Р
Е Ш Е
Н И Е № 1188
гр. Пловдив, 18.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито
съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД
№3281/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№19-1030-002158 от 02.04.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на С.К.Д., ЕГН:**********, на основание чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание -
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ.
По съображения
изложени в жалбата си и в съдебно заседание С.Д. моли съда да отмени наказателното
постановление /НП/.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
05.03.2019г. около 17:25 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Пере
Тошев” и бул. „Никола Вапцаров”, свидетелят К.Д.Н., заемащ длъжността „***“ към
*** проверил управлявания от жалбоподателя С.К.Д. лек автомобил марка „Пежо
206“ с рег.№ ***, собственост на Н.Б.Д., ЕГН:**********. В хода на проверката било
установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във
връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното свидетелят Н. съставил
АУАН с бланков №0629189/05.03.2019г. за извършено от С.Д. нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го
подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения
тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на С.К.Д., ЕГН:***********,
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено
административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства –
свидетелските показания на актосъставителя К.Д.Н., който потвърждава изложените от него в АУАН фактически констатации. Съдът
кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от
събраните писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното
нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване,
субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление
на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От
доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на С.К.Д. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва
правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно
водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори,
че жалбоподателят Д. не е собственик на управлявания от него лек автомобил.
Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента
на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ. В тази връзка Д. не е представил
доказателства за наличие на „ГО” на процесния автомобил /към 05.03.2019г., около 17:25 часа/ нито в момента на проверката, нито в хода на
настоящото производство, като дори той лично в съдебно заседание признава, че
на процесната дата и място действително не е имал застраховка „ГО“, тъй като
последната е била изтекла в деня преди проверката. С оглед изложеното, съдът
намира, че С.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата
като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието
притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Правилно
и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде
определен като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други подобни случаи. Отделно от това като допълнително
основание, обосноваващо извод за липса на предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН в настоящото производство е и наличието на предходни и последващи
налагани на жалбоподателя наказания за нарушения на ЗДвП,
видно от наличната по делото справка за нарушител/водач.
Съобразно
разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма
представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение,
така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била
определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в
който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
По
изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на
наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №19-1030-002158 от 02.04.2019г. на Началник група към
ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.К.Д., ЕГН:**********,
на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено
административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ