ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25844
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110110508 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №190091/10.06.2024г. „ЮЛ“, ООД, ЕИК ****** иска изменение на
решението в частта за разноските, като се редуцира присъденото възнаграждението в полза
на адв. М.. Сочи се, че делото не представлява фактическа или правна сложност, решено е в
едно о.с.з. Иска се да не бъде присъждано и ДДС в пола на адвоката, осъществил
процесуално представителство.
Постъпил е отговор от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в който искането за
изменение се определя като неоснователно. Сочи се, че по делото са обективно кумулативно
съединени два иска. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т, 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи
възнаграждение по всеки един от исковете, като и за двата иска е определил минималното
възнаграждение и не следва допълнително да се редуцира. Излагат се доводи и е цитирана
практика в смисъл, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение
съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС
Съдът намира исканията на молителия за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. с ЕГН: ********** с
постоянен АДРЕС, чрез адв. Д. М. М. срещу „ЮЛ“ ООД , ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: АДРЕСс която се иска:
-да се прогласи нищожността на клаузата предвидена в чл. 6 от Договор за паричен
заем № ***************, сключен между страните, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 384 лв. и
1
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична
претенция от 384 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит №***********, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
С решението съдът е прогласил нищожността на клаузата предвидена в чл. 6 от
Договор за паричен заем № **********/01.09.2022 г., сключен между страните,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 384 лв. Осъдил е ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична претенция от 384 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за паричен заем № **************/01.09.2022 г. ,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба/26.02.2024 г./ до окончателното й изплащане.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на
ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото
– държавна такса в размер на 100 лева и депозит за вещо лице в размер на 300 лева. Тъй
като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 480 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата. Съдът намира, че
такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС
По доводите на молителя съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022
г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
2
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 480 лева е разумно,
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните
обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално
извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата
молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е
обстоятелството, че делото касае спор по потребителски кредит, тоест, делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице
няколко обективно съединени претенции същите имат един общ правопораждащ
юридически факт, а именно възникването на облигационно правоотношение с предмет
заемна сума по договор за кредит. Така съдът е определил едно общо, а не две отделни
адвокатски възнаграждения. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква
специфична защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове или от
цената на иска, следваща му отделно и по-високо възнаграждение за всеки иск, доколкото
същите произтичат от един интерес. Отделно съдът намира за неотносими всички
възражения свързани с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че
същата не е обвързваща националния съд, като практиката за включване или на ДДС следва
да загуби приложение, а наредбата може да служи само за ориентир за добри практики. В
допълнение, следва да се посочи и че дори да се приложи практиката за дължимия данък
добавен стойност (ДДС) върху адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на съда му е
служебно известно цитираното от молителя определение на ВКС. Налице е обаче обилна
практика на ВКС в обратна насока, включително от 2024г., в която ДДС се присъжда и
върху адвокатско възнаграждение при извършено безплатно процесуално представителство
- РЕШЕНИЕ № 138 ОТ 05.03.2024 Г. ПО ГР. Д. № 931/2023 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 36 ОТ 04.01.2024 Г. ПО ГР. Д. № 1392/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3014 ОТ 12.10.2023 Г. ПО ГР. Д. № 1392/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 351 ОТ 23.09.2020 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1485/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС,
определение № 306/06.06.2017г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. Съдът намира, че
именно това е константната практика на ВКС, като цитираното определение се явява
изолирано, поради което не следва да бъде съобразявано.
Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар в размер на 480
лева не подлежи на корекция.
3
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №190091/10.06.2024г. „ЮЛ“, ООД, ЕИК
****** за изменение на Решение № 10398 от 31.05.2024 г. по гражданско дело №10508/2024
г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4