№ 46
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000127 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “А.-Б.”
ЕООД, ЕИК ******, против решение № 142 от 13.04.2021 г., постановено по
т.д. № 291/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Въззивникът “А.-Б.” ЕООД изразява недоволство от решението, с
което е осъден да заплати на “ДК - Д.” ЕАД, ЕИК *****, сумата 36 442,18 лв.,
представляваща неизпълнено договорно задължение за заплащане на цената
на микросилициев прах съгласно фактура № 23498 от 16.06.2020 г. с кредитно
известие към нея № 23901/09.10.2020 г. по договор за доставка на бетон от м.
октомври 2019 г. за обект “СМР за привеждане на пирсове 1, 2 и 3 на ПТ “Р.”
към нормативните изисквания и добрите европейски практики - Етап 1 и ВРУ
Етап 3” заедно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска
на 05.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху
платената в хода на производството сума в размер на 1416 лв. за периода от
предявяването на исковата молба до плащането на 08.10.2020 г. Решението
било недопустимо, а евентуално - неправилно и необосновано.
Първоинстанционният съд съобщил на страните проект за доклад, с
който дал правна квалификация на исковете по чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД и въз
1
основа на тази правна квалификация разпределил доказателствената тежест. В
обжалваното решение съдът дал друга квалификация на главния иск, като
приел, че между страните е сключен ненаименован договор с
характеристиките на договор за изработка и на договор за продажба на
услуга. Въз основа на това съдът формирал мотиви, че не било успешно
проведено доказване на хипотезата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, при която
поръчващият може да развали договора за изработка. Такова доказване не
било проведено, тъй като не е бил предявен иск по договор за изработка.
Окръжният съд се произнесъл по непредявен иск, поради което съдебният акт
следвало да бъде обезсилен.
Дори да се приеме, че решението е допустимо, то било неправилно.
След като изпълнителят по договор за изработка изработва изделието на свой
риск (чл. 258 ЗЗД), то поръчващият не дължал отделно заплащане на
материалите, т.е. ответникът не дължал заплащане на микросилициевия прах,
който представлява част от материалите. Освен това изпълнителят бил
длъжен, ако не е уговорено друго, да изработи поръчаното със свои средства
(чл. 259 ЗЗД). Следователно претенцията за заплащане на микросилициевия
прах, който се влага в бетонните смеси, била неоснователна. Съгласно чл. 266
ЗЗД поръчващият дължал плащане на възнаграждение за приетата работа. В
случая работата не била приета поради това, че изпълнителят не е предал
изработения бетон и това бил факт, установен безспорно по делото. След като
работата не е приета, не възниква задължение за плащането . В този смисъл
изобщо не можело да се говори за разваляне на договора по реда на чл. 265,
ал. 2 ЗЗД, тъй като бетонът изобщо не е бил произведен и доставен.
Съдът не дал адекватна оценка на събраните по делото доказателства, не
издирил и не приложил съответната правна норма. Установено било, че на
29.05.2020 г. ищецът не доставил поръчания подсилен с микросилициев прах
бетон поради това, че не разполагал с бетон-помпа с необходимите
технически характеристики, с която да положи бетона. В нито един момент
ищецът не прехвърлил собствеността и не предал фактическото владение
върху движимата вещ - 2673 кг. микросилициев прах, за което била издадена
фактура на стойност 37 858,18 лв. Към настоящия момент стоката се
намирала в складовете на ищеца и това било потвърдено от ангажиран от
ищеца свидетел. Издадената фактура не била получена от ответника, не била
2
осчетоводена и не било заприходено съответното количество микросилициев
прах. Ищецът не разполагал със съпроводителни документи, които да
удостоверят, че стоката е предадена. Предявеният иск бил изцяло
неоснователен.
Отправя се искане за обезсилване на решението, евентуално за неговата
отмяна. Претендират се разноските по делото. Не се правят доказателствени
искания.
Въззиваемият “ДК - Д.” АД е представил отговор на въззивната жалба,
с който я оспорва и иска потвърждаване на обжалваното решение. Излага
отново аргументите си, поддържани в хода на цялото производство, за
основателност на претенциите. Оспорва твърдението на въззивника, че
ищецът не е доставил поръчания подсилен с микросилициев прах бетон. На
29.05.2020 г. и на 30.05.2020 г. ищецът е залял 700-800 куб.м. бетон на обекта
с 36-метрова помпа, след което поръчващият е поискал заливането да
продължи с помпа над 40 метра, каквото изпълнителят не притежавал.
Изискване към вида и размера на бетон-помпата не било предвидено в
договора, поради което липсата на различна помпа не може да се приеме за
неизпълнение от страна на ищеца.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 16.06.2021 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Производството е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова
молба от “ДК - Д.” АД против “А.-Б.” ЕООД. Ищецът заявил, че с ответника
били в трайни търговски отношения, като по поръчка на ответника му
доставял бетон. На 01.10.2019 г. страните уговорили доставки на бетон на два
обекта на ответника: “Търговско-обслужваща сграда с апартамент и
туристически комплекс …” в гр. Бургас и “СМР за привеждане на пирсове 1,
3
2 и 3 на ПТ “Р.” към нормативните изисквания и добрите европейски
практики - Етап 1 и ВРУ Етап 3”. Уточнили цените на видовете бетон и
уговорили, че при необходимост и желание на купувача бетоновите разтвори
могат да се приготвят с автоматично дозиране на добавки за водоплътност,
бързо набиране на якост, лятно и зимно бетониране, като добавките се
заплащат допълнително. За втория обект - ПТ “Р.” - не бил договорът не бил
сключен в писмена форма. С e-mail-и от 04.03.2020 г. и 27.04.2020 г.
купувачът заявил доставка на 1671 куб.м. бетон, изготвен с добавяне на
микросилициев прах. Ищецът-продавач поръчал и платил на трето лице
(BASF) - със съгласието на купувача - необходимото за изпълнение на
заявката количество микросилициев прах. Впоследствие купувачът поискал
доставка на бетон без добавен микросилициев прах и отказал да заплати
добавката, за която продавачът издал фактура. Ищецът поискал ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 37 858,18 лв. - цена на микросилициев прах
по фактура № 23498/16.06.2020 г. заедно с лихва за забава от предявяването
на иска до изплащането.
Ответникът оспорил иска и поискал да се отхвърли. Оспорил
съществуването на договор от 01.10.2019 г. за обекта на ПТ “Р.”. Признал
факта на направена заявка на 1671 куб.м. бетон с добавен микросилициев
прах, но заявил, че ищецът не изпълнил тази доставка. Тъй като нямало
сключен договор за продажба на микросилициев прах, той не дължал плащане
на фактурата. Търговските отношения с ищеца били винаги за доставка на
бетон, но никога за отделни компоненти. Освен това поръчан бил
микросилициев прах, произведен от Degussa, а ищецът закупил от друг
производител.
С обжалваното решение съдът уважил иска частично - за сумата 36
442,18 лв. заедно със законната лихва и присъдил в полза на ищеца сторените
разноски съразмерно с уважената част от иска.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269
ГПК Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно. В обжалваната част то е допустимо, а
по същество - правилно последните съображения:
Относно фактическата обстановка и установяващите я доказателства
4
въззивният състав препраща на осн. чл. 272 ГПК към мотивите на
първоинстанционното решение.
Оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд се
произнесъл по непредявен иск, е неоснователно. Исковата претенция, по
която съдът е длъжен да се произнесе, се определя от заявените от ищеца
фактически твърдения и отправеното от него искане. В случая съдът се е
произнесъл изцяло в рамките на предмета на делото, очертан от ищеца.
Следователно решението не е недопустимо, като постановено по непредявен
иск. Въззивникът всъщност изразява недоволство от дадената от съда правна
квалификация. Първоинстанционният съд е докладвал по реда на чл. 375 вр.
чл. 146 ГПК коректно и точно фактическите твърдения и петитума на
исковата молба и е обявил на страните, че предявеният (главен) иск е с правно
основание чл. 318 ТЗ. В мотивите на обжалваното решение съдът е
конкретизирал правната квалификация, като е уточнил, че предявеният иск е
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 286 и сл. ТЗ, както и че
между страните е сключен ненаименован договор с елементи на договор за
изработка, за продажба и за услуга.
Настоящият въззивен състав приема, че предявеният главен иск следва
да се квалифицира като такъв по чл. 268, предл. 1 ЗЗД. Между страните е
сключен ненаименован договор. Те са се споразумели въззиваемият ищец по
възлагане от въззивника-ответник да изработва според поръчката, да
транспортира до указания обект (ПТ “Р.”) и да полага изработения и доставен
бетон. Съдържанието на това съглашение и правата и задълженията на
страните по него разкриват едновременно характеристиките на договор за
продажба и на договор за изработка, което означава, че съответно
приложение ще намерят правните норми, регулиращи правоотношенията,
възникващи както от договор за търговска продажба, така и по договор за
изработка. По твърденията на ищеца ответникът е този, който се е отказал от
доставката, но това е станало след като ищецът е закупил 26 736 кг
микросилициев прах, който е бил необходим за изготвяне на бетон по
зададена от ответника рецепта. Обстоятелството, че микросилициевият прах,
който е бил закупен, не е бил произведен от Degussa, а от BASF, е без правно
значение и не представлява неизпълнение на поръчката от страна на
изпълнителя, тъй като при други извършени, приети и заплатени от ответника
5
доставки в бетона е бил влаган отново микросилициев прах на BASF, без
възложителят да е повдигал възражения и без да има данни за разлика в
качеството и характеристиките на двата продукта.
Договорът е прекратен след насрочената за 29.05.2020 г., но
неосъществена доставка. Едва в писмената защита на ответника се появява
твърдение, че доставката не е била осъществена поради невъзможност на
ищеца да положи бетона, тъй като не е разполагал с бетон-помпа с нужната
дължина. Това обстоятелство не е заявено своевременно с отговора на
исковата молба, не подлежи на доказване и обсъждане и няма основание да се
приеме, че липсата на техника у ищеца представлява неизпълнение на
договора. Установено е по делото от свидетелите К. и С., че доставката е била
отказана по телефона от представители на ответника. При това положение, за
да е основателна претенцията на ищеца ответникът да му заплати стойността
на закупеният микросилициев прах, трябва да е налице хипотезата на чл. 268
ЗЗД. В тази хипотеза поръчващият дължи на изпълнителя направените
разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил, когато
поръчващият се е отказал от поръчката, след като изпълнението е
започнало. По аргумент от по-силното основание, след като възложителят
дължи заплащане на направените разходи, извършената работа и печалбата,
когото има основателни причини да се откаже от поръчката, той дължи
заплащането им и когато се е отказал от поръчката без основателни причини.
Разпоредбата на чл. 268 ЗЗД представлява проявна форма на общия принцип
на частното право да не се допуска неоснователно обогатяване.
В случая средствата, които изпълнителят е разходвал за закупуването на
необходимото количество микросилициев прах, не могат да се окачествят и
да се приемат за “направени разходи” по смисъла на чл. 268 ЗЗД, а още по-
малко те са “извършена работа” или “печалба”. Действително изпълнителят е
разходвал парични средства в процеса на подготовка на изпълнението на
поръчката за доставка на бетон. Той е закупил родово определени заместими
вещи - микросилициев прах, който се влага като суровина в определени
видове бетон. Тази суровина може да бъде използвана за изпълнение на
различни поръчки и в продължителни периоди от време, а може да бъде и
предмет на последващи разпоредителни сделки. Закупувайки
микросилициевия прах, изпълнителят е придобил право на собственост, вкл.
6
право на разпореждане с тези вещи. Ако претенцията му бъде уважена и той
получи от възложителя стойността на микросилициевия прах, ще се стигне до
неоснователно обогатяване, тъй като в патримониума на изпълнителя ще се
върне сумата, срещу която той е придобил правото на собственост, но и ще
остане самото право на собственост. По тези съображения поръчващият не
дължи в случая стойността на закупения от изпълнителя микросилициев прах,
като “направени разходи” на осн. чл. 268 ЗЗД. За пълнота следва да се
отбележи, че няма също така основание за заплащане на сумата съгласно чл.
327 ТЗ, тъй като страните на са постигали споразумение за продажба на
микросилициев прах от изпълнителя на поръчващия отделно от
неосъществената доставка на бетон.
По тези съображения искът е неоснователен. Първоинстанционното
решение, което е стигнало до противоположен правен извод, се явява
неправилно и следва да се отмени, след което искът да се отхвърли.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените разноски за двете съдебни инстанции съобразно с представeните
доказателства и списъците по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 142 от 13.04.2021 г., постановено по т.д. №
291/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска “ДК - Д.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. П., със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Ст. С. № 26,
чрез адв. М. В., против “А.-Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, територия “Л. Н. Бургас” АД, Административна
сграда “А., ет. 2, за заплащане на сумата 37 858,18 лв., неизплатена стойност
на стока и ДДС по фактура № 23498/16.06.2020 г., ведно със законната лихва
от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “ДК - Д.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
7
управление: гр. Бургас, кв. П., със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Ст. С. № 26,
чрез адв. М. В., да заплати на “А.-Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, територия “Л. Н. Бургас” АД,
Административна сграда “А., ет. 2, сумата 2240 лв. - разноски за
първоинстанционното производство и сумата 2768,84 лв. - разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8