№ 382
гр. Благоевград , 10.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на десети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Членове:Илияна Стоилова
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600619 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.341,ал.2, във връзка с
чл.249,ал.3 НПК и е образувано по частна жалба на П.Р. от гр.П. против
протоколно определение от 23.06.2021г., постановено по НОХД № 79/2021г.
по описа на РС-Разлог в частта, с която е оставено без уважение искането й
/на Р./ да се конституира като частен обвинител в процеса. Твърди се в
жалбата, че от деянието по чл.286 НК на подсъдимата по делото- М.Й.,
жалбодателката е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които –
макар и да не са съставомерни, са резултат от същото /престъпление/. Ето
защо се иска отмяна на обжалваното съдебно определение и постановяване на
друго от БлОС, по силата на което Р. бъде конституирана като частен
обвинител в процеса.
След като се запозна с частната жалба, атакуваното определение,
материалите по досъдебното производство и тези по НОХД 79/21г. на
РРС, окръжният съд установи следното:
В РС- гр.Разлог е внесен обвинителен акт срещу М. П. Й. от гр.К. за
престъпление по чл.286,ал.1 НК, затова че на 13.02.2009г. в гр.Разлог пред
надлежен орган на властта – районна прокуратура- Разлог със съзнанието, че
П.Р. е невинна в извършване на престъпление по чл.316 от НК във връзка с
чл.309, ал.1 НК, подала жалба, регистрирана на 13.02.2009г.в РП-Разлог с вх.
№ 218/2009г., с която е набедила в извършване на престъпление от общ
1
характер.
След внасяне на обвинителния акт с разпореждане от закрито заседание
съдията-докладчик е насрочил разпоредително с.з. за изслушване
становищата на страните по въпросите, обективирани в чл.248,ал.1 и ал.2 НК.
Препис от разпореждането за насрочване не е изпращан на жалбодателката,
но същата преди датата на разпоредителното заседание е депозирала молба в
РС-Разлог, правно основаваща се на чл.76 от НПК с искане да бъде
конституирана като частен обвинител в процеса поради това, че е претърпяла
имуществени и неимуществени вреди вследствие но воденето срещу нея
наказателно производство, инициирано по молба на подсъдимата Й..
В разпоредителното заседание жалбодателката не се е явила /не е била и
призована/, а по повод молбата й за конституиране като частен обвинител
защитниците на подсъдимата са изразили становище, че с оглед
систематическото място на нормата на чл.286,ал.1 НК Р. няма качеството на
пострадал по НПК, нито доказателства, че от деянието по чл.286 НК е
претърпяла каквито и да е вреди, поради което не следва да бъде
конституирана като страна в процеса.
След като е изслушал становищата на страните, с определението –
предмет на обжалване и контрол- районният съд е приел- по реда на
чл.248,ал.2 НПК, че предмет на посегателство по чл.286 НК са престъпления
против правосъдието, при които няма пострадали, както и че срещу
жалбодателката е било образувано и водено наказателно производство за
престъпление по чл.220 НК, а срещу Й. е повдигнато обвинение, затова че е
набедила Р. в извършване на престъпление по 316,НК, т.е. „дори и
хипотетично да се приеме, че следва да има пострадало лице и частен
обвинител в настоящото производство….то претърпените от Р. вреди не са
пряка и непосредствена последица от деянието, за което прокуратурата
твърди, че Й. я е набедила, доколкото срещу Р. е повдигнато обвинение за
престъпление различно от това, за което е набеждавана“. Поради тези
съображения районния съд е оставил без уважение искането на
жалбодателката за конституиране като частен обвинител в съдебното
производство.
В противоречие с нормата на чл.342,ал.1 НПК РРС е изпратил съобщение
2
на Р. за изготвеното съдебно определение и й е дал 7-дневен срок от
узнаването да депозира жалба, което и тя е сторила. Незнанието на закона не
оправдава никого, но тъй като в случая решаващия съд е изпратил съобщение
до настоящата жалбодателка, следва да се приеме, че срокът за обжалване на
определението по чл.248,ал.2 НПК на РРС започва да тече за нея от
получаване на същото /съобщение/. В този смисъл следва да се приеме, че
депозираната от Р. частна жалба е допустима, като подадена в указания й от
РРС срок. Същата е и основателна поради следните съображения:
На първо място, атакуваното определение на РРС е вътрешно
противоречиво- веднъж решаващият съд приема, че и за престъпления по
чл.286 НК, както и такива по чл.296 НК е възможно конкретно лице да търпи
както неимуществени, така и дори имуществени вреди, доколкото и
съдебната практика в последните години е в такава насока. После, РРС е
приел, че –с оглед предмета на посегателство на деянието, за което Й. е
предадена на съд и систематичното място на престъплението по чл.286 НК
/против правосъдието/ няма пострадали от такива деяния. Счел е още, че –
дори и хипотетично да се приеме, че може да има пострадал в настоящото
производство- в случая Р. не е претърпяла вреди- пряка и непосредствена
последица от деянието, за което Й. е предадена на съд, доколкото срещу
първата е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.220 НК, т.е.
различно от това, за което се твърди, че е била набедена.
Настоящият въззивен състав не споделя горните доводи на районния съд
поради следното:
На първо място, видно от сигнала на М.Й. до РП-Разлог от 13.02.2009г.
/л.12, т.1, ДП/ същата е посочила освен, че протоколът от ОСС на „М. П.“
ООД от 15.05.2008г., представен пред нотариус П. за продажба на имот, е
неистински, тъй като е имитиран нейния подпис и че същият е бил използван
при изповядване на сделката, така и че с поведението на Р. е осъществила
документна измама, а също и обсебване, а и непостъпване на парите от
сделката по сметка на дружеството. Т.е. Й. е сезирала прокуратурата с искане
да провери дали и какво престъпление или престъпления е/са осъществено/и
от въззивницата в това производство- документно по смисъла на чл.309 или
316, във връзка с чл.309 НК, измама по чл.212 НК или неизгодна сделка по
чл.220 НК без самата тя /Й./ да ги е квалифицирала по този начин. След като
3
РП-Разлог е отказала да образува наказателно производство и този отказ е бил
атакуван по реда на инстанционния контрол пред АП-София, последната го е
отменила и изпратила делото по подследственост на РП-София с указания за
образуване на ДП за престъпление по чл.309 НК срещу НИ. РП-София след
проведено разследване е повдигнала обаче обвинение срещу Р. за
престъпление по чл.220,ал.1 НК, за което тя впоследствие е била призната от
състав на СРС за невиновна и оправдана /независимо, че присъдата на СРС е
влязла в сила едва на 27.11.2014г., по непонятни на този състав причини Й. е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл.286,ал.1 НК още на
19.11.2009г./.
На следващо място, в рамките на много години /повече от десет/
различни състави на РРС и БлОС в рамките на досъдебното производство са
приемали за допустими жалбите на Р. против постановления на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, доколкото са счели, че същата
има качеството на пострадало лице по смисъла на чл.243,ал.7 НПК от
престъплението по чл.286 НК. Именно и поради това същата е счела, че в
рамките на съдебната фаза, бидейки пострадала от въпросното престъпление,
може да участва като частен обвинител. Действително, решаващият съд е
посочил в мотивите към атакуваното си определение, че не споделя
съображенията на съставите, разгледали жалбите на Райчинов в
производствата по чл.243 НПК, което е негово право /а и задължение/
предвид принципа, залегнал в чл.14 НПК, а и с оглед наличието на неединна
практика по въпроса. Този въззивен съдебен състав се съгласява с
първостепенния съд, че обект на престъпленията по раздел 3 на глава 8 от НК
е правилното функциониране на правосъдната система и дейността на
правораздавателните органи и че поначало липсата на съставомерни вреди
при тях предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения
на по-широк правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно
лице- пострадал, както е при престъпленията против личността и
резултатните престъпления.
Тълкуването на чл.76 и 84 от НПК сочи, че като частен обвинител и
граждански ищец може да се конституира само лице- пострадал, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, т.е.
вредите са елемент от обективната страна на престъплението. Но настоящият
4
съдебен състав намира, че и при формалните престъпления, каквото е
процесното, може да има вредни последици, ако вследствие престъпната
деятелност пряко и непосредствено е накърнен или застрашен съставомерен
интерес на пострадалия /в който смисъл са и цитираните в жалбата решения
№ 150/15.09.2014г. на 2 н.о., № 346 от 23.12.2011г. на 1 н.о., № 327 от
15.07.2009г. на 1 н.о./. А както се сочи в р. № 212 от 20.04.2011г. на 3 н.о.-
„набедяването е престъпление, което съществено засяга интересите на
правосъдието, но и лични интереси на неоснователно набеденото лице“. То не
е длъжно, ако се чувства обидено или наклеветено, да защити правата си по
частно-правен път, още повече, че разликата между престъплението по чл.147
и по чл.286 НК е именно пред кого е приписано престъплението /във втория
случай задължително пред орган на властта/.
В случая жалбодателката сочи, че от деянието на подсъдимата е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди, пряка последица от
престъплението по чл.286 НК, тъй като вследствие подадения до РП-Разлог от
Й. сигнал срещу нея е било образувано наказателно производство, имала е
качество на обвиняемо лице, после и на подсъдима и през време на целия
процес е търпяла негативи, докато бъде оправдана. Въпрос по съществото на
делото е, доколко у подсъдимата е имало умисъл за набедяване или е била
добросъвестна, действайки със съзнанието, че съобщава на органите на
властта достоверна информация за определени факти. На този етап от
процеса обаче не следва да се ограничава правото на жалбодателката да
участва в процеса като частен обвинител поради по-горе изложените
съображения.
Поради горните отказът на РРС да допусне Р. като частен обвинител в
процеса следва да бъде отменен.
Така мотивиран от горното и на основание чл.345, във връзка с
чл.249,ал.3 НПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 502448 от 23.06.2021г., постановено по
НОХД № 79 по описа на Районен съд- гр.Разлог за 2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ.-
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6