Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037
гр. Свищов, 10.12.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 11.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 345 по описа за 2020год., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „**** – П.С.“, ЕИК ******, представлявано от П.С.Р., със седалище и адрес на управление *** срещу НП № 490495-F531503/17.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. §21, ал.2 от ПЗР на Наредбата. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление. Счита, че при определяне на наказанието АНО е допуснал нарушение на закона и съдопроизводствените правила, тъй като липсва каквато и да била преценка за маловажност на случая. В конкретния случай касовия апарат в обекта на дружеството жалбоподател бил свързан с със системата на НАП, като в хода на самата проверка не е установено неиздаване на касов бон. Това сочело на ниска степен на обществена опасност на нарушението. Не бил взет и предвид факта, че нарушението е за първи път. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и се представлява от адв. Р.П.. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Претендира за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът по жалбата –ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.Н., взема становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за доказаност на административното нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18, като сочи, че правилно е приложена и административната санкция, доколкото се касае за формално нарушение, което не води до неотразяване на приходи. Сочи, че към момента е последвала законодателна промяна в параграф 22, ал.2 от ПЗР на Наредба Н-18 от 2006г. , което не води до автоматично отпадане на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет, доколкото след промените на цитираната разпоредба е възникнало ново задължение – привеждане на фискалното устройство според изискванията на наредбата. Претендира разноски съгласно представения списък.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:
На 16.12.2019 г., в 14, 10ч. св. Христина Д.- старши
инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“, заедно със свой колега св. П.Т.
– инспектор по приходите в същата дирекция, извършили проверка в търговски
обект-ателие за надгробни плочи в гр.Свищов, стопанисван от дружеството
жалбоподател ЕТ „**** – П.С.“. При проверката свидетелите изискали всички
документи от касовия апарат и от същия бил изведен КЛЕН от блок № 50 до №70. Свидетелите
установили, че на 29.11.2019г. има
отчетена продажба за сумата от сумата от 180, 00лева, за която дата няма
изведен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.
Свидетелите приели, че е извършено нарушение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ. Представителят на дружеството жалбоподател бил поканен в НАП на
следващия ден, където св.Д. съставила АУАН № F531503/17.12.2019г. в
присъствието на св.П.Т.. Актът бил връчен на представляващия дружеството жалбоподател,
който го подписал без възражения. Посочено било, че описаното в АУАН
представлява нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ вр. §21, ал.2 от ПЗР на Наредбата. В срока за
възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН Р. направил възражения. На 17.01.2019г. Началник
отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново в ЦУ на НАП издал процесното
наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500лв., за това
че при извършена проверка в 14:10 часа на 16.12.2019г. в търговски обект – ателие
за надгробни плочи, находящ се в град Свищов, ул. ****, стопанисван от ЕТ „****
– П.С.“, ЕИК ****** е установено: В обекта има фискално устройство модел Tremol ZM-KL-V2 , номер на фискалното устройство
ZK062450 и № на фискалната памет притежава операцията
служебно въведени или служебно изведени суми, но промените на касовата
наличност извън случаите на продажба /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата/ не се регистрират във фискалното устройство чрез
функцията служебно въведени и служебно изведени суми.
Установена е разлика между фактическата наличност на паричните средства в касата на обекта и разчетената касова наличност от ФУ в размер на +39,15 лева, като по тази начин са нарушени разпоредбите на чл.33, ал1 от Наредба Н18/13.12.20Обг, за регистриране и отчитане на продажба в търговските обекти чрез фискални устройства. Наказателното постановление било връчено на 13.05.2019г. Жалбата на представляващия едноличния търговец до районния съд била подадена чрез наказващия орган на 15.05.2019г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество е неоснователна.
При извършената от съда проверка се
констатира, че в административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен.
Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото
на извършване обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка,
възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода
на производството доказателства.
С обжалваното НП е установено извършено нарушение на
чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Цитираната норма, действаща
към датата на извършване на процесното нарушение (29.11.2019 г. ) гласи, че всяко
фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл.
3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов
отчет. При продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на
самообслужване, дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва
във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3,
използващо ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани
продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива.
Съгласно разпоредбата на § 21, ал.2 от Наредбата,
действаща към момента на нарушението, до привеждане на въведените в експлоатация
ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март
2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции. По делото няма данни, а липсват твърдения в този смисъл, фискалното
устройство в обекта на дружеството жалбоподател, към момента на проверката да
отговаря на изискването за генериране на дневен финансов отчет. Следователно като
лице, визирано в чл. 3 от Наредба №Н-18, посоченото задължение – да отпечатва
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки
ден, през който в устройството са регистрирани продажби, продължава да
съществува, доколкото то не е въвело в експлоатация фискално устройство с
посочените характеристики. Последвалата
нормативна промяна не води автоматично до отпадане на посоченото задължение за
лицата по чл. 3 от Наредба №Н-18. В този смисъл неоснователно е въведеното от
жалбоподателя възражение за отпадане на задължението за лицата по чл. 3 от
същата наредба да съставят дневни финансови отчети. Жалбоподателят попада сред лицата по чл. 3 от
Наредбата, поради което е годен субект на нарушението. От фактическа страна по делото безспорно се установи,
че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява търговска
дейност и в който е монтирано фискално устройство, не на 29.11.2019г. има отчетена продажба за сумата от сумата от
180, 00лева, за която дата няма изведен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет. Ето защо с поведението си търговецът е нарушил
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата.
Съдът намира, че правилно АНО е приложил санкционната
норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице,
което и звън случаите по, ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Ето защо нарушенията на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се наказват точно по реда на чл. 185, ал.
2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка
с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Тази хипотеза би могла да се приложи ако
нарушението не води до неотразяване на приходи. Самият характер на процесното
нарушение, като такова по неизпълнение на задължението да отпечата пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, води до извод, че чрез
осъществяването му не се укриват приходи. За извършеното от юридическото лице
нарушение в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се предвижда наказание "имуществена
санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган е наложил на
дружеството жалбоподател санкция в минималния размер от 500 лв. Съдът достигна
до извод, че наказанието е определено правилно при условията на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН и не може да бъде изменяно, тъй като е към предвидения в закона
минимум.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. №
1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се
вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с
отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да
се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Самите нарушения,
свързани с фискалните устройства се характеризират с висока степен на
обществена опасност с оглед значимите обществени отношения, които се защитават.
Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Видно е от приложения по делото
Протокол за извършена проверка, че са установени и други нарушения на
дружеството по ЗДДС. Ето защо, съдът счита, че липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения
безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, но същото е съобразено от
наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание.
При този изход на делото на основание
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с
чл. 27е от НЗПП жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в минималния нормативно установен размер - 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №490495-F531503/17.01.2020г на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕТ
„**** – П.С.“, ЕИК ******, представлявано от П.С.Р. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за извършено
нарушение на чл. 39, ал. 1 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. §21,
ал.2 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № Н-18, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЕТ „**** – П.С.“, ЕИК ******, представлявано от П.С.Р. да заплати на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.