Решение по дело №1991/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 130
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320101991
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 22.06.2020                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                 втори граждански състав

На четвърти юни                                                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1991  по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от „М.А.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Х., Местност „П. О.“, представлявано от управителя М. П., чрез пълномощник адв. О.М., съдебен адрес: ***, Офис ***** против „Н. M. **** ***“ ООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. В. Г..

Ищецът твърди, че през 2018 г. доставил на ответното дружество стока – препарати за овцевъдството М. ** и *** на обща стойност 324.00 лв. с включен ДДС, за което била издадена данъчна фактура № **********/06.07.2018 г. Във фактурата бил посочен начин на плащане – по банкова сметка *** –05.08.2018 г.

Твърди, че до датата на подаване на исковата молба ответникът не заплатил дължимите суми и изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане по всяка от издадените фактури. Ето защо ответникът дължал и лихва от момента, в който е изпаднал в забава в размер на 45.18 лв. за периода от падежа – 05.08.2018 г. до 19.12.2019 г.

Поради продължителното бездействие на ответника ищецът твърди, че отправил покана на посочения в Търговския регистър адрес на управление на ответника чрез Б. п., услуга Т. със заверка на съдържанието да му заплати дължимите по фактурата суми в седемдневен срок от получаването му. Съобщението било върнато като „непотърсено“.

С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли да бъде осъден ответника да му заплати:

- сумата от 324.00 лв., представляваща цената на доставени стоки – препарати за овцевъдството М. *** и ****, за което е издадена фактура № **********/06.07.2018 г.;

- обезщетение за забава в размер на 45.18 лв. за периода от падежа на фактурата – 05.08.2018 г., до 19.12.2019 г. ;

- законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г., до окончателното плащане.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовани за съдебното заседание, не изпраща представител и не взема становище по иска. Въпреки дадената възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран такъв. Указани са последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и представител или пълномощник на дружеството не се яви в първото заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С писмена молба с вх. 4755/03.06.2020 г., приета в първото по делото открито съдебно заседание, адв. О.М. – пълномощник на ищцовото дружество, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество: били са редовно призовани за съдебно заседание, не се е явил представител или пълномощник. Редовно им е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подаден такъв, а са им указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответното дружество да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

На основание член 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 400.00 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 100.00 лева и сумата от 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОСЪЖДА „Н. M. **** **“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. В. Г. да заплати на „М.А.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:***, Х., Местност „П. О.“, представлявано от управителя М. П., чрез пълномощник адв. О.М.:

- сумата от 324.00 лв., представляваща цената на доставени стоки – препарати за овцевъдството М. *** и ****, за което е издадена фактура № **********/06.07.2018 г.;

- обезщетение за забава в размер на 45.18 лв. за периода от падежа на фактурата – 05.08.2018 г., до 19.12.2019 г. ;

- законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Н. M. **** ****“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. В. Г. да заплати на „М.А.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Хиподрума, Местност „Под Ормана“, представлявано от управителя М. П. направените делото разноски общо в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

Ц.Ч.                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: