Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 23.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд– град Шумен, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн АД № 177 по описа за 2023 година на Административен съд– гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е
образувано по реда на чл.124б ал.4 от Закон за акцизите и данъчните складове,
във връзка с чл.145 от АПК по жалба на „Г-**“ЕООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.К., срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
ЗТД-2000-292/32-237032/23.06.2023г. на Директор на Териториална Дирекция
Митница Варна в Агенция „Митници“, с която е наложена ПАМ- запечатване на
търговски обект, стопанисван от дружеството за срок от един месец, забранен е достъпа
до обекта и е указано наличните стоки в обекта да се отстранят.
С определение от 12.07.2023г.
съдът остави жалбата без движение, като е указал на оспорващия търговец да уточни
дали иска да сезира съда с жалбата си, да уточни какво обжалва и да представи
по делото документ за внесена по сметка на Административен съд– гр.Шумен
държавна такса. Със същото определение, съдът прекрати делото в частта му
относно обжалването на издадено НП, което подлежи на оспорване по друг ред и го
изпрати по компетентност на Районен съд- Шумен. С допълнителна молба по делото на
17.07.2023г. от жалбоподателя са представени доказателства за внасянето на указаната
от съда държавна такса, жалбата е адресирана до съда и е уточнено кой акт и в
каква част се оспорва, като по този начин нередовностите на жалбата са изправени.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до
постановяването ѝ в нарушение на изискванията на процесуалния и материалния
закон. Твърди се, че е нарушен редът за взимане на проби, регламентиран в
Наредба, че са били приложени доказателства за заплатен акциз на процесния
алкохол от трето лице, които не са били съобразени от
административно-наказващия орган. Освен това, наложената с НП № BG2023/2000-63/НП имуществена санкция е била заплатена от
дружеството и е следвало процесната заповедта за налагане на ПАМ да бъде
отменена, но вместо това, молбата е била препратена по компетентност на съда. Въз
основа на изложеното е отправено искане за отмяна на атакуваната заповед.
В проведеното на 28.09.2023г.
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, се представлява от
адвокат А.М. от ШАК, която в хода на устните състезания поддържа жалбата, като
доразвива изложените в нея доводи с аргументи за незаконосъобразност на ПАМ,
като се твърди, че същата не е съобразена със събраните доказателства, не е
мотивирана, нарушен е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК и предвид
заплащането на санкцията е следвало заповедта да бъде отменена. Представен е и
списък на направените разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата– Директор
на Териториална Дирекция Митница- Варна при Агенция „Митници“- гр.София, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Караславов, в открито съдебно заседание, отправя
искане за отхвърляне на оспорването, поради неговата неоснователност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В придружително писмо към
административната преписка сочи, че дружеството е следвало да плати наложената
санкция с НП в размер на 2000.00лв., а плащането на 80% от нея- 1600.00лв. съобразно
предвидената в чл.79б от ЗАНН възможност, било ирелевантно.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното производство е оспорване
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
ЗТД-2000-292/32-237032/23.06.2023г. на Директор на Териториална Дирекция
Митница Варна, с която е наложена ПАМ- запечатване на търговски обект- магазин
за алкохол и хранителни стоки, находящ се в гр.Шумен, ул.Съединение №2, стопанисван
от дружеството, за срок от един месец, забранен е достъпа до обекта и е указано
наличните стоки в обекта да се отстранят в срок до 7 дни, считано от връчването
на заповедта. С определение на ШАдмС в отделно съдебно производство е било
спряно предварителното изпълнение на оспорената ПАМ до произнасяне на съда с
окончателен акт.
Обжалваната заповед била издадена
след извършена на 21.02.2023г. от инспектори в Териториална дирекция на Агенция
„Митници“ проверка на горепосочения търговски обект. От представения по делото
и кредитиран като писмено доказателство Протокол от 21.02.2023г. за извършена
проверка се установява, че в зоната за обслужване на клиенти и в складовото
помещение на обекта било констатирано наличието на 29бр. бутилки, съдържащи 27,94
литра течност с мирис на ракия, за които до приключване на проверката не били
представени документи удостоверяващи произхода им и заплащането на дължимия
акциз. На 09.03.2023г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № BG09032023/2000/А-64 по описа на ТД
Митница Варна при Агенция "Митници", за административно нарушение по
чл.126 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Въз основа на съставения АУАН било
издадено Наказателно постановление № BG2023/2000-63/НП от 23.06.2023г. от
Директор на ТД Митница Варна, с което на „Гамбит- 99“ЕООД-гр.Шумен, за държане
на акцизни стоки без документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ/електронен административен документ,
или документ на хартиен носител, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциз, квалифицирано като административно
нарушение по чл.126 ал.1 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв. (две хиляди лева), отнети са в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението- 29 бутилки течност с мирис на ракия и на основание чл.124а ал.1 от ЗАДС, дружеството е лишено от правото да упражнява търговска дейност в обекта-
за срок от 1 (един) месец. В постановлението е посочено, че в случай, че не се
обжалва наложената санкция, може да бъде заплатена в 14-дневен срок от
връчването му 80% от нейния размер или 1600.00лв, при което НП влиза в сила от
датата на плащането.
Едновременно с издаване на
наказателното постановление, е издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ЗТД-2000-292/32-237032/23.06.2023г., с която Директорът
на Териториална Дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, на основание чл.22 ЗАНН, вр. чл.124б ал.1 и чл.124в ЗАДС, разпоредил налагането на принудителна
административна мярка- запечатване на търговския обект, в който е установено
нарушението, за срок от 1 месец, като бил забранен и достъпа до обекта. В т.6
от Заповедта е посочено, че ПАМ се прекратява от органа, който я е наложил, по
искане на лицето, след като представи доказателства, че наложената санкция е
заплатена изцяло, като копие от платежното нареждане бъде представено към
преписката.
На 03.07.2023г., видно от
приложената разписка на стр.58 по делото, НП било връчено на представител на
дружеството- жалбоподател. На 06.07.2023г. с преводно нареждане била заплатена
по сметка на Агенция Митници сумата 1600.00лв. с посочено основание НП № BG2023/2000-63/НП.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по смисъла на
чл.145 и сл. от АПК. Същата се оспорва от дружеството- жалбоподател, което се
явява неин адресат. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.149 ал.1 във
вр. с ал.2 и ал.3 от АПК, при връчена Заповед на 03.07.2023г. и депозирана
първоначална жалба на 06.07.2023г., и се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
По същество на спора:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
ЗТД-2000-292/32-237032/23.06.2023г., издадена от Директор на Териториална
Дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, с която на основание чл.22 ЗАНН,
вр. чл.124б ал.1 и чл.124в ЗАДС, е разпоредено налагането на принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него.
Съгласно чл.124б ал.2 ЗАДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект, се прилага с
мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на
оправомощено от него длъжностно лице по местонахождение на обекта. В случая
издател на заповедта е Директора на ТД Митница Варна, поради което обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Заповедта е
подписана и е издадена в писмена форма, съдържа разпоредителна и
обстоятелствена част. Като правно основание за издаване на акта е посочена
разпоредбата на чл.124б ал.1-5 от ЗАДС, а като фактическо основание- че срещу „Гамбит-
99“ЕООД-гр.Шумен е издадено НП № BG2023/2000-63/НП от 23.06.2023г. от Директор
на ТД Митница Варна, за извършеното нарушение по чл.126 ал.1 от ЗАДС, с което е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. и на основание чл.124а ал.1 от ЗАДС, търговецът е лишен от правото да упражнява търговска дейност в обекта за
срок от един месец. С оглед изложеното, обжалваната заповед не страда от
пороци, влечащи нейната нищожност.
Неоснователно е възражението,
направено с жалбата, за липса на мотиви в заповедта. Фактическите основания за
издаване на административния акт са задължителен реквизит на акта,
съставлявайки неговите мотиви и следва да бъдат посочени, за да се прецени
съотносимостта им към правното основание. В случая, мотивите за издаването на
оспорената заповед се намират в съдържанието на АУАН и НП, към които изрично
препраща оспорената заповед, като същите са част от административната преписка.
В този смисъл е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г.
на ОСГК на Върховния съд на Република България, съгласно което мотивите към
административния акт да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ,
ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Такъв документ
е именно издаденото наказателно постановление, което е посочено в заповедта.
При издаване на заповедта са
спазени разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Съгласно разпоредбата
на чл.124б ал.1 от ЗАДС, в случаите на налагане на административно наказание по
чл.124а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта,
където е установено нарушението. Следователно, са налице предпоставките за
налагане на процесната ПАМ. При налагане на ПАМ по реда на чл.124б ЗАДС
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.
наличието на условията по цитираната правна норма- налагането на наказание по
чл.124а ал.1 ЗАДС, задължително предпоставя налагане на принудителна
административна мярка. За материалната законосъобразност на процесния
административен акт е достатъчно на субекта да е наложено административно
наказание по чл.124а ЗАДС- лишаване от правото да се упражнява търговска
дейност в обекта, а това е сторено с т.3 от НП.
Съгласно чл.124в ал.1 от ЗАДС,
при налагане на принудителната административна мярка по чл.124б ал.1 се
забранява и достъпът до обекта на нарушителя, както и се отстраняват наличните
стоки от обекта. Тази забрана и указанието нямат характер на самостоятелна ПАМ,
а законосъобразността им е предпоставена от наложената мярка по чл.124б ЗАДС.
Доводите изложени в
допълнителната жалба по отношение на липса на осъществяване на състава на
административното нарушение, предвид твърдяно нарушение, извършено от
контролните органи на реда за взимане и анализ на проби от установеното
количество акцизни стоки, са въпроси, които са неотносими за настоящото
производство. Принудителната административна мярка се налага задължително при
извършено административно нарушение, за което е наложено административно
наказание по съответния ред, като посочената законова предпоставка е била
налице. Принудителните административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН целят
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Поради което, актът
за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер.
Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и
обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно
и независимо от тази при административнонаказателната отговорност, в което
производство подлежи на разглеждане въпросът за осъществяването на
административно нарушение.
Съдът намира за основателни твърденията
изложени в жалбата и в съдебно заседание от оспорващия касателно наличието на законовите
предпоставки за отмяна на процесната ПАМ поради заплащане на наложената
санкция. По делото се установява безспорно, че санкцията по наказателното
постановление е била заплатена в привилегирования размер по чл.79б ал.4, във
връзка с ал.1 от ЗАНН, поради което НП е влязло в законна сила на датата на
плащането. Видно от приложеното Определение №362 от 18.07.2023г. на Районен
съд- гр.Шумен постановено по АНД №1480/2023г., от страна на дружеството не е било
предприето обжалване на НП в тази му част, като в производството пред Районен
съд се оспорва единствено лишаването от право да се упражнява дейност в обекта
за срок от един месец, на осн.чл.79б. ал.3 от ЗАНН, обезпечено с настоящата
ПАМ.
Разпоредбата на чл.79б ал.1 от ЗАНН, предвижда възможност тогава, когато нарушителят не желае да обжалва
наказателното постановление в частта относно наложената санкция, да може да
заплати в определения от закона срок от връчване на наказателното постановление
нейният намален размер от 80%, като в посочените случаи, наказателното
постановление влиза в сила в частта относно наложената санкция от датата на
плащането.
Съгласно чл.124б ал.5 от ЗАДС, принудителната
административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по искане на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло.
При тази нормативна регламентация
настоящият състав намира, че след като пред административно-наказващия орган е представено
писмено доказателство за заплащане на сума в размер на 80% от наложената имуществена
санкция по НП, ведно с писмено искане от дружеството-нарушител, препратено на
съда под формата на жалба, са били налице трите предпоставки за прекратяване на
наложената ПАМ от Директора на ТД Митница- Варна. С плащането на наложената санкция
в нейния намален размер, са настъпили следните законови последици- погасено е
било публичното държавно вземане по смисъла на чл.162 ал.2 т.5, вр. т.7 от ДОПК,
както и правото на санкционирания субект да обжалва НП, като същото е влязло в
законна сила. Следователно, последващо доплащане на сумата 400лв. от
жалбоподателя, до пълния размер от 2000лв., наложен с НП, би било без
основание. При тази хипотеза, следва да се приеме, че плащането в редуциран
размер на санкцията е плащане „изцяло“ по смисъла на разпоредбата на чл.124б
ал.5 от ЗАДС и съответно следва да настъпят последици по отмяна на ПАМ. С оглед
на изложеното, съдът не споделя довода на административния орган, че плащането
на 80% от наложената санкция е ирелевантно обстоятелство за отмяна на
наложената ПАМ. Да се възприеме това становище, би означавало при никакви
обстоятелства в рамките на 14-дневния срок за обжалване на НП, санкционираното
лице да не може да се възползва от благоприятния режим на чл.124б ал.5 от ЗАДС,
което не е целта на закона, особено при подлежаща на предварително изпълнение
Заповед, по силата на чл.124б ал.3 от ЗАДС. Извършеното плащане на санкцията от
дружеството в настоящия казус се явява предпоставка за предприемане на действия
по прекратяването на ПАМ от органа, който я е наложил, като това не е било
сторено.
Изложените аргументи обосновават
категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените
правила и материалния закон, но същата е в противоречие с целта на закона, доколкото
са налице предпоставките на чл.124б ал.5 от ЗАДС, поради което същата подлежи
на отмяна, като незаконосъобразна.
Оспорващият е направил искане за
присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. От материалите по
делото е видно, че направените от търговеца- жалбоподател разноски включват- 50
лева внесена държавна такса и 400.00 лева договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение (което обстоятелство е удостоверено в договора за
правна защита и съдействие № **********/27.09.2023г.– л.83). С оглед на това, съдът
намира, че в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени претендираните от
него деловодни разноски в общ размер на 450.00 лева.
По изложените съображения и на
основание чл.172 ал.1 и 2, предл.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Г-**“ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Н.К., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № ЗТД-2000-292/32-237032/23.06.2023г. на Директор
на Териториална Дирекция Митница- Варна в Агенция „Митници“, с която е наложена
ПАМ- запечатване на търговски обект- магазин за алкохол и хранителни стоки,
находящ се в гр.Шумен, ул.Съединение №2, стопанисван от дружеството, за срок от
един месец, забранен е достъпа до обекта и е указано наличните стоки в обекта
да се отстранят.
ОСЪЖДА Териториална
Дирекция- Митница Варна при Агенция „Митници“- гр.София да
заплати на „Г-**“ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Н.К. сумата 450.00
(четиристотин и петдесет) лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137
от АПК, като същото се изпрати и на Районен съд- Шумен по АНД № 1480/2023г. по
описа на ШРС по Разпореждане № 1885/18.09.2023г. на съдия Р.Г..
СЪДИЯ: