№ 21
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000464 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод
подадена въззивна жалба от К.Е.К.Б. ЕООД, ЕИК *********, представлявано
дружество чрез управителя К.И.Д., действащ чрез процесуалния си
пълномощник адвокат Л. Н., срещу постановеното решение №260187 от
11.05.2021 г. по търг.дело №62/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З., с което е
отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
Б.Л.С. ЕООД, ЕИК *********.
Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното решение, като
счита, че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост, както и е постановено в нарушение на съдопроизводствените
начала. Изложил е съображения, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд за активната легитимация на ищеца да предяви иск
по чл.625 от ТЗ, за наличието на предпоставките на чл.630 от ТЗ, но
последния извод противоречи на крайния резултат по делото и на
диспозитива на съдебното решение, с който се отхвърля молбата за откриване
на производство по несъстоятелност. Не е съгласен с изводите на окръжния
1
съд, че ответното дружество е работещо предприятие и е в състояние да
покрие задълженията си с наличните активи, като в тази връзка е възприел
част от заключението на вещото лице, без да направи пълен анализ на същото
и да изложи мотиви в съответствие с доводите на молителя ищец. Счита, че
са налице предпоставките за неплатежоспособност, като се позовава на
незаплатени задължения по изпълнително дело, на структурата на
краткотрайните активи, на погасяването на част от вземанията на ответника
по давност, на материалните запаси от 24 092,28 лв., които следва да се
вземат предвид при отчитане състоянието на неплатежоспособност. Счита,
че неправилно не са приети представени от него писмени доказателства във
връзка с разваляне на договорното правоотношение между него и ответника,
че не следва да се приема заключението на вещото лице предвид данните,
които дружеството му е предоставило за изготвяне на заключението. Излага
съображенията си за наличието на предпоставките за неплатежоспособност ,
както и за свръхзадълженост на ответното дружество, като моли да се отмени
обжалваното решение и се открие производство по несъстоятелност за
ответника – длъжник. Прави доказателствени искания - да се приемат
писмени доказателства, два броя покани до ответника, ведно с известия за
доставяне, както и да се назначи съдебно счетоводна експертиза.
Ответникът Б.Л.С. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от
управителя Л.Б., действащ чрез адвокат П.Т., е представил отговор, в който
счита въззивната жалба за неоснователна. Изложил е съображения, че не е
налице състоянието неплатежоспособност, като не е съгласен с оплакванията
на жалбоподателя, както и че молителят не е кредитор с изискуемо търговско
вземане, определено по основание и размер. Моли да се потвърди решението
и претендира разноските за производството.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 31.05.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 02.06.2021 г. съгласно положеното пощенско
клеймо, което е в рамките на срока по чл.633,ал.2 от ТЗ. Жалбоподателят е
надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към преценяването и
2
по същество.
Видно от делото, предявена е молба за откриване на производство по
несъстоятелност на търговско дружество на основание чл.608,ал.1,2,3 от
ТЗ. Молителят - К.Е.К.Б. ЕООД твърди, че е легитимиран да предяви
молбата, както и че е налице фактическият състав за уважаване на молбата
му.
Посочва, че е кредитор на ответника на основание договор от
06.04.2020 г. за доставка и монтаж на пътен асансьор и автомобилен
подемник и нотариална покана, връчена на ответника на 10.12.2020 г., за
разваляне на договора, поради пълно неизпълнение в частта за доставка и
монтаж на автомобилния подемник. Счита, че следва да му бъдат върнати
платените за подемника суми в размер на 38 880 лв., както и че му се следва
договорна неустойка в размер на 0,04% от общата стойност на договора, тъй
като пътническият асансьор е доставен и монтиран със забава 55 работни дни
от 13.04.2020 г. вместо на 07.07.2020 г. на 02.11.2020 г. Със забава е и
въвеждането му в експлоатация, като документите за това са издадени през
м.11.2020 г. и са му предоставени на 11.12.2020 г. Претендира договорна
неустойка в размер на 3 827,04 лв. и съответно лихва върху главницата от 38
880 лв., считано от 31.12.2020 г. до предявяване на молбата на 19.02.2021 г., в
размер на 581,29 лв. Т.е. счита, че е кредитор на ответника със сумите 38 880
лв., 3 827,04 лв. и 581,29 лв. с посочените от него основания.
Посочва, че ответникът има задължения по изп.дело №***/**** по
описа на ЧСИ К.А. – 5 695,85 лв., както и 11 064,04 лв. публични вземания
към 10.12.2020 г.
Счита, че ответникът е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла
на чл.608,ал.1 и 2 от ТЗ, както и че е налице презумпцията на чл.608,ал.3 от
ТЗ. Моли да се обяви неплатежоспособността му с начална дата 30.12.2020 г.
- датата на изтичане на срока за връщане на платените суми, поради
разваляне на договора, да се открие производство по несъстоятелност,
назначи временен синдик, допусне обезпечение и определи датата на първо
събрание на кредиторите.
Ангажирал е писмени доказателства – договорът от 06.04.2020 г., две
оферти към него, съответно две технически характеристики за пътнически
асансьор и автомобилен подемник, фактури, издадени от ответника от
3
13.04.2020 г., 01.07.2020 г., 20.08.2020 г. и 16.11.2020 г., ведно с банкови
отчети за молителя относно плащания по издадените фактури, запорно
съобщение от 10.12.2020 г., нотариална покана, връчена на 10.12.2020 г.,
приемо-предавателен протокол от 11.12.2020 г. за асансьор, ведно с
документи към него, вкл. ревизионна книга за въвеждане на асансьора в
експлоатация от 26.11.2020 г., договор от 25.01.2021 г. за автомобилен
подемник, сключен с фирма Л. ЕООД, както и съдебно-счетоводна
експертиза. Пред настоящата инстанция са представени още две покани до
ответника от 21.09.2020 г. и от 19.01.2021 г., ведно с известия за доставянето
им, както и са изслушани основна и допълнителна съдебно счетоводни
експертизи. Представено е удостоверение от ЧСИ за актуалния размер
задължение по изп.дело към 18.10.2021 г. - 4 656,62 лв.
Ответникът оспорва така подадената молба. Счита, че не е налице
безспорно и изискуемо вземане по търговска сделка и не е налице
неплатежоспособност. Оспорва твърденията в нотариалната покана, като
посочва, че е изпълнил качествено и в срок договорните си задължения.
Доставил е асансьор в съответствие с договорените условия, не е забавил
монтирането му и е бил в готовност за монтаж, но са извършвани
др.строителни дейности, предшестващи монтажа и са правили последния
невъзможен. Закупил и е подготвил всички части за монтажа на подемник, но
не е допуснат до обекта за извършване на монтажа. Позовава се на забава на
кредитора. Изложил е съображения и за платежоспособността си, както и че
публичните задължения са погасени и не е налице условието на чл.608, ал.4
от ТЗ. Пред настоящата инстанция е приложил фактури, в т.ч. фактури за
вземанията си от клиенти по опис, договори с Община Ч.Б., МБАЛ Л., КСУ
Л., ДПБ К., ПАГ В., Б.С., Община Л., Д.Я.Щ.Д., Л., Б. ООД, Б. АД, О.Х.
ЕООД,Ч.Б., Д.Д.У., К., Ф.Б.Ц. ЕООД, С., Ц.С.О.П. п..Д.К., С., сключени през
2020 г. и 2021 г.
На база фактите и обстоятелствата в молбата за откриване на
производство по несъстоятелност се установява, че молителят се позовава на
чл.608 от ТЗ, която разпоредба урежда състоянието неплатежоспособност на
длъжника. Счита, че ответникът е неплатежоспособен търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуеми задължения във връзка с търговски
правоотношения и публични задължения. Не твърди свръхзадлъжнялост,
поради което оплакванията, свързани с това състояние във въззивната жалба,
4
не следва да се обсъждат, като ирелевантни.
Съгласно чл.625 от ТЗ, кредитор на длъжника по търговска сделка е
легитимирано лице да подаде молба за откриване на производство по
несъстоятелност. Ето защо и в съответствие с твърденията в настоящата
молба, следва да се прецени хипотезата на чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ, според която
неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, което е породено или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване, разваляне или последиците от
прекратяването и.
Неплатежоспособността по чл.608 от ТЗ се отнася за лицата, имащи
качеството търговец по смисъла на ТЗ, каквото качество е налице за
ответника, вписан като еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност в Търговския регистър на Агенция по вписванията.
От приложените доказателства се установява, че между него и
молителя е налице търговско правоотношение, по силата на което той се е
задължил спрямо молителя да достави и монтира пътнически асансьор и
автотранспортен подемник в сградата на ул.Ч. в гр.С., описана подробно в
сключения между тях договор от 06.04.2020 г., съгласно оферти и технически
спецификации, неразделни части от договора. Съгласно приложения приемо-
предавателен протокол от 11.12.2020 г. са предадени документи за асансьора,
а именно технически паспорт, декларация за съответствие със заводски номер
и на единичен продукт, ревизионна книга, които също са част от
доказателствата на молителя. Така, следва да се приеме, че е доставен и
монтиран асансьор, както и че няма данни да е доставен и монтиран подемник
по договора.
От връчената на ответника нотариална покана на 10.12.2021 г. се
установява, че молителят е посочил неизпълнени задължения по сключения
договор. По т.1 доставената кабина на асансьора е неизправна и не отговаря
на договореното, асансьорът не е въведен в експлоатация, като е определен 14
дневен срок за подмяна на кабината и бутониерата съобразно договореното и
проекта на сградата, както и да се осигури въвеждането в експлоатация,
приемането съгласно нормативните изисквания и предаване на съответните
документи. По т.2 е посочено, че са доставени релси за вертикално движение
5
на подемника, които са част от окомплектовката за подемника, като е
определен 14 дневен срок за доставяне и монтиране на подемника. Посочено
е, че при пълно или частично неизпълнение на посоченото в поканата в
указания срок, договорът ще се счита за развален, следва да се върнат
получените по него суми, съответно доставени части, ще се претендира
договорна неустойка.
На следващия ден 11.12.2020 г. е подписан посочения по-горе приемо-
предавателният протокол, съгласно който молителят е получил необходимите
технически документи за асансьора, вкл. ревизионна книга, от която се
установява, че асансьорът е в експлоатация от 26.11.2020 г.
Липсват данни за неизправности на кабината и защо се налага смяна
на бутониерата, като в офертата и техническата характеристика няма данни за
специални изисквания за тези позиции.
При така установената фактическа обстановка се налага извод, че
ответникът е изпълнил указаното му в т.1 от поканата на следващия ден след
получаването, като е предал необходимите технически документи на
молителя. Към този момент асансьорът вече е бил въведен в експлоатация,
както и не се установяват неизправности на кабина и бутониера, както се
твърди в поканата. По т.2 подемникът не е монтиран. Т.е. налице е
неизпълнение на част от сключения договор досежно доставка и монтаж на
подемника – втората вещ, предмет на договора.
Съгласно чл.87 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си по причина, за която отговаря, кредиторът може
да му даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането му ще смята договора за развален. В случая е налице частично
неизпълнение на договора – едната вещ, негов предмет, е доставена и
монтирана, другата вещ – не. Не се установяват възраженията на ответника,
че молителят му пречил да изпълни това задължение. Следва да се приеме,
че за вещта подемник са изпълнени условията на посочената разпоредба и
договорът в тази част следва да се счита развален 14 дни след получаване на
поканата, т.е. на 25.12.2020 г.
Видно от приложените банкови отчети, молителят е заплатил за
подемник две суми – 18 000 лв. на 13.04.2020 г. плюс ДДС 3600 лв. и 17 280
лв. с ДДС на 16.11.2020 г., или общо 38 880 лв. Съгласно договора, общата
6
стойност на подемника без ДДС е 36 000 лв. Уговорено е авансово плащане
50 % от общата стойност – 18 000 лв. без ДДС в срок до 5 работни дни след
подписване на договора, 40% от общата стойност - 14 400 лв. без ДДС в срок
до 5 работни дни при готовност за доставяне на окомплектовката на обекта и
започване на монтажа и 10% от общата стойност - 3 600 лв. без ДДС в срок
до 5 работни дни при завършване на монтажа и приемане на подемника.
Сумите се заплащат по банков път срещу издадена фактура от ответника
Б.Л.С. ЕООД. При положение, че договорът за тази вещ е развален, платената
сума 38 880 лв. за нея се явява вече без основание и подлежи на връщане.
Върху тази сума се дължи и законната лихва за периода 31.12.2020 г. –
19.02.2021 г. в размер на 550,80 лв./изчислението е чрез електронен
калкулатор/.
Молителят твърди и забавено изпълнение, като счита, че му се дължи
и договорна неустойка. Съгласно чл.9 от договора, ответникът се е задължил
да достави и монтира стоката в обекта в срок до 55 работни дни от датата на
извършване на авансовото плащане. В случая този срок не е спазен, като се
има предвид, че фактурата за авансовото плащане е издадена от него на
13.04.2020 г. и сумата му е преведена на 22.04.2020 г. Няма данни молителят
да е забавил изпълнението на ответника. Ето защо се дължи уговорената
неустойка за забавено изпълнение – 0,04 % от общата стойност на договора за
всеки просрочен ден от 07.07.2020 г. до 02.11.2020 г., както твърди молителя.
С оглед гореизложеното, установява се, че молителят е кредитор на
ответника в резултат на развалянето на търговската сделка, сключена между
тях, и възникналите последици от това, със сумите 38 880 лв., 3 827,04 лв. и
550,80 лв.
Следва да се пристъпи към отговор на въпроса неплатежоспособен ли е
ответникът длъжник, като се преценят показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на
предприятието със своите краткосрочни вземания да погасява краткосрочните
си задължения. В тази връзка по делото са приети съдебно счетоводни
експертизи.
Пред първата инстанция вещото лице е установило краткосрочните
вземания и задължения на ответника длъжник към 16.03.2021 г., като е
изготвило два варианта – съгласно счетоводството на ответника и с
7
включване на вземанията на молителя за лихви и неустойки в размер на
4 408,33 лв. в задълженията. На база счетоводните документи е изчислил
коефициентите за ликвидност към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към
31.12.2020 г. и към 16.03.2021 г., които са, както следва: обща ликвидност –
1,11, 0,91, 0,80, 1,17, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност – под единица.
С включване на задълженията на молителя към 31.12.2020 г. показателите за
ликвидност са под единица, а към 16.03.2021 г. – обща ликвидност 1,10,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност – под единица.
Пред въззивната инстанция са изготвени основно и допълнително
заключение. Основното заключение е към 30.06.2021 г., като при изчисления
показателите за ликвидност са изключени вземанията на ответника в размер
на 3 720 лв. от молителя по фактура №***/16.03.2021 г., погасените по
давност вземания в общ размер 2 281 лв., както и материалните запаси –
21 069,32 лв. Всички показатели за ликвидност са над единица.
Допълнителното заключение е изготвено към 30.09.2021 г., както и
след представяне по делото от страна на ответника на първични счетоводни
документи – договори и фактури. Вещото лице е изчислил коефициентите за
ликвидност в три варианта – въз основа на счетоводството на ответника по
изготвен междинен баланс, с изключване от вземанията на сумите 3 720 лв. и
2 281 лв., с изключване на тези суми плюс изключване на материалните
запаси 6 543,87 лв. В първия вариант коефициентите са, както следва: обща
ликвидност - 1,12, бърза ликвидност - 1,04, незабавна ликвидност - 1,04,
абсолютна ликвидност - 0,29. Във втория вариант коефициентите са, както
следва: обща ликвидност - 1,05, бърза ликвидност - 0,97, незабавна
ликвидност - 0,97, абсолютна ликвидност - 0,29. В третия вариант
коефициентите са, както следва: обща ликвидност - 0,97, бърза ликвидност -
0,97, незабавна ликвидност - 0,97, абсолютна ликвидност - 0,29.
От това заключение се установява, че материалните запаси са
различни по стойност от посочената стойност към предходния проверяван
период, тъй като са изписани към 30.09.2021 г. вложените материали по
реализацията. През м.09.2021 г. са възникнали вземания от клиенти за
ответника в размер на 31 713,60 лв. от общо вземания от клиенти 48 947,92
лв., която част съставлява значителна част от посочения вид вземания. При
тези данни, имайки предвид и основната дейност на ответника – доставка и
8
монтаж на асансьорни уредби, не се установява хипотеза на залежали
материални запаси.
Не се установява вземане на ответника в размер на 3 720 лв. по
фактура №***/16.03.2021 г. от молителя – кредитор, тъй като няма
установени данни по делото той да не е изпълнил договорно задължение към
ответника. Липсва основание на фактурата, издадена по процесния договор,
който съобразно гореизложените мотиви следва да се счита развален по
отношение на автомобилен подемник, а и вземането по нея се оспорва.
Не се установява вземане на ответника в размер на 6 600 лв. от Х.С.
ООД, за което е посочено, че са издадени 2 бр. фактури от 2018 г.
Първичните счетоводни документи са изискани от ответника за прилагане по
делото с протоколно определение на съда с указание за приложение на чл.161
от ГПК. Посочените 2 бр. фактури не са приложени и следва да се приложат
последиците на посочената разпоредба, като се приеме, че вземането, въз
основа на тях не е документално обосновано. Вземането в този размер не се
установява.
От заключението се установява размерът на погасените с 5 годишна
давност вземания преди датата на изготвяне на заключението. Общият им
размер е 2 281 лв. При липса на обезценка или данни за установяване
събираемостта им този размер също не следва да се отчита при вземанията на
ответника.
Така следва да се коригират данните от счетоводството на ответника,
като от краткосрочните вземания следва да се изключат сумите 3 720 лв.,
6 600 лв. и 2 281 лв., представляващи вземания от клиенти с отчитане на
обстоятелството, че краткосрочните активи се състоят преимуществото от
вземанията от клиенти съобразно търговската дейност на предприятието.
Останалите вземания съответстват на представените фактури и договори, като
фактурите са достатъчни първични счетоводни документи, въз основа на
които следва да се приеме документална обоснованост.
От заключението се установява и, че в краткосрочните задължения не
са включени вземанията на молителя от договорна неустойка и лихва върху
главницата, дължима след разваляне на договора, в общ размер на 4 408,33
лв., установен по-горе в мотивите на решението, чийто падеж е настъпил към
31.12.2020 г. Тези задължения също следва да бъдат отчетени.
9
Въз основа на гореизложеното, към 30.09.2021 г. коригираните данни
включват следното: краткосрочните вземания – 6 543,87 лв. материални
запаси, 50 738,72 лв. вземания от клиенти, 12 551 лв. доставчици по аванси,
1 840,80 лв. съдебни спорове, 23 873,58 лв. парични средства, или общо
81 156,13. Краткосрочните задължения- 1958,85 лв. към финансови
предприятия, 45 500 лв. аванси, 13 855,06 лв. задължения към доставчици,
22 576,67 лв. публични задължения, общо 83 890,58 лв. плюс 4 408,33 лв., или
общо 88 298,91 лв.
При тези данни се получават следните коефициенти за ликвидност:
обща ликвидност – 0,91, бърза ликвидност – 0,84, незабавна ликвидност –
0,84, абсолютна ликвидност – 0,27, които всички са отрицателни величини.
Съпоставени с посочените по-горе данни за предходни периоди, отнасящи се
до 2018 г., 2019 г., 2020 г. следва да се направи извод, че дружеството
ответник не може да покрива текущите си задължения с текущите си
вземания, че същото е неплатежоспособно.
С оглед гореизложеното, налице е хипотезата на чл.608,ал.1,т.1 от ТЗ,
както и на чл.608,ал.3 от същия закон, въвеждаща оборимата презумпция,
съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията, както и спиране на плащанията е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
Необходимо е да не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от
съществуващите изискуеми задължения на длъжника, тъй като това
неизпълнение е приравнено на спиране на плащанията. В тежест на длъжника
е да установи обективното си икономическо състояние, за да обори
оборимата презумпция. В случая, въпреки представените от него писмени
доказателства, презумпцията не се оборва. Следва да се определи начална
дата на неплатежоспособността, която съгласно заключението на вещото
лице пред първата инстанция е 23.03.2018 г., който е установеният най-ранен
момент на спиране на плащанията към кредиторите. В негов резултат се е
достигнало до издаване на изпълнителен лист и образуване на изп.дело
№***/**** по описа на ЧСИ К.А.. Видно от приложеното удостоверение от
ЧСИ, посочен е актуалният остатък от задължението, както и погасените суми
от задълженията – всички от трети лица.
С оглед гореизложеното основателна се явява въззивната жалба, с
10
която е сезиран съдът. Следва да се отмени обжалваното решение и съгласно
чл. 630, ал.1 от ТЗ да се обяви неплатежоспособността на дружеството и
началната дата на това състояние, да се открие производство по
несъстоятелност за ответното дружество, да се назначи временен синдик, да
се наложат обезпечителни мерки – запор и възбрана върху имуществото на
дружеството, както и да определи дата на първо събрание на кредиторите. С
оглед обстоятелствата, че дружеството е спряло плащанията си и не погасява
задълженията си, липсата на дълготрайни имуществени материални активи,
установени от експертизата, следва да се определят първоначални разноски за
производството по несъстоятелност, които да бъдат внесени от молителя,
инициирал производството по несъстоятелност, а именно сумата в размер на
3 000 лв., вносима в едноседмичен срок от вписване на решението в
Търговския регистър, с указание, че при невнасяне на сумата в срок, ще се
пристъпи към спиране на производството по несъстоятелност по реда на
чл.632,ал.1 от ТЗ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260187 от 11.05.2021 г. по търг.дело
№62/2021 г. по описа на Окръжен съд С.З., с което е отхвърлена молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на Б.Л.С. ЕООД, ЕИК
*********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Б.Л.С. ЕООД, ЕИК *********, и
определя началната и дата 23.03.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност за Б.Л.С. ЕООД, ЕИК
*********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Б.Л.С.
ЕООД, ЕИК *********.
Назначава временен синдик на Б.Л.С. ЕООД, ЕИК *********, С.В.П.,
като определя месечно възнаграждение на синдика в размер на 800 лв.
Указва на назначения синдик в едноседмичен срок от съобщаването да
представи писмена декларация с нотариална заверка на подписа по
11
чл.656,ал.2 във вр. с чл.655 от ТЗ и писмено съгласие по чл.666 от ТЗ.
Указва на кредитора, инициирал производството по несъстоятелност
К.Е.К.Б. ЕООД, ЕИК *********, да внесе сумата от 3 000 лв. разноски за
производството по несъстоятелност в едноседмичен срок от вписване на
решението в Търговския регистър, като при невнасяне на посочената сума в
срок ще се пристъпи към спиране на производството по несъстоятелност по
реда на чл.632 от ТЗ.
Определя дата на Първо събрание на кредиторите – 11.02.2022 г. в
сградата на Окръжен съд С.З. при дневен ред: 1.Изслушване доклад на
временния синдик, 2.Избор на постоянен синдик на дружеството, определяне
на възнаграждението му и предложение до съда за назначаване на постоянен
синдик, 3.Избор на комитет на кредиторите.
Решението да се впише в книгата по чл.634 в от ТЗ, за което се
изпрати заверен препис от него на Окръжен съд С.З..
Решението да се впише в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на която се изпрати заверен препис от него.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като може да се
обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от вписването
му в Търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12