Р Е Ш Е Н И Е № 1835
гр.Пловдив,23.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети
ноември,през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ВИОЛЕТА ГЪДЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Изева ч.гр.д.№ 2511 по описа на ПОС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.463,ал.1 от ГПК.
Образувано е по жалба на К.Н.В. ***,в качеството й на
ипотекарен длъжник, към която е присъединен на осн.чл.265 от ГПК и длъжникът С.Д.В.
*** срещу постановление от 14.07.15 г. за разпределение на сума от публична
продан на недвижим имот,ПИ с идентификатор 56784.506.980,гр.Пловдив,проведена в
периода 27.04.-27.05.2015г.по изп.д.№ 819/14г.на ЧСИ Др.Митрова,рег.№ 828 на
КЧСИ, с район на действие ПОС.Поддържа се,че същото е незаконосъобразно и
неправилно.Излагат се съображения за това,че съдебният изпълнител следвало да
извърши разпределението не преди,а след внасянето на сумата,която обявеният за
купувач на изнесения на публ.продан имот е предложил-1 001 000лв.също
така се посочва,че не е приложима разпоредбата на чл.461 от ГПК,както
и неправилно било включването на задължения на К.В. ***,след като тя не е
длъжник по см.на чл.458 от ГПК. Иска се от съда разпределението като
незаконосъобразно проведено и да бъде отменено.Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изп.дело- „Инвестбанк”АД,ЕИК
*********,гр.София в писмено възражение изразява становище за недопустимост на
жалбата като просрочена,респективно за неоснователност на същата по подробно
изложени съображения.Претендира се юрск.възнаграждение.Присъединеният взискател
Е.Й.К. не е взела становище.
Представени са мотиви на осн.чл.436,ал.3 от ГПК по
обжалваните действия от съдебния изпълнител,който също счита жалбата за допустима,но
неоснователна.
Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и
становищата на страните,приема за установено следното:
Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е
образувано по молба от „Инвестбанк”АД,гр.София
в качеството му на ипотекарен кредитор,въз основа на изпълнителен лист от 18.03.14г.,издаден
във вр.с чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 4136/14г.по описа на ПРС,с който е разпоредено
длъжникът С.Д.В. да заплати на кредитора „Инвестбанк”АД посочените в изпълнителния
лист суми-просрочена главница,дължима по договор за кредит-Овърдрафт на
физическо лице срещу ипотека от 20.12.07г.,договорна лихва,лихва за
забава,комисионна за обслужване на кредита и подновени застрахователни премии.
На проведената публична продан по отношение на
ипотекирания имот,за купувач на имота е обявен присъединеният взискател Е.Й.К.
с протокол от 28.05.15г. при предложена цена от 1 001 000лв.
С атакуваното постановление за разпределение от
14.07.15г.е извършено разпределение на постъпилата сума при хипотезата на
чл.495 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за допустима. Същата е постъпила в
тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК,видно от клеймото върху пощенския
плик,приложен на л.5 от делото.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
В жалбата на К.В.,включително и в писмената молба от
присъединилия се към жалбата С.В. се твърди,че извършеното разпределение на
постъпилата парична сума от публичната продан е незаконосъобразно,тъй като
сумата по тази продан не била внесена от лицето,обявено за купувач. Според
жалбоподателите,за да се пристъпи към разпределение било необходимо да се
изпълни хипотезата на чл.460 от ГПК, а именно-сумата по изп.дело да е събрана и
в случай,че е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,ЧСИ следвало
да извърши разпределение.
Настоящата инстанция не споделя тези съображения. След
като купувачът по публичната продан е и взискател по изп.дело,какъвто е
настоящия случай,то приложим е чл.495 от ГПК, а съобразно тази разпоредба
взискателят е длъжен да внесе само сума за удовлетворяване на частта на други
взискатели,а не цялата сума, както се твърди в жалбата. За да се приложи чл.495
от ГПК, следва да има влязло в сила разпределение, защото иначе не е ясно каква
сума трябва да внесе купувачът-взискател. Ето защо доводите на жалбоподателите са неоснователни.
Що се отнася до твърдението на К.В., че участва в
изпълнителното производство като трето лице, ипотекирало свой имот за
обезпечаване на чуждо вземане, поради което било незаконосъобразно включването
на нейни задължения към държавата и община Пловдив,следва да се отбележи,че ЧСИ не е разпределила суми за удовлетворяване на
вземанията на държавата от К.В., а тези на общината за данък недвижим имот се
удовлетворяват с привилегия по чл.136,т.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция
намира постановлението за извършване на
разпределение за правилно и законосъобразно,а жалбата за неоснователна.
Жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата–„Инвестбанк”АД сумата от
200лв.юристконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпределението, извършено с постановление от 14.07.15г.на сума от публична
продан на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
56784.506.980,гр.Пловдив, по изп.д.№ 819/14г.на ЧСИ Др.Митрова,рег.№ 828 на
КЧСИ, с район на действие ПОС,предявено на страните на 17.08.15г.
ОСЪЖДА К.Н.В.,ЕГН-**********
*** и С.Д.В.,ЕГН-********** *** да заплатят на „Инвестбанк”АД,ЕИК
*********,гр.София сумата от 200(двеста)лв.юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: