процесния договор за потребителски
кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. са прехвърлени от ..... в полза на ..... по силата на
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.02.2021 г., като
от Приложение № 1 към него, представляващо неразделна част от договора, се установява,
че същият има за предмет и вземанията срещу ответника Е. П. Е., поради което съдът прави
извод, че процесният договор за кредит е част и се обхваща от предмета на сключения
4
между ..... от една страна, и ....., от друга страна, индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 17.02.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне, като прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Трайната съдебна практика, обективирана в решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. на ВКС и решение № 79/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г.,
II т. о. на ВКС, приема, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че
правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от стария кредитор. В случая, съдът приема за установено, че индивидуалният
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.02.2021 г. е произвел действие
по отношение на ответника Е. П. Е. и спрямо него носител на вземанията по договор за
потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г. е именно ищцовото дружество - ...... Това
е така, тъй като той следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна в кредитора на
вземанията по процесния договор за кредит с получаване на уведомлението заедно с препис
от процесната искова молба, представляващо новонастъпил факт, чието правно значение
следва да бъде съобразено в хода на настоящия процес – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, то получаването на същото като приложение към исковата молба в рамките
на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да
се приема за надлежно връчване /в този смисъл са Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. II т. о., ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС,
Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ВКС, Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о. на ВКС/. Налице е и изрично упълномощаване на цесионера от страна
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, като в Решение
№ 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ВКС, е прието, че по силата на
принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, като в
този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента,
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, а обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В случая, от представеното по делото
пълномощно действително не става ясно кое точно е упълномощеното лице, но съдът
приема, че това обстоятелство може да се извлече от самото съдържание на пълномощното,
в което се препраща именно към сключения между ..... и ..... индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г. Нещо повече, изрична
5
упълномощителна клауза за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, се
съдържа и в самия договор за цесия – чл. 3.2 от същия, а отделно от това с отделен акт
изрично цедентът е потвърдил упълномощаването на цесионера да уведоми от негово име
всички длъжници по договорите за кредити, чийто вземания са прехвърлени именно с
индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г.
Ето защо, съдът приема, че е налице активна материалноправна легитимация на ищеца
....., произтичаща от процесния индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 17.02.2021 г., който е произвел действие по отношение на ответника и
спрямо него носител на вземанията по договор за потребителски кредит № 3604017 от
08.03.2019 г. е именно ищцовото дружество.
От страна на Е. П. Е. не се твърди, а и не се доказва да е изпълнил точно задълженията
си за заплащане на дължимите суми, поради което той се явява неизправна страна, което е
основание за ангажиране на договорната му отговорност. Въз основа на заключението на
вещото лице по съдебносчетоводната експертиза по делото се установява, че останалата
непогасена главница по договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г.,
падежирала в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., възлиза в размер на 196,68 лв., а
останалата непогасена възнаградителна лихва възлиза в размер на 170,37 лв., начислена за
периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. Заключението по съдебносчетоводната експертиза е
изготвено от специалист в съответната област въз основа на доказателствата по делото и
извършена счетоводна проверка при дружествата цедент и цесионер, отговаря на всички
поставени задачи, а освен това не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира
изцяло.
При това положение следва да се отговори на въпроса каква част от посочените по-
горе суми ответникът дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното от него с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност, което съдът намира за неоснователно.
Това е така, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г. не е изтекла нито общата 5-годишна давност
по отношение на претендираната в настоящото производство част от главницата,
падежирала в периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., нито специалната 3-годишна давност
по отношение на акцесорната претенция за договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г.
Ето защо, с оглед установените от съдебносчетоводната експертиза размери на
останалите непогасени задължения, отнасящи се за процесния период, то искът за главница
се явява основателен и следва да се уважи до размера от 196,68 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г. до окончателното
плащане, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 220,17 лв., или за
размера от 23,49 лв., а искът за договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
14.02.2021 г. до 14.09.2021 г., се явява изцяло основателен и следва да се уважи в пълния
заявен размер от 169,53 лв.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от тях. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят сторените от него разноски в
производството по ч. гр. дело № 65872/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 22,52 лв. – платена държавна такса, както и 305,41 лв. – платена държавна такса и
6
депозит за ССчЕ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника също следва да се
присъдят сторените от него разноски в производството по ч. гр. дело № 65872/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, които съответно възлизат на 17,34 лв. – адвокатско възнаграждение (при
съобразяване на вече присъденото му такова, съразмерно с обезсилената част от заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г.), както и 24,11 лв. - адвокатско възнаграждение,
като реалното им заплащане съдът прие за доказано с оглед представените 2 броя договора
за правна защита и съдействие съответно от 30.03.2022 г. /л. 38 от заповедното дело/ и от
17.08.2022 г. /л. 53 от исковото дело/, в които е отбелязано, че същите са заплатени в брой,
поради което имат характер на разписки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: ...., сграда .... срещу Е. П. Е., ЕГН **********, с адрес: ...
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че Е. П. Е. дължи на ..... сумата от 196,68 лв., представляваща част от
главница по договор за потребителски кредит № 3604017 от 08.03.2019 г., падежирала в
периода от 14.02.2021 г. до 14.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от
169,53 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.02.2021 г. до
14.09.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 65872/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 196,68 лв. до пълния предявен размер от
220,17 лв., или за размера от 23,49 лв.
ОСЪЖДА Е. П. Е., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...., сграда ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
22,52 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 65872/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 305,41 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., сграда .... да заплати
на Е. П. Е., ЕГН **********, с адрес: ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 17,34 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 65872/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 24,11 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7