№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
|
|
при секретаря |
Ангелина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Светослав Стойнов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 230/2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „БРАБУС СЕРВИЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
---------------------, представлявано от управителя И.Т., чрез адв.И.Б. против
Решение №260479/27.11.2020г. на ВРС, ІV-ти състав, постановено по НАХД №
4439/2020г. по описа на същия съд, с което е изменено НП №
**********-4/29.01.2020г. на директора на
РИОСВ-Варна, с което на основание чл.150, ал.6 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/, вр.чл.128, т.2 ЗУО, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 15000лв., като е намален размера на санкцията на 10000лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че по делото е установено,
че имотите, върху които са открити нерегламентираните отпадъци, са със статут -
единия държавна собственост, други общинска собственост, като отпадъците от
единия от имотите са отстранени, но от кой от двата имота не е установено.
Твърди, че за да приеме, че НП е законосъобразно, ВРС е внесъл нови аргументи,
а именно, че предписанията не са изпълнени и това е достатъчно основание за
потвърждаване на НП. Оспорва този извод на ВРС като твърди, че предписанията са
изпълнени. За кой точно от имотите се отнасят
същите - за този държавна собственост, или за този общинска собственост, може
само да се предполага, като от събраните при предходното разглеждане на делото
гласни доказателства се установява, че при проверката имотът е бил огледан
отвън, т.е огледан е бил имота държавна собственост, който видно от събраните
свидетелски показания е почистен. На следващо място сочи, че дадените
предписания са обусловени от предположението, че откритите отпадъци са
собственост на дружеството, но този факт не е установен. Твърди, че ВРС не се е
съобразил с указанията на Адм.съд - Варна като изобщо не е изяснен въпроса
относно разминаването в идентификационните номера на имотите. В противоречие
със събраните доказателства в решението е посочено, че имотът се стопанисва от
„Брабус сервиз“ ЕООД, като от събраните по делото доказателства се установява,
че дружеството стопанисва само една от наличните в имота постройки. Както
правото на собственост, така и реалния статут на целия парцел и на постройките
в него, не са категорично изяснени. ВРС не е обсъдил аргументите на какво
основание установен в общински терен боклук се „приписва“ на най-близо
находящото се частно дружество. Излага подробни съображения във връзка с
твърденията, че не е доказана правна връзка между имота, в който са установени
отпадъците и дружеството.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата на наведените в нея
основания. Сочи, че въпреки указанията на Адм.съд-Варна при новото разглеждане
на делото не са събрани нови доказателства и не е доказана връзката на дружеството
с натрупания боклук, нито че дружеството го е стопанисвало. Моли за отмяна на
обжалваното решение и на измененото с него наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна - РИОСВ-Варна, в съдебно заседание се представлява от юрк.К., която оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че административно-наказателната отговорност на дружеството не е ангажирана за неизпълнение на дадените предписания, още повече че същите са дадени от общинска администрация и касаят съседен имот - общинска собственост, а за неизпълнение на ПАМ, във връзка с извършвани дейности по третиране на отпадъци в имот, който се ползва от дружеството въз основа на договор за наем. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Намира за безспорно установено, че не е изпълнена ПАМ, както и че дружеството
няма разрешение по Закона за управление на отпадъците.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Делото е за втори път
пред настоящата инстанция, след като с Решение на Адм.съд - Варна, Х-ти
касационен състав № 1571/28.10.2020г. по КНАХД № 2081/2020г. е отменено Решение
№ 260007/12.08.2020г. на ВРС постановено по НАХД № 776/2020г. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационната инстанция е
приела, че в решението на ВРС липсват същински мотиви по наведените доводи за
допуснати в хода на административно-наказателното производство процесуални
нарушения, както и за това защо се приема, че имотът, в който са установени
отпадъците се стопанисва от дружеството, при все че това е едно от основните му
възражения.
При новото
разглеждане на делото ВРС е установил от фактическа страна, че „БРАБУС СЕРВИЗ“
ООД осъществява дейност в обект с местонахождение гр.Варна, р-н „Аспарухово“,
ПИ ***********, както и че дружеството не притежава разрешение по чл.35 от ЗУО
издадено от директора на РИОСВ-Варна, и не е подало заявление за издаване на
такъв документ. След извършена проверка от служители на РИОСВ-Варна, с
Принудителна административна мярка № 278/12.11.2019г. на директора на
РИОСВ-Варна, било наложено задължително изпълнение на същата, а именно
дружеството да предаде за последващо третиране съхраняваните в ПИ ***********
излезли от употреба МПС, в т.ч. основни компоненти, части и детайли, получени в
резултат на разкомплектоване на автомобилите. Определен бил срок за изпълнение
на предписанието до 27.12.2019г. През м.януари 2020г. била извършена последваща
проверка от служители на РИОСВ-Варна, при която било установено, че ПАМ не е
изпълнена. Било прието, че „БРАБУС СЕРВИЗ“ ООД е извършило нарушение на чл.150,
ал.6, вр.чл.128, т.2 от ЗУО, за което му бил съставен
АУАН № **********/15.01.2020г., а въз основа на него било издадено НП №
**********-4/29.01.2020г., с което на дружеството била наложена имуществена
санкция в размер на 15000лв.
За да измени
наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване
на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и на формалните изисквания на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Прието е, че проверяващите обективно и пълно са изяснили
фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното
нарушение. По наведените доводи в жалбата – оспорване
констатациите в констативния протокол относно площта на имота и относно
субекта, който стопанисва откритата площ; че част от отпадъците са отстранени,
но други се намират в чужд имот; че липсват данни струпаните в общинския двор
отпадъци да се използват от дружеството; че е допусната грешка при посочване на
идентификатора на имота, в който са установени отпадъците – ВРС е приел, че същите са неоснователни, т.к.
предмет на производството е неизпълнението на задължително указани действия с
ПАМ, каквито не са предприети в дадения срок за изпълнение. В този смисъл и
възражения, касаещи самите задължителни предписания, биха имали резон в
производство по оспорване на ПАМ, което предхожда във времето производството по
издаване на наказателното постановление. Неизпълнението на предписание е
деяние, което се извършва чрез бездействие, в случая се касае за продължено
административно нарушение, чиито състав се осъществява непрекъснато във времето
до момента, в който бъде установено от съответния орган по реда на ЗАНН. При
даване на задължително предписание и срок за неговото изпълнение, след
изтичането на този срок, задълженото да изпълни предписанието лице вече е в
нарушение. От този момент започват да текат и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Прието е и че липсват каквито и да било данни проверяващите - св.Иванова и
св.Димитрова, да са заинтересовани от изхода на спора.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка
по случая, обсъдил е относимите към спора доводи и доказателства, и е стигнал
до обоснован от доказателствата и закона извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
Съгласно чл.150, ал.6 от ЗУО, за неспазване на принудителните административни мерки по чл.127,
т.1 или чл.128 физическите лица се наказват с глоба от 5000 до 10000лв., а на
юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер
от 10000 до 20000 лв.
В случая със Заповед № 278/12.11.2019г. на
директора на РИОСВ-Варна спрямо „БРАБУС СЕРВИЗ“ ЕООД, на основание чл.128, т.2
и чл.129, ал.1 и ал.2, вр.чл.126 от ЗУО, е приложена ПАМ: Спиране дейностите по третиране (съхраняване - код R13 на излезли от
употреба МПС, съгласно Приложение № 2, към §1, т.13 от ДР на ЗУО) в обект с
местонахождение гр.Варна, район „Аспарухово“, ПИ ***********, експлоатиран от
„БРАБУС СЕРВИЗ“ ЕООД. Констатирано е, че
дружеството извършва дейности по третиране на отпадъци - излезли от употреба
МПС, в обект ***********, за който не притежава разрешение по чл.35 от ЗУО и не
е подало заявление за издаване на такова разрешение. Със същата заповед е
разпоредено в срок до 30 дни от получаване на заповедта, наличните в обекта
отпадъци да се предадат за последващо третиране на лица, притежаващи документ
по чл.35 ЗУО.
С Констативен протокол Сериен №
А-04-12/30.12.2019г. служители на район „Аспарухово“ при Община Варна извършили
проверка, при която констатирали, че в определения със Заповед №
278/12.11.2019г. 30-дневен срок, отпадъците в обекта не са предадени за
последващо третиране на лица, притежаващи разрешение по чл.35 от ЗУО. За
резултатите от проверката РИОСВ-Варна е уведомена с писмо
Рег.№РД19024477АС/31.12.2019г.
Както правилно е приел ВРС, за да е
съставомерно нарушението по чл.150, ал.6 от ЗУО следва ПАМ да не е изпълнена в
указания срок.
В случая това обстоятелство се установява по
безспорен начин от цитирания по-горе констативен протокол, съдържанието на
който не е опровергано от страна на дружеството с представянето на
доказателства за изпълнение на ПАМ. Напротив, видно от писмените възражения
срещу АУАН, дружеството само̀ признава това обстоятелство, като сочи, че
не е изпълнило ПАМ № 278 в срок, поради
това че в края на годината е било невъзможно пунктовете за прием на отпадъци да
приемат всички налични автомобили. Към 15.01.2020г. излезлите от употреба
автомобили са били извозени и предадени на съответните пунктове, като в имота
са останали ограничен брой автомобили, необходими за извършване на сервизната
дейност.
При тези обективно установени и потвърдени данни
правилно АНО и ВРС са приели, че дружеството е извършило нарушение на чл.150,
ал.6 от ЗУО.
Правилно ВРС е приел, че всички доводи в
жалбата досежно собственика на отпадъците и дали действително дружеството е
стопанисвало ПИ ***********, са относими към законосъобразността на Заповед №
278/12.11.2019г., за която няма наведени твърдения и събрани доказателства да е
била обжалвана. Противно на твърденията на касатора, съгласно чл.129, ал.5 от
ЗУО заповедта е подлежала на обжалване –
каквото и указание е вписано в същата – поради
което всички доводи досежно нейната законосъобразност и обоснованост могат да
бъдат разглеждани само в производството по обжалването ѝ.
В този смисъл неправилно касаторът твърди, че
при новото разглеждане на делото ВРС е допуснал съществено процесуално
нарушение като не се е съобразил с указанията на Адм.съд - Варна.
Действително с Решение № 1571/18.10.2020г. по
адм.д. № 2081/2020г. са дадени указания при новото разглеждане на делото да се
изложат мотиви защо се приема, че имотът, в който са установени отпадъците се
стопанисва от жалбоподателя, но при наличието на влязла в сила Заповед №
278/12.11.2019г. за налагане на ПАМ, това обстоятелство е неотносимо към
предмета на спора, поради което и неизпълнението на указанията на касационната
инстанция не представлява съществено процесуално нарушение.
Независимо от изложеното, настоящият касационен
състав намира за необходимо да посочи, че връзката на „БРАБУС СЕРВИЗ“ ООД с ПИ *********** се установява по безспорен
начин от представения договор за наем за послужване от 17.03.2016г. и изрично е
потвърдена във възраженията срещу АУАН.
По така изложените съображения обжалваното
решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, I-ви касационен
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260479/27.11.2020г. на Районен съд – Варна, IV-ти състав, постановено по НАХД № 4439/2020г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.