Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 12208 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.79,ал.1 вр.чл.82 ЗЗД от „К.А.“ЕООД *** Агро“ ЕООД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2418.90 лева,
представляваща стойността на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената и
нереализирана био продукция за 2016/2017г. за непроизведена и нереализирана
биологична продукция – 1200 кг слънчоглед от имот №052025, представляващ нива с
площ 7.999 дка в м-ст „Т.Г.“ по плана за земеразделяне на с.Изворово,
общ.Антоново, при граници и съседи : имоти с №№*/*/, полски път на кметство и
сумата от 3 317 лева,
представляваща стойността на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената и
нереализирана био продукция за 2016/2017г. за непроизведена и нереализирана
биологична продукция – 3 317 кг царевица от имот №056019, представляващ
нива с площ 6.634 дка в м-ст „Б.“, землище на с.Изворово, общ.Антоново, при
граници и съседи : имоти с №№**, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на завеждане на иска
30.09.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че процесните
земеделски земи се обработват от ищцовото дружество от 2012г. въз основа на
валиден договор за наем от 26.02.2012г. с нотариална заверка на подписите рег.№**,
акт №**, том4 на нот. с рег.№128-Е. Шидерова, вписан в СВ-Омуртаг под вх.№**,
акт №** със срок от седем стопански години.
Излага се, че ответното дружество неправомерно лишило ищеца да
декларира, ползва и очертае и да реализира биологична продукция от
био-културите, които произвежда като сертифициран земеделски производител и
фактическо го лишил от ползването на двата имота. Упражнявайки неправомерно и
недобросъвестно свои права по договора, придобити чрез следващо встъпване в
договора, ответникът без налично правно основание по чл.87 ЗЗД и в нарушение на
останалите разпоредби на чл.87 ЗЗД, направил волеизявление пред съдията по
вписванията за заличаване на договора за имотите и поискал от СВ заличаване
вписването на договора. Заличаването на самия договор било вписано. За защита
на правата си ищецът завел иск за установяване вписването на несъществуващо
обстоятелство и за установяване продължаване действието на договора и
съществуването на наемното правоотношение пред ВРС, по който било образувано гр.д. №**/2015г., по което с влязло в законна
сила решение, потвърдено с решение по възз.т.д. №**/2016г. се установила
валидността и съществуването на наемното правоотношение, възникнало въз основа
на договора.
С решение по гр.д. №**/2019г. ответникът
бил осъден да заплати загуби и пропуснати ползи относно същите имоти за същите
култури за 2014/2015г. и 2015/2016г. Твърди се, че ответното дружество
неправомерно лишило ищеца да декларира, ползва и очертае, добие и да реализира
сертифицирана биологична продукция от био-културите, които произвеждал като
сертифициран земеделски производител и фактически лишил ищеца от ползването на
двата земеделски имота, предмет на договора за наем от 26.06.2012г. продукцията
от есенниците била унищожена и прибрана от фактическия ползвател на имотите,
като през месец юни 2015г. ищецът заварил само стърнища, а площите от
пролетниците били разорани. Всички агротехнически обработки били направени до
края на месец март и първата десетдневка
на месец април 2015г., но била осуетена възможността да се прибере
реколтата за 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г. като ищецът бил предприел и
планирал засяване на площите с абсолютно същите био-земеделски култури като
всички били биологично сертифицирани продукти, включени в системата за контрол на акредитиран контролен орган за
сертификация на земеделски продукти „Кю Сертификейшън“ АД. Двата имота били
включени за сертификация и контрол от 2004г., като трябвало да се реализира
продукцията по сключен договор от 14.11.2014г. в Алмирос Р.Гърция от ищцовото
дружество с ЙО.К. – земеделски производител на земеделска и животинска
биологична продукция от Сурпи окр.Магнисиас Р.Гърция. Вредите били реално
настъпили- загуби и пропуснати ползи. Ищцовото дружество било лишено от
възможността да реализира реколта през стопанските и да реализира приходи от
поземлените имоти, предмет на договора за наем, тъй като ответникът не изпълнил
договорното си задължение за осигуряване на земеползването. С неправомерното
разваляне на договора за наем лишил ищеца не само от възможността да добие
добиви от реколтата, а и от възможността да се сдобие със сертифицирана
биологична продукция точно от тези имоти, които били огледани и избрани от
гръцкия контрагент още през лятото на 2014г. и впоследствие бил подписан
договора от 14.11.2014г. след неправомерното
разваляне на договора за наем ищецът нямал законовата възможност и право
да продължи да обработва тези земи, нито да ги заяви за обработка по чл.**,ал.1
ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37 б, ал.3 ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016г., нито да ги
декларира за подпомагане за кампания 2015г., 2016г. и 2017г. , нито да прибере
реколтата от тези имоти, нито да ги остави включени в системата за контрол и
сертификация на биологична продукция.
До влизане в сила на решението ищецът бил
лишен от възможността да ползва имотите, предмет на договора, тъй като
създадения режим по чл.37, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.** и сл. от ППЗСПЗЗ не позволявали
да бъдат заявени за обработване земеделски площи, ако е заличено вписването на
договорите за аренда или наем. Ищцовото
дружество произвеждало биологични земеделски зърнено фуражни култури,
отговарящи на европейските норми, които доставяло на различни съконтрагенти в
Европейския съюз, извършвало преработка и отглеждане на селскостопанска
продукция, отговаряща на биологичните европейски норми. Дружеството притежавало сертификат за
производство на биологични земеделски култури, които за всяка година се
проверявали и сертифицирали от лицензирана по правилата на ЕС за производство
на биологична продукция фирма, контролен орган.
В резултат на непроизвеждане на реколтата- добивите от имотите,
дружеството не изпълнило договорните си задължения за доставка на продукция от
тези имоти. Противоправното поведение на ответника причинило на ищеца преки
вреди и пропуснати ползи като го лишило от възможността да направи последните
обработки и да прибере реколта за стопанската 2014/2015г. както и от реалната
възможност да реализира приходи от наетата земеделска площ, които щял да
получи, ако обработва имота / пропуснати ползи от непроизведена и нереализирана
продукция през стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г. Очевидно била налице една
сигурна възможност за увеличаване на
имуществото, тъй като съществували обективни факти – ищецът бил земеделски
производител, обработвал имота в това землище, реализирал продукция от тях и
при обичайно развитие на нещата, ако беше обработвал имотите, се правело
обоснован извод, че неговия патримониум действително могла да настъпи
положителна промяна. Тази сигурност се обуславяла от факта, че за имотите,
които ищецът обработвал по други договори през стопанските 2014/2015г.,
2015/2016г. и 2016/2017г. с други съконтрагенти бил реализирал доходи на средни
пазарни цени за същите култури. Твърди се, че за тези стопански години всички
земеделски производители на територията на землището реализирали нормални и над
средните добиви от културите, които ищецът произвеждал по съответната програма
за биоземеделие.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
В първото по делото
съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковата
претенция. Оспорва се количеството продукция, както и че се претендира
биологично производство.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
Съгласно Договор за наем, вписан в СВ с вх.рег.№**/03.07.2012г. Д.П. К. е
предоставил на „К.А. -98“ЕООД за временно възмездно ползване два земеделски
имота, находящи се в землището на с.Изворово, общ.Антоново : имот №** с площ от 7.999 дка в м-ст“Т.Г.“ и имот №** с площ от 6.634 дка в м-ст „Б.“ за срок от седем
години.
С
договор за покупко-продажба от 31.01.2014г., обективиран в НА №*, том1, рег.№*, дело №*/2014г. на нот. №327-Яна
Благоева, Д.П. К. е продал на „И.А.“ЕООД
недвижими имоти, находящи се в землището на с.Изворово, общ.Антоново: имот №** с площ от 7.999 дка в м-ст “Т.Г.“ и имот №** с площ от 6.634 дка в м-ст „Б.“.
С молба
с вх.№1148/15.04.2015г. до СВ-Омуртаг на „И.А.“ЕООД е отправило искане
за заличаване на Договор за наем от 26.06.2012г. Видно от извършеното в молбата
отбелязване искането е удовлетворено съгласно разпореждане на съдията по
вписванията от 15.04.2015г.
С решение №*/26.04.2016г., постановено по гр.д. №**/2015г. по
описа на ВРС, влязло в законна сила на 10.01.2017г., е прието за установено в
отношенията между „К.А. -98“ЕООД и „И.А.“ЕООД, че съществува облигационно
правоотношение по Договор за наем от 26.06.2012г. с нотариална заверка на
подписите №**, акт №**, том IV на нотариус Е.
Сидерова досежно два земеделски имота, находящи се в землището на с.Изворово,
общ.Антоново : имот №** с площ от 7.999
дка в м-ст“Т.Г.“ и имот №** с площ от 6.634
дка в м-ст „Б.“ и е отменено извършеното
вписване по имотна партида №**.18365,
осъществено по повод молба №**/15.04.2015г.
на „И.А.“ЕООД.
С решение от 04.03.2020г. по гр.д. №**/2019г.
по описа на ВРС „И.А.“ЕООД е осъдено да заплати на „К.А. -98“ЕООД
обезщетение за претърпени вреди на неизпълнение на договор за наем от
26.06.2012г. , изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено
ползване на поземлените имоти в резултат на незаконосъобразно заличаване на
вписването на договора за наем в Служба по вписвания-Омуртаг, както следва
сумата от 9 313.89 лева, представляваща пропусната ползва от неполучена и
нереализирана био продукция- слънчоглед и царевица за стопанските 2014/2015г. и
2015/2016г. от обработката на поземлен имот №**, нива с площ от 6.634 дка в м-ст „Б.“ по плана за
земеразделяне на с.Изворово и поземлен имот №**, представляващ нива с площ от 7.999 дка в м-ст „Т.Г.“.
Представена е регистрационна карта на
земеделския производител, издадена ОД“Земеделие“ Сливен, заверена
последователно от 2012г. до 2020г.
Представен е договор от 14.11.2014г. на
гръцки език, сключен между К.Г.А. в качеството му на представител на „К.А.
-98“ЕООД и ЙО.Е.К.. Съобразно назначения
превод на договора, за който е изслушан преводач в с.з. „К.А. -98“ЕООД се е
задължил да извършва доставка всяка година до 2022г. на 200 000 кг
биологични фуражни мостри от зърнени култури и детелина.
Представени са сертификати за
съответствие на „К.А. -98“ЕООД за
биологично растиниевъдство за периода 2014- 2018г.
Представени
са споразумение по чл.37,ал.2 ЗСППЗ за стопанската 2016/2017 и Заповед
№РД-05-4159-17 от 30.09.2016г. за
разпределение масивите за ползване за землището на с.Изворово.
Представено е копие от регистрационен талон на челен товарач с рег.№СН03799
с регистриран собственик „К.А. -98“ЕООД
от 03.07.2014г.
Свидетелят Св. Ир Ал излага, че работи като технически сътрудник в „К.А.
-98“ЕООД. Сочи, че планирали имотите по договор с Д.П. К. – 5225 и 05619 през
2016/2017г. да засеят с царевица и слънчоглед и да получат добиви от тях.
Смятали да декларират и да ползват тези имоти. През 2015г., когато отишла в
Общинска служба „Земеделие“ гр.Антоново
да ги декларира, разбрала, че договорът е развален. Не могли да
реализират продукция за 2014,2015,2016 и 2017г. стопански години. През 2015г.
имотите били обработени и засети до май месец, при което площите били разорани
от „И.А.“ЕООД през месец юни. През
2014г., когато дошли гръцките клиенти, направили оглед на място, взели проби.
Договорът се подписал през 2017г. в Гърция
и смятали да доставят продукция от тези имоти. Сочи, че произвеждали изцяло биологична продукция. За
имота в м-ст“Б.“ излага, че го разчистили през 2016-2017г. като разполагали с
булдозер и фадрома. Последната година, в която разбрали, че договорът е
развален не била изчистена залесената част от имота. Предвиждали разчистването
да стане през есента на 2015г.
По делото е проведена СТЕ, заключението
по която е, че площите на двата имота са били сертифицирани за биоземеделие
преди прекратяване на договора за наем от 26.06.2012г. и към настоящия момент.
По време на заличаване на договора имотите
предмет на договора за аренда не са с биологично сертифицирана площ. Средният
добив за стопанската 2016/2017г. за био култури на декар би бил 280 кг/дка
слънчоглед или 2239.72 кг за слънчоглед от ПИ №** 561 кг/дка царевица или 3721.76 кг за царевица от ПИ
№**. Средният добив за
стопанската 2016/2017г. за стандартни
култури на декар би бил 136 кг/дка слънчоглед или 1087.86 кг за
слънчоглед от ПИ №** и 335 кг/дка царевица
или 2222.39 кг за царевица от ПИ №**.Съответно пазарната стойност на продукцията е както следва : за биологична
култури – слънчоглед 1.08 лв./кг или 2418.89 лева и 1.08 лева за царевица или
4019.40 лева; за стандартни култури – слънчоглед 0.** лв/кг и 0.30 лева за
царевица. Приходът на ищеца от продажбата на биологични култури и стандартни
култури е посочен в размер на пазарната стойност на същите. Вещото лице е
посочило, че когато не се спазва сеитбооборота, а се отглеждат едни и същи
култури на дадена площ, то от своя страна води до изтощаване на почвата, но има
изключения като царевицата, по отношение , на която не води до намаляване на
количеството на добивите. При житните
култури добивите може да са по –ниски след втората, третата година с около 10 %
до 20 %. При слънчогледа добивът може да падне с около 20 % на третата година. При
този спад може да се очаква добив 224 кг/дка за слънчоглед. По отношение на ПИ№** се установява, че част от залесения имот е залесена с
дървета и храсти, като част от него е необработваема. Площта, която е залесена
е 4936 кв.м., а тази, която е обработваема е 1697 кв.м. залесената растителност
е глог, дрян, шипка, круши, дъб, трънкосливи -2-4г. и дървета- дъб, липа,
акация и др. на възраст 10-15 г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Обезщетението по чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Основателността на
иска се обуславя от установяване на
кумулативното наличие на следните предпоставки : неизпълнение на задължение по двустранен договор
по причина, която може да се вмени във вина на ответника и изправност на насрещната страна, настъпване
на вреда, която да е в причинна връзка с
неизпълнението.
Причинената вреда, която е заявил за обезщетяване ищеца, се претендира като
пропусната полза, изразяваща се в липса на реализиран приход от продажбата на
земеделска продукция царевица и слънчоглед
за стопанската 2016/2017г.
В правната доктрина и в съдебната практика, пропуснатата полза се
дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би
настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. В Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен отговор на
въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението;
Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е
налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на
нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи
достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да
настъпи положителна промяна.
В тежест на ищеца е да установи, че с ответника са се намирали във валидни
облигационни правоотношения, неизпълнението на задълженията, по които е
причинило имуществена вреда на ищеца, че настъпването на вредата е в пряка
причинна връзка с неизпълнението на ответника и размера на тази вреда.
По делото не е спорно и от представените доказателства се
установява, че с договор за наем от 26.06.2012г., сключен с Д.П. К. на ищеца са
предоставени за временно възмездно ползване имот №** с площ от 7.999 дка в м-ст“Т.Г.“ и
имот №** с площ от
6.634 дка в м-ст „Б.“, находящи се в землището на с.Изворово, общ.Антоново за
срок от седем години. По време на действието на този договор собственикът е
прехвърлил собствеността върху двата имота на ответника „И.А.“ЕООД с договор за
покупко-продажба от 31.01.2014г. По искане на „И.А.“, вписването на наемния
договор е заличено, като с влязло в сила решение по
гр. дело
№ **/ 2015 г. на ВРС, е отречено съществуването на вписаното в Служба по вписванията
– Омуртаг заличаване на наемното правоотношение
поради едностранно прекратяване на договорната връзка от страна на
„И.А.“ ЕООД.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че през периода на стопанската 2016/2017г. ищецът е бил възпрепятстван от ответника да ползва двата имота.
На основание чл. 237, ал. 1 ЗЗД, „И.А.“ ЕООД е обвързано от наемното правоотношение. Като частен правоприемник на наемодателя върху „И.А.“ ЕООД са преминали както правата, така и задълженията по договора, в това число и задължението му да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите имоти – чл. 4, ал. 2 от договора. Неизпълнението на това му задължение безспорно установява правото на ищеца да претендира обезщетение по реда на чл.79,ал.1 ЗЗД.
От анализа на събраните по
делото доказателства се установява, че наемателят е предназначил двата
имота именно за производство, като
обработването им и реализиарането на
продукция от тях се намира във връзка със сключения договор за износ с гръцки
съконтрахент, избрал при оглед и тези имоти. Тези обстоятелства обосновават
извода, че и към стопанската 2016/2017г. е съществувала сигурната възможност за
увеличаване на имуществото на ищеца под формата от приход от продажба на
селскостопанска продукция слъчноглед и царевица като добив от двата земеделски
имота, която е осуетена от поведението на ответника, лишавайки го от възможността да ползва имотите
по предназначение. На тези съображения пряк резултат от неизпълнението на
договора от страна на ответника се явява пропуснатото увеличение на имуществото на
наемателя.
По делото е налице спор относно вида на културите, които ищецът е възнамерявал да отглежда – дали същите са био или стандартни култури. Ангажирани са достатъчно доказателства, че ищецът е осъществявал биопроизводство. В тази връзка са представени съответни сертификати, както и е налично заключение на вещото лице по СТЕ, че площите на двата имота са сертифицирани за биопроизводство в периода преди и след заличаване на договора за наем. Нещо повече с оглед на извършения превод на договора с гръцкия съконтрагент се установява, че намеренията на ищеца са били да реализира именно биопродукция.
Размерът на дължимото обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за 2016/2017 г., следва да се определи съобразно сигурният приход, които ищецът е можел да получил при реализиране на биопродукцията в размер на пазарната й стойност.
При спазване на правилото, че предположението за
увеличаване на имуществото трябва винаги
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването при определяне на стойността на продукцията следва да се отчетат
някои специфики :
На първо място във връзка с био продукцията слънчоглед от
заключението по СТЕ се установява, че е възможно да се произведе 280 кг/дка или
с оглед площта на ПИ №052025 - 2239.72
кг. Вещото лице посочва, че при поредно засяване на имот с културата слънчоглед
добивите са по-ниски втората и третата година с около 20 % или ищецът би могъл
да реализира 1791.77 кг слънчоглед, стойността на който възлиза в размер на
1935.11 лева при 1.08 лв/кг. Фактът, че имотът в предходни години е бил засят със слънчоглед се твърди от ищеца и се
установява и от решение по гр.д. **/2019г. на ВРС между същите страни по същия
правен спор за стопанската 2014/2015г. Следователно
претенцията е основателна за сумата от 1935.11 лева и следва да се отхвърли за разликата до 2418.90 лева.
На следващо място
по отношение на био продукцията царевица следва да се отчете обработваемата площ
от ПИ №**, която съобразно СТЕ е 1697 кв.м., тъй
като останалата част от 4963 кв.м. е залесена и не подлежи на обработка. Не се
установява по категоричен начин намерението на ищеца да изчисти тази залесена
част и да я обработва. Закупуването на техника –челен товарач не може да
обоснове извод в тази насока. Положението на имота е било такова при
сключването на договора с гръцкия
съконтрагент през 2014г., същото е било отчетено от ищеца с оглед на
реализиране на намеренията му по този договор като по делото липсват необходимите сигурни данни
за твърденията му, че възнамерявал да
почисти имота и да го обработва в цялост през 2015г. На тези съображения съдът
приема, че количеството царевица, която ищецът е могъл да добие и реализира е
952.02 кг, чиято пазарна стойност възлиза на 1028.18 лева. Следователно претенцията е основателна в този
размер и следва да се отхвърли за разликата до
3 317 лева.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за
присъждане на сторените от него разноски
следва да се уважи съобразно уважената част от исковете. На същия следва
да се присъди сумата от 118.53 лева-
заплатена д.т.; 290.85 лева – заплатен депозит за СТЕ, 18.60 лева за депозит за
превод и 309.96 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, като тези суми следва да бъдат възложени в тежест на
ответната страна, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 265.86 лева за депозит за СТЕ и 312.37 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„И.А.”
ЕООД, ЕИК: ** със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „К.А. -98“ ЕООД,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***,
Стопански двор сумата
от 1935.11 /хиляда деветстотин тридесет и пет лева и единадесет ст./ лева, представляваща
стойността на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената и нереализирана
био продукция слънчоглед за 2016/2017г. от имот №052025, представляващ нива с
площ 7.999 дка в м-ст „Т.Г.“ по плана за земеразделяне на с.Изворово,
общ.Антоново, при граници и съседи : имоти с №№*/*/, полски път на кметство ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска 30.09.2020г. до окончателното
изплащане, на основание
чл.79,ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1935.11
лева до 2418.90
лева.
ОСЪЖДА „И.А.” ЕООД, ЕИК: ** със седалище
и адрес на управление *** да заплати
на „К.А. -98“ ЕООД,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор сумата от 1028.18 /хиляда двадесет и осем лева и
осемнадесет ст./ лева, представляваща
стойността на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената и нереализирана
био продукция царевица за 2016/2017г. от
имот №**, представляващ нива с площ 6.634 дка в м-ст „Б.“, землище
на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : имоти с №№**, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска 30.09.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл.79,ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 1028.18 лева до 3 317 лева.
ОСЪЖДА „И.А.” ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „К.А. -98“ ЕООД,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***,
Стопански двор сумата от 737.94
/седемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и четири ст./ лева,
представляващи направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.А.“ ЕООД,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***,
Стопански двор да заплати на „И.А.” ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление *** сумата от 578.23
/петстотин седемдесет и осем лева и двадесет
и три ст./ лева, представляващи направените по делото разноски,
на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :