О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 375
гр. Пловдив, 13.09.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа
докладваното от съдията Румяна Панайотова ч.гр.д. № 430/
2018 г. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 8973/12.07.2018 г. от Р.А.Ш.,чрез пълномощника й
адв.А. С. против определение № 519/21.06.2018 г. на ОС – С.З.,постановено по ч.гр.д.
71/2016 г. по описа на същия съд ,с което е оставено без уважение искане за
отмяна на допуснато обезпечение с определение №508/01.06.2016 г. ,постановено
по същото дело. По съображения ,изложени в частната жалба жалбоподателката моли
да бъде отменено и заявеното от нея искане
за отмяна на обезпечението да бъде удовлетворено.
От насрещната страна П.П.С. чрез
пълномощник адв. Б. е постъпил отговор ,с който същият моли ,по съображения
,изложени в отговора ,частната жалба да бъде оставена без уважение.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
С
определение № 508/ 01.06.2016 г. ,постановено по ч.гр.д.71 / 2016 г. е ОС – С.З.
е допуснато обезпечение на бъдещ иск от П.П.С. против И. Е. Д. и Р.А.Ш. – П.
за обявяване относителната
недействителност спрямо първия на
увреждащо действие ,извършено на 16.02.2016г. между последните две
,представляващо договор за дарение на сума в размер на 49 000лв.,извършено
с банков превод от сметката на първата по сметката на втората в „У.Б.“АД до размера на сумата ,с която това действие
го уврежда в размер на 17 400 лв. чрез налагане на запор върху банковите
сметки на втората ответница до размер на посочената сума като в указания
едномесечен срок този иск е прдявен.
Обезпечителният
си интерес във връзка с иска по чл.135 от ЗЗД молителят С. е обосновал с качеството си на кредитор
с вземане ,произтичащо договор за поръчка ,по силата на който е поел
задължението да оказва правна защита и съдействие на първата ответница
,което задължение е изпълнил ,а
последната не е заплатила уговорения хонорар.Тъй като завел дело с предмет осъдителна искова претенция за
сумата от 23 100 лв. против първата ответница,който иск възнамерявал за
увеличи на 26 400 лв., представляващо незаплатеното адвокатско
възнаграждение ,а същата е превела по
сметка на втората ответница на
16.02.2016 г. сумата от 49 000 лв. ,то това разпоредително действие е увреждащо за него до размер на
сумата от 17 400 лв.,тъй като за 9 000 лв. му било допуснато обезпечение
на иска против Д. .Предвид това е поискал и съдът е допуснал обезпечение на бъдещия
му иск по чл. 135 от ЗЗД чрез налагане на запор върху сметките на втората
ответница до размер на 17 400 лв.
За
вземането ,легитимиращо С. като кредитор на първата ответница по Павловия иск,е
образувано гр.д. 930/ 2016 г. по описа на К. районен съд ,по което дело е постановено решение ,с което
искът на С. против Д. за заплащане на незаплатено адвокатско възнаграждение в размер на
23 100 лв. е изцяло уважен като с
решение на ОС – С.З. това решение е отменено и искът е отхвърлен ,което решение
обаче е отменено от ВКС и делото върнато на ОС – С.З. за ново разглеждане като
с последващо решение № 147 /
27.04.2018г. ,постановено по в.гр.д. 1469
/ 2017 г. И. Д. е осъдена за заплати на П. С. сумата от 16 000 лв.
ведно със законна лихва ,считано от 04.02.2016 г. – подаване на исковата молба
– до окончателното изплащане.Липсват данни по делото дали това решение е влязло
в сила ,но са представени доказателства ,че на 02.05.2018г. Р.Ш. е заплатила по
сметка на П.С. сумата от 19 640 лв. ,представляваща главница и лихва по
гр.д. 1469/2017 г. по описа на ОС – С.З.
,във връзка с което същата е депозирала искане за отмяна на допуснатото обезпечение
по настоящето дело поради отпаднала обезпечителна
нужда.
Съобразно
разпоредбата на чл.402 от ГПК съдът отменя обезпечението, след като се увери, че
вече не съществува причината, поради която е било допуснато. По своя характер
искът по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение и цели връщане в патримониума на длъжника имущество ,с което
същият се е разпоредил в полза на трето лице ,за да послужи за удовлетворяване
на неговия кредитор.В случая кредитор и
ищец по иск по чл.135 от ЗЗД е ищецът по иска за присъждане на
вземаното,предмет на т.д. 1496 / 2016 г. по описа на ОС – С.З. ,което вземане в
признатия му за основателен от съда размер ,ведно с законна лихва ,считано от подаване
на исковата молба е удовлетворено поради
плащане от страна на жалбоподателката Р.Ш..
При това положение щом вземането на
ищеца по Павловия иск, легитимиращо го като кредитор е удовлетворено същият
няма интерес от обезпечението и това
налага извода ,че необходимостта от обезпечение на иска по чл.135 от ЗЗД е
отпаднала .
С обжалваното определение на ОС
– С.З., с което съдът е оставил искането на Р.Ш. ,ответник по иска по чл.135 от ЗЗД, за отмяна на обезпечението без уважение ,е прието ,че тъй като
производството по Павловия иск все още не е приключило доколкото делото е във
ВКС и е насрочено в з.з. за 25.10.2018
г. ,то нуждата от обезпечение все още не
е отпаднала.Това становище не се споделя от настоящата инстанция .Независимо от
висящността на обезпечения иска,нуждата от обезпечението е отпаднала ,тъй като
вземането на ищеца ,легитимиращо го като кредитор,което качество е относимо към
активната му материално правна легитимация по иска по чл.135 от ЗЗД ,е удовлетворено
в признатия му за основателен от съда размер
както по отношение на главницата ,така и по отношение на законната лихва
.В случая е без значение обстоятелството ,че липсват данни решението на съда ,с
което е уважен иска досежно вземането ,легитимиращо С. като кредитор на Д. да е влязло в сила доколкото при евентуална негова висящност
и последващо завишаване на размера на това
вземане до пълния му предявен размер от 23 100 лв. правата на ищеца по
него няма да бъдат накърнени , тъй като те са обезпечени чрез допуснато
обезпечение по същият този иск .
Гореизложеното налага крайният
извод ,че обжалваното определение ,с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателката за отмяна на допуснато обезпечение по иск по чл.135 от ЗЗД е
неправилно и като такова следва да се отмени вместо което се постанови друго ,с
което допуснатото обезпечение и
наложената обезпечителна мярка да бъдат отменени поради отпаднала обезпечителна
нужда.
По тези съображения Пловдивски
Апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 519/21.06.2018 г.
на ОС – С.З.,постановено по ч.гр.д. 71/2016 г. по описа на същия съд ,с което е
оставено без уважение искане на Р.А.Ш. – П. ЕГН ********** ,представлявана от адв.А.С. за отмяна на
допуснато обезпечение с определение №508/01.06.2016 г. ,постановено по същото
дело,вместо което ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ обезпечение ,допуснато с
определение № 508 / 01.06.2016г. ,постановено по ч.гр.д.71/2016 г. по описа на
ОС – С.З. по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от П.П.С. ЕГН ********** *** *
против И. Е. Д. ЕГН ********** с адрес *** и Р.А.Ш. – П. ЕГН ********** *** чрез ЗАПОР на банковите сметки на последната
,разкрити в „У.Б.“АД до размер на сумата от 17 400 лв.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.