Р Е Ш
Е Н И Е
№412 26.11.2019
год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести
състав на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил
Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №580 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.129, ал.7 и чл.156 от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с
§ 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „Виола ин“ЕООД от гр. Стара
Загора, против Акт за прихващане или възстановяване №Р-16002419003045-171-002
от 09.07.2019 год., издаден от Р.Б.Т. - Главен инспектор и С.К.– старши
инспектор, потвърден с Решение №277/30.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на жалбоподателят е
отказано възстановяване на ДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт за прихващане или възстановяване, по съображения за издаването му
в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. В хода на
проверката не са установени данъчни задължения или задължения за задължителни
осигурителни вноски. Не е посочено също така, че се очакват такива да бъдат
установени, като по този начин липсват мотиви относно факта, налице ли е
обоснованост на предположенията за размера на данъците и задължителните
осигурителни вноски, които да бъдат установени по време на ревизията. Предмет
на проверката е именно това – налице ли са предпоставките на чл.92, ал.11 от ЗДДС. Това е достатъчно основание да се приеме, че акта е незаконосъобразност.
Изразява се несъгласие с фактическите и правните изводи, че липсват безспорни
доказателства за наличието на право на възстановяване на ДДС. В хода на
ревизията са събрани множество доказателства, достатъчни за признаване на
правото на ревизираното лице за възстановяване на ДДС. Оспорва се извода на
административният орган, че липсват доказателства за фактическото движение на
стоките. Интерпретират се отделни реквизити на документите, но не се имат в
предвид документите в цялост.
По отношение на доставките с доставчик „Унитроникс“ЕООД
на аудио слушалки, счита, че неправилно е отказано правото на възстановяване на
ДДС. Този извод ревизиращите са направили въз основа на факта, че не е
установено доставчика „Пейпър велт“ЕООД да е декларирал такива продажби в
периода март – април 2019 год. Тази стока е минала през още три фирми преди да
достигне до „Унитроникс“ЕООД, който е фактическия доставчик на жалбоподателят.
Принципно е недопустимо данъчната администрация да изисква от
данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане или
възстановяване на ДДС, да провери, дали издателят на фактурата за стоките и
услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството
на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил
е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са
извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в
това отношение. За да се откаже признаване на правото на приспадане или
възстановяване на данъчен кредит в такива случаи е необходимо от обективните
данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно
задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от измама, извършена от издателите на
фактурите или от друг стопански субект по веригата на доставки, каквито
доказателства за участие на „ВиолаИн“ЕООД в данъчна измама или към субективна
цел за злоупотреба по преписката не са събрани. За да обоснове липсата на стока
и доставка от „Унитроникс“ЕООД към „Виола Ин“ЕООД ревизиращият екип е обсъдил и
товарителница с получател „Ларк България“ ЕООД, като на това основание е приел,
че има различни документи за една и съща стока, представени от „Унитроникс“ЕООД.
В издадения АПВ ревизиращите изобщо не са обсъдили факта, че този документ няма
никакви подписи и печати от страните, и други данни да е извършена доставка на
стока, която да е приета в склада на обслужващ „ВиолаИн“ ЕООД, за се породи
някакво съмнение за различни доставки. За сметка на това обаче, няма изложени
съображения за това, каква е причината Ревизиращите да не приемат за достоверна
единствената подписана и подпечатана Товарителница с получател „ВиолаИн“ЕООД,
приложените към нея фактури, стокови разписки и др. документи, предоставени
както от доставчика – „Унитроникс“ЕООД, така и от лицето приело доставката от
името на „Виола Ин“ЕООД („Транскапитал“ЕООД на основание договора за съхранение
и обслужване на стока), от които безспорно се установява, че стоката е
получена. Нещо повече, в счетоводните документи и дневниците за покупки и
продажби на „Унитроникс“ЕООД, не се съдържат данни за доставки към „Ларк
България“ЕООД в посочения период.
По отношение на доставките (с доставчик „Магнум-Д“ЕООД и
получател „Виола Ин“ЕООД) на 400 бр. SAMSUNG Смартфон GALAXY SМ-А750F А7,
ревизиращия орган отново е приел, че не са налице достатъчно доказателства за
приемането на стоките, транспортирането и съхранението им в склада „ТРАНСКАПИТАЛ“ЕООД,
с което дружество „Виола Ин“ЕООД има договор за предоставянето на складови и
логистични услуги.
По отношение на доставката и движението на тези стоки
Ревизиращите са констатирали противоречия:
- налице е разминаване в адреса на „Магнум-Д“ЕООД,
посочен за съхранението на стоките - гр. ***, ул.***, с адреса, вписан в пътния
лист на превозвача „Бабичтранс"ЕООД-гр. ***, ул.***
- налице е противоречие между стокова разписка /приход/
№3/3/380036 от 18.04.2019 год. за стоки: „Самсунг“ смартфон - общо 400 бр. в
склад ***, с дата и час за доставка - 18.04.2019 год., 18:00:00 часа,
обработена на 30.04.2019 год. в 16:16:13 часа, т.е. след като по данни от ЧМР
за превоз към „М SanGrupa“D.D,
смартфоните вече са били тръгнали към Хърватия.
Именно в резултат на горните противоречия ревизиращите са
приели, че липсват достатъчно данни за доставката и движението на тези стоки. В
жалбата се твърди, че тези изводи за неправилни, тъй като по отношение на
пътния лист е налице техническа грешка при изписването на адреса, което
обстоятелство обаче не може да обоснове липсата на стоки и тяхната доставка, а представената
от „Транскапитал“ЕООД стокова разписка, предполага, че или документа е
обработен със закъснение или, че е налице техническа грешка при записването на
датата. Стоковите разписки са неподписани вътрешни документи на „Транскапитал“ЕООД,
чието приключване и окончателното оформяне и попълване в настоящия случай не се
отразява на реалното приемане или изписването на стоката.
Ето защо, счита, че в хода на
проверката, е установено, че „ВиолаИн“ЕООД организира и води текущо счетоводно
отчитане, доставките са заведени в отчетните регистри, задължителни по чл.124
от ЗДДС. За счетоводното отразяване на ДДС са заведени съответните счетоводни
сметки. Установено е по-конкретно, че Фактурите относно тези доставки са
включени в дневника за продажби на доставчика „Унитроникс“ЕООД и доставчика „Магнум
Д“ЕООД, както и че „Виола Ин“ЕООД е включило тези фактури в дневник покупки за
данъчен период 04.2019 год. и се е разплатило с доставчиците си.
Освен това, в хода на ревизията са събрани и множество
други доказателства, които анализирани в тяхната съвкупност водят до
еднозначния извод, че сделките са реални и доставките са осъществени, а именно:
складови и транспортни документи, товарителници, пътни листа, счетоводни
документи, вкл. но не само фактури, описи, фактури за транспортни услуги и за
складови услуги, договори за складови услуги, договори и заявки за транспорт и
спедиция и др. документи удостоверяващи доставките, получаването и предаването
на стоките предмет на тези доставки, писмени обяснения, както и съпътстващи
тези доставки услуги, които документи са предоставени както от РЛ, така и от
ЗЛ. Наличието на несъответствия в някои от документите, не може да обоснове
извод, че липсва движение на стоки и не е налице доставка.
От изложеното до тук, може да се направи ясен и
категоричен извод, реалност на доставките
Не са събрани също така никакви данни за това, че е налице
недобросъвестност на участващите в конкретната доставка лица, както е приел
Ревизиращия екип, а още по-малко има данни получателят на доставките – „Виола Ин“ЕООД
да е участвало в предварителни договорки между страните, които биха могли да
доведат до привидни отношения или за евентуалното извършване на данъчна измама.
Участието на толкова много различни лица и техни служители, които са ангажирани
и са част от действията пряко свързани с процесиите доставки и транспортирането
им до складовете на Получателя, също са доказателство за реалността на
доставките.
По отношение на декларираните вътрешнообщностни доставки
са изложени подробни съображения за реалността им, като изводите на ревизиращите
органи за нереалността й, базирани на установените различия в реквизитите на
съпътстващите документи, обясняват основно с допуснати технически грешки от
трети лица. Различията относно датите на доставки на стоката се обясняват със
закъснението на превозвача да обработи и достави стоката, но не и поради липса
на реална доставка. Твърди също така, че от събраните в хода на проверката
писмени доказателства, е налице безспорно осъществяването на ВОД, с доставчик „Виола
Ин“ЕООД и получатели М SAN GRUPA D D VIN НR34695138237
ХЪРВАТСКА ЗАГРЕБ и INFINITY COMMODITIES KFT VIN HU24927349.
Същите са заведени и отразени в съответните отчетни
регистри и счетоводни сметки. Налице са всички обстоятелства за възстановяване
на данъка в срока по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. Подадена е VIES - декларация с Вх. №24002144539/01.05.2019 год.
съгласно чл.125, ал.2 от ЗДДС за извършени през периода ВОД. Видно от АПВ,
потвърден с обжалваното решение при съпоставянето на данните от
справката-декларация, дневниците за покупки и продажби и данните от протокола
за приемане не са установени различия. Посочените получатели на доставките са
платили задълженията си извършените доставки. От проверка в база данни „VIES“
относно валидни идентификационни номера на получателите в държавите-членки е
установено, че те са с валидни идентификационни номера.
Налице са и всички други законови изисквания и основания
за възстановяването на данъка в срока по чл.92, ал.З от ЗДДС, като не са
установени и не се очаква да бъдат установени при ревизията данъчни задължения
и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат
установени при ревизията.
Въз основа на всички тези доводи, е направено искане да
се отмени като незаконосъобразно Решение №277/30.07.2019 год. на Директора на
ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване
(АПВ) по чл. 92. ал. 11 от ЗДДС №Р-16002419003045-171-002/09.07.2019 год. на ТД
на НАП - Пловдив.
Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото, в откритото съдебно заседание по делото оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният АПВ №П-16002419003045-171-002/09.07.2019
год., е правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в Решение №277/30.07.2019
год. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив. Изразява несъгласие и
с оплакването, че не е посочен размера на очакваните публични задължения.
Счита, че в АПВ е изрично посочен размера на очакваните данъчни задължения.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003045-020-001
от 10.05.2019 год., издадена от В.И.И. на длъжност Началник сектор /л.702 по
делото/, на Р.Б.Т. и С.А.К. е възложено извършването на проверка на „Виола
ин“ЕООД за задълженията й за ДДС за периода 01.04.2019 год. – 31.04.2019 год..
Определено е проверката да бъде извършена в срок до три месеца от връчването на
заповедта. Заповедта е връчена по електронен път на 13.05.2019 год., видно от
приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път
/лист 704/.
Резолюцията за извършване на проверка и промените на
резолюциите са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен
подпис на В.И.И. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор при ТД на
НАП - Пловдив, валиден в периода 30.04.2019-29.04.2020 год. /видно от
приложеният диск към делото/.
На 09.07.2019 год. е издаден Акт за прихващане или
възстановяване №Р-16002419003045-171-002, подписан от Р.Б.Т. – главен инспектор
по приходите /лист 24-34/, с квалифициран електронен подпис /при направената
справка от представеният електронен носител от страна на ответника/, валиден за
периода 25.10.2018 год. – 25.10.2019 год. и от С.А.К. – старши инспектор по
приходите, с квалифициран електронен
подпис /при направената справка от представеният електронен носител от страна
на ответника/, валиден за периода 29.08.2018 год. – 29.08.2019 год. Актът за
прихващане или възстановяване е бил връчен по електронен път на 10.07.2019 год.
/лист 36 от делото/.
Срещу акта за прихващане
или възстановяване е подадена жалба с вх. №15144 от 16.07.2019 год., от „Виола
ин“ЕООД /лист 38-41/. По повод на жалбата е постановено и решение №277 от 30.07.2019
год. на Директора на Д“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което акт за
прихващане или възстановяване е потвърден. Решението е връчено по електронен
път на 30.07.2019 год. /лист 22/.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Акт за прихващане или възстановяване №Р-16002419003045-171-002
от 09.07.2019 год., на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС, намира за установено
следното:
Оспорването
на акта за прихващане или възстановяване №16002419003045-171-002 от 09.07.2019
год., потвърден с Решение №277/30.07.2019 год. на Директора на дирекция
"ОДОП" – Пловдив, като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
На следващо място, съдът намира оспорените АПВ и РПАПВ за
издадени от компетентен за целта орган, по аргумент от разпоредбата на чл.129,
ал.1, пр.1 от ДОПК, според която норма, прихващането или възстановяването може
да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на
лицето, както и по аргумент от разпоредбата на чл.133, ал.3 от ДОПК, според
която норма, органът по приходите може по своя инициатива или по молба на
заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в РА (АПВ).
Оспорените по делото АПВ и РПАПВ са издадени от орган по приходите, което
обстоятелство не е спорно между страните.
Оспореният АПВ е издаден и в съответствие с изискванията
за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК, във връзка с
§ 2 от ДР на ДОПК, предвид посочването в същия на фактическите и правните
основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.
Спор
относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните, като
спора е чисто правен и касае реалността на осъществените доставки, респективно
основателността на правото на възстановяване на осъществените ВОД от страна на
жалбоподателят.
На първо място съдът намира, че изложеното в жалбата оплакване
за липсата на мотиви относно липсата на установени данъчни задължения или
такива за задължителни осигурителни вноски, както и мотиви относно налице ли е
обоснованост на предположенията за размера на такива задължения, е основателно.
Логическото тълкуване на разпоредбата на чл.92, ал. 11 от ЗДДС налага извод, че този
институт е форма на предварително обезпечаване на бъдещи публични вземания,
които предстои да се установят с ревизионен акт, като самата норма от една
страна предполага налично ревизионно производство, а от друга страна урежда ред
за оспорване, идентичен с този предвиден за института на останалите предвидени
в ДОПК обезпечителни мерки. Изложеното дотук води до извода, че в този
процесуален акт /АПВ/ следва да се посочи какъв е размерът на очакваните да
бъдат установени с ревизионен акт данъци и/или други публични вземания, който
размер на практика ще се обезпечи чрез прихващането с вземането на провереното
лице. Не е предвидена възможност за отказ да се прихване надвнесен данък, а
само възможност да се откаже пълно или частичното му възстановяване. В
конкретния случай не е спорно между страните, че е налице образувано ревизионно
производство, образувано по повод подадената декларация за възстановяване на
данъка, подадена на 01.05.2019 год. и заведена с №24002144539 /лист 713 от
делото/. С други думи налице е първата предпоставка за разглеждането на
искането. За да се откаже обаче исканото възстановяване, респективно да не се
признае правото на жалбоподателят, е необходимо да са установени някакви
данъчни задължения или такива да предстои да бъдат установени. Такива данни
обаче, изрично посочени в обжалваният АПВ липсват.
Предвидената обвързана компетентност, произтичаща от
нормата, дава възможност на приходния орган при обосновано очаквано установяване
на публични вземания, надхвърлящи надвнесен и подлежащ на възстановяване ДДС,
да прихване изцяло тази подлежаща на възстановяване сума от очаквания по-голям
размер на бъдещите публични вземания или да възстанови частично надвнесения
данък до по – малкия размер на очакваните да бъдат установени чрез ревизионен
акт публични вземания, като във втория случай техният размер ще е по – малък от
дължимата за възстановяване сума. В оспореният акта ревизиращите са се
задоволили с посочването на осъществените сделки за ревизираният период, като
дружеството е декларирало аванс към „Кетен“ООД и начислен ДДС в размер на
354.73 лв. и декларирани ВОД в размер на 437 018.48 лв., които подлежат на
облагане с нулева ставка /стр. 4 от оспореният акта за прихващане и
възстановяване, лист 25 от делото/. При така установеното, е налице дължимост
на размер на ДДС, многократно по-малък от исканата за възстановяване сума,
което не предполага постановяването на отказ.
В акта следва да се посочи какви именно данъци се очаква
да бъдат установени в ревизията, какъв ще бъде техният размер и кога е
настъпила изискуемостта им, като се мотивира дали се отказва пълно или частично
възстановяване на надвнесен данък или се прихваща този надвнесен косвен данък с
тези изискуеми публични вземания, които ще бъдат установени.
Видно от съдържанието на процесния АПВ такава проверка и
мотиви не се съдържат. Съобразно изложеното съдът намира, че доказателствата,
които са били събрани и обсъдени при проверката не водят до извод, че са налице
„обосновани очаквания“ на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, респ.
не са доказани основания за обезпечаването на такива задължения. При липсата на
императивно определените в разпоредбата на
чл.92, ал.11 от ЗДДС условия, за органите по приходите не са били налице
основания за направения отказ за възстановяване на декларирания данък за период
01.04.2019 год. – 30.04.2019 година.
Органите по приходите са се ограничили само до изброяване
на извършените от тях действия по събиране на доказателства, както и
изключително подробен анализ всички документи, включително и съпоставянето на
отделни реквизити от тези документи, като час на попълване, тегло на
превозваната стока, адреси на получаване и предаване на стоката и т.н. Посочили
са, че при извършената проверка във „VIES“ системата е констатирано,
че към датата на възникване на данъчното събитие, лицата получатели са
регистрирани за целите на ДДС по реда и условията на националното
законодателство на съответната държава. Между страните не е спорно, че в хода
на ревизията са представени документи за декларирани ВОД на мобилни телефони и
аудио слушалки към дружества от ЕС - получатели М SAN GRUPA D D VIN НR34695138237
ХЪРВАТСКА ЗАГРЕБ и INFINITY COMMODITIES KFT VIN HU24927349. Налице са
писмени доказателства, че стоките са получени от тези дружества /CMR с
подпис и печат за получаването на стоката – виж лист 294, 684, 409, 691 от
делото/, липсват каквито и да е било данни за обратното.
Спорът по делото се отнася до въпроса дали жалбоподателят
трябва да търпи негативни последици от обстоятелството, че в хода на данъчното
производство органите по приходите са установили, че част от българските
дружества, с които са били осъществени търговските взаимоотношения са допуснали
пропуски при попълването на документите, съответно дали е обоснован
постановеният отказ и липсата на реална доставка на стоки.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
оспорваният АПВ е издаден при неправилно приложение на материалния закон – чл. 92, ал. 11 вр. ал. 3, т. 1 от ЗДДС,
поради което е незаконосъобразен. Незаконосъобразно е и потвърждаващото решение
на директора на ТД на НАП – Пловдив, тъй като компетентният орган е одобрил
бездействието на органите по приходите да изпълнят в цялост дадените указания с
решение № П – 20 от 29.10.2018 год. на директора на ТД на НАП за посочването на
основания и мотиви относно отказаното възстановяване на ДДС за процесния
период.
По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че
възстановяването на недължимо събрани суми е предоставено в изключителната
компетентност на орган по приходите, поради което в производствата по оспорване
на АПВ съдът не е инстанция по същество на спора и не е
компетентен да постанови възстановяване на претендираната сума, Акт за
прихващане или възстановяване №П-16002419003045-171-002 от 09.07.2019 год.,
издаден от Р.Б.Т. – Главен инспектор и С.А.К. - старши инспектор, потвърден с
Решение №277/30.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив следва да се отмени и на основание чл.
160, ал. 3 от ДОПК делото да се изпрати като преписка на издателя на АПВ, който
да издаде съответният акт за прихващане и възстановяване, като при новото
произнасяне следва стриктно да се съобрази с нормата на чл.92, ал.11 вр. ал.3, т.1 от ЗДДС, събраните
до датата на издаване на новия акт данни и в случай на отказ за възстановяване
да се изложат ясни, точни и конкретни съображения относно установените публични
задължения или установяването на евентуално такива в хода на ревизията.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Виола ин“ЕООД от гр. Стара Загора, представлявано от
управителя Й.М.С., Акт за прихващане или възстановяване №Р-16002419003045-171-002
от 09.07.2019 год., издаден от Р.Б.Т. - Главен инспектор и С.А.К. - Старши
инспектор по приходите, потвърден с Решение №277/30.07.2019 год. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на компетентния орган по приходите при
ТД“НАП“ гр. Пловдив, за ново произнасяне при спазване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебният
акт.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: