РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
2124
гр. Пловдив, 21 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на 21
февруари през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на секретаря ПЕТЯ
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 2191 за 2022 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от АПК.
Производството
е образувано по жалба на Л.К.В., ЕГН:**********,***, чрез процесуалния му
представител адв. Н.Н., против Решение №1040-02-13
8/23.07.2021г.,на Директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено
Разпореждане №0-02-000-00-01473697/09.06.2021г., на ръководител по изплащането
на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО) е отказано
на Л.К.В. отпускане
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
болничен лист № Е20198483563
Ответникът Директор на ТП на
НОИ- БУРГАС, оспорва жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна и в срок, поради което същата е допустима.
Съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
В ТП на НОИ - Бургас
е било представено Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по болничен лист
№ Е20198483563 за периода от 23.01.2020 г. до 15.02.2020 г. издаден на Л.В. за
изплащане на парично обезщетение.
Във връзка с
анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично подават данни по
чл. 5, ал. 4 от КСО с високи осигурителни доходи, на лица с регистрирани
трудови договори, но в последствие данните се използват за определяне и
отпускане на осигурителни плащания, е била издадена Заповед № ЗР-5-02-
00738075/17.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на
НОИ - Бургас за извършване на проверка в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“
ЕООД.
В хода на
проверката контролните органи са установили
че в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД са назначени лица с роднинска
връзка на П. Г. Б., Констатирано било, че документите от осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с. Свети Влас са заведени в деловодството на ТП на НОИ -
Пловдив, без да се представи пълномощника на дружеството Г. С. пред контролен орган на ТП на НОИ -
Пловдив.
Административният
орган е възприел, че „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД не е извършвало търговска
дейност, жалбоподателят не е полагал труд в този осигурител, за който да
подлежи на осигуряване и съответно не е осигурено лице съгласно чл. 10 от КСО.
С
Разпореждане № О-02-000-00-01473697/09.06.2021г.,
Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ –БУРГАС на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО) е отказал
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20198483563.
Разпореждането е било обжалвано пред Директора на ТП на
НОИ- БУРГАС, който със свое Решение №1040-02-13 8/23.07.2021г.е потвърдил
същото.
По делото бе разпитан
свидетелят П. Г. Б. който заяви следното:
В периода 2018 - 2020
г. той е работил в „Балканкар Електробуси“ ЕООД на длъжност
„инженер-конструктор“, завеждащ отдел „Научно изследователски и опитни разработки“.
Той познава жалбоподателя Л.В. от 1985/86 г., когато е започнал работа като млад инженер в „Балканкар
Електробуси“. По това време жалбоподателят е работил там като машинен оператор
на един огромен бордер и на координатни машини и е изпълнявал по негови чертежи възли, детайли и
агрегати. Според свидетеля жалбоподателят е започнал работа на 23.11.2018 г. и бил
там до началото на декември 2020 г., Поради здравословни причини жалбоподателят В. е
бил назначен на длъжност "Машинен оператор на металорежещи машини"
Жалбоподателят е изработвал детайли от цялата номенклатура.
През периода
2018-2020 г. жалбоподателят е бил основния движещ фактор и изпълнител на
механообработката на произведените и конструирани съоръжения. Той е изключително
дисциплиниран и може би от опита, който има, но той в „Рекорд“ беше с по-малко
години стаж, но натрупа доста опит.
От ноември 2018г. до
декември 2020г. жалбоподателят заради болестта си е претърпял три операции. Според свидетеля брутната
заплата на жалбоподателя е била 3060 лева, а чистата около 2000.
По делото бе
назначена СТЕ като вещото лице в заключението си приема следното:
За периода от 2018г. до 2020г. от страна на „Балканкар електробуси” ЕООД
през 2020г. са извършени плащания за осигурителни вноски по фондовете на
Държавното обществено осигуряване и здравни осигурителни вноски, като същите са
показани подробно в табличен вид в Част IV, Таблица 2, Таблица 3 и Таблица 4.
На жалбоподателят Л.К.В.
са изплащани трудови възнаграждения както следва: Част от работната заплата за месец януари 2020г., дата на плащане:
06.08.2021 г., изплатена сума - 200,00
лева; - Част от работната заплата за месец юни 2020г., дата на плащане
07.09.2021г.;
изплатена сума - 200,00 лева; - Остатък от работната заплата за месец юни
2020г., дата на плащане 06.10.2021 г., изплатена сума - 244,07 лева.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Спорно по делото е дали дружество „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“
ЕООД не е извършвало търговска дейност, съответно дали жалбоподателят е полагал труд в този
осигурител, за който да подлежи на осигуряване и съответно не е осигурено лице
съгласно чл. 10 от КСО.
По делото е приложено
влязло в сила Решение № 2386 от 03.12.2021г., постановено по гр. Дело №
5089/2021г. по описа на Районен съд-Пловдив.
С това решение съдът
е приел за установено, че жалбоподателят В. е работил по трудово възнаграждение
при „ БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД по Трудов договор No 018/23.11.2018 г. на длъжност „Машинен оператор, металорежещи машини“,
трета категория труд от 23.11.2018 г. до
07.12.2020 г.
Това решение има сила на присъдено нещо по отношение
на настоящия правен спор, поради което съдът намира за доказано че жалбоподателят е полагал
труд в осигурителя „БАЛКАНКАР
ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, поради което той подлежи
на осигуряване и съответно се явява осигурено лице съгласно чл. 10 от КСО.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че
доводите на жалбоподателят се потвърждават изцяло от свидетелските
показания, както и от приетото по делото заключение на вещото лице, цитирани
по-горе, като съдът намира същите за обективни и безпристрастни, поради
което те
се кредитират от съда изцяло.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично
предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и
хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или
данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. За възникване на осигурително правоотношение по чл. 4, ал. 1, т. 1
от КСО не е достатъчно лицето да се намира в трудово правоотношение
и да са внесени осигурителни вноски, а следва и да е налице реално осъществяване
на трудова дейност от служителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или
чл. 4 а, ал. 1,
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Този смисъл е вложен и в понятието "осигурено лице"
в легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 1
от ДР на КСО, съгласно която това е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и
чл. 4 а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, за да бъде
един работник/служител "осигурен" в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1
от КСО, елемент от фактическия състав е да осъществява реално
трудова функция (за която са внесени/или дължими осигурителни вноски) въз
основа на сключено и непрекратено трудово правоотношение.
Неправомерното поведение на осигурителя не
следва да влече неблагоприятни последици за осигуреното лице и в частност да
засегне правото му да получава парично обезщетение при настъпване на осигурения
социален риск. Неизпълнението на задълженията, дължими от работодателя по
силата на законови предписания, касаещи сключването и изпълнението на трудовия
договор, както и некоректното подаване на декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО, не може да лиши осигуреното лице от дължимите му се при наличие
на предпоставките за това обезщетения по осигурените социални рискове,
дерогирайки наличието на предпоставките по чл. 10 от КСО.
Ето защо съдът намира
жалбата за основателна, поради което обжалвания административен акт следва да
се отмени изцяло.
Предвид изхода на
правния спор на жалбоподателката следва да се присъдят сторените от нея
разноски както следва: депозит в размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв. или общо 900 лв.
Мотивиран от изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1040-02-13 8/23.07.2021г.,на Директора на ТП на
НОИ-гр. Бургас, с което е потвърдено Разпореждане
№0-02-000-00-01473697/09.06.2021г., на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – гр. Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО) е отказано на Л.К.В. отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
болничен лист № Е20198483563.
ОСЪЖДА
ТП
на НОИ- гр. Бургас да заплати на Л.К.В., ЕГН:**********,*** сумата в
размер на 900/деветстотин/ лева.
Решението подлежи
на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС на Р България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: