Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Асеновград, 09.12.2019г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.
с-в в публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ЙОРДАНКА
АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от
съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2835
по описа за 2018г. и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
422 ГПК, 79 ЗЗД.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр София, бул. „България“ № 49
бл 53 Е вх В моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на М.Х.Е.,
с посочен адрес ***, вземането на ищеца в размер на 2672,44лв
главница по ЗИ издадена по ч гр д 2014/2018г на АРС и да
бъде осъден ответника да заплати договорно възнаграждение в размер на
4699,26лв. Твърди, че на 30.06.2011г между страните е сключен договор
за револвиращ заем № **********, по
силата на който на ответника е отпуснат кредит
в размер на 3000лв, който ответникът се е задължил да върне на 36 месечни вноски, всяка една в размер на
298лв. На 28.03.2013г между ищеца от една страна и ответника от друга е сключен
Анекс за отлагане на вноски, съгласно който
вноски № 41,42,43,44 ще бъдат отложени ,
като за целта е изготвен нов погасителен план.
Ответникът е погасил от дължимата главница сума в размер на 327,60лв,
като остават за плащане 2672,44лв. Съгласно чл. 4 от ОУ към договора ответникът
дължи на ищцвото дружество договорно възнаграждение за изтегления кредит в
размер на 9145,35лв, като остатъкът за плащане е в размер на 4699,26лв. Съглано
чл 10.3.1 от ОУ кредитът е станал предсрочно изискуем, тъй като не е платена
една погасителна вноска, договорът е прекратен от ищеца а до длъжника е
изпратено уведомително писмо на 09.07.2013г.
За вземането си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д
2014/2018г на АРС. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
недействителност на сключения договор за револвиращ заем , поради липсата на
определени негови реквизити - в договора и представения коригиран погасителен
план не е посочен размерът на възнаградителната лихва в лева. На следващо място
твърди, че договорената възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната при
необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. И тъй като е нищожна, то
следва че не е посочена в договора. На следващо място твърди, че не е посочен в
догвоора начинът на изчисляване на годишния процент на разходите, липсва и
яснота по какъв начин е формиран, или договорът е недействителен и на това
основание. Прави възражение за недействителност и поради това, че в
погасителния план не е посочено разпределението на вноските измежду дължимите
по договора суми. Твърди, че е налице надплащане, тъй като на ответника е
отпусната сумата от 3000,04лв, а тя по твърдения на ищеца е върнала сумата от
4773, 69лв. Подписаният Анекс от 28.03.2013г е нищожен, тъй като липсва договор който той да изменя. Прави
възражение за погасяване по давност на договорното възнаграждение , като твърди
че то по съществото си представлява възнаградителна лихва, а вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на три
години, и като се има предвид последната вноска по погасителния план –
24.03.2015г, то към предявянане на осъдителната искова претенция тригодишната погасителна давност е изтекла.
Прави възражнеие за погасяване и на претендираната главница по давност.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На
30.06.2011г между М.Х.Е. ***, в качеството на кредитополучател и „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, в
качеството на кредитор е сключен договор за револвиращ заем № **********, по силата
на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя заем в размер на 3000лв,
със срок на заема 36 месеца, размер на погасителна вноска от 298лв, ГПР 176%,
годишен лихвен процент от 114,26%, или общо задължение в размер на 10953,39лв.
С Анекс от 28.03.2013г страните са
договорили промяна на вноските , изразяваща се в отлагане на вноски № 19,20,
които длъжникът се е задължил да заплати като т. нар. отложени вноски №
41,42,43,44(в това число и възнаграждението за отлагане на вноски в размер на
596лв, платимо като последна вноска)по нов погасителен план, неразделна част от
Анекса и ГПР 154,18%. До длъжника е изпратено уведомително писмо от 09.07.2013г, с което е поканен незабавно
да изплати целия размер на задължението си по сметката на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД в Българска пощенска банка по посочена сметка.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените
в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявеният иск по чл.422 ГПК чл.79 от ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумата по заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 2014/2018г по описа на АРС, произтичаща от договор
за револвиращ заем от 30.06.2011г. От
приложеното в настоящото производство ч.гр.д. 2014/2018г се установява, че установителният
иск е допустим, като предявен от взискателя в срока по чл. 415 ГПК. С оглед твърденията за
дължимо и неизплатено договорно възнаграждение в размер на 4699,26лв, за ищеца
е налице интерес от водене на осъдителната претенция.
С
оглед преминаването входа на
производството от установителна към осъдителна претенция за сумата от 4699,26лв, са налице основанията за
обезсилване на издадената ЗИ № 1022/29.08.2018г за горницата над 2772,44лв.
Разгледани
по същество. Няма спор, че между страните е бил сключен
договор за револвиращ заем от 30.06.2011г, а и това се установява от
представените и приети по делото(неоспорени от ответника)писмени доказателства.
Видно от договора, той е бил сключен със
срок 36 месеца, размер на погасителна вноска от
298лв, ГПР 176%, годишен лихвен процент от 114,26%, или общо задължение в
размер на 10953,39лв. Не се спори и относно обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задължението си да
предаде на кредитополучателя заемната сума. Ищецът признава, че ответникът –
кредитополучател – е заплатил по кредита сумата от 4773,69лв. Направено е възражение за недействителност на договора за
заем(имащ характера на договор за потребителски кредит) на основание чл. 22 ЗПК,
поради липса на посочване годишния лихвен процент, при който е сключен, поради
нищожност на договорената възнаградителна лихва като
противоречаща на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК(в
редакцията му към датата на сключване на договора), когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11
ал.1 т.9, 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Разпоредбата на чл.11
т. 9 от с з изисква посочване на лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, а т.10 - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Договорът за заем е сключен при годишен лихвен
процент от 114,26%, без обаче да е посочено дали лихвеният процент е фиксиран
или поменлив, както и върху каква база се начислява. Т.е не е изпълнено
изискването на чл. 11 т.9 от ЗПК. На следващо място следва да се посочи, че размерът
на договорената лихва, надвишаващ десет пъти
размера на законната лихва, определен с Постановление на Министерски
съвет, съобразен с краткия срок на
отпускане на кредита, и сравнително неголямата сума води до извод за неоснователно
обогатяване на кредитора. Ето защо клаузата касателно договорената лихва като
противоречаща на добрите нрави е нищожна. Не е изпълнено и още едно изискване
на чл. 11 ЗПК – нито в договора нито в
погасителния план към него е посочен начина на формиране на ГПР. Изложеното дотук налага извода, че процесният
договор е недействителен по смисъла на
чл. 22 ЗПК, а като е недействителен
договора за заем, недействителен е и сключеният Анекс към него. Нормата на чл. 23 ЗПК предвижда, че
в случай че договорът е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Както се посочи по-горе чистата
стойност на кредита е 3000 лв. Не се спори по делото, че ответникът е върнал по
договора сумата от 4773,69лв, или в повече от получената главница, поради което
и не дължи връщане на други суми по договора. Ето защо исковете като
неоснователни ще се отхвърлят, и не
следва да се разглежда направеното възражение за погасяване по давност на
вземането.
При
този изход на делото сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка. Ответникът има право на разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК. От ответника е направено искане за
изплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА. Ще следва да бъде осъден ищецът да заплати на
адв. Д.Г.Б., с личен номер **********, гр. Пловдив ул. „Братя Пулиеви“ № 1 адвокатско възнаграждение в размер на 837лв,
определено по реда на чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
издадената ЗИ № 1022/29.08.2018г за горницата над 2772,44лв, или за сумата от 4699,26(четири
хиляди шестотин деветдесет и девет лв и двадесет и шест ст)лв
Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК175074752, със седалище и
адрес на управление гр София, бул. „България“ № 49 бл 53 Е вх В
да бъде признато за установено по отношение
на М.Х.Е. ЕГН **********, с адрес ***, вземането на ищеца по ЗИ №
1022/29.08.2018г издадена по ч гр д
2014/2018г на АРС в размер на 2672,44(две
хиляди шестотин седемдеест и два лв и четиридесет и четири ст)лв главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр
София, бул. „България“ № 49 бл 53 Е вх
В за осъждане М.Х.Е. ЕГН **********, с адрес *** да заплати договорно възнаграждение
в размер на 4699,26(четири хиляди шестотин деветдесет и девет лв и двадесет и
шест ст)лв.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр София, бул. „България“ №
49 бл 53 Е вх В да
заплати на адв. Д.Г.Б.,
с личен номер **********, гр. Пловдив ул. „Братя Пулиеви“ № 1 адвокатско възнаграждение в размер на 837(осемстотин
тридесет и седем)лв, определено по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: