№ 213
гр. Разград, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330102341 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.110 и чл.111
от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от С. Х. С., с която е предявен иск срещу Агенция
за събиране на вземания АД за установяване, че той не дължи сумите по
паричен заем №1710193 по договор с „Изи Асет Мениджмънт“АД, за които е
издадена заповед за изпълнение по гр.д.№1721/2016 г. и за които е образувано
изп.д.№20167620400768. Твърди ,че вземането е погасено по давност, като
давностният срок е изтекъл в периода 2016 г. – 01.01.2022 г.
Ответникът счита молбата за недопустима поради липса на правен интерес за
ищеца. Сочи, че по изпълнителното дело са извършени изпълнителни
действия, с които е прекъсната погасителната давност.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна следното: На 01.12.2016 г. по ч.гр.д.
№1721/2016 г. Рс – Разград е издал изпълнителен лист срещу ищеца по
настоящото дело С. Х. С. в полца на ответника по настоящото дело Агенция
за събиране на вземания АД
За заплащане на сумите 282,03 лв. главница ведно със законната лихва от
13.08.2016 г. до окончателното изплащане, 135,30 лв. договорна лихва за
периода 19.11.2012 г. – 25.03.2013 г., 133, 54 лв. лихва за забава за периода от
20.110212 г. до датата на подаване на молбата – 31.08.2016 г. и сумата 25 лв.
държавна такса. Въз основа на този изпълнителен лист и молба от 15.12.2016
г. е образувано изп.д.№ 20167620400768 от ЧСИ Д. Д. с район на действие
Окръжен съд – Разград и на 16.12.2016 г. е изпратена покана до длъжника –
ищец по настоящото дело за доброволно изпълнение.
На 21.03.2018 г. взискателят Агенция за събиране на вземания АД е поискал
от ЧСИ да извърши проверка в Регистъра на банковите сметки и сейфове,
поддържан от БНБ и налагане на запор върху банковите сметки, които бъдат
установени /л.178/. На 27.03.2018 г. е изпратено запорно съобщение /л.182/
1
до ЦКБ, с което е наложен запор върху всички сметки на С. Х. С. и на
11.04.2018 г. /л.186/ ЦКБ АД е изпратило отговор на запорното съобщение, в
което е посочено, че сметките са блокирани.
Нова справка и нов запор е поискан от взискателя с ново писмо от
06.08.2019 г. и съответно на 08.08.2019 г. до „Райфайзенбанк“ЕАД е
изпратено запорно съобщение. В отговор на съобщението /л.205/ на
20.08.2019 г. е признала, че С. Х. С. има сметка в банката и наличности по нея
от възнаграждение за труд.
На 26.08.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Рефлекс
Противопожарни системи“ООД, с което е наложил запор на трудовото
възнаграждение. В отговор на последното ръководителят на дружеството е
отговорил, че трудовото правоотношение е прекратено.
Ново запорно съобщение е изпратено на 07.10.2019 г. /л.64/ до Боради ООД за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Влизането в сила на издадената заповед за изпълнение срещу ищеца води до
преклудиране на възможността същият да оспори съществуването на
вземанията, за които е издадена, като се позове на фактите, съществували до
стабилизирането й, съответно до снабдяването й с изпълнителна сила. /Така
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, приема, че „Влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното
производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките
на чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти,
настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде
предявен само при наличието на предпоставките на чл.424 от ГПК.
Съгласно чл.439 от ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за
оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след
изтичането на срока за подаване на възражение“/. Съществуването на тези
вземания може да бъде предмет на предявен пред съда иск само в изрично
предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл.424 и
чл.439 от ГПК. Вторият от двата текста урежда специален иск, който може да
се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по реда на чл.416 от ГПК т. е. чрез иск длъжникът оспорва
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. В случая
ищецът основава своя отрицателен установителен иск именно на такъв
твърдян нововъзникнал факт - изтекла след влизане в сила на заповедта за
изпълнение погасителна давност.
Преди съответните изводи за това дали давностният срок е изтекъл, следва да
се установи каква е продължителността на давностния срок за всяко от
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Предвид липсата на съдебно
решение, което да установява вземанията със сила на прeсъдено нещо, не
следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която
предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Тази норма предвижда
изключение от общите правила за определяне на срока на давността, поради
което не може да се прилага по аналогия и за други производства, различни
от спорното исково производство. В случая изпълнителният лист е издаден за
2
главница, договорна лихва и лихва за забава.По отношение на главницата
следва да се приложи общият давност срок, регламентиран в чл.110 от ГПК
/тъй като се касае за вземане по кредит/, а по отношение на лихвите –
краткият тригодишен по чл.111 б „в“, респ. б“б“ от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е
деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай спорът
между страните е дали след образуването на изпълнителното дело през 2016
г. до предявяването на иска е изтекъл горепосочения петгодишен, респ.
тригодишния давностен срок.
Започналата давност се счита прекъсната с предприемане на действия за
принудително изпълнение – арг. от чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло
до прекъсване на давността се заличава и по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от
прекъсването започва да тече нов срок. Конкретните действия, които водят до
прекъсване на давността са подробно разгледани в Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това
тълкувателно решение изяснява, че изпълнителните действия, които
прекъсват давността, са такива по насочване на изпълнението – запор,
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране
вместо плащане и др., както и че давностният срок не се прекъсва с
образуване на изпълнително дело, с изпращането на покана за доброволно
изпълнение, както и с възложеното от ответника и извършено от съдебния
изпълнител проучване на имущественото състояние. Следователно в
настоящия случай давността е прекъсната няколкократно – с налагането на
запор върху всяко от трудовите възнаграждения и по отношение на банковите
сметки на длъжника – ищец по настоящото дело. Между тези действия не е
изтекъл давностния срок /пет или тригодишен/, както и двугодишния срок,
който да е основание за перемиране на делото.
Предвид осъществяването на целия фактически състав, необходим, за да
настъпи погасяването на задължението по давност, предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
разноски в размер на 24 лв. / за копие от изпълнителното дело/ и
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед характера на делото Съдът
определя на 120 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от С. Х. С., ЕГН ********** с адрес гр.***
срещу „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление район Люлин, бул.“Д-р П. Дертлиев“, №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 за приемане за установено, че С. Х. С. не
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* сумите
282,03 лв. главница ведно със законната лихва от 13.08.2016 г. до
окончателното изплащане, 135,30 лв. договорна лихва за периода 19.11.2012
г. – 25.03.2013 г., 133, 54 лв. лихва за забава за периода от 20.110212 г. до
датата на подаване на молбата – 31.08.2016 г. и сумата 25 лв. държавна такса,
за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1721/2016 г. РС – Разград като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН ********** с адрес гр.*** срещу „Агенция за
3
събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес
на управление район Люлин, бул.“Д-р П. Дертлиев“, №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4 сумата 24 лв. /двадесет и четири лева/ за разноски и 120
лв. / сто и двадесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4