№ 164
гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Светла Хр. И.а
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20235530200027 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 22-1228-004020 от 14.12.2022 год.,
издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят Х. Т. Т. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с
жалбата искане.
ВъззИ.емата страна счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждане, а в случай, че жалбата
бъде уважена – моли на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение), серия GA, № 704181 от 03.12.2022 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП (“Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.”) за нарушение
1
на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон (“На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества”), изразяващо се в това, че на 03.12.2022 год. в 19:07 часа в град Стара
Загора по ул.“31-ви юли“ до № 18 управлявал в посока север-юг лек автомобил марка
“Тойота Корола Версо”, с рег.№ ===, собственост на “Бабанови“ ООД с концентрация на
алкохол 0,83 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер “Алкотест 7510” с фабр.№
ARРМ-0701 – проба № 03383, извършена в 19:07 на 03.12.2022 год. като изрично е посочено
още, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване № 120880 и
връчени 7 бр.холограмни стикери, но не е дал кръв за изследване.
Изложените в НП факти и обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя С. Г. И. и свидетеля по акта Б. П. Б., кореспондиращи помежду си и със
съдържанието на представените с преписката разпечатка от техническото средство за
резултата от процесната проба, извършена с него и издадения на жалбоподателя талон за
медицинско изследване – л.9 от делото.
Установяването на употребата на алкохол от водачите на МПС, в частност –
концентрацията на алкохол, е нормативно определено в Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.6, ал.3 от тази наредба в случаите на ал.1 (при установена с техническо
средство концентрация на алкохол) лицето собственоръчно вписва в талона за изследване
дали приема показанията на техническото средство и ако не ги приеме, се извършва
допълнителна проверка по някой от посочените от него измежду способите, изрично
визирани в ал.4 на същия член във връзка с чл.3, ал.2 – доказателствен анализатор или с
химическо лабораторно изследване. Следователно именно защото техническите средства за
установяване употребата на алкохол могат да дадат отклонения, т. е. показанията им да не
отразяват точната концентрация на алкохол, на водачите е предоставена възможност да
оспорват техните показания, но само по предвидения за това ред, в противен случай – ако не
се възползват от тази възможност или пък оспорят показанията на техническото средство,
но не изберат някой от нормативно определените начини за извършване на допълнителна
проверка, се приемат показанията, отчетени от техническото средство, независимо от
възможността тези показания да не отразяват точната концентрация на алкохол с оглед на
допустимата според техническите им характеристики грешка: вж. чл.6, ал.4, изречение
второ от цитираната Наредба. В случая в издадения му талон за изследване жалбоподателят
собственоръчно е написал, че не приема показанията на техническото средство, с което е
бил тестван за употреба на алкохол – 0,83 промила, и макар да не е посочил изрично по кой
от алтернативно предвидените други два метода желае да се извърши проверката – с
доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, на практика се е
съгласил това да стане с химическо лабораторно изследване, тъй като е изпълнил даденото
му в талона за изследване предписание да се яви в указаното в него лечебно заведение,
където обаче, видно от протокола за медицинско изследване, не е отказал да даде кръвна
проба, но не е взета такава поради “неявяване на време на екипа на Първо РУ“.
2
От показанията на свидетелите П. П.в М. и А. ... – дежурни лекари по време на
явяване на жалбоподателя в лечебното заведение се установява, че същият се е явил в
указания му в талона за медицинско изследване срок, но поради неявяване на екип от
полицията, не е взета кръвна проба, така както им е указано от самото лечебно заведение.
В същото време, видно от справка на Дирекция “Национална система 112“, “Районен
център 112“ Бургас се установява, че на дата 03.12.2022 год. в 20:16 часа и в 20:17 часа (в
указаното в талон за изследване време) е регистрирано повикване от телефонен номер
********** от лице, представило се с имената Х. Т. Т., за което обстоятелство са
представени и приети по делото доказателства – л.54 и 55 от делото.
От показанията на св.Р. Митков И. се установява, че жалбоподателят се е явил в
указаното му в талона за медицинско изследване време, но не е взета кръвна проба, поради
неявяването на екип от Първо РУ и след изтичане на посоченото в талона време, дежурните
по това време лекари отказали вземане на кръв, поради по-късното явяване на полицейския
екип.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно
средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лева. Следователно законът определя, че водачът на
превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта
му е над 0,8 промила.
От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по
чл.174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 промила.
Основен принцип в административно-наказателния процес е, че отговорността на
виновните лица се ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени
административни нарушения. Съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява
употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Именно това е цитираната по-горе
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В случая, видно от гърба на талон за изследване не е взета кръвна проба и поради
това не е съставен протокол от извършено химическо лабораторно изследване/химическа
експертиза, но не по вина на жалбоподателя. В указания му в талона срок, считано от 19:40
часа на 03.12.2022 год. същият се е явил на посоченото му в талона за изследване място, но
поради независещи от него причини не е дал кръв за изследване.
Поради изложеното в случая не е налице безсъмнена доказаност на нарушението на
жалбоподателя по смисъла на чл.174 от ЗДвП, поради което издаденото при подобно
съмнение наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
3
отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и
наказания) въззИ.емата страна следва бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на сумата от 960 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитник съобразно
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 22-1228-004020 от 14.12.2022 год. на
Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на Х. Т. Т. от град Стара Загора,
ул.“..., с ЕГН ********** сумата в размер на 960.00 (деветстотин и шестдесет) лева,
представляваща направени до момента разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4