Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261441 27.11.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18333 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът П.К.П.,
ЕГН **********, с адрес *** А е предявил против
„Сладки мечти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Ралица“ № 3, ет. 1, ап. 1, искове за осъждане на ответника
да заплати сумата от 4832,92 лв.
главница, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, за периода от
03.10.2019 г. до 07.11.2019 г., след прекратяване на сключения между страните
договор за наем от 01,09,2015 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ – 12,11,2019 г.
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6824,96 лв. главница,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, за периода от 08.11.2019 г.
до 18.12.2019 г., след прекратяване на сключения между страните договор за наем
от 01,09,2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на ИМ – 18,12,2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че ищецът сключил на 01.09.2015 г. договор за наем,
по силата на който отдал на ответника „Сладки мечти“ ООД собствения си недвижим
имот, представляващ, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща
месечно наемно възнаграждение в размер на сумата от 1 200 евро. Било
уговорено, че ответникът следва да заплаща и такса „смет“ за същия обект. На
01.01.2019 г. бил сключен анекс към
договора, по силата на който било установено, че наемното възнаграждение, което
следва да се заплаща е в размер на сумата от 2 200 евро. Тъй като
наемателят преустановил заплащане на задълженията си по договора, ищецът
изпратил до ответника нотариално заявление за едностранно прекратяване на
договора за наем, поради неизпълнение от страна на наемателя без да му
предоставя срок за изпълнение на основание чл. 6.2., б. „в“ от договора. С
посоченото заявление поканил ответника да освободи имота. Ответникът дължал
заплащане на дължимото наемно правоотношение за месец февруари до месец
септември 2019 г. в общ размер от 2 200 евро. Тъй като след прекратяване
на договора ответникът продължава да ползва имота, претендира заплащане на
обезщетение за ползването за периода от 03.10.2019 г. до 18.12.2019 г. в размер
на средния пазарен наем. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че на
01.09.2015 г. е сключен договор за
наем, по силата на който ищецът в качеството си на наемодател е предоставил за
временно ползване на ответника „Сладки мечти“ ООД в качество си на наемател,
следния недвижим имот- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****, срещу насрещното задължение на ответника
да заплаща месечно наемно възнаграждение в размер на сумата от 1 200 евро.
Било уговорено, че ответникът следва да заплаща и такса „смет“ за същия обект.
На 01.01.2019 г. е сключен анекс към
договора, по силата на който е установено, че наемното възнаграждение, което
следва да се заплаща е в размер на сумата от 2 200 евро.
На 02,10,2019 г. ищецът е развалил
така сключения между страните договор, без да дава срок за изпълнение, на
основание чл. 6,2, б. „Б“ от договора/ вж. л.6/.
Съгласно чл.236 ЗЗД ако след изтичане
на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок. А ако наемателят продължи ползуването, въпреки противопоставянето на
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор. В тази връзка съдът е указал на
страните, че по иска за установяване на вземане за обезщетение за ползване на
имота след прекратяване на наемния договор в тежест на ищеца е да докаже
прекратяването на договора за наем и противопоставяне на ползването от негова
страна след това, а ответникът следва да докаже, че е върнал имота. Както се
каза по-горе, от доказателствата, събрани по делото, се установява пълно и
главно, че договорът за наем е прекратен на 02.10.2019 г. От самото заявление
от 01,10,2019 г. /вж. л. 6/ се установява, че ищецът се е противопоставил на
ползването на имота от страна на наемателя да продължи след прекратяването на
договора, доколкото е поискал да му бъде освободен имота. Ответникът не доказа да е предал фактическата
власт на наетия имот, а и от страна на ответника не се твърди и не се доказва
имотът да е върнат преди крайния претендиран от ищеца момент, ето защо съдът
намира, че са налице основанията за уважаване и на този иск. Според чл.236,
ал.2 ЗЗД наемателят следва да изпълнява всички свои задължения по прекратения
договор, в т.ч. задължението за плащане на наем. За това и обезщетението не
може да бъде по-ниско от уговорения наем (в този смисъл Решение
№54/11.07.2011г. по т.д.№377/2010г. на ВКС, ІІ т.о.), а в случай че се
претендира по-голям размер на вредите, същите следва да бъдат доказани от
ищеца.
Отговорността на наемателя за
неизпълнение на задължението му да върне наетата вещ е договорна, което
становище произтича и от систематичното място на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, който
постановява, че когато ползването на вещта продължава след изтичане на срока на
договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят е длъжен да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за наем.
По-конкретно, той е длъжен да пази вещта, да си служи с нея според
предназначението й, както и да плаща наемната цена, заедно с обезщетение за
продължилото без правно основание ползване.
Доколкото по силата на закона между
страните възниква “квазинаемно” правоотношение, задължението за заплащане на
наемна цена има обезщетителен, а не престационен характер, което не лишава
наемодателя от правото да иска овъзмездяване на действително претърпените
вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок от уговорения наем. В този смисъл
са Решение № 90 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 3/2009 г., І т.о.; Решение №
68 от 21.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 697/2008 г., ІІ т.о., Решение № 18 от
05.03.2010 г. на ВКС по т.д.№ 527/2009 г., І т.о. и Решение № 164 от 28.10.2010
г. на ВКС по т.д.№ 1079/2009 г., ІІ т.о.
С правната норма на чл. 236, ал. 2 ЗЗД
законодателят е установил необоримата презумция, че при неизпълнение на
задължението на наемателя да върне вещта след прекратяване на договора,
наемодателят задължително търпи вреди поради лишаване от правото му да я
ползва. Доколкото по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от
уговорения наем, то ще е съизмеримо със среднопазарната цена, ако в процеса
ищецът докаже, че в периода, в който е бил лишен от ползването, тази цена е
надвишавала по размер така уговорения наем.
Относно размера на предявените
искове, по делото е прието
заключението на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че среднопазарната цена на процесния имот е: 4832,92 лв.
за периода от 03.10.2019 г. до 07.11.2019 г. и 6824,96 лв. за периода от
08.11.2019 г. до 18.12.2019 г.
Законна лихва се дължи от
подаване на исковата молба.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им направен размер. Такива надлежно се претендират. В тях се включват внесената
държавна такса в размер на 484,40 лева, депозит за вещо лице – 142,40 лв., адвокатско
възнаграждение от 1000 лева и 42,20 лв. – разноски по ч.гр.д. № 18108/19 г. по
описа на ПРС за обезпечаване на
предявения иск.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Сладки
мечти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Ралица“ № 3, ет. 1, ап. 1 да заплати на П.К.П., ЕГН **********, с адрес *** А,
на основание чл.236, ал.2 ЗЗД, сумата
от 4832,92 лв. главница, представляваща обезщетение за ползване на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, за
периода от 03.10.2019 г. до 07.11.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 12,11,2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6824,96 лв. главница,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** за периода от 08.11.2019 г.
до 18.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 18,12,2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в
размер на 1669 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ Н. СТОЯНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.