Решение по дело №475/2020 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№              /09.11.2020 г., гр. Провадия

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                                                             II състав

На двадесет и първи октомври                     две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЕЛЕНА СТОИЛОВА

 

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Стоилова

гражданско дело № 475 по описа за 2020г. на ПРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от М.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Ф.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***.

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:  

Твърди се, че на 23.12.1992г. страните сключили граждански брак.

В началото на брачното съжителство отношенията между страните били хармонични, изпълнение с обич, доверие и разбирателство. Силните чувства, които страните изпитвали един към друг карало ищеца да не обръща внимание на споровете, които те водели, но след раждането на двете им дъщери, които са вече пълнолетни напрежението между съпрузите нараснало. Страните общували основно по теми свързани с децата. Ответницата била постоянно недоволна от ищеца – от характера му, от работата му, от приятелите му. Ответницата обвинявала ищеца, че поддържа връзка с друга жена, ревнувала го.

Ищецът решил, че ще е добре да прекарва повече време извън дома си.

През лятото на 2019г. ищецът решил да прекрати съвместното съжителство с ответницата и напуснал общия им дом в с.Н., който бил собственост на майката на ищеца, за да даде възможност на ответницата да си намери свое жилище. При посещенията си в дома ищецът установил, че ответницата продала вещи, които той ползвал без негово съгласие – ъглошлайф, мотор-миксер, две машинки марка „Щил“, ръчен циркуляр и други инструменти.

Иска се прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнасяте за вината, след прекратяване на брака съпругата да не носи брачното си фамилното си име И..

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание страните се явяват лично и изразяват желанието си за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, за което постигат споразумение.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, съдът приема за установено следното: 

Видно от представените по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0002/23.12.1992г., изд.от община Ветрино, обл.Варна се установява, че страните са сключили граждански брак на 23.12.1992г. в с.Н., за което е издаден акт за граждански брак № 2/23.12.1992г..

От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака, свързани с определянето на издръжка и фамилното име, с ползването на семейното жилище. По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението.

Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв., съдът определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лева, каквато е и внесената такса. Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

 ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, сключения в с.Н. на 23.12.1992г. граждански брак между М.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** и Ф.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 0002/23.12.1992г., издаден от община Ветрино, обл.Варна.    

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:

След прекратяване на брака съпругата Ф.И.И. с ЕГН ********** ще продължи да носи брачното си фамилно име – И..

 Разноските по делото остават между страните така както са сторени.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….