№ 48
гр. Сливен, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500064 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София,
чрез пълномощника адв. С. С. от САК, срещу постановление от 06.01.2023г. по изп.д.
№436/2022г. по описа на СИС при РС – Нова Загора, с което е отхвърлена молбата на
ЗАД „ОЗК Застраховане” за намаляване на адвокатския хонорар по изпълнителното
дело.
В жалбата се посочва, че обжалваното разпореждане е неправилно. Жалбоподателят
– длъжник на първо място счита, че е изцяло недължим претендирания от взискателя
допълнителен адвокатски хонорар. Посочва, че е получил ПДИ на 17.11.2022г. за
заплащане на обща сума от 8104,69лв., в т.ч. адвокатски хонорар в размер на 200лв.
Въз основа на запорно съобщение, от „Инвестбанк“ АД на 05.12.2022г. по сметка на
ДСИ е преведена сума в общ размер на 9302,75лв., с която са погасени всички
задължения. Въпреки това с ПДИ от 07.12.2022г. бил поканен да заплати допълнителен
адвокатски хонорар на взискателя в размер на 1000лв. Счита, че този допълнителен
хонорар е недължим и не следва да бъде присъединяват към задълженията по делото в
полза на взискателя. В условията на евентуалност излага подробни съображения за
прекомерност на допълнителния хонорар. Посочва, че той не съответства на
фактическата и правна сложност на делото, определен е произволно и е законово и
1
логически неоправдан. Извършените от пълномощника на взискателя действия се
изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнително дело и с посочване на
способа на изпълнението. Действия по проучване на имуществото на длъжника,
изискващо активно поведение от страна на пълномощника на взискателя не е
извършвано, поради което хонорар в претендирания размер е прекомерен. Адвокатския
хонорар по чл.10, т.2 от НМРАВ, определен върху размер на дълга от 7148,89лв.
възлиза на сумата от 507,45лв. Ако съдът приеме, че се дължи извън хонорара по чл.10,
т.1 от НМРАВ /200лв./ и възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата, то моли размера да
се редуцира от 1000лв. на 507,45лв. Освен това посочва, че ДСИ неправилно е
определил дължимата държавна такса по чл.53, ал.1, б.“б“ от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Таксата следва да се събере върху
събраната сума, но в нея не следва да се включва адвокатския хонорар по
изпълнителното производство. Счита, че таксата следва да се изчисли върху
материалния интерес, който е само присъденото вземане по изпълнителния лист. С
оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление
на ДСИ при НЗРС, като не бъде присъединяват допълнителен адвокатски хонорар в
полза на взискателя, евентуално да намали размера на присъединения в полза на
взискателя адвокатски хонорар до размера от 507,45лв. и да коригира размера на
начислената такса по чл.53, ал.1, б.“б“ от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, евентуално съобразно този размер. Претендира
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Другата страна по изпълнителното производство – взискателката Д. Г. Г. чрез
пълномощника адв. Д., е подала в законоустановения срок писмено възражение по
жалбата, с което оспорва същата като неоснователна. Посочва, че допълнителният
адвокатски хонорар е основателен и дължим, с оглед извършените допълнителни
процесуални действия от страна на адвоката. Размерите, установени в НМРАВ са само
минималните за съответните видове правни услуги, като размерът им се определял
свободно от страните по договаряне. Според Наредбата размера се определя според
материалния интерес, който бил значителна сума, а не според правната и фактическа
сложност на делото. Съдебният изпълнител не би могъл да прецени сложността на
делото, развитието му във времето и какви действия ще са необходими да бъдат
извършени от процесуалният представител на взискателя. Моли съда да остави жалбата
без уважение. Претендира разноски в настоящото производство. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
длъжника в настоящото производство.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал писмени
обяснения, в които посочва, че намира жалбата за неоснователна. Посочва, че сумата
по задължението не е изплатена доброволно, а е събрана в резултат на наложения
запор, поискан от адвоката на взискателя. Счита, че следва да се признаят разноски и
2
по чл.10, ал.2 от НМАВ и допълнителния адвокатски хонорар е дължим. Размерът се
определял свободно от страните. Задължението било събрано с активни процесуални
действия, извършени от пълномощника на взискателя.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство изп.д. №436/2022г. по описа на СИС при НЗРС е
образувано на 12.10.2022г. по молба на взискателя Д. Г. Г. чрез пълномощника адв. Д.,
въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2022г., издаден по в.гр. дело №4372/2021г. на
СлРС за осъждането на „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София да заплати на Д. Г. Г.
сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
настъпило на 18.10.2020г. в гр. Сливен, ********* ПТП, ведно със законната лихва за
забава, считано от 03.12.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото събитие, ведно със
законната лихва за забава, считано от 03.12.2020г. до окончателното изплащане, сумата
от 475лв. адвокатски хонорар, сумата от 105 лв. разноски пред първата инстанция и
580лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
С молбата е поискано само изпращане на ПДИ.
С молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 200лв. за образуване на изпълнително дело, с
отбелязване за заплащането му в изцяло и в брой.
В изпратената до длъжника на 12.10.2022г. ПДИ е посочено адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв. и общ размер на дълга 8052,93лв. Поканата е
получена от дружеството длъжник на 14.11.2022г.
На 15.11.2022г. взискателят чрез пълномощника адв. Д. е подал молба за налагане
на запор на банковата сметка на длъжника, като бъде извършена справка за същата. На
30.11.2022г. е подадена от адв. Д. нова молба за извършване на справка в РБСС и за
налагане на запори на банковите сметки.
ДСИ е изпратил искане до БНБ за справка относно банковите сметки на длъжника
на 01.12.2022г., като на същата датата такава е изготвена по делото.
С молба от 01.12.2022г. адв. Д. е поискал налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „Инвестбанк“ АД, „Общинска банка“ АД и в „ОББ“ АД.
Представил е договор за правна защита и съдействие от 01.12.2022г. за процесуално
производство по изп. д. №436/22г. и действия за удовлетворяване на вземането с
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., платено изцяло в брой с
подписването на договора.
С разпореждане от 01.12.2022т. ДСИ е приела допълнителния адвокатски хонорар
и е наложила запор на посочените три банкови сметки на длъжника, като е посочена
3
обща дължима сума от 9302,75лв.
С разпореждане от 06.12.2022г. ДСИ е разпоредила изпращане на нова ПДИ на
длъжника относно допълнителния адвокатски хонорар от 1000лв. Призовката не е
приложена по делото, но длъжникът признава, че е получил такава с дата на
изпращане 07.12.2022г. за 1000лв. адвокатско възнаграждение, без да посочва датата на
получаването.
Въз основа на наложения запор на банковите сметки, от „Инвестбанк“ АД на
05.12.2022г. е преведена по сметка на ДСИ при НЗРС сумата от 9302,75лв.
С разпореждане от 07.12.2022г. ДСИ е извършил разпределение на сумата, с
изключение на сумата от 1000лв. и съответната д.т., като е разпоредил запазване по
сметката на съда.
На 22.12.2022г. по делото е подадено възражение от длъжника „ЗАД ОЗК
Застраховане“ АД, с което се иска да не бъде присъединяван допълнителен адвокатски
хонорар в полза на взискателя по делото.
На 29.12.2022г. е постъпило становище по възражението от насрещната страна –
взискателя.
С постановление от 06.01.2023г. ДСИ е намерил направеното искане за
неоснователно и отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя.
Постановлението е съобщено на длъжника на 17.01.2023г.
Жалбата против него е подадена на 25.01.2023г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице – длъжник и срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението в частта относно приетия
допълнителен адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, съгл. чл.435, ал.2,
т.7 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С обжалваното разпореждане, съдебният изпълнител се е произнесъл по
направеното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на
взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното
производство. Произнасянето, безспорно, е от компетентността на съдебния
изпълнител. Тъй като тази разпоредба е от общата част на ГПК, тя следва да се прилага,
както в исковото, така и в изпълнителното производство, т.е. и в настоящия случай.
Спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се
4
дължат разноски и по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при твърдения за липса на извършени други действия от
процесуалния представител на взискателя, извън подаването на молбата за образуване
на изпълнително производство, така и налице ли е прекомерност и в тази връзка
предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5
ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото.
В случая, с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят чрез пълномощника си е поискал единствено връчване на ПДИ, като е
предявил договор за правна защита и съдействие с уговорен и платен хонорар в размер
на 200лв. за образуване на изпълнително производство. Следователно, първият приет
хонорар е по чл.10, т.1 от НМРАВ. Спор в тази насока няма.
Безспорно по делото е установено, че в срока за доброволно изпълнение
длъжникът не е изпълнил доброволно, поради което взискателят чрез пълномощника
си е подал три последователни молби – от 15.11.2022г., 30.11.2022г. и от 01.12.2022г. за
предприемане на принудителни изпълнителни действия – извършване на справка за
банкови сметки и налагане на запор върху същите. Поисканите от взискателя
изпълнителни действия за удовлетворяване вземането са извършени, като е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в три, посочени от взискателя, банкови
сметки. Настъпилото плащане безспорно е в резултат на наложения запор на банковите
сметки /постъпил е от запорирана банкова сметка в „Инвестбанк“ АД/.
Взискателят по образуваното изпълнително дело е претендирал с молбата от
01.12.2022г. /с което е поискал предприемане на изпълнителни действия/
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение и за процесуално
представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията.
Безспорно, освен образуване на изп. дело, взискателят чрез пълномощника си е
посочил и изпълнителен способ, който е реализиран, като вземането е събрано в
резултат именно на този способ, поради което на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение, както по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №/2004 г. за
МРАВ. Възраженията на жалбоподателя относно недължимост на възнаграждение по
чл.10, т.2 от НМРАВ са неоснователни.
Съдът извърши изчисление на минималния размер на допълнително адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и предприемане на действия с цел
удовлетворяване на паричните вземания по правилата на Наредба № 1/19.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалния интерес
- 7171,11лв. /главница от 5000лв., лихва от 1011,11лв. и разноски от 1160лв. по
изпълнителния лист/, минималният размер на възнаграждението следва да се изчисли
съобразно разпоредбите на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и възлиза на
сумата от 508,56лв. Претендираният от взискателя размер е 1000лв.
5
Действително, посочения и приложен изпълнителен способ е запор на банковите
сметки на длъжника – застрахователно дружество и видно от материалите по
изпълнителното дело, непосредствено след налагането им по специалната сметка на
съдебния изпълнител е постъпила цялата сума по запора. Поради това не се налага
извършване на други изпълнителни действия и каквито и да е процесуални усилия и
активност от страна на взискателя и неговия процесуален представител за събиране на
вземането по изп. дело.
Поради това, с оглед конкретното изпълнително производство и предприети
действия, както и липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност, уговореното
допълнително възнаграждение за процесуално представителство и предприемане на
действия с цел удовлетворяване на паричните вземания /извън това за образуване на
изпълнително дело/ в размер на 1000лв. е прекомерно и при присъждане на разноските
на взискателя следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвидени в чл.10,
т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ. В тази насока жалбата на длъжника е основателна.
Настоящият състав намира, че разноските, които следва да се приемат в изп.
производство за адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя за
процесуално представителство и предприемане на действия с цел удовлетворяване на
паричните вземания следва да се намалят до размера от 509лв.
Поради това обжалваното постановление, с което е отказано редуцирането им,
следва да се отмени и вместо него съдът да намали разноските за адвокатското
възнаграждение на взискателя до посочения размер.
По отношение на дължимата държавна такса по чл.53, ал.1, б.“б“ от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да се отбележи, че
върху допълнителното възнаграждение такава все още не е събрана от ДСИ
/разпореждане от 06.12.2022г./, като същата следва да се определи от съдебния
изпълнител след настоящото произнасяне при съобразяване с редуцирания размер на
разноските за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че същата е дължима,
съгласно законовата разпоредба, визираща „събрана сума“ и практиката на
съдилищата.
По отношение на разноските в настоящото производство:
С оглед частичната основателност на жалбата, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в настоящото производство по съразмерност. В тази насока е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя, което съдът намира за основателно. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва разноските за
адвокатско възнаграждение да се редуцират до минималния размер по чл.10, т.5 от
НМРАВ – 200лв. без ДДС или 240лв. с ДДС. Претендирания размер от 480лв. с ДДС се
явява прекомерен. На база адвокатско възнаграждение от 240лв. и платена държавна
6
такса в размер на 25лв., на жалбоподателя по съразмерност следва да се присъдят
разноски в размер на 130,11лв.
Ответната по жалбата страна е претендирала присъждане на разноски, но такива
не са доказани, поради което не следва да й се присъждат.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 06.01.2023г. по изп.д. №436/2022г. по описа на
СИС при РС – Нова Загора, с което е отхвърлена молбата на ЗАД „ОЗК Застраховане”
за намаляване на адвокатския хонорар по изпълнителното дело и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА, поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, размера
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за
процесуално представителство и предприемане на действия с цел удовлетворяване на
паричните вземания по изп.д. №436/2022г. по описа на СИС при РС – Нова Загора от
1000 лв. на 509лв. /петстотин и девет лева/.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ************ да заплати на
„ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *********** сумата от 130,11лв., представляваща съразмерна част от
направените в настоящото производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7