Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на девети ноември през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. Г. ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12736 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 188416 от 01.09.2020
г. СРС, 150 с-в, по гр.д.№ 13242/2019 г. е отхвърлил предявените от Б.Б. срещу Д.К.И.
„С.О.и Б.“ искове с правно основание чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
8 611 евро, представляваща брутен размер на възнаграждение по договор от
13.07.2017 г. за изработка на костюми за операта „Янините девет братя“ с левова
равностойност 16 842 лв., както и сумата от 1 453 лв.-мораторна лихва
за периода от 22.04.2018 г. до 05.03.2019 г.,
както и насрещните искове на Д.К.И. „С.О.и Б.“ срещу Б.Б. с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 5 367,16 лв.-левова
равностойност на общия размер на заплатените суми по развален договор от
13.07.2017 г. за изработка на костюми за операта „Янините девет братя“, а
именно-авансово заплатено възнаграждение от 2 500 евро с левова
равностойност от 4 895 лв. и 472,16 лв.-разходи за самолетни билети и
хотелско настаняване и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за 1 013,79
лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 15.12.2017 г.-25.10.2019 г.,
както и съединените при условията на евентуалност с тях насрещни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД вр. чл.12 от договора и
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 367,16 лв.-обезщетение за причинените на Д.К.И.
„С.О.и Б.“ имуществени вреди вследствие неизпълнението от страна на Б.Б.
задължение по договор за изработка от 13.07.2017 г. и за 1 013,79
лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 15.12.2017 г.-25.10.2019 г.,
като неоснователни.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата- Б.Б. в частта,
с която са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно.Въззивницата
излага доводи, че първоинстанционният съд е пропуснал да квалифицира договора
като такъв по чл.42 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/
доколкото безспорно обект на договора е изготвянето на сценични
дизайни-художествено произведение, което е резултат на творческа дейност и няма
само практическо приложение.Твърди, че от доказателствата по делото е
установено, че тя е изготвила в пълен обем и в няколко варианта костюмите за
операта „Янините девет братя“-обект на договора между страните и ги е предала
на ответната страна, като дали тя е използвала някои или всички от възложените
и изработени дизайни на костюми няма отношение към задължението да се заплати
възнаграждение за изработката им.Твърди, че неправилно първоинстанционният съд
е приел за основателно възражението на ответника за наличие на недостатъци на
дизайните за костюмите, тъй като това не съответства на природата на
художественото произведение, част от което е творческата свобода на
автора.Поддържа, че подобно разбиране при липса на конкретизация в договора
относно дизайните и при съобразяване на ищцата с началните устни указания на
възложителя, дадени през м.08.2017 г., представлява злоупотреба с право от
негова страна.Неправилно съдът е приел, че липсва приемане от ответника на
извършената работа, като твърди, че в средите на театралните и оперни
постановки е абсолютно прието, че предаването на оперното ателие /отделението
за костюми/ представлява приемане, и че тогава също се изчисляват метражите
съгласно имейл от 17.10.2017 г. на П.К..Освен това техническият директор е дал
на ищцата ДДС номера на ответника с цел издаване на фактура за поръчката на
материалите и от 18.11.2017 г. е следвало да започне изработването на костюмите
в ателиетата.Въззивницата излага доводи, че поставянето на допълнителни и
несъществуващи в договора условия за приемането е неправилно, тъй като
противоречи на принципа на добросъвестност при изпълнение на договорите /чл.63 ЗЗД/.Дори и да се приеме, че на ищцата се дължи частично възнаграждение, липсва
аргументация на съда относно това по какъв начин заплатената част от
възнаграждението съответства на изработеното от нея.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи предявените от нея искове.Претендира
разноски.
Ответникът
по въззивната жалба на ищцата- Д.К.И. „С.О.и Б.“ оспорва същата.Твърди, че
оплакванията на ищцата са неоснователни.Твърди, че правната квалификация на
предявените искове е направена въз основа на твърденията, изложени в исковата
молба, и че ищцата не е възразила срещу изготвения доклад по делото.Твърди, че
предметът на процесния договор е комплексен и с него не се прехвърлят права,
вкл. авторски такива.Излага твърдения, че ищцата не е изработила костюми, а е
предала само скици, които не са одобрявани и използвани от
възложителя.Поддържа, че изработването на сценични костюми не е своеволно
изразяване на авторските стремежи на конкретния творец, а е ограничено от
предварително очертаните рамки на сюжета и режисьорската концепция относно
цялото сценично произведение и необходимостта от практичност и функционалност,
за да бъдат използваеми.Твърди, че в договора е предвидено задължение на
изпълнителя за отчетност /чл.4.1/ и изпълнение на високо професионално ниво
/чл.5.1/, както и санкции за неизпълнение на тези задължения /чл.12/.Оспорва
твърденията за наличие на приемане на възложената работа.Твърди, че срокът за
предаване на дизайните е бил 02.-06.10.2017 г., като едва на 01.12.2017 г.
ищцата е представила поредните си коригирани скици, които отново не са
одобрени, поради което работата с нея е преустановена по нейна вина, а до
работа в ателиетата по нейните модели не се е стигнало, поради което крайният
извод на първоинстанционния съд, че неизпълнението е толкова съществено, че на
ищцата не се дължат никакви допълнителни суми по договора, е правилно.Моли съда
да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част.
Срещу
първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от ответника- Д.К.И. „С.О.и
Б.“ в частта, с която са отхвърлени предявените от него насрещни искове с
оплаквания, че в посочената част решението е незаконосъобразно поради нарушения
на процесуалния и материалния закон и е необосновано.Въззивникът излага доводи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице частично приета и
одобрена работа, поради което не е налице пълно неизпълнение, а именно-скици на
„Майката“ и „Циганката“ от постановката „Янините девет братя“, които нямат
самостоятелно значение за изработеното.Твърди, че физическото приемане на
скиците не е равнозначно на одобрението им доколкото същите е следвало да бъдат
прегледани, като окончателното произнасяне е направено на 11.12.2017 г. на
проведената среща на приемателната комисия, която единодушно е отхвърлила
скиците.Неправилен е и изводът на съда, че ищцата по първоначалните искове е
поръчвала платове и е инициирала изработка на костюми по скиците, като твърди,
че тя е поръчвала самостоятелно и без съгласуване с възложителя на материали от
чуждестранни доставчици без да представи оферти за цени и видове поръчки
въпреки многократните искания от страна на режисьора на постановката и от
техническия директор да представи такива.Излага доводи, че дори и да се приеме
частично изпълнение, размерът му не съответства на установения от съда.Неправилно
съдът е приел, че не е налице валидно разваляне на договора, като е счел, че чл.262,
ал.2 се явява специална разпоредба по отношение на чл.87, ал.1 ЗЗД.Твърди, че
съдът не е отчел неизпълнението в срок, а е изследвал само изпълнението на
работата в качествено отношение и не е обсъдил изявлението за разваляне на
договора, направено с насрещната искова молба.Съдът недопустимо се е произнесъл
по непредявен иск, като е приел, че дори и договорът да е развален, за ищцата
би възникнало право да претендира направените от нея разходи на отпаднало
основание, без да е предявен такъв иск или да е направено възражение.Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и да уважи предявените насрещни
искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата
по въззивната жалба на ответника- Б.Б. оспорва
същата.Твърди, че изложените твърдения за липса на приемане на част от
работата й поради недостатъци не отговаря на фактите.Оспорва да са били налице
условията за разваляне на договора, тъй като същият е изпълнен в срок и
съгласно уговореното.Твърди, че въззивникът-ответник не е отправял покана за
разваляне на договора.Моли съда да отхвърли жалбата на ответника.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл.266,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищцата-Б.Б. твърди, че на 13.07.2017 г. с ответника Д.К.И.
„С.О.и Б.“ е сключила договор за изработка на дизайн на сценични костюми на 25
солисти и всички костюми на хор, включващ 61 хористи за операта „Янините девет
братя“ с договорено възнаграждение в размер на 11 111,11 евро.Твърди, че срокът
за предаване на дизайна е бил 02-06.10.2017 г., началото на производството на
костюмите-26.11.2017 г., а премиерата на операта е била определена за
22.03.2018 г.Ищцата твърди, че на 03.10.2017 г. на проведена среща в гр.София е
предала дизайна на костюми на 25 солиста и първи комплект костюми, предназначен
за хора /състоящ се от 61 хориста/, но страните са се съгласили, че два от
костюмите ще бъдат подменени и ще се изготви още един проект на костюми за
хористите.На 04.10.2017 г. е продължила работната среща от предния ден с
участието на ищцата и Ц.П.-асистент по костюмите в С.О.и Б., направен е преглед
на материали за изработката на изготвените дизайни, като П.К. често е
телефонирал, за да се намесва с насоки за избора на форми, цветове и материали,
без да се съобразява с дизайна на художника на костюмите, с които предния ден
се е съгласил.На същата дата ищцата е получила сумата от 2 500 евро от хонорара
си по договора за изработка.На 05.10.2017 г. ищцата е приложила към скиците на
костюмите и съвети за тяхната изработка, както и мостри на материалите за
изработването им и ги е предоставила на отдела, отговорен за костюмите, на
25.10.2017 г. е изпратила по имейл дизайн на костюмите на 14 солисти и втори
комплект костюми за хора.На 14.11.2017 г. ищцата е представила на място в С.О.и
Б. допълнителен дизайн на комплект костюми за хора, получила е потвърждение за
вида на костюмите на солистите, разяснила е подробности по изпълнението на
изготвящите мострите, направила е изчисленията за изготвянето на всеки от
костюмите и е получила възлагане от техническия директор- Н.А.да поръча материали от Германия по проформа
фактура.Ищцата твърди, че с ответника са постигнали съгласие за изготвяне на
още поне два комплекта дизайни на костюми за хора, единият от които е одобрен
през октомври-„Бабугери“, втори комплект български народни костюми с
индивидуални маски и алтернативен трети комплект с различни цветове и без
маски.На 18.11.2017 г. по указания на техническия директор ищцата се е заела да
поръчва материалите на базата на направените от нея изчисления, за което е
получила проформа фактура от „Ф.“ ГмбХ&Ко за сумата от 3 3 838 евро.На
01.12.2017 г. ищцата е изпратила по имейл на П.К. и отделение „Костюми“ в
Софийската опера и Б. в изпълнение на уговорката от 14.11.2017 г. два комплекта
дизайн на костюми за хора и 42 маски, всички базирани на българския фолклор.В
периода 01.12.2017 г.-11.12.2017 г. е последвала размяна на електронни
съобщения между ищцата и П.К., който е правил противоречащи си, лишени от
конкретика възражения по концепцията на дизайна и иска промени.На 04.12.2017 г.
Г. А.е написал на ищцата имейл с копие до Г. К., в който моли да получи
проформа фактура за поръчаните материали и е потвърдил, че е получил проформа
за копчетата, поръчани от ищцата, но фактурите не са били заплатени.На
13.12.2017 г. ищцата е получила обаждане от техническия директор, че
концепцията на П.К. се е променила, но тя ще получи възнаграждението си по
договора, а на 15.12.2017 г. ищцата е получила потвърждение от Г. К., че
съвместната им работа няма да продължи.Премиерата на операта се е състояла на
22.03.2018 г., като част от дизайните на солистите следват дизайните, изготвени
от ищцата /на майката, Г., А., Я. и седемте братя, цар и царица, резбари/,
същото се отнася и до два от комплектите костюми на хора /кукери и бабугери с
маски/.На 29.03.2018 г. ищцата е изпратила нотариална покана до ответника за
заплащане на остатъка от възнаграждението й по договора за изработка в размер
на 7 500 евро без ДДС, но плащане не е извършено.Ищцата излага твърдения,
че е изпълнила договора за изработка в срок, предала е изработените дизайни в
допълнително уговорения срок на среща преди 06.10.2017 г., а ответникът с конклудентни
действия /потвърждаване от техническия директор да пристъпи към поръчка на
материалите във връзка с изготвените дизайни/ е приел резултата.Моли съда да
осъди ответника Д.К.И. „С.О.и Б.“ да й заплати левовата равностойност на сумата
от 8 611 евро или 16 842 лв.-остатъкът от възнаграждението й по
договора за изработка със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и 1 453 лв.-лихва за забава върху
главницата за периода 22.04.2018 г.-05.03.2019 г.
С определение от
18.05.2020 г. първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане
предявените от Д.К.И. „С.О.и Б.“ насрещни искове срещу Б.Б. с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждането й да заплати на Д.К.И. „С.О.и Б.“
сума в размер на 5 367,16
лв.,
представляваща левовата равностойност на общия размер на заплатените в полза на
ответницата по насрещните искове сума по развален договор от 13.07.2017 г. за
изработка на костюми за операта „Янините девет братя“, а именно- авансово
заплатено възнаграждение от 2 500 евро с левова равностойност 4 895 лв. и 472,16
лв. - разходи за самолетни билети и хотелско настаняване и с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 1 013,79
лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.12.2017 г. /датата на разваляне на договора/ до
25.10.2019 г. /датата на подаване на насрещната искова молба/ и съединени при условията на евентуалност
искове
с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. 82 от ЗЗД вр. 12 от договора и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 367,16
лв., представляваща обезщетение за причинените на Д.К.И.
„С.О.и Б.“ имуществени вреди в следствие неизпълнението от страна на Б.Б.
задължение по договор за изработка от 13.07.2017 г., и за сумата от 1013,79 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2017 г. до 25.10.2019 г.
В отговора на
исковата молба ответникът- Д.К.И. „С.О.и Б.“ е изложил твърдения, че между
страните е бил сключен договор за изработка на сценични костюми, и че съгласно
чл.2.3 от същия на 30.08.2017 г. на ищцата е заплатено в брой авансово
възнаграждение от 2 500 евро с левова равностойност 4 895,00 лв.След
проведените срещи и разменената електронна кореспонденция с П.К. в качеството
му на представляващ С.О.и Б. и режисьор на постановката, както и с други
ангажирани с осъществяването на постановката лица е станало ясно, че ищцата не
може и/или не желае да изпълни възложеното съобразно спецификите на
постановката и изискванията на постановъчния екип.Твърди, че не е било
постигнато съгласие както за дизайна на костюмите, така и за материалите, с
които ще се изработят и тяхната поръчка от доставчици.Излага твърдения, че
режисьорът не е бил удовлетворен от представените от ищцата коригирани и наново
изработени скици на втората работна среща в началото на октомври 2017 г.,
когато е бил срокът за изготвяне на финалните скици.На 15.12.2017 г. П.К. е
уведомил ищцата за взетото решение на 11.12.2017 г. от приемащата комисия да
отмени по-нататъшното си сътрудничество с Б.Б. за производството на костюми по
така предложения проект и на 19.01.2018 г. Софийската опера и Б. е сключила нов
договор с друг сценограф, който да изработи костюмите за постановката-С./С./ В.Б.,
изменен с анекс от 21.02.2018 г., която е изготвила изцяло нови скици и
костюми, които изпълняват изискванията на режисьорската концепция и са изцяло
различни от неприетите проекти на ищцата.Ответникът твърди, че проектите на
ищцата не са били одобрявани и не са й били възлагани, както и че не е налице
промяна на концепцията на режисьора, а първоначална и последваща негодност на
проектите на ищцата да изпълнят функцията, за която са предназначени.Поддържа,
че с уведомяването на ищцата за решението на комисията договорът следва да се
счита за развален, поради което ответницата по насрещните искове дължи
връщането на платените по договора суми заплатеното авансово възнаграждение и
платените във връзка с договора суми за самолетни билети и хотел в общ размер
на 5 367,16 лв., както и лихва за забава от датата на разваляне на
договора-15.12.2017 г. до датата на подаване на насрещната искова
молба-25.10.2019 г. в размер на 1 013,79 лв.При условията на евентуалност
- в случай че съдът приеме, че договорът между страните не е развален, моли ответницата
по насрещните искове да бъде осъдена да заплати на Д.К.И. „С.О.и Б.“
причинените в следствие на неизпълнението от нейна страна на процесния договор
имуществени вреди, изразяващи си в заплатени от Д.К.И. „С.О.и Б.“ разходи за
самолетни билети, хотели и авансово възнаграждение в общ размер на
5 367,16 лв. и 1013,79 лв.,
представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2017 г. до 25.10.2019 г.
С доклада по делото първоинстанционният
съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е
налице сключен между Д.К.И. „С.О.и Б.“ и
Б.Б. договор от 13.07.2017г. за изработка на костюми за операта „Янините девет
братя“ с договорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 11 111,11
евро, като от Д.К.И. „С.О.и Б.“ е заплатен на Б.Б. аванс в размер на 2 500
евро и са заплатени извършените от последната разходи за самолетни билети и
хотел в общ размер на 472,16 лв.
По делото е представен договор № ФСД-
19/666/13.07.2017 г., сключен между Софийската опера и Б. /СОБ/, представлявана
от проф.П.К. и Б.Б., по силата на който ищцата е приела да изготви костюми за постановката на
операта „Янините девет братя“ от Л.П.на сцената й с премиера на 22.03.2018 г. с
договорен хонорар в размер на 11 111,11 евро бруто. Съгласно чл.2.3 по
време на първото посещения на художника на костюмите в гр.София при
подписването на договора и представяне на първите скици СОБ ще заплати аванс от 2500 евро по банков път, а останалата
сума от 7 500 евро нето ще бъде преведена по банковата сметка на ищцата в
рамките на 30 дни след премиерата.Възложителят се е задължил да заплати на
изпълнителя самолетен билет /икономична класа/ от Европа до гр.София и обратно,
както и настаняване в хотел по време на престоите й в София / чл.3.3 и 3.4/.В
чл.4.1. се съдържа клауза, че СОБ се задължава да изисква по всяко време от
художника на костюмите отчет във връзка с дейността му до деня на премиерата.Художникът
на костюмите се е задължил да изпълни поставената задача на високо
професионално ниво лично /чл.5.1 и 5.2./. В чл.8 от договора страните са се
съгласили, че художникът на декора отстъпва на СОБ авторските си права за
евентуални ТВ, радио излъчвания, DVD записи, излъчвания и
разпространение на спектаклите на операта на сцената й и за гастроли в страната
и чужбина.СОБ притежава изключителните права над спектаклите на операта на
сцената й, упоменати в договора /чл.9/.Ако една от страните не изпълни
задълженията си по договора, тя трябва да заплати на другата страна
компенсация, равна на сумата на понесените реални и доказани щети /чл.12/.
Представен и договор № ФСД-19/747 от
29.08.2017 г., подписан между същите страни, като единствената разлика в
съдържанието е, че авансът от 2 500 евро ще се заплати в брой.
Представен е и разходен касов ордер №
1374/30.08.2017 г. за платена сума в размер на 4 895 лв. от СОБ на ищцата-
аванс за худ.костюми „Янините девет братя“.
Представени са и самолетни билети на
името на ищцата за полети от Берлин до София за периодите 03.07.2017 г. до
05.07.2017 г., от 25.08.2017 г. до 31.08.2017 г., от 01.10.2017 г. до
05.10.2017 г. и от 13.11.2017 г. до 15.11.2017 г.
Видно от разходен касов ордер № 1570/25.10.2017
г. на ищцата е заплатена сума в размер на 272,16 лв. за самолетен билет.
Представени са и фактура № **********/06.10.2017
г. на стойност 200 лв. за 4 нощувки, както и преводно нареждане за извършено от
страна на Софийската опера и Б. плащане на сумата по посочената фактура.
С нотариална покана с рег. № 190, връчена
на 23.03.2018 г. ищцата е поканила Софийската опера и Б. да й бъде заплатена
сумата от 7 500 евро на основание т.2.4. от договора от 13.07.2017 г. в срок до
23.04.2018 г.
На 19.01.2018 г. между С.О.и Б. и С./С./
В.Б. е сключен договор ФСД-19/42, по силата на който последната е приела да
дава консултации за костюмите за постановката на операта „Янините девет братя“.
В заповед № РД-11-31/18.01.2018 г. на
директора на С.О.и Б. за определяне на постановъчен екип С. Вауда е посочена
като създател на костюмите за постановката.
По делото е представена кореспонденция
между страните, водена по електронната поща.В писмо от 07.10.2017 г.
представителят на ответника и режисьор на постановката П.К. е уведомил ищцата,
че срещата им не е била достатъчно продуктивна, посочил е, че Яна няма да е в
черна роба и й е препоръчал да прочете повече неговите режисьорски забележки.В
друго писмо от 12.10.2017 г. режисьорът отново е изложил концепцията си за
постановката и е изразил несъгласие с донякъде „затворническия“ вид на
костюмите на братята и с черния цвят на
костюма на Яна, като е отбелязал, че това не е правилно, тъй като тя не е в
траур.Посочил е също, че среброто е красиво, но студено и е добре за бижутата
/те обаче изглеждат твърде много като сватбарски/, но не и за роклята.В писма
от 17.10.2017 г. П.К. също е отправил някои забележки относно костюмите и е
препоръчал да се свърже сценографията, костюмите и театъра, като е предупредил,
че остават 5 месеца до премиерата.За постигане на най-доброто решение
представителят на ответника е предложил на ищцата да подбере материалите от
Берлин, но тъй като разполага с ограничен бюджет е поискал да му се представи
оферта с предварителни изчисления, за да може финансовият отдел да я разгледа и
одобри и само ако разходите надхвърлят това, което ответникът може да си
позволи, ще се опита да замени някои от
по-второстепенните материали с такива, които може да се закупят тук.Посочил е,
че костюмът на майката е отличен, а този на циганката е много добре, но отново е
направил забележка към костюма на Яна, който е прекалено декоративен, не са
одобрени и раираните костюми за хора, които са намек за работно облекло и не се
свързват с естетиката на музиката.На 20.10.2017 г. представителят на ответника
е уведомил ищцата, че трябва да има окончателни калкулации за разходите по
платовете.
В писмо от 17.10.2017 г. Б.Б. е
изразила пред представителя на ответника идеи относно костюмите на хора и на А.,
а в имейл от 11.12.2017 г. е заявила, че
имат разминаване на възприятията по някои точки, но и прости недоразумения и е
предложила идеите си за 7-ма сцена /Бежанци/, 5-та сцена /Гората/, за маските,
обувките, за костюмите на Я. и Г..
В писмо от 30.10.2017 г. режисьорът е
изразил несъгласие с размера на раменете на костюма за Г., който с широки
рамене ще изглежда тромав, отправил е забележки и за костюма на А.по отношение
на ръкавите.Отправени са препоръки относно
костюмите на дърворезбарите и на Ч.Д., който е много лъскав, както и
забележки относно материала на костюма на Циганката, който трябва да е
огнеупорен по съображения за безопасност.Направени са забележки и относно
костюмите с кръгли палта за хора, които са неясни и които ще пречат на
движението и динамиката.
В писмо от 18.11.2017 г. ищцата е
изпратила на Н.А.проформа фактура за направени поръчки от нея за дизайн на
костюми от фирма „Ф.“ за Софийската
опера за „Янините девет братя“.С писмо от 04.12.2017 г. Н.А.е уведомил ищцата,
че режисьорът и той са много притеснени от факта, че костюмите за хора за първо
действие не са решени.
В писмото от 06.12.2017 г.
представителят на ответника е предупредил ищцата, че крайният срок за формиране
на концептуалното решение за костюмите е изтекъл, и че цеховете са били готови
да започнат шиенето на костюмите на 01.12.2017 г.Посочил е, че вече няма време
за дискусии и трябва да се действа незабавно, като отново е изложил основните
си изисквания относно дизайна на костюмите.
В писмо от 07.12.2017 г. ищцата е
изложила твърдения, че през цялото време режисьорът е променял мнението си за
концепцията на костюмите, и че тя не е причина цеховете да не могат да започнат
работа.Ищцата е заявила, че е поръчала тъкани от името на ответника и ако е
имало забавяне на доставката това се дължи на процедурата по одобряване на
плащанията, което не е нейна отговорност.
На 08.12.2017 г. режисьорът на
постановката отново е изразил притеснението си, че все още на се финализирани
костюмите, изложил е концепция за постановката и е отправил запитване защо
почти всички костюми са в черен цвят, заявил е, че не е получил от ищцата идея
за маските и се е противопоставил на копчетата, които не се вписват в
атмосферата.
В протокол от 11.12.2017 г. за
проектна документация приемащата комисия на основание договор ФСД-19-747 от
29.08.2017 г. е обсъдила работата по дизайна на костюмите за операта „Янините
девет братя“, което оперно заглавие отразява цялостно психологията на
българския народ за дадената епоха.Комисията е преценила, че концепцията,
отразена в скиците на Б.Б. не е успяла да изрази необходимите образи в
костюмната визия.Предвид резултатите досега и краткото време, което остава до
премиерата комисията е взела решение Софийската опера да отмени по-нататъшното
си сътрудничество с Б.Б. за производство на костюми по така предложения проект.
С писмо от 15.12.2017 г. /което в
исковата молба ищцата признава че е получила/ П.К. я е уведомил, че не може да
приеме стила на предложените от нея костюми и че работата им по този проект не
може да продължи.
Разпитаната по делото свидетелка М.В.твърди,
че от самото начало е знаела, че ищцата ще работи по операта „Янините девет
братя“, тъй като в края на м.05.2017 г. се е срещнала с В.Г., който е предал
либретото и документ от 15 страници относно сюжета на постановката.
Свидетелката е предала на Б. либретото и е превела част от него.На 28.11.2017
г. тя е провела разговор с Г. А.във връзка с това, че ищцата е поръчала платове
от фирма „К.“, която поръчка е била уговорена предварително с операта, като
фирмата е поискала информация за правната форма на Софийската опера във връзка
с изготвяне на фактурата.Не е имало спорове дали фактурата трябва да се издава
или не и същата е била издадена по уговорения
начин.Свидетелката е присъствала и на друг разговор, осъществил се на
13.12.2017 г., тъй като от фирмата са казали на ищцата, че фактурата не е
изплатена от Софийската опера.На разговора Г. А.е заявил, че маестрото на
пиесата е решил да не използва тези платове, за които е дадена заявка, но ще
платят фактурата и ищцата ще получи всички пари по договора.Заявява, че ищцата
не е настоявала за конкретна фирма, която да изработи платовете, но на срещата
в гр.София е казала какви са цените на фирма „К.“ и Г.К.и други присъстващи са
казали, че е изгодно спрямо цените на платове в България и са поискали тя да им
съдейства и да поръча от тази фирма от името на Софийска опера, като са й дали
бележка с данните, които й трябват за поръчките.Единствената неяснота е била
дали ответникът е юридическо лице.Свидетелката твърди, че не е присъствала на
тази среща и това й е разказала ищцата, само е видяла бележките.Свидетелката е
била в течение на нещата, защото е превеждала цялата кореспонденция между
ищцата и Г. К., в това число и по имейл.
Свидетелката Х.М.--З.заявява, че
работи в Софийската опера и Б. от 2005 г., като от 2012 г. заема длъжността
„ръководител отдел „Сценични костюми“ и е участвала в подготовката на
постановката „Янините девет братя“.Като ръководител на посочения отдел тя е
ангажирана от приемането на скиците до последната генерална репетиция-помага на
художника да закупи платовете и съдейства при работата му в ателиетата-
шивашки, шапкарски, обущарски, перуки и грим.Премиерата на процесната
постановка е трябвало да бъде на 22.03.2018 г.Подготовката е започнала през средата
на м.12.2017 г.Служител на ответника-г-н Г.е довел ищцата в шивашките ателиета
в края на месец юли-началото на месец август 2017 г. и я е представил като
предстоящ дизайнер на костюмите на постановката „Янините девет братя“.Към този
момент ищцата не е носила скици.През месец октомври 2017 г. свидетелката е
присъствала на художествен съвет за приемане на проекти, което е обичайна
практика независимо дали се касае за сценография или костюмография, на които е имало разногласия
между Г.К.и госпожа Б..Ищцата е извадила проектите си, но те са били основно
песимистични и при представяне на идеята и концепцията й са възникнали
разногласията.Г.К.е заявил, че не харесва костюма на Я., защото целият е
изобразен в черен цвят, солистичните костюми също не са били приети от него и
той е предложил проектите да се осмислят още малко и евентуално една част да се
променят не основно, а детайлно, за да придобият съвсем друго направление, но
тя е отказала промени и не е откликнала на предложението да преосмисли
проектите си.Свидетелката не е давала съгласие да се поръчват платове от
чужбина.Ищцата е искала да поръча всички платове от чужбина, носила е мостри на
платове директно от производителя.Г.К.е попитал за цените.Свидетелката е
изразила становище, че в България също има такива материали-лен и памук в
сивата гама и е предложила на ищцата да я заведе в магазини и да разгледа
подобни материи, които са били на цена между 8 и 12 лева, а цените на
предлаганите от ищцата платове са били по-високи.Ищцата е водила кореспонденция
с техническия директор-А., на когото е изпратила проформа фактури, но
свидетелката не знае за резултата от тази кореспонденция.След тази среща Г.К.е
споделял пред свидетелката, че е притеснен, и че реализацията на костюмите за
постановката се бави.Работата относно дизайните на костюмите се е забавила, тъй
като са останали без приети скици на първия съвет, на който е присъствала и госпожа
Б..Проблемът с костюмите се е разрешил в средата на месец декември 2017 г., тъй
като е била поканена госпожа С. В., която е останала до последно костюмограф на
постановката.Г.К.е помолил госпожа В. да изготви бързо проекти за костюмите на
постановката, което тя е направила за 4-5 дни, направила е и скиците за
солисти.Свидетелката не е показвала скиците на госпожа Б. на С. В. и при
изработването на костюмите не е използвана никаква част от проекта на ищцата,
изработен като дизайн.Между костюмите на госпожа Б. и тези на госпожа В., които
са използвани за постановката, няма нищо общо като концепция.Свидетелката
твърди, че С. В. се е съобразила изцяло с концепцията на режисьора от гледна
точка на цветови решения.За образа на Яна тя е представила три-четири образа и
той е избрал един от тях, като цветът на костюма е бил с червени ивици.Госпожа В.
е изготвила солистичните костюми в рамките на 3-5 дни, след което е изготвила и
останалите костюми поетапно.Всички костюми са били готови за генералната
репетиция.Премиерата е била на 22.03.2018 г.Свидетелката е виждала само едни
проекти на госпожа Б., които не са били одобрени, за други нейни проекти не
знае.
Свидетелката Ю.К.твърди, че работи при ответника на длъжност „режисьор
младежка програма“ и ръководи цялата детска програма на операта, а за големите
заглавия извън детската програма асистира.Свидетелката е участвала в
подготовката на пиесата „Янините девет братя“ като „асистент режисьор“ и е била
част от комисията, приемаща костюмите за пиесата.Първата й среща с ищцата е
била през лятото на 2017 г., а следващата-на заседание на комисията през месец декември
2017 г. с постановъчния екип.Тогава от страна на режисьора е имало изказване,
че няма единодушие между екипа и госпожа Б. за работата и скиците.На срещата са
видели скиците на ищцата и първата реакция на всички е била, че те не отговарят
на концепцията на режисьора, тъй като пиесата касае национална
народопсихология.За костюмите се е търсело „безвремие“, т.е. да са в съвременно
звучене да имат нашата национална отлика и в същото време да ни връщат в
епохата на 1930 г., когато се развиват събитията на пиесата.Това е била
задачата на костюмографа.Първите костюми на госпожа Б. са били доста изчистени
в стилистично отношение особено костюма на Ангел, който е изобразен с бяла риза
и черен панталон, което не отговаря на действителността, която са търсили.За да
се получи спектакъла, е трябвало да се стигне до консенсус между режисьора и
госпожа Б., но такъв не е бил постигнат.Госпожа Б. се е съгласила да поправи
костюмите, но дори и след корекцията е имало разминаване концепцията на пиесата
и нейната работа.Поради това се е стигнало до единодушно решение на целия екип,
че няма как да продължат работата си с ищцата.Следващ шанс не й е бил даден,
защото не е имало време, тъй като е наближавала премиерата.Когато има
подготовка за премиера винаги има комисия, състояща се от режисьор, директор,
технически директор, завеждащи ателиетата и други.Свидетелката е била част от
комисията за постановката „Янините девет братя“.Смисълът на предварителната
комисия е да се обсъдят всички проекти, за да се приемат скици на костюмите.За
постановката не са използвани никакви костюми, изработени от госпожа Б..Съществува
разлика между костюмите на ищцата и тези на госпожа В., като първата разлика е
в стила-госпожа В. е усетила народопсихологията в концепцията на постановката,
имало е баланс между цветовете на костюмите както по отношение на масовите колективи,
какъвто е хора, така и в по-малките роли.Твърди, че още на първата среща между
ищцата и П.К. той се е опитал да й каже, че нейните скици не са в концепцията и
насоката на пиесата.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, които възпроизвеждат лични впечатления, същите не са противоречиви
и са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че страните са сключили договор за изработка, като ищцата се е
задължила да престира резултат от своята интелектуална дейност-дизайн на
костюмите на операта „Янините девет братя“.Доколкото в подписания договор
липсват конкретни изисквания, на които следва да отговарят костюмите, въз
основа на които да се направи преценка дали изпълнението на ищцата е било точно
в количествено и в качествено отношение, както и предвид обстоятелството, че
предмет на договора е творческа дейност, чийто характер не може да бъде
поставен в конкретни рамки, съдът е извел изискванията на възложителя към
създаването на процесните дизайни на костюмите от кореспонденцията, водена
между страните.Приел е, че не е налице пълно неизпълнение, тъй като ищцата е
предала изработените от нея скици на костюми на ответника, поръчани са платове,
както и че е налице одобрение на част от костюмите, предприети са и стъпки за изработване
на някои от костюмите.Първоинстанционният съд е направил извод, че ищцата не е
доказала, че ответникът е приел изцяло изработеното от нея, напротив-от
разменената кореспонденция е видно, че режисьорът е посочил изрично, че са
налице недостатъци в дизайна на костюмите на персонажи като А.и Г., на
Дърворезбарите, на Ч.Д. и на част от хора, на Я..Изложил е мотиви, че след като
ищецът е приел работата и е упражнил правото си на възражение по чл.265, ал.1 ЗЗД, а не се е отказал от изпълнението и не е развалил договора още тогава с
конклудентни действия е признал, че работата е с недостатъци, но че те не са
толкова съществени, че да се приравнят на липса на изпълнение.С оглед
недоказване от страна на ищцата, че е отстранила неостатъците съдът е приел, че
тя има право да получи възнаграждение за изработеното от нея, което е прието от
възложителя, а за останалата част от работата, която е приета с недостатъци,
възнаграждението следва да бъде намалено доколкото поправянето им е безполезно,
тъй като премиерата на постановката вече се е състояла.На основание чл.162 ГПК
съдът е определил, че размерът на дължимото възнаграждение се равнява на
платения аванс от 2 500 евро.Съдът е приел, че ищецът по насрещните искове
не е развалил договора, тъй като разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД касае случаи,
при които преди да бъде изпълнено възложеното се констатира, че изпълнителят
няма да се справи в срока или с поставените изисквания, а в конкретния случай
изпълнителят е предал изработеното, но то е било с недостатъци, които не могат
да бъдат приравнени на пълно неизпълнение.Не е налице и ясно изразена воля за
разваляне на договора, нито е предоставен подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че при неизпълнение в този срок договорът ще се развали.Дори и
да се приеме, че са били налице предпоставките за разваляне на договора,
изпълнителят има право на частично възнаграждение щом възложителят е приел част
от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна.По
отношение на разходите за самолетни билети и хотелско настаняване съдът е
приел, че същите са сторени от ищцата в изпълнение на задълженията по договора
да присъства лично при представяне на работата си и същите й се дължат дори и
ако договорът е бил развален.С оглед отхвърляне на главните насрещни искове
съдът е разгледал и евентуалните такива, като е приел, че ответникът не е
претърпял твърдените вреди, тъй като плащанията на възнаграждение по договора и
на разходи за пътуване и престой представляват изпълнение на задължения по
договора.
Съгласно нормата
на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата
работа.Предмет на процесния договор е изработването на дизайн за костюми за
операта „Янините девет братя“.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото не е установено ответникът да е приел
изработеното от ищцата.Предметът на договора предполага изработването на
цялостен продукт, който да съответства на концепцията на постановката и на
изискванията за практичност, така че да отговаря на целта, за която е възложен.
В този смисъл одобряването само на два от костюмите при отхвърляне на всички
останали, които не съответстват на цялостната визия за спектакъла, не може да
се счита за приемане на работата, тъй като същите нямат самостоятелно значение,
не могат да се ползват по предназначение и са непотребни за възложителя.От
свидетелските показания на свидетелките Х.З.и Ю.К.се установи, че използваните
в постановката костюми, чиито дизайн е изработен от С. В., са в съвсем различен
стил и отговарят на концепцията на
постановката, както и че нищо от изработеното от ищцата не е било използвано за
постановката.Не се установи на ищцата да е възложено поръчване на платове
доколкото не са представени калкулации
въпреки отправените към нея искания в тази насока и направеното от нея
предложение същите да се закупят от чужбина да е било одобрено, нито да е
започнала работа в ателието по представени от нея скици.При това положение
физическото приемане на скиците /които не са предмет на договора/ и
одобряването на незначителна част от предложените дизайни на костюми не е
равнозначно на приемане още повече, че е налице решение на приемателната
комисия, в което не е изразено одобрение на извършената работа.Макар в договора
да липсва конкретизация изискванията на възложителя към създаването на
дизайните на костюмите е установена от кореспонденцията между страните, както
правилно е приел първоинстанционния съд.Даването на указания от възложителя за
визията на костюмите не може да се квалифицира като злоупотреба с право, тъй
като поръчващият е длъжен да проверява изпълнението на договора по всяко време
/чл.262, ал.1 ЗЗД и чл.4.1 от договора/.Не се установи представителят на
ответника да е променял концепцията за постановката и визията за дизайна на
костюмите.
Съдът счита, че в
случая е налице хипотезата на чл.262, ал.2 ЗЗД и възложителят не е бил длъжен
да дава срок за изпълнение, тъй като за него е било ясно, че изпълнителят няма
да може да изпълни поръчката по уговорения начин /видно от разменената
кореспонденция и от свидетелските показания не е постигнато съгласие между
страните относно визията на костюмите/, както и поради напредване на времето и
предстоящата премиера.Макар да не е използван термина „разваляне на договора“
ясно е изразена волята на възложителя, че договорната връзка се преустановява
поради неизпълнението му от страна на ищцата да изготви в уговорения срок
цялостен продукт съгласно поръчката.В случая не е налице отказ от договора, тъй
като в становището на комисията и на представителя на ответника ясно е посочена
причината за преустановяване на договорната връзка-неизпълнение на задълженията
от страна на изпълнителя.В случая изявлението за преустановяването на
съвместната работа е съчетано с изразеното неудовлетворение от извършеното до
момента и от неспазването на срока. Без значение е обстоятелството дали
изготвените дизайни на част от костюмите са качествени, тъй като в случая не е
налице изпълнение с недостатъци, а такова съществено отклонение от възложеното,
което дава право на възложителя на разваляне на договора на основание чл.262,
ал.2 ЗЗД, без да дава допълнителен срок за изпълнение, тъй като резултатът е
бил неудовлетворителен и изработеното не е било годно за приложение съгласно поръчката
и за целите, за които същата е била възложена.Видно от приложените писма
ответникът е давал многократно възможности на ищцата да се запознае с
концепцията и да съобрази дизайните с нея, но същата не се е съобразила с
дадените й препоръки и указания.Настоящият съдебен състав не споделя изложеното
от първоинстанционния съд, че на ищцата се дължи възнаграждение за приетата
част, както поради изложените съображения, че е налице пълно неизпълнение, така
и предвид обстоятелството, че тази част не отговаря на условието да бъде
полезна на възложителя.
Дори и да се
приеме, че волята на възложителя не е била ясно изразена в становището на
приемателната комисия, в насрещната искова молба ответникът ясно и
недвусмислено е изразил желанието си за разваляне на договора, който факт
следва да се съобрази съгласно чл.253, ал.3 ГПК /в този смисъл-решение № 186/2014 г., гр.д.№ 6836/2013 г., III ГО на ВКС; решение № 218/2016 г., гр.д.№ 1306/2016 г., IV ГО на ВКС и др./.
Поради изложеното
искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли по изложените
от настоящия съдебен състав мотиви.С оглед изхода на спора по главния иск
неоснователен се явява и предявения акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Доводите, че
изработеното представлява продукт на авторско право са изложени за първи път
във въззивната жалба на ищцата.Същите са преклудирани, а и неотносими към
предмета на спора доколкото предмет на иска не е продукт на авторското право, а
преценка дали е налице изпълнение на сключения договор за изработка съгласно поръчаното
от възложителя и в този смисъл творческата свобода на изпълнителя не е
неограничена.Първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на
предявения иск за заплащане на възнаграждение, изхождайки от изложените
твърдения в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне.Между страните не се спори, че ответницата по насрещните
искове е получила аванс в размер на 4 895,00 лв. и сума в размер на 272,16
лв. за закупуване на самолетни билети, както
и че ответникът е направил разходи за хотелско настаняване в размер на 200 лв.
С оглед на
приетото за доказано разваляне на договора за изработка, което има обратно
действие, ответницата по насрещните искове следва да върне получените суми за
авансово възнаграждение по разваления договор, за самолетни билети и
направените в нейна полза разходи за хотелско настаняване-общо 5 367,16
лв. и насрещният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да се
уважи изцяло.С оглед липсата на покана за връщане на сумата и съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.2 ЗЗД искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава
върху главниците в размер на 1 012,78 лв. за периода 15.12.2017
г.-25.10.2019 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Други конкретни
оплаквания във въззивните жалби не са въведени, а съгласно чл.269, изр.2 ГПК
въззивният съд е обвързан от посоченото в тях.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.266,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Б.Б. срещу Д.К.И. „С.О.и Б.“, както и
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 5 367,16 лв., представляваща
получени суми на отпаднало основание.В частта, с която е отхвърлен предявеният
от Д.К.И. „С.О.и Б.“ срещу Б.Б. главен насрещен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 5 367,16 лв., както и в частта, с която Д.К.И. „С.О.и
Б.“ e осъден да заплати на Б.Б. разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК над сумата 222,43
лв. до 579,01 лв. решението следва да се отмени, като вместо това се постанови
решение, с което искът по чл. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да се уважи изцяло.С оглед
уважаване на главния насрещен иск не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на евентуално предявените такива с правно основание чл.79, ал.1,
пр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, поради което в частта, с която са отхвърлени тези
насрещни искове, първоинстанционното решение следва да се обезсили като
недопустимо, а производството да се прекрати.
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивницата-ищец следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника-ответник и сумата от 875,54 лв.-разноски за първата
инстанция, както и сумата от 107,34 лв.-разноски за платена държавна такса по
въззивната жалба или общо сумата от 982,88 лв.По делото не са представени
доказателства за направени други разноски в настоящото производство от
въззивника-ответник.
Съдът намира за
основателно възражението за прекомерност, заявено от въззивника-ответник, тъй
като с оглед размера на цената на исковете минималният размер на адвокатското
възнаграждение за защита по въззивната жалба на ищцата и срещу въззивната жалба
на ответника съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 1 270,28
лв.Въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание без събиране
на нови доказателства, поради което не е налице фактическа и правна сложност на
делото и договореният и заплатен размер от 1 700 лв. се явява прекомерен и
следва да бъде намален до предвидения в цитираната наредба минимален размер от
1 270,28 лв.Поради липсата на разграничение каква част от договорения
размер касае защитата в производството по въззивната жалба на ищцата и
съответно-защитата по въззивната жалба на ответника с оглед съотношението в
цената на главните и насрещните исковете частта от адвокатското възнаграждение,
която касае защитата по въззивната жалба на ответника възлиза на 443,05 лв.,
като с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивницата-ищец
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника-ответник сумата от 70,39 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 188416
от 01.09.2020 г. на СРС, 150 с-в, по гр.д.№ 13242/2019 г. в частта, с която е
отхвърлен предявения от Д.К.И. „С.О.и Б.“ срещу Б.Б. главен насрещен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 5 367,16 лв., както и в
частта, с която Д.К.И. „С.О.и Б.“ e осъден да заплати на Б.Б. разноски на основание чл.78,
ал.3 ГПК над сумата 222,43 лв. до 579,01 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.Б.,
родена на *** г. с паспорт №******, издаден на 31.08.2012 г. в гр.Берлин с
адрес: гр.Берлин, Федерална Република Германия, ул. ******и със съдебен адрес:***,
ателие 7 /адв.Ж. М./ да заплати на Д.К.И. „С.О.и Б.“ с БУЛСТАТ ******и с адрес:
гр.София, бул. „Княз ***********на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 5 367,16
лв. /представляваща платено по развален договор от 13.07.2017 г. за изработка
на костюми за операта „Янините девет братя“ авансово възнаграждение с левова
равностойност от 4 895,00 лв., както и направени разходи за хотелско настаняване-
200 лв. и за самолетен билет-272,16 лв./ със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на насрещната искова молба-25.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решението в
частта, с която са отхвърлени предявените от Д.К.И. „С.О.и Б.“ срещу Б.Б. при
условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД вр. чл.12 от договора за сумата от 5 367,16
лв.-обезщетение за причинените на Д.К.И. „С.О.и Б.“ имуществени вреди
вследствие неизпълнението от страна на Б.Б. задължение по договор за изработка
от 13.07.2017 г. и и чл.86, ал.1 ЗЗД за 1 013,79 лв.-мораторна лихва върху
главницата за периода 15.12.2017 г.-25.10.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Б.Б., родена на ***
г. с паспорт №******, издаден на 31.08.2012 г. в гр.Берлин с адрес: гр.Берлин,
Федерална Република Германия, ул. ******и със съдебен адрес:***, ателие 7 /адв.Ж.
М./ да заплати на Д.К.И. „С.О.и Б.“ с БУЛСТАТ ******и с адрес: гр.София, бул.
„Княз ***********на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 982,88 лв.
ОСЪЖДА Д.К.И. „С.О.и
Б.“ с БУЛСТАТ ******и с адрес: гр.София, бул. „Княз ***********да заплати на Б.Б.,
родена на *** г. с паспорт №******, издаден на 31.08.2012 г. в гр.Берлин с
адрес: гр.Берлин, Федерална Република Германия, ул. ******и със съдебен адрес:***,
ателие 7 /адв.Ж. М./ сумата от 70,39 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.