Решение по дело №1338/2014 на Районен съд - Асеновград

Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

№                                                         гр. Асеновград, 10.12.2014г.                          

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на трети ноември  две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

Секретар Д.М.

като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1338  по описа за 2014г. и като обсъди:

           

           Производството е по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ, 197 АПК.

           Образувано по  жалба на С.Д.С. *** против отказа на ОС „З“ гр. Лъки да образува административна преписка по възстановяване право на собственост на земеделски земи в землище на с Боров на името на Д. Борисов Стефанов,  и да се произнесе по заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи, обективиран в писмо изх.№ ПО -05-278/16.06.2014г, като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че е наследник на Д. Борисов Стефанов, поч. на 08.11.1976г, съгласно опис-декларация наследодателят на жалбоподатлката е внесъл в ТКЗС с. Тополово  земеделски земи, представляващи нива от 5,00дка в м. „Кръстов“, нива от 16,00дка в м. „Хамбарка“. Жалбоподателката представила опис-декларацията в ПК гр. Лъки през 1991г , административният орган не е изпълнил задълженията си служебно да изиска архива на бившето ТКЗС с. Тополово и да я уведоми  да заяви земеделските имоти за възстановяване. Твърди, че е ходила в ПК гр. Лъки заедно със съпруга си неколкократно в периода 1991г-2002г , за да подаде заявление-декларация за имотите , но  й е отказано приемането  на заявлението. С писмо от 09.06.2014г е поискала ОС“З“ гр. Лъки да възстанови правото на собственост на наследниците на Д. Борисов Стефанов, но административният орган отказал образуване на преписка с мотив, че не е заявила процесните имоти за възстановяване в законния срок.  Ангажира доказателства.

              Ответникът по жалбата ОС“З“ гр. Лъки счита жабата неоснователна и моли да се отхвърли. Твърди, че в ПК Лъки няма създадена административна преписка на името на наследниците на Д. Борисов Стефанов (Мехмед Расимов Саидовски). Собствениците не са заявили правата си в срока по чл.11   от ЗСПЗЗ, и към настоящия момент ОС“З“ Асеновград,  офис Лъки няма основание за образуването на административна преписка на името на наследниците на Д. Борисов Стефанов.

 

              След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: С.Д. *** е подала до ОС“З“ гр. Асеновград, офис Лъки молба/09.06.2014г, с искане  за възстановяване земеделски земи, собственост на наследодателя Д. Борисов Стефанов (Мехмед Расимов Саидовски),  б. ж. на с. Мостово в землището на с Борово и с. Белица, общ. Лъки, като с молбата е представила удостоверение за наследници на Д. Борисов Стефанов изх.№ 1/14.01.2014г, удостоверение за идентичност на лице с различни имена,  заявление-декларация от Мемед Расимов Саидовски  до председателя на ТКЗС с. Тополово,  ведно с опис- декларация,  декларация от А.Й. Мутавчиев, К.Г.Д.,   и скици-проекти на  проектни ПИ 05623.35.998,  03530.11.888, 05623.35.105.  По така постъпилата молба – заявление, ОС „З“ гр. Асеновград,  офис Лъки е  постановила обжалвания отказ, обективиран в писмо изх.№ ПО – 05-278/16.06.2014г, като е отказала да образува административна преписка  на името на Д. Борисов Стефанов, считано от 1992г, и да разгледа искането за възстановяване. Постановеният отказ е   връчен на жалбоподателката на 24.06.2014г(л.7).

             В показанията си  разпитаните  в хода на производството   свидетели  К.Г.Д.(председател на ПК Лъки от 1991г до  1997г) и   А.Й. *** от 1997г до 2002г) заявяват, че жалбоподателката е ходила в ПК гр. Лъки през 1992г и 1998г, като са питали какви документи трябват за да им се възстановят имотите, но не са носели писмено заявление.  Св.  Д.С.(съпруг на жалбоподателката)  твърди, че е ходил неколкократно в ПК Лъки, за да подаде заявление за възстановяване, подписано от съпругата му, но му е било отказано приемането му, поради липса на писмени доказателства.

По допустимостта на жалбата: Обжалва се отказ на административния орган да образува преписка по възстановяване земеделски земи на наследодателя на жалбоподателката и да се произнесе по искането за възстановяване, обективиран в писмо /09.06.2014г, който е съобщен на жалбоподателя на 24.06.2014г . Жалбата е постъпила в административния орган на 07.07.2014г и е   допустима, като подадена в срока по  чл. 197 АПК.   Налице е   интерес от обжалване на постановения отказ. 

            По основателността:      От   приложеното по делото писмо   изх.№ ПО – 05-278/16.06.2014г се установява, че по подаденото заявление от 09.06.2014г   не е образувана преписка, поради пропускане срока по чл.11 ал.1 от ЗПЗСС,  и липса на данни за конкретните площи, претендирани от наследниците на Д. Борисов Стефанов.     Или налице е    отказ на административния орган да   разгледа по същество искане за издаване на административен акт.  Така постановеният отказ постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му.  Същият е и законосъобразен. Правото на   бившите собственици на земеделски земи или техните наследници да поискат пред органа на земеделска реституция възстановяване правото   на собственост  върху земеделски имоти е обвързано с определен  законов  срок, които  съгласно последната редакция на  чл. 11 от ЗСПЗЗ  е  седемнадесетмесечен  от влизане на закона в сила (ДВ, бр. 13 от 09.02.2007г.). Към датата на подаване на  заявлението от жалбоподателката  - 09.06.2014г.,  законовият срок е бил изтекъл. Ето защо постановеният отказ е в съответствие с чл. 27  ал. 2    от АПК. Съгласно цитираният текст административният орган извършва  проверка предпоставките за допустимостта на искането за издаване на административен акт. В настоящия случай е констатирано       пропускане срока по чл. 11 от ЗСПЗЗ  (ДВ, бр. 13 от 09.02.2007г.).    Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че е заявила в срок възстановяване на земеделските земи пред органа на земеделска реституция – през 1992г и 2002г. Текстът на чл. 15 ППЗСПЗЗ предвижда подаване на писмено заявление за възстановяване на земеделските земи, а не се установява такова да е подавано в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ.  Пропускането на срока води до преклудиране на правото на жалбоподаелката да подаде заявление за възстановяване, респ. за административния орган е отпаднало задължението да образува административно производство и да се произнесе по същество с административен акт.  Поради това не е било налице задължение за административния орган да образува административно производство и да се произнася по същество.  Ето защо жалбата се явява неоснователна, и като такава ще следва да се отхвърли. Поради гореизложеното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на   С.Д.С. *** против отказа на ОС „З“ гр. Лъки да образува административна преписка по възстановяване право на собственост на земеделски земи в землище на с. Борово на името на Д. Борисов Стефанов,  и да се произнесе по заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи, обективиран в писмо изх.№ ПО -05-278/16.06.2014г

 

             Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

   

                                                          

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: