№ 53
гр. Шумен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500462 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Банка ДСК „ АД, гр. София, чрез
пълномощника юрисконсулт М. Д. срещу решение № 520/24.06.2022 г. по гр.д. № 3163/2021
г. по описа на ШРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството искове за
признаване съществуването на негови вземания срещу Х. С. М. за сумите от 111.14 лева –
договорна лихва за периода 20.01.2019 г. – 25.07.2019 г., 5.35 лева – лихва за забава за
периода 26.07.2019 г. – 15.08.2019 г. и 112.30 лева – дължими заемни такси.
Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли
въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи
исковите му претенции изцяло и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Х. С. М., действащ чрез назначения му
особен представител адв. Св. С. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Предмет на разглеждане е и въззивна частна жалба от „ Банка ДСК „ АД, гр. София,
чрез пълномощника М. Д. срещу определение № 1731/04.08.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г.
по описа на ШРС, с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК.
Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да
1
му присъди сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, да намали размера на
възложената му в тежест сума за разноски по назначената СТЕ до 49.03 лева и отмени
възложената му сума от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Х. С. М., действащ чрез назначения му
особен представител адв. Св. С. от ШАК не е депозирал отговор.
Въззивната и въззивната частна жалби са депозирани в срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, въззивната жалба е неоснователна, а въззивната частна
жалба – частично основателна, поради следното:
Гр.д. № 3163/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на
жалбоподателя, с искане за признаване за установено по отношение на въззиваемия
съществуване вземания на ищеца от ответника, в качеството му на кредитополучател по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 05.12.20018 г., съгласно издадена по ч.гр.д. № 2692/2019 г. по описа на ШРС заповед за
изпълнение, поправена с определение № 2888/20.09.2019 г., а именно 960 лева – изискуема
главница, 111.41 лева – изискуема договорна / възнаградителна / лихва, начислена за
периода 20.01.2019 г. – 25.07.2019 г., 5.35 лева – изискуемо обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемостта за периода 26.07.2019 г. – 15.08.2019 г. и 112.30 лева
– заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2019 г. –
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане. При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен,
поради липса на редовно обявена предсрочна изискуемост на кредита към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът е заявил, че считано
от получаване на препис от исковата молба от ответника ще счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което е поискал съдът да го осъди да заплати на „ Банка ДСК „ АД същите
суми, дължими на посочените по-горе основания, както и направените в заповедното и
исковото производство деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК, назначеният на ответника особен представител адв. Св. С.
от ШАК е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове като изцяло
неоснователни, навеждайки възражения, че договорът не отговаря на изискването на чл.10,
ал.1, вр. чл.22 от ЗПК – шифърът на текстовата му част е по-малък от 12, поради което
същият е изцяло недействителен и ответникът евентуално би дължал само чистата стойност
на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Освен това, от приложените документи
не става ясно дали и кога е бил реално усвоен кредита и как е формиран размера на
претендираните суми и основанието им. Също така е оспорил редовността на връчването на
съобщението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, станало по реда на чл.47 от
ГПК чрез залепване на уведомление от нотариус.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с четири обективно съединени
положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1
2
от ГПК, във вр. чл.430, ал.1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация
чл.422 от ГПК, във вр.чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.430, ал.2 от ТЗ – по отношение на
претенцията за заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна квалификация
чл.422 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД –
по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/, и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на заемни такси.
С решението си, съдът е признал за установено, че Х. С. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Ш...., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от
Б.Ф. С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г. сумата от 960.00 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2019 г. до
окончателното й плащане, за което вземане са били издадени заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК № 1345/11.09.2019 г., поправена с определение №
2888/20.09.2019 г. и изпълнителен лист № 1834 от 11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2692/2019 г. по
описа на ШРС, като е отхвърлил исковете за признаване за установено, че Х. С. М., с ЕГН
********** дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 сумата от 111.14 лева – неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; сумата от
5.35 лева – законна лихва /обезщетение за забава/ след предсрочната изискуемост за периода
от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и сумата от 112.30 лева – дължими заемни такси и е осъдил
Х. С. М., с ЕГН ********** да заплати на Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 сумата от
329.15 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за назначения в
производството особен представител на ответника, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък, както и по сметка на ШРС – сумата от 63.64 лева, представляваща
направените в хода на производството разноски по назначената съдебнотехническа
експертиза, съразмерно с уважената част от исковете и 5.00 лева държавна такса за издаване
на изпълнителен лист. Със същото решение е осъдил “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 да
заплати по сметка на ШРС сумата от 190.91 лева, представляваща направените в хода на
производството разноски по назначената съдебно-техническа експертиза, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и 5.00 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
С молба от 12.07.2022 г. ищецът е поискал решението да бъде изменено и допълнено
в частта за разноските като му бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете, а именно: 847.77 лева – деловодни разноски в
заповедното и исково производство и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и в негова
тежест бъдат възложени разноски за назначената съдебно-техническа експертиза,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 49.03 лева.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от насрещната страна не е било депозирано становище
3
по молбата.
С определение № 1731/04.08.2022 г. първоистанционният съд е оставил молбата на
ищеца по чл.248 от ГПК без уважение.
Ищецът обжалва постановеното по делото съдебно решение в отхвърлителната му
част и определението по чл.248 от ГПК – изцяло.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи следното:
По подадено от него заявление, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 1345/11.09.2019 г. и
изпълнителен лист от 11.09.2019 г., издадени по ч.гр.д. № 2692/2019 г. на ШРС и поправени
с определение № 2888/20.09.2019 г. по същото дело, с които ответникът е осъден да му
заплати следните суми, дължими на основание договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г.: 960 лева –
изискуема главница, 111.41 лева – изискуема договорна /възнаградителна/ лихва, начислена
за периода 20.01.2019 г. – 25.07.2019 г., 5.35 лева – изискуемо обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемостта за периода 26.07.2019 г. – 15.08.2019 г. и 112.30 лева
– заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 15.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и 25 лева – държавна такса и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 261431/19.10.2021 г. заповедният съд е указал на взискателя, на
основание чл.415, ал.2, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви вземанията си по съдебен ред,
което същият е сторил в законоустановения срок с разглежданата искова молба.
С влязло в сила в необжалваната му част решение № 520/24.06.2022 г. по гр.д. №
3163/2021 г. по описа на ШРС е било признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 960.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2019 г. до окончателното й плащане, за което
вземане са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№ 1345/11.09.2019 г., поправена с определение № 2888/20.09.2019 г. и изпълнителен лист №
1834 от 11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2692/2019 г. по описа на ШРС.
Като съобрази горното, съдът намери, че предявените положителни установителни,
предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно за вземания, представляващи
111.41 лева – изискуема договорна /възнаградителна / лихва, начислена за периода
20.01.2019 г. – 25.07.2019 г., 5.35 лева – изискуемо обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемостта за периода 26.07.2019 г. – 15.08.2019 г. и 112.30. лева – заемни
такси, имащи за правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.422 от ГПК са допустими.
4
Досежно тяхната основателност, от доказателствата по делото се установява и не се
спори от страните, че между същите е бил сключен договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г., съгласно който на
ответника е бил предоставен кредитен лимит в размер на 1 000 лева, достъпът по който се
осигурява чрез издадена кредитна карта DSK Maxi Gо, с договорени падежна дата 20-то
число на месеца, променлив лихвен процент и ГПР в размер на 24.30%. В чл.8 от сключения
договор за кредит и чл.50 от, представляващите неразделна част от него Общи условия за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит са били предвидени в тежест
на кредитополучателя такси и комисионни съобразно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните. Съгласно чл.24, ал.1 от ОУ кредитополучателят се е задължил ежемесечно, в
рамките на определен в условията срок след падежната дата /гратисен период/, да заплаща
минимална сума за револвиране в размер на 30 лева, като в случай, че усвоената сума е по-
малка от 30 лева, минималната сума за револвиране е равна на усвоената сума. В чл.24, ал.4
от ОУ е било посочено, че размерът на равните месечни вноски включва част от сумата за
операцията и начислената лихва, и е посочен в документа за операцията, а конкретния
размер на дължимата минимална сума за револвиране се съдържа в месечното извлечение по
чл.60, ал.1 от ОУ. Съгласно чл.30 и чл.31 от ОУ в случай, че четири поредни месеца,
считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със
суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита се спира. Ако клиентът внесе дължимата минимална сума за
револвиране до края на следващия /пети/ гратисен период, правото на ползване на кредита
се възстановява. Ако клиентът не погаси задължението си в този срок, ползването на
кредитния лимит се прекратява и вземането на банката за целия използван кредитен лимит,
независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с
лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава в
размер на 5 процентни пункта.
От заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ и протоколи за извършени
нотариални действия се установява, че кредитната карта DSK Maxi Gо е била получена от
ответника на 13.12.2018 г.. С предоставената му карта същият е извършил трансакции на
09.01.2019 г., 14.01.2019 г., 16.01.2019 г., 18.01.2019 г. и 25.01.2019 г., всяка за сума над 30
лева, като общият размер на усвоените суми възлиза на 960.00 лева. По счетоводни данни на
ищцовото дружество, от страна на ответника не са постъпвали парични средства за
погасяване на задълженията по усвоения кредитен лимит, с което е допуснато неизпълнение
на задължението му за заплащане на пет минимални суми за револвиране към 20.06.2019 г. /
датата не прекратяване ползването на кредита /, а именно вноски от по 30.00 лева с падежни
дати - 10.01.2019 г., 20.02.2019 г., 20.03.2019 г., 20.04.2019 г. и 20.05.2019 г.. Според
изчисленията на вещото лице към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 15.08.2019 г. и понастоящем, задълженията на ответника
по процесния договор възлизат в размер общо на 1 189.06 лева, от които 960.00 лева –
главница, 111.14 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 5.35 лева – законна лихва след предсрочната изискуемост за
5
периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и 112.30 лева – дължими заемни такси, в т. ч. 75.00
лв. такси за невнесени минимални суми и 37.30 лева – такси теглени суми на АТМ. Поради
липсата на револвиране, правото на ползване на кредита е било прекратено, като е
започнало отчитането му по отделна кредитна сметка с № 13/26168575. Поради
преустановяване плащанията по кредита, ищецът е обявил същия за предсрочно изискуем,
като за това обстоятелство ответникът е бил уведомен с нотариална покана с изх. № 06-20-
01072/18.04.219 г. чрез нотариус С.С., peг. № 024, с район на действие ШРС, съдържаща
изявление, че от датата на получаване на писмото кредита се счита за предсрочно изискуем.
Нотариалната покана за предсрочна изискуемост е била връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление до постоянния му и настоящ адрес,
посочен в договора за кредит, а именно в гр. Ш..., за което е бил съставен протокол от
15.07.2019 г. на нотариус С.С..
От заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че шрифтът в процесния
договор и ОУ към него е изпълнен, както следва: 1/ текстът, с който са отпечатани
шаблоните /бланковите данни/ в „Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 05.12.2018 г.“ е изпълнен с безсерифен шрифт
„Arial norrow“, с големина на символите 11.3 пункта; 2/ текстът, с който са отпечатани
персонализиращите или обстоятелствените данни със символи на кирилица и на латиница са
изпълнени със серифен шрифт „Times new roman“, с големина на символите съответно 11.7
пункта и 11.3 пункта; 3/ текстът на заглавието „Общи условия по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица на Банка ДСК“ е
изпълнен като серифен „Times new roman“, с големина 11.7 пункта; 4/ текстове от чл.1, чл. 2
… чл. 97 от Общите условия са изпълнени със серифен шрифт „Times new roman“, с
големина 11.3 пункта; 5/ текстът „интернет страницата: www.kzp.bg e-mail“ на предпоследна
страница, както и текста „Приемам настоящите Общи условия към“ и тези под него до
„Поделение:“, вкл. на последната страница на общите условия са изпълнени със серифен
шрифт „Times new roman“, с големина 11.3 пункта. Всички останали текстове в общите
условия, с изключение на упоменатите по-горе са изпълнени със серифен шрифт
„Garamond“, с големина 11.3 пункта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, за успешно провеждане на защитата му по иск с правно основание чл.415, респ.
чл.422 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: че спорното главно право е възникнало, т.е.
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно правоотношение
между кредитора и длъжника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
длъжника и изпълнение задълженията на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора.
6
В случая, между страните не се спори, че са страни по процесния договор за кредит за
текущо потребление от 15.12.2018 г., като от доказателствата по делото се установи, че
ответникът е получил сумата по кредита, но не е изпълнил задълженията си за заплащане на
пет минимални суми за револвиране, поради което ищецът е предприел действия по
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, с изрично писмено изявление до
ответника, което му е било връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от нотариус Св. Стоилов, с
район на действие ШРС по протокол от 15.07.2019 г..
Касателно оспорването от ответника връчването на съобщението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, съдът счита, че следва да се отхвърли като неоснователно,
поради следното: Съгласно трайно установената съдебна практика, връчването на
уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е
поставено в зависимост от избрания от кредитора начин за уведомяване. Допустимо е в
договора да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да
се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата
страна без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според
договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване. В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на
кореспонденция, положените от кредитора усилия по откриване на длъжника за връчване на
документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането, ще подлежат на преценка при оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени
в договора, които са от значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на нейното
настъпване. В случай, че договорът не съдържа уговорки в посочения по-горе смисъл,
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като кредиторът би могъл да избере
способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция. За да бъде
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, когато в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на
твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда
на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
7
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника
– кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми.
В случая се установи, че кредиторът е обективирал изявлението си за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита, считано от получаване на уведомлението, в нотариална
покана до длъжника, връчена му при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на посочения от него в
договора настоящ и постоянен адрес. Удостоверяването на обстоятелствата по чл. 47 ГПК е
извършено в констативен протокол на нотариус Св. Стоилов, ползващ се със задължителна
доказателствена сила относно удостоверените факти, като в хода на делото не са
ангажирани доказателства, опровергаващи отразеното в него. Предвид това, настоящата
инстанция приема, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с едностранно
изявление на кредитодателя, считано от 15.07.2019 г..
Относно изискуемостта на претендираните вземания, взе предвид следното:
С оглед неговия предмет, сключеният между страните договор попада в обхвата на
правните сделки, регулирани от ЗПК и ЗЗП.
В чл.21, ал.1 от ЗПК е посочено изрично, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Според изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен
когато при сключването му са нарушени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и
т.20.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК / изменен с ДВ. бр. 100/2019 г. / съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В настоящия случай, се установи, че процесният договор не отговаря на изискването
на чл.10, ал.1 от закона за потребителския кредит, а именно: всички елементи от
съдържанието му да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, тъй като, видно от заключението по допуснатата СГЕ, писменият текст, както
на самия договор, така и на общите условия към него е изпълнен с различен шрифт, с размер
под 12. Ето защо, съдът приема, че, на основание чл.22 от ЗПК сключеният между страните
договор за кредит за текущо потребление от 15.12.2018 г. е недействителен, поради което и
на основание чл.23 от ЗПК, ответникът дължи възстановяване само на чистата стойност на
кредита, но не и лихва или други разходи по кредита, което предпоставя извод за
неоснователност претенциите на ищеца за вземанията му от 111.14 лева – неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 5.35 лева –
8
законна лихва след предсрочната изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и
112.30 лева – дължими заемни такси.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че текстът на договора бил
изпълнен с шрифт в размер близък до 12, поради което кредитополучателят не е могъл да
бъде поставен в затруднение или невъзможност да се запознае със съдържанието му, счита,
че се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК е
императивна и категорично посочва като изискване за действителност на договора той да е
изпълнен с шрифт не по-малък от 12, което означава, че е допустим шрифт по-голям от 12,
но не и по-малък, независимо от вариациите и съотношението между по-малкия размер и
указания в закона, с оглед на което, при оформяне на договора с шрифт с по-малък размер е
без значение и не подлежи на преценка от съда дали и доколко потребителят е могъл да се
запознае със съдържанието му.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, че исковите претенции
на ищеца за установяване вземания от ответника за сумите от 111.14 лева – неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 5.35 лева –
законна лихва след предсрочната изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и
112.30 лева – дължими заемни такси по договор за кредит за текущо потребление от
15.12.2018 г. са изцяло неоснователни, поради което подлежат на отхвърляне.
Ето защо, в обжалваната му част решението на първоинстанционния съд е правилно и
следва да се потвърди.
Досежно молбата на ищеца по чл.248 от ГПК, от събраните по делото доказателства
се установи, че същият е извършил разноски в исковото производство в общ размер на
975.00 лева, от които 175.00 лева – платена държавна такса, 600.00 лева – за възнаграждение
на назначения на ответника особен представител, 200.00 лева – за възнаграждение на
вещото лице по СИЕ и разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лева, от
които 25.00 лева – платена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
или общо 1 050.00 лева. Предмет на разглеждане в исковото производство са били четири
положителни установителни иска с обща цена 1 189.06 лева, от които е бил уважен иска за
главница с цена 960.00 лева, като останалите три иска са отхвърлени като неоснователни. От
изложеното следва, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от исковите претенции в размер на 812.50 лева – в първоинстанционното
производство и 62.50 лева – в заповедното производство или общо 875.00 лева. Освен това,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, съобразно уважената част от иска, в размер на 83.33 лева, от общ
размер 100.00 лева. Или общо дължимата на ищеца сума, включваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство възлиза на 958.33
лева.
Като съобрази горното и, че първоинстнационният съд е осъдил ответника да заплати
на ищеца сумата от 329.15 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за
назначения в производството особен представител на ответника, възнаграждение за вещо
9
лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете,
настоящата инстанция намира, че са налице основания за изменение на
първоинстнационното решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца допълнително сумата от 629.18 лева, представляваща деловодни разноски
и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, дължими за
заповедното и първоинстанционното производство.
На следващо място се установи, че по повод допуснатата по делото СГЕ са били
определени разноски в размер на 254.55 лева, платени от бюджета на съда, от което следва,
че, съответно на уважената и отхвърлена част от исковете, ищецът следва да заплати по
сметка бюджета на съдебната власт част от тези разноски, равняваща се в размер на 42.43
лева, а ответникът – разликата от 212.12 лева.
Предвид изложеното и, че първоинстанционният съд е осъдил ищеца да заплати по
сметка бюджета на съда разноски за СГЕ в размер на 190.91 лева, а ответникът – в размер на
63.64 лева, следва, че във визираната част първоинстанционно решение, имащо характер на
определение, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ищецът да
заплати по сметка бюджета на съдебната власт деловодни разноски за СГЕ в размер на 42.43
лева, а ответникът – в размер на 212.12 лева.
Относно частта, в която ищецът е осъден да заплати 5.00 лева – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, съдът счита, че определението за разноски е правилно, тъй
като посочената такса се дължи на основание чл. 11 от ТДТССГПК, вр. чл.405, ал.6 от ГПК
за служебно издаване на изпълнителен лист и би била събрана от ищеца при липса на
доброволно изпълнение на задължението му за заплащане на присъдената в полза на
държавата сума.
Предвид горното и заявеното от молителя, приема, че обжалваното определение
следва да се отмени в частта, в която молбата по чл.248 от ГПК е оставена без уважение в
частта й, в която се иска присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза
на ищеца, в размер на 947.77 лева и отмяна на решението в частта, в която същият е съден
да заплати по сметка на съда разноски в размер над 42.43 лева, като вместо него бъде
постановено друго, с което да бъде допуснато изменение на решението в частта за
разноските и в полза на ищеца бъдат присъдени допълнително деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство в
размер на 618.62 лева / до претендирания в молба размер от 947.77 лева / и решението бъде
отменено в частта за разноските, в която ищецът е осъден да заплати по сметка бюджета на
съдебната власт сумата над 49.03 лева / до претендирания в молбата размер /, а ответникът
бъде осъден да доплати по сметка на съда разноски за възнаграждение на вещо лице по СГЕ
в размер на 141.88 лева. В останалата част, определението по чл.248 от ГПК следва да се
потвърди.
Съобразно изхода от правния спор, на ищеца не следва да се присъждат разноски за
въззивна инстанция.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 520/24.06.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА в която са отхвърлени като неоснователни предявените от
“Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от Б.Ф. С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г. срещу Х. С. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Ш..., исковете за признаване за установено, че Х. С. М., с ЕГН
********** дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 сумата от 111.14 лева – неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; сумата от
5.35 лева – законна лихва /обезщетение за забава/ след предсрочната изискуемост за периода
от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и сумата от 112.30 лева – дължими заемни такси, за които
вземания са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№ 1345/11.09.2019 г. и изпълнителен лист № 1834 от 11.09.2019 г. по ч.гр.д. № 2692/2019 г.
по описа на ШРС, поправени с определение № 2888/20.09.2019 г. по същото дело.
В останалата, осъдителна част, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОТМЕНЯ определение № 1731/04.08.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на “Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Б.Ф.
С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г. за изменение на решение № 520/24.06.2022 г. по гр.д. №
3163/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен в частта за разноските, като в полза на ищеца
бъдат присъдени такива в размер на 847.77 лева, както и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, и същият бъде осъден да заплати по сметка на съда разноски за
възнаграждение на вещо лице по СГЕ в размер до 49.03 лева, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 520/24.06.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г. по описа на Районен
съд – Шумен в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, като
ОСЪЖДА Х. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш... да заплати на
“Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от Б.Ф. С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г. допълнително деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и първоинстанционното производство в
размер на 618.62 лева.
ОТМЕНЯ решение № 520/24.06.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г. по описа на Районен
съд – Шумен в частта за разноските, в която “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Б.Ф.
С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г. е осъдено да заплати по сметка бюджета на съдебната власт
деловодни разноски за възнаграждение на вещото лице по СГЕ в размер над 49.03 лева.
ОСЪЖДА Х. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш... да доплати
по сметка бюджета на съдебната власт деловодни разноски за възнаграждение на вещото
11
лице по СГЕ в размер на141.18 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1731/04.08.2022 г. по гр.д. № 3163/2021 г. по описа
на Районен съд – Шумен в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12