№ 300
гр. София , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Прокурор:Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601153 по описа за 2020 година
С присъда от 08.07.2020 г. на СГС-НО, 14 състав, постановена по НОХД
№ 1641/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият Г. Ц. Г. , роден на *** г. в
гр. ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан, с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от
около 20.50 часа до 21.20 часа на 26.08.2019 г., в гр.***, на около 100 метра от
ул. „Хенрик Ибсен“, в парковата зона на „Южен парк“ е отнел чужди
движими вещи - 1 /един/ брой дамска чанта тип - раница от изкуствена кожа и
велур на стойност 35.21 лв., съдържаща 6 /шест/ броя секретни ключове, на
единична стойност 2.80 лв., на обща стойност 16.80 лв., 1 /един/ брой
портмоне от текстил с надпис „Мохито“ на стойност 16.20 лв., 1 /един/ брой
зарядно устройство за мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „П смарт +“
на стойност 17.50 лв., 1 /един/ брой кутия, съдържаща 2 блистера с лекарство
„Исла касис“ на стойност 5.60 лв., 1 /един/ брой кутия с таблетки лекарство
„Грипекс Макс“ на стойност 5.60 лв., 1 /един/ брой четка за коса на стойност
5.28 лв., 1 /един/ брой слушалки марка „Джей Би Ел“ на стойност 14.00 лв., 1
/един/ брой дезодорант марка „Фа“ на стойност 2.40 лв., 1 /един/ брой
диоптрични очила марка „Флиман“ на стойност 125.38 лв., 1 /един/ брой
1
външна батерия /пауърбанк/ марка „Пауър Про 10000mAh“ на стойност 23.47
лв., 1 /един/ брой тефтер на стойност 5.00 лв., 1 /един/ брой кутия цигари
марка „Давидоф“ на стойност 3.48 лв. и парична сума в размер на 50.00 лв.,
всичко на обща стойност 325.92 лв. /триста двадесет и пет лева и деветдесет и
две стотинки/ от владението на С. А. Я. , с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил сила - издърпал раницата с вещите и нанесъл удари
в лицето на пострадалата, като грабежът е придружен със средна телесна
повреда - чрез нанасяне на неустановен по делото брой удари с юмрук в
областта на главата на пострадалата й причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на носа, с оток в областта на носа,
изкривяване на носната пирамида, съсирена кръв в двата носни хода и
затруднено носово дишане, които травматични увреждания са реализирали
медико-биологичният квалифициращ признак „постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ и е извършил деянието в условията на опасен
рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр. чл.198,
ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и чл.54 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ОСЕМ ЕОДИНИ.
Със същата присъда подсъдимият Г. Ц. Г. /със снета самоличност/ е
признат и за ВИНОВЕН в това, че за времето от около 20.50 часа до 21.20
часа на 26.08.2019г., в гр.***, на около 200 метра от ул. „Хенрик Ибсен“, в
парковата зона на „Южен парк“ е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст - С. А. Я. - целувал Я. по устните, опипвал я
по врата и под дрехите в областта на гърдите и корема, целувал гърдите й и я
е близал в областта на външните полови органи, като деянието е извършено
чрез употреба на сила - обхванал я през гушата и започнал да я души и влачи,
избутал я навътре в гориста местност, повалил я на земята, където я
притискал с тялото си върху терена, ударил я с юмрук в корема и с длан в
лицето, и чрез заплашване - заплашил пострадалата, че ще стане по - лошо,
ако не изпълнява желанията му като носил в кобур на кръста си пистолет,
поради което и на основание чл.150, ал.1, пр.1 и пр.2, алт. 1 и чл.54 от НК, вр.
чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
2
Със същата присъда на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно
общо наказание по отношение на наложените с нея наказания, а именно -
„лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ ГОДИНИ.
С присъдата на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е определен
първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на така наложеното наказание.
С присъдата на основание чл.59 от НК е приспаднато от наложеното
наказание времето, през което по отношение на подсъдимия Г. е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража” и всяко друго задържане по
реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързано с престъплението.
С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. Ц. Г. /със
снета самоличност/ е осъден да заплати направените по делото разноски в
полза на бюджета на държавата в размер на 932.31, както и държавна такса в
размер на 5.00 лв. за служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.
Срещу така постановената осъдителна присъда е постъпила въззивна
жалба от адвокат Д. Т., служебен защитник на подсъдимия Г. Г., с
оплаквания, че атакуваната присъда е неправилна, а наложеното наказание
прекомерно и че като такова следва да бъде намалено. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат намалени наложените наказания на
подсъдимия Г. Ц. Г. .
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от самия подсъдим Г.
Ц. Г. с оплаквания, че градският съд не е отдал достатъчна тежест на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно - самопризнанието му и
разкаянието му; пълното му съдействие на разследващите органи; решението
му за провеждане на съкратено съдебно следствие /съкратена процедура/, с
което счита, че максимално е улеснил съда при постановяването на
присъдата; маловажността на случая, при който, според него, една, на пръв
поглед, невинна ситуация е прераснала в тежко обвинение, за което е било
осъден с тежка присъда. Предвид така изложеното моли да бъде постановена
присъда, която да е малко по-благоприятна за него. Счита, че тази негова
молба е законосъобразна и основателна.
Срещу присъдата в частта й относно размера на наложените наказания,
3
респективно наложеното общо наказание е постъпила въззивна жалба от
частния обвинител С. А. Я. , подадена чрез назначения й повереник адвокат Г.
А., с искане наказанията да бъдат завишени, респективно да бъде завишено
определеното общо наказание. На първо място се прави оплакване, че
градският съд не в достатъчна пълнота е взел под внимание факта, че
подсъдимият в своята криминална биография има извършено деяние от
подобен вид – свързано с половата неприкосновеност, но че наложеното му за
това деяние наказание лишаване от свобода за срок от 13 години се е оказало
крайно недостатъчно, за да окаже необходимото превантивно действие върху
подсъдимия и да го възпре от извършването други посегателства от същия
вид. Въз основа на това се обосновава извод, че наложеното му с обжалваната
присъда общо наказание се оказва крайно недостатъчно, за да се изпълнят
целите на наказанието. Във връзка с гореизложеното се отправя молба да бъде
взета под внимание както фактическата обстановка на инкриминираното
деяние, така и механизма на действие на подсъдимия при неговото
осъществяване. Изразява се становище, че престоят на подсъдимия в местата
за лишаване от свобода му е помогнал да бъде по-прецизен и съвършен в
криминалното си поведение, но че същевременно с нищо не е допринесъл в
положителна светлина. В тази насока в жалбата си частният обвинител счита,
че е редно на такова лице да бъде наложено по –тежко наказание. Твърди се,
че подсъдимият е нанесъл на пострадалата травма за цял живот. С оглед на
това и предвид гореизложеното в жалбата се отправя молба да бъде завишен
размера на наложеното на подсъдимия Г. общо наказание лишаване от
свобода.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция назначеният повереник
на частния обвинител С. А. Я. - адвокат Г. А. - поддържа жалбата си.
Изхождайки от факта, че подсъдимият посегнал на беззащитен човек, счита,
че на същия следва да бъде наложено по-тежко наказание. Изтъква, че
въпреки, че подсъдимият има неколкократни осъждания за посегателства
върху личността, то това очевидно не е повлияло върху неговото поправяне и
коригиране, респективно е затвърдило у него едно окончателно престъпно
мислене и едно крайно неправомерно поведение. Твърди се, че деянието е
извършено по един изключително брутален начин върху лице, по отношение
на което по някакъв начин подсъдимият е успял да спечели някакво доверие, а
4
именно - в ролята на лице, което оказва помощ в работата и респективно,
използвайки добротата на пострадалото лице, което му е помагало по един
или друг начин, докато подсъдимият е преживявал бездомно и подвизавайки
се без адрес на улицата и т.н., в един момент върху това лице, което най-
малко е очаквало, подсъдимият си е позволил да осъществи такова
отвратително престъпление, което е травмирало едно момиче в една ранна и
крехка възраст, което ще има едни травми за цял живот. В тази връзка се
сочи, че колкото и време да мине и макар самото физическо насилие да
отшуми, остава една душевна травма, която никога не се заличава напълно
във времето. Акцентира се и на факта, че пострадалото лице е отишло да
работи, макар и да не е навършило 18 години, което говори, че е лице,
достойно за уважение заради отношението му към труда. Повереникът счита,
че е крайно неправомерна постъпката на едно лице, което е неколкократно
осъждано, и то за посегателство върху личността, да извърши едно такова
гнусно деяние спрямо лице, което е достойно за уважение. Счита, че следва
да се вземе предвид гореизложеното, както и факта, че налаганите до момента
на подсъдимия наказания не са изиграли предвидените в чл. 36 НК цели за
превантивност и че с оглед на това следва да му бъде наложено едно по-
строго наказание, което да спомогне подсъдимият да се поправи.
В заседанието пред въззивния съд частният обвинител С Я. поддържа
изцяло заявеното от нейния повереник.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на
подсъдимия Г. - адвокат Д. Т. - моли да бъде уважена подадената от
подсъдимия Г. Г. жалба. Заявява, че същият е останал недоволен от
наложеното му наказание от първоинстанционния съд и счита, че е явно
несправедливо и че е в по-голям размер от това, което би трябвало да му бъде
наложено. От своя страна защитникът счита, че първостепенният съд
правилно е обсъдил материалите по делото, правилно е направил
квалификацията и правилно е стигнал до извода за виновността на
подсъдимиям по повдигнатото му обвинение, но че при преценката на
размера на наказанието е взел предвид само утежняващите вината
обстоятелства и по този начин е стигнал до налагане на наказание над средния
размер. В тази връзка защитникът счита, че едно наказание в средния размер,
предвиден от закона за двете престъпления, ще изиграе своята превантивна
5
роля. Поради това моли да бъде намалено наложеното от
първоинстанционния съд наказание в рамките на средния, предвиден от
закона, размер.
В лична защита подсъдимият Г. заявява, че поддържа казаното от
защитника си и моли да му бъде намалено наказанието, защото е голямо.
В заседанието пред въззивния съд представителят на САП оспорва
жалбата на защитата. Счита, че жалбата на частния обвинител е основателна.
Твърди, че безспорно са установени механизма и авторството на двете
престъпления, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. С оглед
предвидените наказания за тези престъпления и с оглед предходните
осъждания счита, че с определеното наказание на подсъдимия около средния
размер, не биха се постигнали целите на чл. 36 НК. Заявява, че подсъдимият
явно е човек с трайно изградени престъпни навици, че не се е поправил
въпреки предходните осъждания, че е извършил престъплението грабеж при
условията на опасен рецидив и че с оглед тежестта и начина на извършване на
двете престъпления, които са в съвкупност помежду си, следва да му бъде
наложено по-високо наказание от така определените му осем години по чл.
199 НК.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият моли да му бъде
намалено наказанието.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам
служебно провери правилността на присъдата, намери следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено
съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е
явило направеното по реда на чл. 371 т.2 от НПК от страна на подсъдимия Г.
Ц. Г. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия Г. изрично
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и
с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 във вр. чл. 372 ал.4 във вр. чл. 371 т.2 от
НПК първоинстанционният съд правилно и законосъобразно в мотивите на
присъдата е приел за установени и доказани всички изложени в
6
обстоятелствената част на обвинителния акт, относими към предмета на
делото, фактически обстоятелства, позовавайки се на направените
самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите
доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, събрани и
използвани в досъдебното производство, които достатъчно убедително
подкрепят тези самопризнания. Такива в частност се явяват доказателствата,
съдържащи се в показанията на свидетелите С. А. Я. , Д. Б. Б., М. Т. Т., Р. И.
Г.; Г. И. Г., М. Б. Б. и В. К. Б.; писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 26.08.2019 г. /л.л. 13 -
14 от ДП/, протокол за разпознаване на лице по фотоалбум /л.л. 43 - 45 от
ДП/, протокол за освидетелстване на лице /л.л. № 173 - 177 от ДП/, протокол
за оглед на ВД /л.л. № 171 - 175 от ДП/, медицински документи, справка за
съдимост на подсъдимия, справка от ГД „ИН“ и други писмени материали;
заключенията на назначените и изготвени в хода на ДП: СМЕ на пострадалата
/л.л. 49 – 55 от ДП/, съдебно-оценителна експертиза /л.л. 152-153 от ДП/,
СППЕ на пострадалата /л.л. 190 - 197 от ДП/, дактилоскопна експертиза /л.
185 от ДП/, биологична експертиза /л.л. 182-183 от ДП/ и балистична
експертиза /л.л. 202 - 203 от ДП/.
Във връзка с доказателствената обезпеченост на описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, по отношение на която е и самопризнанието на
подсъдимия, АС-София намира за необходимо да подчертае, че същата
/релевантната фактология/ по несъмнен и категоричен начин се установява и
от съдържащите се в показанията на разпитаните по делото свидетели гласни
доказателства, сред които от водещо значение се явяват показанията на
пострадалата С. А. Я. и напълно подкрепящите ги и кореспондиращи им
показания на свидетелите Г. И. Г. /който се обадил на пострадалата по
телефона по време на посегателствата срещу нея и към когото тя се обърнала
с молба за помощ, при което същият чул виковете на пострадалата към
нападателя да спре да я удря; и на когото малко по-късно пострадалата
разказала по телефона за нападението над нея/, Р. И. Г. /на когото
пострадалата разказала по телефона за посегателството срещу нея почти
веднага след случилото се/, Д. Б. Б. и М. Т. Т. /пристигналите на място
полицейски служители, на които пострадалата подробно разказала за
извършените над нея посегателства/; от протокол за оглед на
7
местопроизшествие от 26.08.2019 г., от заключението на СМЕ на
пострадалата.
Въззивният състав намира, че процесуалната дейност на
първостепенния съд в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на Глава 27 от НПК е осъществена при съблюдаване нормативната
уредба на това диференцирано производство, тъй като правилно са били
отчетени наличието на предпоставките за прилагане на особената процедура -
валидно, действително, волеизявление на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК,
както и извършена законосъобразна доказателствена преценка, че
направеното фактическо самопризнание на подсъдимия се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателствени материали. При
извеждането на значимите за правилното решаване на делото факти в рамките
на признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт,
които на практика се възприемат изцяло и от настоящата инстанция,
първостепенният съд, съпоставяйки и оценявайки събраните по делото
доказателствени материали във връзка със самопризнанията на подсъдимия,
напълно правилно е приел, че в своята цялост приобщените доказателствени
източници напълно подкрепят направеното от подсъдимия признание на
фактите.
Така, в оценъчната част от доказателствената си дейност СГС не е
извършил нарушения при интерпретацията на относимите доказателствени
материали, като отделните доказателствени източници и способи на
доказване са възприети съобразно действителното им съдържание, без да е
допуснато изопачаване или неточна, респ. неправилна интерпретация на
същите, което да е довело до необоснованост на установените фактически
констатации.
Първостепенният съд е спазил и регламентирания ред за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие и е постановил присъдата си в
съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и ал.3 от НПК. При така
установеното изпълнение от страна на първостепенния съд на лимитираните в
Глава 27 от НПК предписания въззивният съд не разполага с процесуална
възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна
от очертаната в обвинителния акт, и да приеме фактически положения,
8
несъвместими с признатите факти /в този смисъл са мотивите на т.8.2 от ТР
№ 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС/. С оглед на това и предвид
гореизложеното, основавайки се на самопризнанията на подсъдимия Г., както
и на всички останали събрани в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които напълно и изцяло подкрепят обсъжданите
самопризнания на подсъдимия, въззивният съд приема за установена следната
релевантна фактическа обстановка, която изцяло съответства на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия:
Подсъдимият Г. Ц. Г. с ЕГН ********** е роден в гр. ***. Същият е
български гражданин, българин, безработен, със средно образование. Водел
скитнически начин на живот в гр. ***. Осъждан е многократно за
престъпления против собствеността, а с присъда от 15.03.2007 г. на СРС,
постановена по НОХД 15065/2006 г. по описа на същия съд, влязла в сила на
26.11.2007 г., е осъден за извършено на 16.04.2006 г. и на 17.04.2006 г. в гр.
София престъпление против половата неприкосновеност по чл. 152, ал.3, т.5,
вр. ал.1 т.2, пр.1 и пр. 2, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“б“ от НК на
тринадесет години лишаване от свобода, което е изтърпял на 18.12.2017 г.
На 23.08.2019 г. свидетелката С. А. Я. , тогава на 18 години, започнала
работа на смени като продавач - консултант в павилион - подвижна количка
за сладоледи, стопанисван от фирма „М и В стил 09“ ЕООД и находящ се в
парковата зона на „Южен парк“ на детска площадка „Козяк“.
Подсъдимият Г. Ц. Г. водел живот на бездомник в района на „Южен
парк“ в гр.София. По това време ходел винаги с едни и същи дрехи - зелена
тениска и светли дънки. На дясната ръка в областта на предмишницата имал
татуировка, наподобяваща кръст. Постоянно носел в себе си газов пистолет,
прибран в кобур на кръста, с който се хвалел пред хората. Той често минавал
през павилиона-количка за сладолед, намиращ се на детска площадка „Козяк“
в „Южен парк“, и работещите там добре го познавали. Почти всяка сутрин и
вечер помагал при отварянето и затварянето на павилиона. Именно там Г. се
запознал с пострадалата С. А. Я. , на която постепенно спечелил доверието.
На 26.08.2019 г. св. С Я. била втора смяна на работа като продавач в
горепосочения павилион за продажба на сладолед. След като приключила
9
смяната й, около 20.50 часа, тя затворила бутката. По това време при нея бил
подсъдимият Г., който, както обикновено, помогнал за изхвърлянето на
боклука. Подсъдимият Г. помолил Я. да му помогне да пренесе негови
покупки, които бил оставил на съхранение при охраната на парка, като след
като ги вземат оттам да го придружи до автобусната спирка, където заедно да
ги качат на автобуса, с който щял да се прибере в дома си. С горното
подсъдимият подлъгал пострадалата да се придвижат заедно през Южния
парк на гр. София, а понеже посоката й на движение била същата,
свидетелката Я. се съгласила да му помогне. Тръгнали заедно през „Южния
парк“ в посока кв. „Иван Вазов“, спирката на автобус № 83 на ул. „Хенрих
Ибсен“. По това време вече било станало тъмно. Подсъдимият Г. водел Я.
през парка уж към мястото, където да вземат покупките. По някое време
повел пострадалата Я. по неосветени алеи с много храсти, които /алеи/
постепенно станали безлюдни. Тя вървяла отпред като светела с телефона си,
за да вижда пътя, а той вървял зад нея. На въпроса на Я. накъде я води,
подсъдимият Г. изведнъж й налетял в гръб и започнал да я души с ръце като и
запушвал с ръце устата и стискал гърлото й. Наредил й да мълчи и да пусне
телефона си. Навеждайки я към земята, започнал да я влачи извън алеята,
навътре към горичката и храстите. Настанала пълна тъмнина, телефонът й
вече не осветявал, а Г. бил спрял да свети с фенерчето си. Подсъдимият
вкарал Я. навътре в храстите, повалил я на земята и притискайки я с тялото си
върху терена, започнал насила да я целува по устата. Наредил й да мълчи и да
прави каквото й казва - да го целува, иначе щяло да стане „по-лошо“. Св. Я. се
дърпала и не отвръщала на целувките му. В това време телефонът и якето й
били хвърлени на земята, но тя успявала да държи чантата си - тип раница.
Св. Я. му заявила, че иска той да се махне от нея и че трябва да се прибира, на
което той се ядосал и я ударил в корема с юмрук, защото тя се дърпала.
Продължил да я натиска с тялото си върху земята и да я целува, докато
пострадалата се съпротивлявала и го бутала от себе си. След това започнал да
дърпа дрехите й и да я опипва под тях по врата, по гърдите и по корема. Я.
продължавала да се бори, въртейки се върху земята в опит да го отблъсне и да
се свободи, при което Г. се ядосал и й ударил силен шамар в лицето. На
въпроса на подсъдимия дали е правила досега секс с мъж, пострадалата
отвърнала, че не е правила и че не иска по този начин да изгуби девствеността
си, на което Г. я обвинил, че го лъже и не проявил милост да я пусне.
10
Свидетелката Я. си въртяла главата в опит да отбегне целувките му по
устните си, поради което Г. започнал да я целува по врата, по гърдите на голо,
повдигайки блузата и сутиена й. В пореден опит да провокира милост у
насилника си св.Я. започнала да се моли като му казвала, че той не е такъв
човек, какъвто се проявява в момента, а е добър с това, че помага на много
хора, и затова да я пусне. Св.Я. била много уплашена, защото знаела, че
подсъдимият Г. носи пистолет в кобур на кръста си и фенерче с електрошок,
които може да използва срещу нея, и по тази причина се въздържала от по -
груби действия срещу насилника. В пореден опит да предизвика разбиране у
подсъдимия Г. св.Я. му казала, че трябва да се прибира заради баба си, на
която трябвало да занесе лекарства. При поредната й молба да я пусне Г.
станал още по-агресивен и настъпателен в желанията си. Разтворил краката й
и се опитал да разкопчае късите й панталонки. После започнал да дърпа
панталонките й в опит да ги изуе, което Я. не му позволила да стори и отново
заявила, че не иска да прави секс с него. Тогава той й казал, че ако му позволи
да я лиже по гениталиите, ще я пусне да си ходи. За да се спаси, св. Я. му
позволила да я ближе по външните й полови органи за няколко секунди, като
късите й панталонки не били свалени, а само разкопчани и разтворени. Той
отново поискал да прави секс /с нея/, а при отказа й да прави секс,
включително и орален такъв, той настоял да проникне анално в дупето й. За
да го заблуди и да получи възможност да я пусне и тя да се изправи от земята,
св. Я. се съгласила. След като я пуснал, св. Я. се изправила и си закопчала
панталонките. През това време той вече свалял своите панталони, за да
извади члена си. Като видял, че тя закопчава панталонките си и след като чул
категоричния й отказ за анален секс, Г. озверял, започнал да я дърпа и й
казал: „Няма не искаш! Ще ме слушаш!“ През това време звъннал телефона
на пострадалата. Тогава Г. го грабнал от ръцете й и го захвърлил в краката й.
Св. Я. успяла да се наведе и да вземе телефона си. Обърнала се с гръб към
подсъдимия, за да приеме обаждането, при което Г. агресирал още като
започнал да я удря по гърба и по главата от дясната й страна. Я. успяла да
приеме разговора. Обаждал й се свидетелят Г. И. Г., на когото тя започнала да
крещи с молба за помощ. Казала, че е в „Южния парк“, но че не знае къде
точно. През това време Г. се опитвал да отскубне телефона от ръцете на Я., за
да прекъсне разговора. Св. Г. чул виковете на пострадалата към нападателя да
спре да я удря. После затихнало. Св. Г. изчакал известно време на телефона,
11
след което тя отново се включила и тогава му обяснила, че току що е била
нападната от мъж, който се опитал да я изнасили и после я е ограбил.
Докато Я. крещяла в телефона за помощ, а после и при непрекъсната
мобилна връзка, подсъдимият Г. осъзнал, че може да бъде заловен. Ядосан, че
не е постигнал целта си да получи полово удовлетворение, решил да ограби
пострадалата преди да избяга. Започнал да дърпа чантата на Я., повалил я на
земята, но тя продължавала да я държи здраво в ръка. Я. изритала подсъдимия
силно в ребрата, а той, за да сломи съпротивата й срещу отнемането на
раницата, я ударил няколко пъти с юмрук в лицето. От носа и бликнала кръв,
а тя изпитала остра болка. В това време Г. успял да отскубне раницата от
ръцете й и избягал от местопроизшествието. След като останала сама св. Я. се
огледала за изпаднали при борбата вещи. Намерила втория си телефон, с
който по - рано си светела, а с този, който държала в ръка, се обадила на тел.
112, за да подаде сигнал за посегателствата срещу нея. Обяснила на
диспечерката какво се е случило и тя я свързала с полицията.
Докато говорела по телефона, вървяла през храстите в посока спирката
на автобус № 83 преди MOЛ „Парадайз“. В района на местопроизшествието,
по пътя си, св. Я. намерила якето си и го взела. Видяла и вещи на подсъдимия
Г. - кутия с цигари и фенерче, които не докоснала. После се обадила на
приятеля си св. Р. И. Г., на когото разказала за посегателството срещу нея,
при което минути по-късно той пристигнал при нея /при св. Я./.
На спирката на автобус № 83 преди MOЛ „Парадайз“ пристигнал АП -
105 в състав св. М. Т. и св. Д. Б.. При проведената с нея беседа от страна
посочените полицейски служители св. Я. разказала какво й се е случило и
дала описание на извършителя. Уточнила, че може да посочи
местопроизшествието, където е открила вещите на подсъдимия.
Поради това, че от носа на Я. текла много кръв, била извикана и на
място пристигнала линейка на ЦСМП, която отвела пострадалата за лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
На 26.08.2019 г. за времето от 23.00 часа до 23.30 часа бил извършен
оглед на местопроизшествие на мястото, посочено от пострадалата като място
на посегателствата, разположено в парковата зона на „Южен парк“ на около
12
100 – 200 метра от ул. „Хенрик Ибсен“ в гр.София. При огледа били открити
и иззети: кутия с цигари с надпис „Карелия“, 1 бр. черно фенерче, и обица от
бяло-червеникав метал със закопчалка /за която пострадалата Я. е заявила, че
й е била свалена от подсъдимия при боричкането в тревата/, а така също и
монети, подробно описани в огледния протокол.
От заключението на назначената и изготвена СМЕ /на л.л. 49-55 от ДП/
се установява, че вследствие извършените от подсъдимия деяния на
пострадалата Я. са причинени множество телесни увреждания, сред които и
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа, с оток в
областта на носа, изкривяване на носната пирамида, съсирена кръв в двата
носни хода и затруднено носово дишане, които травматични увреждания са
реализирали медико-биологичният признак „постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота“. Това телесно увреждане е било причинено с
нанесените от подсъдимия Г. в лицето на св. Я. удари с юмрук с цел
сломяване на съпротивата й срещу отнемането на раницата с вещите в нея.
При разпита й в хода на разследването св. Я. е посочила отнетите й при
деянието вещи: дамска чанта тип - раница от изкуствена кожа и велур,
оценена от СОЕ на стойност 35,21 лв.; съдържанието на раницата,
включващо: 6 /шест/ броя секретни ключове, оценени от СОЕ на обща
стойност 16,80 лв. при единична стойност 2,80 лв. на ключ; портмоне от
текстил с надпис „Мохито“, оценено от СОЕ на стойност 16,20 лв.; зарядно
устройство за мобилен телефон марка „Хуауей“, модел „П смарт +“, оценено
от СОЕ на стойност 17.50 лв.; кутия, съдържаща 2 блистера с лекарство „Исла
касис“, оценено от СОЕ на стойност 5,60 лв.; кутия с таблетки лекарство
„Грипекс Макс“, оценено от СОЕ на стойност 5,60 лв.; четка за коса, оценена
от СОЕ на стойност 5,28 лв.; 1 /един/ брой слушалки марка „Джей Би Ел“,
оценени от СОЕ на стойност 14 лв.; дезодорант марка „Фа“, оценен от СОЕ
на стойност 2,40 лв.; диоптрични очила марка „Флиман“, оценени от СОЕ на
стойност 125,38 лв.; външна батерия /пауърбанк/ марка „Пауър Про
lOOOOmAh“, оценена от СОЕ на стойност 23,47 лв.; тефтер оценен на
стойност 5,00 лв.; кутия цигари марка „Давидоф“ на стойност 3,48 лв. и
парична сума в размер на 50 лв. Съгласно изготвената и приложена по делото
СОЕ отнетите от пострадалата вещи възлизат на обща стойност 325,92 лв.
/триста двадесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/.
13
Няколко дни след посегателството срещу Я. - на 31.08.2019 г. -
свидетелят М. Б., стопанисващ павилиона, в който е работила пострадалата,
намерил подхвърлени върху хладилника за безалкохолно към павилиона,
поставени в плик от чипс, портмонето, връзката с ключове, лични документи
и банкови карти, съдържащи се в отнетата от Я. чанта. Свидетелят Б. лично й
предал тези вещи, след като тя /св. Я./ потвърдила, че са нейни.
И според настоящия въззивен състав правилната правна оценка на
установените по делото фактически обстоятелства относно инкриминираното
поведение на подсъдимия /които, предвид проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, напълно съответстват на изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти/ сочи на извършени в
условията на реална съвкупност престъпления по чл.150, ал.1, пр.1 и пр.2, алт.
1 от НК и по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”а” от НК.
В мотивите на присъдата си първоинстанционният съд е изложил
аргументирани правни съображения за изводите си относно възприетата
правна квалификация на поведението на подсъдимия.
Хронологично погледнато, подсъдимият Г. първо е осъществил състава
на престъплението блудство по чл.150, ал.1, пр.1 и пр.2, алт. 1 от НК.
От обективна страна в инкриминирания период от време и на
инкриминираното място подсъдимият Г. Ц. Г. е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори собственото си полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст /пострадалата С. А. Я. е
била на 18 години/, като целувал пострадалата Я. по устните, опипвал я по
врата и под дрехите в областта на гърдите и корема, целувал гърдите й и я
близал в областта на външните полови органи /прокарвал е език по външната
повърхност на половите й органи/. Всички тези действия по своето естество
действително са могли да възбудят и удовлетворят половото му желание без
съвкупление. За осъществяването на тези блудствени действия подсъдимият,
на първо място, е употребил физическа сила, като обхванал пострадалата през
гушата и започнал да я души и влачи; избутал я навътре в гориста местност;
повалил я на земята, където я притискал с тялото си върху терена; ударил я с
юмрук в корема и с длан в лицето. Чрез тази поредица от последователни
14
насилствени спрямо пострадалата физически действия /душене, влачене,
избутване в гориста местност, поваляне на земята, притискане с тяло корема
на пострадалата, нанасяне на удари с юмрук в корема и с длан в лицето на
пострадалата/ подсъдимият е преодолял несъгласието и съпротивата й
относно извършването на блудствените действия с нея. Същевременно, за да
осъществи действията по възбуждане и удовлетворяване на половото си
желание без съвкупление подсъдимият отправил и заплахи към пострадалата,
като я заплашил, че ще стане по-лошо, ако не изпълнява желанията му и ако
не прави, каквото й казва. По този начин чрез думи я е застрашил с бъдещо
свое деяние, което е от естество да изложи на опасност живота, здравето
и/или честта й. Вследствие на така отправените й словесни заплахи, чието
действие било подкрепено и засилено от осъзнавания от нея факт, че
подсъдимият е физически по-силен от нея и че носи в кобур на кръста си
пистолет, както и от околната обстановка - непознатото, тъмно и безлюдно
място, на което са се намирали, у пострадалата е възникнал съвсем
основателен страх от възможното действително засягане на тези обекти. Така,
в резултат на приложената спрямо жертвата принуда /посредством физическо
насилие и заплашване/ е било преодоляно несъгласието й и е била сломена
съпротивата й срещу извършването на блудствени действия с нея. Като това
от своя страна е позволило на подсъдимия да осъществи описаните по-горе
блудствени действия спрямо пострадалата Я..
От субективна страна при извършването на престъпното блудство
спрямо пострадалата Я. подсъдимият Г. е действал при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал това. Същият безспорно е съзнавал, че извършваните спрямо жертвата
действия са от естество да възбудят и удовлетворят половото му желание без
съвкупление и че пряко са насочени към възбуждането и удовлетворяването
на половото му желание без съвкупяване с пострадалата. Съзнавал е също
така, че пострадалата не е съгласна да участва в тези действия и пряко е целял
чрез упражненото физическо насилие и заплашване така да въздейства върху
психиката и физиката й, че да сломи съпротивата и нежеланието й. Налице е
и особената, специалната, цел, а именно - да бъде възбудено и удовлетворено
половото желание на дееца без съвкупление. С действията си по целуване на
15
пострадалата Я. по устните, по опипването по врата й и под дрехите й в
областта на гърдите и корема й, по целуването на гърдите й и близането й в
областта на външните полови органи подсъдимият Г. пряко е целял да
възбуди собственото си полово желание и да достигне до полово
удовлетворение без съвкупление.
С последващите инкриминирани действия подсъдимият е осъществил
състава и на престъплението грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, б. „а“ от НК.
От обективна страна в инкриминираното време и на инкриминираното
място подсъдимият Г. Ц. Г. е отнел от владението на С. А. Я. подробно
описаните в обвинителния акт чужди нему движими вещи с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - издърпал
раницата с вещите от пострадалата и й нанесъл удар в лицето, като грабежът
е придружен със средна телесна повреда на пострадалата, изразяваща се в
счупване на костите на носа, оток в областта на носа, изкривяване на носната
пирамида, съсирена кръв в двата носни хода, затруднено носово дишане,
които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак
„постоянно разстройство на здравето неопасно за живота“.
В случая подсъдимият Г. е осъществил и двата акта на изпълнителното
деяние - употребил е физическа сила спрямо вещите на пострадалата и
спрямо самата нея и в резултат на това физическо въздействие е отнел от
владението й процесните вещи. Установено е, че при извършването на това
деяние първоначално подсъдимият е оказал физическо въздействие спрямо
чантата /раницата/ на пострадалата, хващайки я и започвайки да я дърпа от
ръцете й. Като в случая това физическо въздействие е било упражнено и
насочено пряко и непосредствено спрямо вещта /чантата с намиращите се в
нея други вещи/, а по този начин и спрямо владелеца й. Впоследствие, в
следващия миг, мотивиран от желанието си да й отнеме чантата, нападателят
насочил насилието и пряко върху личността на владелеца на вещите, т.е.
върху самата пострадала, като директно спрямо нея упражнил ново /поредно/
физическо въздействие чрез повалянето й на земята и нанасянето на няколко
удара с юмрук в лицето й.
При осъществяването на тази физическа принуда спрямо пострадалата
16
подсъдимият Г. е действал с ясното съзнание, че издърпвайки чантата от
пострадалата Я. и удряйки я неколкократно с юмрук в областта на главата
/лицето/ той цели и преследва именно отнемането на вещите от владението й.
Следователно тези действия подсъдимият Г. е извършил с цел да сломи
съпротивата на пострадалата и това да му позволи последващо отнемане на
инкриминираните вещи от владението й. Т.е., така употребената от дееца
физическа сила е била насочена към прекъсване на фактическата власт на
пострадалата върху процесните вещи. В крайна сметка вследствие на така
осъщественото физическо въздействие подсъдимият е успял да отскубне
раницата от ръцете на пострадалата и вземайки я със себе си да избяга с нея
от местопрестъплението. По този начин той е установил своя фактическа
власт върху инкриминираната чанта с намиращите се в нея други вещи, а
пострадалата, от своя страна, е загубила фактическата власт върху тези свои
вещи.
Използваната от подсъдимия Г. физическа сила /приложената за
отнемането на вещите/ по отношение на св. Я. в случая е била функционално
подчинена на реализацията на намерението му за прекъсване на
упражняваната от пострадалата фактическа власт върху процесните движими
вещи и за установяване на своя такава. Т.е., така използваната от дееца
принуда е била начин /средство/ за преодоляване съпротивата на свидетелката
Я. срещу реализирането на намерението му за отнемане на вещите й и за
създаване на условия за тяхното отнемане от владението й. Като в случая
изпълнителното деяние на престъплението „грабеж” е било довършено с
установяването на фактическа власт върху процесните вещи от страна на
подсъдимия. Последващото изхвърляне на част от вещите, намирането им и
предаването им на пострадалата се явява ирелевантно относно довършеността
на престъплението и правната квалификация на деянието. В частност
последващото изхвърляне на част от отнетите вещи след отдалечаването на
дееца от местопрестъплението е ирелевантно за съставомерността на
деянието, тъй като същото /деянието/ е довършено с отнемането на вещите,
установяването на трайна фактическа власт върху тях и напускането на
местопрестъплението.
От обективна страна безспорно се установява, че процесните движими
вещи са били чужди на подсъдимия, тъй като са били притежание на друг
17
правен субект /на пострадалата/ и не му са се следвали на никакво законно
основание.
От обективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство по
чл.199 ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198 от НК, а именно - грабежът е бил придружен с
причиняване на средна телесна повреда на пострадалата С. А. Я. . Установено
е, че в резултат на упражненото от страна на подсъдимия физическо
въздействие върху пострадалата, насочено за сломяване волята и съпротивата
й при отнемането на вещите й, на същата е била причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, пр. 7, вр. ал.1 от НК, изразяваща се в
счупване на костите на носа, с оток в областта на носа, изкривяване на
носната пирамида, съсирена кръв в двата носни хода и затруднено носово
дишане, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичният
признак „постоянно разстройство на здравето неопасно за живота“.
Инкриминираното осъждане на подсъдимия обосновава от обективна
страна квалифициращият признак „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29 ал.1
б.”а” от НК - извършил е настоящото престъпление против собствеността
след като е бил вече осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по реда на чл. 66 от НК. Установено е по делото /от
приложената и приета справка за съдимост/, че подсъдимият Г. е многократно
осъждан, като с присъда от 15.03.2007 г., постановена по н.о.х.д. №
15065/2006 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 26.11.2007
г., е осъден за извършено на 16.04.2006 г. и 17.04.2006 г. в гр. София
престъпление против половата неприкосновеност по чл. 152, ал. 3, т. 5 , вр. ал.
1, т. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 13 (тринадесет) години.
Това наказание е изтърпяно на 18.12.2017 г., поради което по отношение на
подсъдимия в случая не е изтекъл предвиденият в чл. 30, ал. 1 от НК
петгодишен срок, изключващ приложението на опасния рецидив.
Обосновани и верни са и изводите на първоинстанционния съд относно
субективната страна на извършеното от подсъдимия престъпление грабеж - че
е съзнавал общественоопасния характер на това деяние; че е предвиждал
настъпването на общественоопасните му последици; както и че е искал и
18
целял настъпването именно на тези последици, поради което е действал
умишлено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
Подсъдимият Г. ясно е съзнавал, че процесните движими вещи не са негови,
че не му се следват на никакво основание и че той установява своя фактическа
власт върху тях против волята на собственика им /владелеца им/, използвайки
за това физическа сила, като едновременно с това прекъсва упражняваната от
последния /владелеца/ фактическа власт върху тях. В тази насока правилни и
обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че извършените от
подсъдимия фактически действия по отнемането на процесните движими
вещи обективират намерението му противозаконно да ги присвои. В
съзнанието си деецът е имал конкретни, при това правилни, представи
относно всички съставомерни елементи - както относно упражнената от него
сила /физическо въздействие/ по отношение на владелеца на вещите, така и че
част от така упражнена сила води до причиняване на конкретни телесни
увреждания и че същата /силата/ се осъществява, за да бъде прекъсната
фактическата власт на владелеца върху вещите и да бъде установена негова
/на дееца/ фактическа власт. Относно намиращите се в чантата останали
вещи, както и относно стойността на отнетите вещи умисълът на подсъдимия
е бил неконкретизиран, тъй като относно тези обстоятелства той не е имал
точна и ясна представа в съзнанието си, но предвид житейския и социалния си
опит без съмнение в съзнанието си той е имал представи за вида на
непосредствено възприетата от него вещ /чантата/ и за това, че в нея се
намират и други оценими /имащи стойност/ вещи, като е искал и целял
именно тяхното отнемане.
С оглед на тези съображения АС-София намери за обоснована и
законосъобразна първоинстанционната присъда в частта й, с която е
приложен правилно материалния наказателен закон и подсъдимият е бил
признат за виновен по правилната наказателноправна квалификация на
деянията му.
Следва да се отчете, че страните по делото всъщност не оспорват
авторството на престъпленията в лицето на подсъдимия, както и правната
квалификация на деянията.
От страна на частното обвинение, както и от страна на защитата на
19
подсъдимия Г. и на самия подсъдим се оспорва единствено размера на
наложеното на последния наказание лишаване от свобода.
Тъй като производството пред първоинстанционния съд е протекло по
реда на съкратено съдебно следствие с признаване от подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт /чл. 371, т. 2 НПК/,
то в случая приложима се явява процедурата по чл. 373 ал. 2 НПК, която, от
своя страна, относно определянето на наказанието препраща към материално-
правната норма на чл. 58а НК. С оглед на това правилно и законосъобразно
градският съд е извършил индивидуализацията на наказанието лишаване от
свобода в рамките на приложението на чл. 58а от НК. В тази връзка правилна
е и преценката на първия съд, че в случая и при двете престъпления от
съвкупността не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК за определяне на наказанието лишаване от свобода под най-ниския
размер, предвиден в закона, доколкото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое изключително такова. С
оглед на това първостепенният съд законосъобразно е приложил разпоредбата
на чл. 58а ал.1 от НК и предвидения в нея ред /алгоритъм/ за
индивидуализация на наказанието лишаване от свобода - след като първо
бъде определено наказанието лишаване от свобода за всяко от
престъпленията при съобразяване с разпоредбите на Общата част на НК
впоследствие така определеното наказание /за всяко от престъпленията/ да
бъде намалено с една трета и полученият в крайна сметка аритметичен
резултат да бъде възприет при определяне размера на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за всяко от двете престъпления.
Според настоящия въззивен състав оплакването на частния обвинител
за заниженост на наложените наказания лишаване от свобода за всяко едно от
двете престъпления, а с оглед на това и на определеното общо наказание се
явява основателно. В тази връзка АС-София намира, че наложените на
подсъдимия Г. наказания лишаване от свобода за престъпленията в
съвкупността са несправедливо занижени, тъй като техният размер е
определен в резултат на неправилна и незаконосъобразна интерпретация и
оценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието обстоятелства.
По-конкретно, наказанията са определени при неправилна оценка на факта,
че в случая и за двете престъпления липсват каквито и да са смекчаващи
20
наказателната отговорност обстоятелства, както и при неправилна преценка и
подценяване на наличните отегчаващи обстоятелства и на степента на
обществената опасност и на деянията /която е значително завишена предвид
характера на засегнатите обществени отношения и начина, по който това е
сторено/, и на дееца /личността му се характеризира с изключително висока
степен на обществена опасност предвид многобройните му предходни
осъждания/. В резултат на тази опорочена дейност по индивидуализация на
наказанията същите в крайна сметка необосновано и неоправдано са били
занижени и по този начин са били определени в размер, който не съответства
на целите по чл. 36 от НК и който в конкретния случай не би могъл реално да
обезпечи тяхното изпълнение.
И за двете престъпения градският съд не е отчел наличието на
смекчаващи обстоятелства, като това виждане напълно се споделя от
въззивната инстанция. Тук принципно би се поставил въпроса дали недоброто
материално /имуществено/ състояние на подсъдимия и незавидното му
социално положение /с оглед на това, че е водел живот на бездомник/ в
настоящия казус могат да се третират като смекчаващи обстоятелства. Но,
изхождайки от данните по делото, настоящият въззивен състав категорично
не намира основание да приеме, че в случая материалното състояние на
подсъдимия и социалното му положение са смекчаващи отговорността му
обстоятелства. В действителност престъплението грабеж е такова против
собствеността, но същевременно с това престъпление се засягат и
обществените отношения, които осигуряват личната неприкосновеност на
човека и възможността му свободно да формира волята си и да избира
поведението си. И доколкото лошото материалното състояние и незавидното
социално положение могат да бъдат някакво „оправдание“ за
осъществяването на неправомерните посегателства спрямо собствеността на
други лица, то тези фактори в никакъв случай не могат да послужат като
оправдание и смислено обяснение за причиненото физическо и психическо
посегателство и насилие спрямо пострадалата жена и още повече като
някакво оправдание за упражненото посегателство спрямо половата й
неприкосновеност. Следователно неразполагането с достатъчно материални
средства и блага и продиктувания от това нисък социален статус на
подсъдимия са все обстоятелства, които нямат никакво отношение към
21
мотивационния процес за извършването на нападението и посегателствата
над личността на пострадалата. В тази връзка дори следва да бъде подчертано,
че решението на подсъдимия да ограби пострадалата не е било продиктувано
от липсата на средства за препитание, а от яда му, че не е постигнал целта си
да получи полово удовлетворение. Поради тази причина горните
обстоятелства категорично не могат да бъдат квалифицирани като
смекчаващи при извършването както на престъплението грабеж, така и на
престъплението блудство. Отнемането на чуждите движими вещи от
владението на пострадалата чрез упражняването на физическа и психическа
принуда над нея е изцяло въпрос на личен избор за подсъдимия, за което
същият следва да понесе своята отговорност. Безспорно подсъдимият е имал
пред себе си възможност за избор и в частност за избор на правомерно и
законосъобразно поведение, включително и относно осигуряването на
средства за съществуване, като е очевидно, че в жизнения си път до момента
той не е избрал този модел на поведение, а е предпочел да набавя средствата
си за съществуване и препитание преобладаващо по престъпен начин. Като в
конкретния случай предпочетеният и избран от него начин на поведение
спрямо пострадалата жена, включително и чрез арогантно засягане на
половата й неприкосновеност категорично не може да се основава на
материалния и социалния му статус, доколкото чрез агресивното си
поведение и чрез упражняването на насилие и психическа принуда спрямо
една беззащитна жена, с което са засегнати телесната и половата й
неприкосновеност, той по никакъв начин не би могъл да преодолее
собственото си социално неблагополучие и не би допринесъл за
„подобряването“ на тези си статуси. В тази връзка следва да се отчете, че
незавидният социален статус на подсъдимия се дължи в огромна степен и на
неговия личен избор да не зачита и да не спазва установения в държавата
правов ред и да се облагодетелства материално по неправомерен престъпен
начин. Предвид гореизложеното материалният и социалният статус на
подсъдимия категорично не могат да бъдат разглеждани като мотивиращи,
улесняващи и/или благоприятстващи извършването на деянията
обстоятелства.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на подсъдимия, че
градският съд не е отчел като смекчаващи вината му обстоятелства
22
самопризнанието му, пълното му съдействие на разследващите органи и
решението му за провеждане на съкратено съдебно следствие. Според
въззивната инстанция направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371 т.2 от НПК и решението му за провеждане на съкратено съдебно
следствие на основание тази разпоредба в случая категорично не може да
бъде оценявано като самостоятелно смекчаващо обстоятелство. Това е така,
защото съгласно т.7 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС формалното
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията, след като
то не съставлява елемент на едно цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, което да е спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и на неговия извършител. В
случая от данните по делото е безспорно, че процесуалното поведение на
подсъдимия Г. Г. в хода на досъдебното производство по никакъв начин не е
спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпленията и на
техния извършител още в началото на разследването. В частност липсва
направено от подсъдимия на досъдебното производство признание относно
извършването на престъпните посегателства спрямо пострадалата Я. и
собственото му участие в тях – при разпитите му в качеството на обвиняем и
в производството по вземане на мярка за неотклонение същият е отказал да
дава обяснения, респективно не е давал такива и не е правил никакви
признания. В тази връзка дори изрично е заявил отказа си да участва в
действия по разследването „разпознаване“ и „освидетелстване“ /съгласно
декларациите на л. 82 и л.83 в ДП/, поради което напълно голословно и
неотговарящо на действителното положение е твърдението му, че е оказал
пълно съдействие на разследващите органи. С оглед на това стореното от Г.
признание на фактите, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния
акт, не може да обуславя допълнително по-благоприятно третиране на
подсъдимия /чрез допълнително намаляване на наказанието/, извън
предвидената в чл.58а ал.1 от НК благоприятна за наказателно-правното му
положение последица /изразяваща се в намаляване размера на санкцията/.
Неоснователно е и оплакването на подсъдимия, че неправилно СГС не е
отчел като смекчаващо отговорността му обстоятелство и разкаянието му. В
23
тази връзка следва да се подчертае, че данните по делото не установяват
подсъдимият да е заявявал и обективирал някакво съжаление за стореното от
него, респ. да е показал разкаяние. Съжалението е морален акт и по своето
съдържание е проява на чувство на жал, на жалост и на състрадание към
някого /Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2012 г., стр.
946/, но в конкретния случай по време на цялото наказателно производство до
момента, в това число и в производството пред въззивния съд, деецът нито
веднъж не е заявил своето чувство на жалост и искрено състрадание към
пострадалата. От данните по делото е видно, че подсъдимият нито веднъж не
се е обърнал към пострадалата, като не е адресирал към нея никакви
извинения и изявления за изказване на съжаление относно стореното и по
този начин на практика не е обективирал никакво съчувствие спрямо нея.
Съчувствието и състраданието към жертвата предполагат конкретни прояви
на човещина, които реално да засвидетелстват едно действително дълбоко и
искрено отношение на дееца към лицето, пострадало от неговото престъпно
поведение. Отсъствието на такива извинения и изявления сочат на липсата на
разкаяние на подсъдимия за престъпното му поведение спрямо жертвата. Т.е.,
в периода от извършването на деянията до настоящия момент подсъдимият не
е сторил абсолютно нищо, с което да е засвидетелствал своето човешко
съчувствие и състрадание към пострадалата и по този начин да е показал
своето разкаяние.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението блудство
първостепенният съд правилно е преценил като отегчаващо вината
обстоятелство, на първо място, множеството осъждания на подсъдимия за
умишлени престъпления от общ характер, включително и за едно
продължавано престъпление срещу половата неприкосновеност, за което му е
било наложено наказание 13 години лишаване от свобода. Така,
извършването на настоящото престъпление срещу половата
неприкосновеност след като вече е изтърпял наказания лишаване от свобода в
пенитенциарно заведение, включително и за престъпление по раздел
„Разврат“ на Глава втора от НК, правилно е било съобразено от СГС като
основание да бъде направен извод за изключително висока степен на
обществена опасност на дееца, доколкото е очевидно, че многократното
налагане на наказание лишаване от свобода не е изиграло своята
24
превъзпитаваща и възпираща роля.
Относно престъплението блудство първоинстанционният съд правилно
е отчел като отегчаващо обстоятелство и начина /механизма/ на
осъществяване на това деяние, доколкото конкретните действия по сломяване
съпротивата и нежеланието на жертвата се характеризират с изключителна
настървеност, бруталност, грубост и интензивност на упражненото физическо
насилия спрямо нея, като са били последователни, упорити и целенасочени в
преследването на престъпните цели. В тази връзка следва да бъде
акцентирано и върху факта, че при извършването на блудството са били
употребени и двете съставомерни форми на принудата – нежеланието и
несъгласието на пострадалата е било преодоляно както чрез физическа сила,
така и чрез заплашване.
Обстоятелството, че блудството е било извършено в тъмната част на
денонощието, на сравнително отдалечено, изолирано и безлюдно място в
неосветената част на парка, също правилно е било оценено от градския съд
като отегчаващо за отговорността на подсъдимия. Безспорно е, че
извършването на деянието в тъмната част на денонощието, и то в неосветена,
отдалечена и безлюдна част на парка са все обстоятелства, които значително
са улеснили и благоприятствали осъществяването на престъпните намерения
и са създали условия за прикриване на извършителя, като същевременно
завишават степента на обществена опасност на деянието.
Въззивният съд намира за отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство и факта, че при осъществяването на блудството подсъдимият е
действал при кумулативното наличие на визираните в престъпния състав две
алтернативни цели, доколкото очевидно е преследвал и двете цели - да бъде
възбудено и да бъде удовлетворено половото му желание без съвкупление.
Според настоящата инстанция при индивидуализацията на
отговорността на дееца за престъплението против половата неприкосновеност
като отегчаващо следва да се преценява и обстоятелството, че след като вече
е бил извършил инкриминираните блудствени действия, от позицията на
физически доминиращ /благодарение и на употребената преди това сила,
която е сломила съпротивата на жертвата/ подсъдимият продължил
настоятелно да иска, първо, да прави вагинален секс, след това, орален секс, а
25
на края, и да проникне анално в пострадалата, като при последвалия
категоричен отказ на последната за какъвто и да е сексуален контакт с него и
в частност за анален секс, в състояние на ярост той започнал отново да я
дърпа, казвайки й „Няма не искаш! Ще ме слушаш!“, а впоследствие /преди
да започне изпълнителното деяние на престъплението грабеж/ и да я удря по
гърба и по главата от дясната й страна. Това, последващо блудствените
действия, агресивно поведение на подсъдимия спрямо жертвата безспорно е
било обусловено, мотивирано и провокирано от желанието му на всяка цена
да постигне преследваните от него престъпни цели за възбуждане и
удовлетворяване на половото му желание без съвкупление, както и от яда му,
че пострадалата не му се е подчинила и не е могъл да постигне тези цели. И
поради тази причина това му поведение допълнително завишава степента на
обществена опасност на извършеното от него престъпно посегателство
спрямо половата неприкосновеност на жертвата – защото макар и след
извършването на инкриминираните блудствени действия тя /жертвата/ е
продължавала да бъде обект както на неправомерно сексуално посегателство,
така и на физическо насилие от страна на дееца.
Според АС-София като отегчаващо обстоятелство при престъплението
блудство следва да бъде отчетено и това, че подсъдимият се е възползвал от
доверието, което, макар и за краткото им познанство, той е успял да спечели в
нея, и което доверие на практика е мотивирало пострадалата да тръгне с него
в парка късно вечерта. В тази ситуация - на вече създадено и спечелено
доверие – пострадалата въобще не е очаквала спрямо нея да се извърши
такова брутално физическо и сексуално посегателство, като е била напълно
изненадана от агресията на подсъдимия. Освен това, разчитайки на факта, че
пострадалата му е имала пълно доверие, той е създал у нея неверни представи
за действителната причина, поради която я е помолил да тръгне с него в
парка, като на практика се възползвал и от това нейно заблуждение. Така
благодарение на доверието, което тя му е имала, и на заблуждението, в което
е изпаднала, подсъдимият е успял да я мотивира да отиде с него във
вътрешността на парка. Като всичко това в значителна степен засилва
обществената опасност на деянието.
Гореизложеното налага извода, че извършеното престъпно
посегателство спрямо половата неприкосновеност на пострадалата се
26
отличава с една твърде висока степен на обществена опасност, която е
обусловена не само от характера на засегнатите обществени отношения /от
осъщественото отрицателно засягане на защитавания обект/, но и от
интензитета на тази престъпна дейност, детерминиран от вида и начина, по
който са били приложени употребените форми на принуда. В случая деянието
на подсъдимия, с всичките му обективни особености и характеристики,
безспорно в една по-голяма степен засяга обществените отношения, обект на
обсъжданото престъпление блудство.
При индивидуализирането на наказанието за престъплението блудство
следва да бъде съобразена и много високата степен на обществена опасност
на дееца, обусловена от факта на многобройните му предишни осъждания за
умишлени престъпления от общ характер и в частност от факта, че вече е бил
осъждан за престъпно посегателство против половата неприкосновеност –
изнасилване, и то извършено в условията на продължавано престъпление, за
което му е било наложено наказание 13 години лишаване от свобода. Тези
факти, от една страна, налагат извода, че подсъдимият е личност с вече
трайно изградени противоправни и престъпни навици, с утвърден и
усъвършенстван модел на престъпно поведение, а от друга страна, и извода,
че е с трайни нагласи да възбужда и удовлетворява половото си желание по
насилствен, престъпен начин. В случая този личностен профил на
подсъдимия е дал своето отражение и върху начина на извършване на
престъплението блудство - чрез изключително арогантно, грубо и интензивно
упражнявано физическо насилие спрямо пострадалата, при което действията
му са били упорити и целенасочени в преследването на престъпните цели.
Относно престъплението грабеж въззивният съд напълно се
солидаризира с решението на СГС да цени като отегчаващи отговорността
обстоятелства начина /механизма/ на извършването му. И при това престъпно
посегателство се касае за брутално нападение над младо беззащитно момиче
/на 18 години/, което подсъдимият е превъзхождал физически, и то в тъмната
част на денонощието, с целенасочено отвеждане на пострадалата в неосветена
и неоживена част от гориста местност на територията на „Южен парк“ в гр.
София, където в максимална степен е била възпрепятствана възможността й
да потърси помощ и спасение от нападението. По този начин при
извършването и на това деяние у пострадалата е било създадено и насаждано
27
усещане за безнадеждност и за примирение в създалата се по волята на дееца
ситуация. Основавайки се на чувството си за безнаказаност, подсъдимият се е
възползвал от физическото си превъзходство и демонстративно го е проявил
чрез грубо и безцеремонно незачитане неприкосновеността както на
личността на пострадалата, така и на правото й на собственост върху носените
от нея движими вещи.
Като отегчаващо отговорността за това престъпление обстоятелство
правилно са били ценени и осъжданията на подсъдимия, извън
обосноваващото квалификацията „опасен рецидив”, които осъждания са
предимно за престъпления против собствеността.
Освен това, според настоящия състав, като отегчаващо следва да бъде
ценено и обстоятелството, че грабежът е извършен при наличието на два
квалифициращи признака – придружен със средна телесна повреда и
представляващ опасен рецидив. Този факт сам по себе си завишава в
значителна степен обществената опасност на извършеното от подсъдимия
престъпление грабеж.
И при индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия за престъплението грабеж следва да се вземе под внимание
твърде високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното от
него престъпление, която е обусловена не само от обема и характера на
засегнатите обществени отношения /от осъщественото общо отрицателно
засягане на защитаваните обекти/, но и от интензитета на тази престъпна
дейност, детерминиран от фактическото естество на приложената форма на
принуда и от броя на квалифициращите признаци. Съобразно тези свои
обективни характеристики това деяние на подсъдимия също в една по-голяма
степен засяга охраняваните обществени отношения.
И за определянето на наказанието за престъплението грабеж особено
значима се явява високата степен на обществена опасност на дееца,
доколкото същият, извън инкриминираното осъждане, обосноваващо опасния
рецидив, е осъждан и за други умишлени престъпления от общ характер
/насочени основно срещу собствеността/, което, както бе вече подчертано по-
горе, налага извод за изграден и утвърден престъпен модел на поведение при
подсъдимия, характеризиращ го като личност с вече трайно изградени
28
противоправни и престъпни навици. Като този личностен профил на
подсъдимия безспорно е дал своето отражение върху начина на извършване и
на това деяние - конкретните му действия, характеризиращи се с безпощадна
грубост и интензивност на упражненото физическо насилие спрямо
пострадалата, са били упорити и целенасочени в преследването на
престъпната цел. С оглед на това е очевидно, че множеството предишни
осъждания на подсъдимия и изтърпените от него по тези осъждания
наказания лишаване от свобода не са му повлияли възпиращо,
предупредително и поправително, след като въпреки многократно оказваното
му наказателно въздействие е продължил с престъпната си дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 93 т.9 от НК "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съобразно това легално определение и като отчете твърде завишената степен
на обществена опасност и на двете престъпления, както и изключително
високата степен на обществена опасност на дееца въззивния съд намира за
напълно голословна и неоснователна заявената във въззивната жалба на
подсъдимия претенция за маловажност на случая, основана на твърденията
му, че една, на пръв поглед, невинна ситуация била прераснала в тежко
обвинение.
Предвид всичко гореизложено апелативният съд намира, че в рамките
на принципно правилното приложение на чл. 58а ал.1 от НК от страна на СГС
в крайна сметка се е стигнало до неправилно индивидуализиране на
наложените на подсъдимия Г. наказания лишаване от свобода и за двете
престъпления. Както бе вече отбелязано, с оглед проведеното съкратено
съдебно следствие, основано на направено признание на фактите от
обвинителния акт, определянето на наказанието правилно е извършено при
условията и по реда на чл. 58а ал.1 от НК. Настоящият съд счита обаче, че на
основание разпоредбите на Общата част на НК градският съд неправилно и
незаконосъобразно е определил наказанията лишаване от свобода и за двете
престъпления вместо в максималния размер, предвиден от закона, над
средния такъв, а именно - за престъплението по чл. 150 от НК в размер на 6
29
години, а за престъплението по чл. 199 от НК в размер на 12 години.
За престъплението по чл.150 ал.1, пр.1 и пр.2, алт. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, като приложението на чл.
58а ал.1 от НК води до първоначално определяне на наказанието лишаване от
свобода именно в тези рамки и последваща индивидуализация чрез
намаляването на така определеното наказание с една трета. Така,
съобразявайки всички значими за отговорността обстоятелства относно това
престъпление, наличието само на отегчаващи обстоятелства и отсъствието на
смекчаващи такива, твърде високата степен на обществена опасност на това
деяние и изключително високата степен на обществена опасност на личността
на дееца, въззивният съд намира, че за постигане в пълнота на целите на
генералната и личната превенция /очертани в чл. 36 от НК/ и за спазване на
принципа за съответствие между така извършеното престъпление и
наложеното наказание последното следва да бъде отмерено в максималния
размер от 8 години /96 месеца/ лишаване от свобода, като това наказание
следва да бъде намалено с 1/3 /с 32 месеца/, при което определеното за
налагане наказание се явява в размер на 5 години и 4 месеца /64 месеца/
лишаване от свобода.
За престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1,
вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 5
до 15 години и конфискация до 1/2 от имуществото, като приложението на чл.
58а ал.1 от НК води до първоначално определяне на наказанието лишаване от
свобода именно в тези рамки и последваща индивидуализация чрез
намаляването на така определеното наказание с една трета. Така,
съобразявайки всички описани по-горе отегчаващи отговорността
обстоятелства, липсата на смекчаващи такива, и твърде високата степен на
обществена опасност на това деяние, изключително високата степен на
обществена опасност на личността на дееца, както и другите относими
обстоятелства, въззивният съд намира, че за постигане в пълнота на целите на
генералната и личната превенция /очертани в чл. 36 от НК/ и за спазване на
принципа за съответствие между така извършеното престъпление и
наложеното наказание последното също следва да бъде отмерено в
максималния размер и при изключителен превес на отегчаващите
обстоятелства, а именно - в размер на 15 години лишаване от свобода, като
30
това наказание следва да бъде намалено с 1/3 /с 5 години/, при което
определеното за налагане наказание се явява в размер на 10 години лишаване
от свобода.
Съобразно гореизложеното наложените на подсъдимия наказания
лишаване от свобода следва да бъдат увеличени както следва: - за
престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 и пр.2, алт. 1 от НК от 4 години на 5
години и 4 месеца, а за престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр.
чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК от 8 години на 10 години, в
какъвто смисъл присъдата ще следва да бъде изменена от въззивния съд.
Доколкото процесните деяния по чл.150 от НК и по чл.199 от НК са
извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност, на основание
чл.23 от НК за тях следва да бъде определено едно общо наказание, най-
тежкото измежду наложените за тях санкции. И тъй като въззивният съд
увеличи наложените от градския съд наказания съответно на 10 години за
престъплението по чл. 199 от НК и на 5 години и 4 месеца за престъплението
по чл. 150 от НК, то в конкретния случай общото наказание лишаване от
свобода следва да бъде отмерено на 10 /десет/ години, като присъдата следва
да бъде изменена и в този смисъл.
В жалбите на защитника и на подсъдимия се прави оплакване за
несправедливо завишаване размера на наложените наказания лишаване от
свобода, както и на общото определено такова. Но предвид гореизложените
съображения за наличието на основание за увеличаване размера на тези
наказания настоящият въззивен състав намира това оплакване за напълно
неоснователно.
Доколкото на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. "а" от ЗИНЗС първоначалният
режим за изтърпяване на увеличеното от въззивния съд /на срок от 10 години/
общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да бъде строг, в
какъвто именно смисъл е и решението на първостепенния съд, въззивната
инстанция намира, че присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част.
На основание чл.59 ал.1 от НК СГС правилно е приспаднал от размера
на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което по
отношение на подсъдимия Г. е била взета мярка за неотклонение „задържане
31
под стража” и всяко друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или друг закон,
което е свързано с престъпленията, предмет на настоящото производство.
С оглед изхода на делото пред първата и въззивната съдебни инстанции
и на основание разпоредбата на чл. 189 ал. 3 НПК законосъобразно се явява и
решението на СГС подсъдимият да бе осъден да заплати направените по
делото разноски и държавни такси.
Предвид гореизложеното и въз основа на извършената на основание чл.
314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт,
при която /проверка/ не се констатираха основания за неговата цялостна
отмяна и постановяване на нова присъда, респективно за неговата отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд намери, че същият
следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл.
По тези съображения и на основание чл. 334 т.3 и т.6 във вр. чл. 337 ал.2
т.1 и чл. 338 от НПК АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 08.07.2020 г. на СГС-НО, 14 състав,
постановена по НОХД № 1641/2020 г. по описа на същия съд, като:
- УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия Г. Ц. Г.
наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по
чл.150, ал.1, пр.1 и пр.2, алт. 1 от НК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ПЕТ ГОДИНИ
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
- УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия Г. Ц. Г.
наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по
чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК от
ОСЕМ ГОДИНИ на ДЕСЕТ ГОДИНИ.
- УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия Г. Ц. Г. на
основание чл. 23 ал.1 от НК ОБЩО наказание лишаване от свобода от ОСЕМ
ГОДИНИ на ДЕСЕТ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
32
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от датата на уведомяване на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33