О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 14.11.2019 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав, в закрито
заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретар................ и в присъствието на
прокурор................., след като се запозна с докладваното от съдия ТОДОРОВА ВЧНД № 671/2019 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпил е въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.Б. срещу определение на
Районен
съд – гр.Б. от 21.10.2019 г., постановено по НОХД
№ 359/2019 г. по описа на същия съд, с което е оставено без
уважение искането на адвокат И. А. – повереник на пострадалото лице В. М. Г.,
за отлагане на насроченото за датата 21.10.2019 г. съдебно заседание по делото, поради
ангажираността й като председател на Общинска избирателна комисия – гр.Е..
В частният протест се излагат доводи и съображения относно
незаконосъобразността на атакуваното съдебно определение. Релевира се твърдение
за постановяване на посочения съдебния акт от незаконен състав, поради
отсъствието на член от същия. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон,
адвокат И. А. не е била призована за разпоредително заседание, в качеството й
на повереник на пострадалото лице, с оглед на което неправилно с оспореното
определение, първостепенния съд не е уважил молбата й за участие в това
заседание. Сочи се още от подалият
протеста прокурор, че първия съд „следва отново да насрочи делото за провеждане
на разпоредително заседание, с присъствие на всички страни”, доколкото този
процесуален момент преклудира правото на пострадалия да участва в процеса като
частен обвинител и граждански ищец, което право в случая същия не е имал
възможност да реализира, поради непризоваването и съответно неявяване в съдебно
заседание на упълномощения от него повереник. С тези аргументи, се заявява искане за отмяна на протестираното определение
на съдебния състав при Б. районен съд и връщане на делото на този съд за
продължаване на производството по него.
С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Данните по делото сочат, че
първоинстанционното производство пред Районен съд – гр.Б. е било образувано по внесен
за разглеждане от РП Б. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу Т.Т.Ц.
за извършено от него престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.2, вр.
ал.1 от НК, а именно за това, че на 18.09.2018 г., около 02,50 ч. в гр.П., област
Софийска, чрез нанасяне на удар с крак в областта на носа и чрез нанасяне на
неустановен по делото брой, удари с юмрук в областта на лицето на В. М. Г., му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с
разместване, довело до двустранно затруднено носно дишане, което е причинило на
пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди.
След решаването на процесуалните
въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително
заседание по посоченото дело, съгласно чл.248, вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК,
съставът на този съд е насрочил на основание чл.252 ал.2 от НПК съдебно
заседание за разглеждането му по общия ред, доколкото не е намерил основания за
провеждането му по реда на глави 27, 28 и 29 от НПК.
С депозирана до
първоинстанционния съд молба от адвокат И. А., упълномощена в първата фаза на
процеса за повереник на пострадалия В. М. Г., същата в това си процесуално
качество, е поискала отлагане на насроченото за датата 21.10.2019 г. съдебно
заседание, като е посочила й причините си за това.
Така заявена, молбата за отлагане
на съдебното заседание по делото, е била поставена на разглеждане от първостепенния
съд по реда на чл.271 от НПК - при решаване на въпроса за даване ход на делото,
като с атакуваният съдебен акт е оставена без уважение от този съд с мотив, че
пострадалото лице, чието процесуално представителство адвоката осъществява, не
се явява страна по делото, доколкото в проведеното по делото разпоредително
заседание, не е заявил искане за конституиране като частен обвинител и/или
граждански ищец. Въпреки това, на друго процесуално основание /отсъствие на
член на съдебния състав, с участието на който е започнало разглеждането на
делото/, на делото не е бил даден ход за разглеждането му в съдебното заседание
на датата 21.10.2019 г.
Това определение на
първоинстанционния съд, като такова с което се оставя без уважение искане за
отлагане на съдебното заседание по делото, съгласно разпоредбата на чл.341 ал.3
от НПК, не подлежи на въззивна проверка по реда на гл.22-ра от НПК, отделно от присъдата
на първата инстанция. Известно е, че цитираната глава от процесуалния закон
урежда производството пред въззивната инстанция за проверка на определенията и
на разпорежданията, постановени от първия по степен съд. Разпоредбата на чл.341
от НПК визира позицията на законодателя за три категории определения на съда,
като предвижда три различни начина за тяхното атакуване и контрол. Първата
група определения са изчерпателно изброени в ал.1 и те са обект на контрол по
реда на глава двадесет и първа /реда, предвиден за проверка на присъдите/.
Втората група са определенията, за които изрично НПК предвижда, че се
контролират по реда на глава двадесет и втора /например тези, постановени по
чл.270, чл.309 от НПК и др./. Последната група са всички останали определения,
които не могат да бъдат атакувани самостоятелно пред въззивния съд, а само
ведно с присъдата.
Постановеното
определение, атакувано с въззивния протест на прокурора, попада в третата от
лимитативно изброените категории съдебни актове. Определението, с което
първоинстанционния съд решава въпроса за даване ход на делото в съдебното
заседание и съответно в тази връзка и по този повод взема становище по
направени искания на страните за отлагането му, не е посочено изрично сред
актовете по чл.341 ал.1 от НПК, нито е предвиден самостоятелен ред за
проверката му, съгласно чл.341 ал.2 от НПК.
Следователно това определение подлежи на въззивен контрол, но не като
самостоятелен първоинстанционен акт, а като постановен във връзка и заедно с
присъдата на първата инстанция.
В тази връзка
следва да се отбележи, че и доводите в протеста за постановяване на оспорения
съдебен акт от незаконен състав, поради отсъствие
на член от съдебния състав, с участието на който е започнало разглеждането на
делото, могат да бъдат релевирани единствено при надлежна проверка на този акт
по реда на редовното въззивно обжалване на невлезлите в сила присъди, но не и в
самостоятелно производство за неговата проверка, каквато процесуалния закон не
предвижда.
С оглед на гореизложените
съображения, СОС намира, че атакуваното определение на първостепенния съд не
подлежи на обжалване и протестиране по въззивен ред, същото не от категорията
на актовете, които могат да бъдат самостоятелно проверявани по реда на глава
двадесет и втора от наказателно-процесуалния закон, поради което протеста срещу
него е процесуално недопустим и като такъв следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по настоящото дело съответно ще следва да бъде
прекратено.
Воден от горното, С. окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивен протест, подаден от прокурор
при Районна прокуратура – гр.Б. срещу
определение на Районен съд – гр.Б. от 21.10.2019 г., постановено по НОХД № 359/2019 г. по описа на същия съд, с което е оставено
без уважение искането на адвокат И. А. – повереник на пострадалото лице В. М. Г.,
за отлагане на насроченото за датата 21.10.2019 г. съдебно заседание по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 671/2019 г. по описа на
С. окръжен съд.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.