№ 394
гр. Варна, 25.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20223100900183 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК.
Производството е образувано по искова молба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, София, чрез представляващия директор В.П., срещу БУЛМИНЕРАЛ АД /в
н./, ЕИК *********, Варна и синдика на дружеството в несъстоятелност Я. Н. С., за
установяване съществуване вземане на ищеца в качеството му на кредитор в
производството по несъстоятелност, в общ размер от 11 243.10 лева, от които 8 508.72 лева
– главници и 2 734.38 лева – лихви, начислени до 26.11.2021г., включени в допълнителен
списък №2 на неприети вземания на кредитори на дружеството.
В исковата молба се претендира, че с решение от 27.02.2018г. по т.дело №1271/2016г.
по описа на ВОС съдът е открил производство по несъстоятелност срещу БУЛМИНЕРАЛ
АД като решението е вписано на 27.02.2018г. в ТР. Твърди се, че на 29.12.21г. по партидата
на дружеството е обявен списък №2 с неприети вземания на кредитори, в който са включени
и предявените от НАП в молба от 01.12.19г. публични вземания до посочения по-горе
размер.
Твърди се подадено възражение срещу неприетите вземания и постановено по
същото определение от 08.03.2022г., с което възражението е оставено без уважение, а с
определение от същата дата е одобрен списък на приетите вземания, в който не са включени
публичните вземания на НАП. Това определение е било вписано в Търговски регистър по
партидата на длъжника на 09.03.2022г. Горното се твърди, че обуславя интерес от иска с
правно основание чл.694 ТЗ.
Твърди се, че претендираната по този ред главница в размер на 8 508.72 лева е
формирана от вземания за данъци, определени въз основа на декларации по ЗДДФЛ –
декларации за месеците от 07.2018г. до 10.2018г. вкл. както и декларации за м.01.2019,
м.02.2019г. и 04.2019г. Задълженията са подлежали на изпълнение съгласно чл.105 от
ДОПК. Твърди се, че като е подало декларации, представляващи частни свидетелстващи
документи, които съдържат неизгодни за дружеството факти, последното е признало размера
1
на задълженията.
Освен данъчните задължения предявената от кредитора главница включва и
осигурителни задължения по КСО, определени въз основа на декларации обр.6 за месеците
март 2018г. до октомври 2018г. вкл. както и за м.12.2018г. и м.01.2019г. Аналогично на
данъчните задължения, ищецът твърди, че с подаване на декларациите длъжникът е признал
съществуването и размера на задълженията си по чл.4 КСО.
Съгласно чл.175 ДОПК се твърди, че върху неплатените в срок публични задължения
се дължи лихва в размер, определен със Закон за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания, а именно законна лихва – основният лихвен процент плюс 10
пункта. Такова правило е закрепено и в чл.113 от КСО. Тъй като декларациите са подадени
от надлежно легитимирани лица, представляващи длъжника, синдикът не е имал основание
да откаже приемането им, респ. включване в списъка на неприетите вземания.
В изпълнение на дадени от съда указания с разпореждане рег.№625/27.04.2022г.
ищецът е уточнил с молба от 04.05.2022г. предявените по този ред претенции, както следва:
претендират се 1 371.88 лева главници, основани на ЗДДФЛ и подадени декларации обр.6 от
задълженото лице както и лихви в размер на 414.89 лева, или общо 1 786.77 лева; по КСО се
претендира 7 136.84 лева главница както и лихви в размер на 2 319.49 лева или общо 9
456.33 лева. Уточнени са обективно кумулативно съединените претенции до общо посочен
размер от 8 508.72 лева – главници и в размер на 2734.38 лева - лихви. /вж.молба на л.55/
Съдът приема, че с постъпилата уточняваща молба своевременно е отстранена
нередовността на исковата молба.
Съдът не констатира друга нередовност като приема, че искът с правно основание
чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е предявен в преклузивния срок по чл.694, ал.6 ТЗ, на 23.03.2022г.,
считано от вписване/обявяване определението за одобряване на списъка /в който не
фигурира вземането на НАП/. Предявеният иск е процесуално допустим с оглед предявеното
вземане и отхвърляне на възражението на кредитора срещу същото.
Няма постъпил отговор както от синдика на дружеството Я. С., така и от длъжника
Булминерал АД /в н./, на което редовно са връчени книжата по делото чрез прилагане
фикцията на чл.50, ал.2 ГПК.
В съдебно заседание кредиторът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
поддържа исковете чрез ю.к.Цв.К..
Синдикът не изразява становище по предявените с исковете претенции. С молба от
13.06.2022г. е заявил единствено, че поддържа становището си, депозирано по т.дело
1271/2016г. на ВОС във връзка с възражението на НАП по чл.692 ТЗ, като счита
претенцията за неоснователна. /л.83/
В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество и не се
изразява становище по същество.
Съдът, въз основа на твърденията на ищеца и събраните в хода на производството
доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно приложимите нормативни актове,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ срещу БУЛМИНЕРАЛ АД /в н./ ЕИК *********, Варна при задължителното
участие на синдика на ответното дружество Я. Н. С., за установяване съществуването на
предявени в производството по несъстоятелност публични държавни вземания в размер на
общо 11 243.10 лева, от които 8 508.72 лева – главници и 2 734.38 лева – лихви, начислени
до 26.11.2021г., включени в допълнителен списък №2 на неприети вземания на кредитори на
дружеството, съставени от дължими данъци и дължими задължителни осигурителни вноски
съгласно ЗДДФЛ и КСО, конкретизирани като: 1371.88 лева главници, основани на ЗДДФЛ
и подадени декларации обр.6 от задълженото лице както и лихви в размер на 414.89 лева,
2
или общо 1786.77 лева; по КСО се претендира 7136.84 лева главница както и лихви в размер
на 2319.49 лева или общо 9 456.33 лева, или кумулативно съединените претенции възлизат
на общо посочения размер за главница 8 508.72 лева и 2 734.38 лева – мораторни лихви.
Исковете попадат в правната квалификация на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.
Няма безспорни факти и обстоятелства предвид липсата на постъпили отговори от
синдика и длъжника, поради което не е осъществена и двустранна размяна на книжата.
В тежест на ищеца е да установи предпоставките на предявените вземания, а именно
– тяхното основание и размер както и възникването на акцесорното задължение за лихви
върху претендираните главници. В тежест на ответника е да установи възраженията си
срещу вземанията както и плащане и/или погасяване с друг способ.
Съдът намира, че исковете са предявени от легитимиран кредитор в производството
по несъстоятелност НАП, с прието вземане, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, в преклузивния срок съгласно чл.694, ал.1 ТЗ, видно от пощенското клеймо на
придружаващия исковата молба пощенски плик от 23.03.2022г., считано от обявяване на
определение №260151/08.03.2022г. по чл.692, ал.4 ТЗ в ТР – на 09.03.2022г. /и определение
№260155/08.03.22г./ за одобряване на допълнителен списък №4 и изменение на
допълнителен списък №2 с вземания по чл.688 ТЗ. Исковете са подадени пред компетентния
съд.
Вземанията са предявени от НАП в срока по чл.688 ТЗ с молба вх.
№271199/07.12.2021г., подадени още на 01.12.2021г., видно от т.дело №1271/2016г. на ВОС.
Част от предявените вземания са били приети от съда по реда на възражението по чл.692 от
ТЗ в списъка на приети вземания /допълнителен списък №2/, но за процесните е налице
постановено определение на съда по т.дело 1271/2016г. на ВОС от 08.03.2022г. , с което не е
уважено подаденото от кредитора възражение срещу неприемане на вземанията. Горното
сочи допустимостта на предявените искове.
Действително, задълженията спрямо НАП по ЗДДФЛ и КСО са определени въз
основа на подадени от данъчно-задълженото лице декларации обр.6, които имат
установително /не конститутивно действие/. Същите не са оспорени от ответника. Спрямо
възникването на процесните задължения и настъпване на тяхната изискуемост от значение
са съответните материалноправни разпоредби от специалните нормативни актове ЗДДФЛ и
КСО /съотв.чл.42 ЗДДФЛ и чл.4 и чл.7 от КСО/ във вр.с чл.105 ДОПК. Процесните
вземания, обосновани като задължения за ДОД и ДОО, са публични вземания съгласно
чл.162, ал.2 ДОПК. Именно поради това, в полза на кредитора НАП съществува
правомощия за предявяването им в производството по несъстоятелност, без значение дали
са установени с акт за установяване на публично задължение или ревизионен акт. При липса
на спор относно заявените от задълженото лице размери на задълженията, за установяването
им не е необходима санкция на публичния орган. Удостоверените в декларации обр.6
задължения на търговеца са установени и посредством изслушаната ССЕ.
По делото са представени Справка за размера на публичните задължения на
Булминерал АД както и разпечатки от подадените декларации обр.6 от страна на данъчно-
задълженото лице за процесните периоди по цитираната молба за предявяване на вземанията
от 01.12.2021г. Представена е и втора справка за публични задължения на длъжника, в която
са отразени както подадените декларации обр.6 за периода ян.2018г. – до м.02.2019г. и
протоколите, изготвени от НАП за приемане на декларациите. Съобразно справката се
съдържат и данни за лицето, което е подало процесните декларации. /вж.л.19 по делото и
сл./ Процесните декларации са подадени в периода 23.02.18г. до 19.03.2019г. по Интернет с
КЕП на Ф.Г.Н.
Съгласно подадено пред НАП заявление от 16.02.2018г., Ф.Н.а като управител на
Финанс одит консулт 2002 ООД, е декларирала наличието на упълномощаване и ползване
на адм.услуги пред НАП чрез КЕП, от името на БУЛМИНЕРАЛ АД, представлявано от Й.
3
К.. Такова заявление е подадено и на 31.10.2018г. от същото лице, видно от приложено
второ заявление. /л.26/Към тези документи са представени уведомления за упълномощаване,
оттегляне на упълномощаване и промяна на ел.адрес от 16.02.2018г. и от 31.10.2018г. за
действия пред НАП от страна на данъчно-задълженото лице Булминерал АД чрез Финанс
одит консулт 2002 ООД, представлявано от Ф.Н.а, подадени от изрично упълномощено лице
Силвия С.а, съгласно приложено пълномощно /л.31/ Съдът констатира, че към посочените
дати на упълномощаване, представляващ длъжника е бил Й. К., вкл. до постановяване на
решението по чл.710 ТЗ по т.дело 1271/2016г., на 15.03.2019г., с вписване в ТР на
18.03.2019г.
Въз основа на изслушаната по делото ССЕ /л.96 и сл./, която съдът кредитира като
компетентно дадена, се установява, че въз основа на подадени от данъчно-задълженото лице
БИЛМИНЕРАЛ АД декларации обр.6 пред НАП, длъжникът дължи за периода март 2018г.
до април 2019г. осигурителни вноски по КСО в размер на 7 136.84 лева както и ДОД в
размер на 1371.88 лева, или общо главници в общ размер от 8 508.72 лева. В т.2 вещото лице
посочва и изчислена лихвата за забава върху посочените публични задължения като посочва
и началната дата на изпадане в забава /т.е. изискуемостта на плащанията/ до 26.11.2021г. –
лихвите върху данъчните задължения възлизат на 414.88 лева, а върху осигурителните
вноски – 2319.28 лева, или общо 2 534.16 лева. За периода април 2019г. са начислени лихви
върху ДОД в размер на 215.71 лева до 31.05.2019г. като е констатирано заплащане на тази
дата на цялата главница като остават дължими единствено лихвите в размер на 0.24 лева.
Това е единственото плащане за процесните публични задължения, което е констатирано от
вещото лице и отразено в заключението.
Въз основа на събраните доказателства съдът достига до извод за основателност на
предявената по реда на чл.694 ТЗ претенция за дължими публични задължения с основание
ДОД и осигурителни вноски за посочения в исковата молба период. В тежест на ответника и
синдика се явява тежестта за установяване подаването на други, декларации обр.6 за
установяване на процесните задължения от данъчно-задълженото лице /ако се твърди
несъответствие с отразените данни в приложените към исковата молба/ и съответно
погасяването им. Освен това, за задължения, възникнали след РОПН, каквито са процесните,
извършени плащания от длъжника не могат да бъдат отнасяни за погасяване на стари
задължения в противоречие с чл.639 ТЗ. Не се установява да е извършено плащане на
декларираните от самия длъжник главници, евентуално пренасочването им към други, стари
задължения. Такива констатации не са направени от вещото лице по изслушаната ССЕ.
Горното е във връзка и със становището, че след назначаването на синдика като орган в
несъстоятелността и след встъпването му /след април 2018г./, органите на длъжника
продължават да изпълняват функциите си, макар под надзора на синдика. Същевременно,
правомощията на органите и дейността на търговеца са прекратени с решението по чл.710
ТЗ, вписано по партидата на същия на 18.03.2019г. Процесният период – най-късно до април
2019г. по декларация обр.6 за ДОД, попада в периода на запазване функциите на органите
на длъжника редом с тези на синдика. Поради това, съдът намира, че приложените
доказателства за упълномощаване от законния представител на длъжника Й.К., на
счетоводна кантора и конкретни физически лица за подаване на ел.документи пред НАП,
установяват наличието на валидно учредена представителна власт спрямо данъчно-
задължения за тези лица, пред съответния публичен орган. Освен това, последната
декларация обр.6, подадена след прекратяване на правомощията на органите на длъжника с
решение от м.март 2022г., а именно декларация обр.6 с №….78340/27.05.2019г., се
установява, че е заплатена като по същата се дължи за процесния период единствено лихва
от 0.24 лева, която остава непроменена поради пълното погасяване на главницата. С оглед
на горното, съдът намира иска за доказан и поради това основателен.
Поради изложеното, дължимата за производството държавна такса следва да бъде
възложена в тежест на масата на несъстоятелността до размера от 112.43 лева, на основание
4
чл.694, ал.7 от ТЗ. В полза на ищеца се следва на основание чл.78, ал.8 ГПК
ю.к.възнаграждение в размер, определен от съда на 100 лева съгласно чл.25 от НПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ, София, представляван от Директор Дирекция „Държавни вземания“ В.П.,
съществува вземане от длъжника БУЛМИНЕРАЛ АД /в н./, ЕИК *********, Варна, за
публични задължения в общ размер от 11 243.10 лева, от които 8 508.72 лева,
представляващи главници: главници по ЗЗДФЛ /за ДОД/, в размер на 1371.88 лева, за
периоди: м.07.2018г. - м.10.2018г.; за м.01, м.03 и м.04.2019г. както и главници по КСО /за
осигурителни вноски/, в размер на 7136.84 лева, за периода м.03.2018г. до м.05.2018г.вкл.,
м.07.2018г. до м.10.2018г. вкл., м.11.2018г. и м.01.2019г. както и лихви общо в размер на
2 734.38 лева върху отделните главници, начислени до 26.11.2021г., включени в
допълнителен списък №2 на неприети вземания в производството по несъстоятелност по
т.дело №1271/2016г. на ВОС, ТО, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, на основание чл.694,
ал.2, т.1 ТЗ.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на БУЛМИНЕРАЛ АД /в н./, ЕИК *********,
Варна, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС дължима за
производството държавна такса в размер на 112.43 лева, на основание чл.694, ал.7 ТЗ и
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на БУЛМИНЕРАЛ АД /в н./, ЕИК *********,
Варна, да заплати на НАП ю.к.възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от обявяването му на
страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5