Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 20.07.2017г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шести юли две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Ирена Никифорова, като
разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 247/2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Искът е с правно
основание чл. 150 от Семейния кодекс (СК). Предявен e от малолетния В. П. Г.,
представляван от майка си и законен представител Й.В.Д. ***, чрез пълномощника
адв. З. Н., против П.И.Г.,***, който е баща на детето В.
В исковата молба се
излага, че по силата на влязло в законна сила съдебно решение ответникът е
осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 125 лева, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
11.03.2015г. до настъпване на причина за нейното прекратяване или изменение.
Твърди се, че обстоятелствата, при които е била определена тази издръжка са се
изменили - нараснали са нуждите на лицето получаващо издръжката, поради което
се иска от съда да постанови решение, с което да измени размера й на 550 лева, считано от
10.05.2017г.
От страна на ответника, в
едномесечния срок, е подаден писмен отговор. Пълномощникът му адв. Г. С.
оспорва иска за увеличение на присъдената издръжка, като неоснователен, а също така и част от фактическата обстановка описана
в исковата молба.
В открито съдебно заседание,
както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначени и
изслушани са съдебни експертизи.
Свогенският районен
съд, първи състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения
отговор, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки
приетите по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното :
Й.Д. и П.Г. са бивши съпрузи. Бракът
между тях е сключен на 16.02.2014г. и е прекратен с развод, като съдебното
решение в тази му част е влязло в сила на 24.03.2016г. След прекратяването
на брака родителските права по отношение на малолетното дете В. П. Г., роден на
***г., са предоставени на майката Й.Д.. Детето е родено недоносено при патологично
протекла бременност. С експертно решение на ТЕЛК от 29.03.2016г. е
освидетелствано с 60 % степен на инвалидност с диагноза спастична дисплегия,
бронхиална астма с чести бронхообструктивни епизоди на фона на системна
контролираща терапия. С експертно решение на ТЕЛК от 23.02.2017г. степента на
увреждане е потвърдена, като срокът на инвалидизацията е удължен до
01.03.2018г. За спастичната дисплегия детето е диспансеризирано, като по
препоръка на лекуващите лекари е необходимо да се извършва ежемесечна
хоспитализация по клинична пътека № 260 за провеждане на специализирана
комплексна терапия и етапно обучение на майката за домашна рехабилитация.
Необходимо е лечение на заболяването от бронхиална астма, както и консултации с
логопед и обучение по метода на Монтесори. За лечението и рехабилитацията са
необходими парични средства, които в една част се покриват от държавата и от
неправителствена организация. По време на рехабилитация в болничното заведение детето трябва да
бъде обслужвано за всякакви нужди, поради което е необходимо да има придружител.
В. Г. посещава детска градина в с. С. Горецитираните обстоятелства се
установяват от приложените по делото писмени доказателства и от социалния
доклад. В този смисъл са и
показанията на свидетелката Х. В. С., които съдът
кредитира.
Със съдебно решение
по гр. д. № 236/2015г. по описа на РС Своге, влязло законна сила на 18.08.2015г., ответникът е осъден да заплаща на детето си
месечна издръжка в размер на 125 лева, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 11.03.2015г. до настъпване на
причина за нейното прекратяване или изменение.
Бащата работи в МВР с
брутна месечна работна заплата в размер на 753,76 лева. От 20.06.2017г. майката
е започнала работа в същото ведомство, като от 26.06.2017г. за срок до
05.01.2018г. е изпратена в гр. П. на първоначална обучение.Тя получава и месечна
помощ по Закона за семейни помощи за деца в размер на 350 лева.
Видно от приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза за детето са направени следните разходи за
лечение и рехабилитация в СБРДЦП „...” ЕООД и в „МД ДНХ” ЕООД, както следва :
1. През 2014г. в общ
размер на 40 лева ;
2. През 2015г. в общ
размер на 190 лева ;
3. 2017г. – 30 лева, с
оглед на представените документи към момента на изготвяне на експертизата.
4. През 2016г. в общ
размер на 1446 лева, което прави по 120,50 лева – месечно, а не 395 лева –
месечно, както е посочено в съдебно-счетоводната експертиза. С оглед на
изложеното съдът счита за по-достоверна първата сума, тъй като тя почива на
реално направени разходи, доката втората сума е предполагаема. Следователно от
определената в счетоводната експертиза глобална сума от 942 лева съдът изважда
сумата от 274,50 лева и получава 667,50 лева. От тях следва да се извади
получаваната от майката месечна помощ в размер на 350 лева. Така се получават
317,50 лева, които следва да се поемат от родителите.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна, че са налице условията на чл. 150 от СК. Има
изменение на обстоятелствата с оглед на увеличилата се възраст на детето и
нарасналите му нужди през изминалия период. Според СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществата си. При определяне на
размера на претендираната месечна издръжка, обаче съдът взема предвид, както
нуждите на лицето, което има право на издръжка, така и възможностите на лицето,
което я дължи. С оглед на установеното по делото съдът приема, че сумата от
317,50 лева следва да се поеме от родителите на детето, от които ответникът ще трябва
да бъде осъден да заплаща 200 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от
майката на детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка е от
датата на завеждане на исковата молба в съда.
Родителите на детето са трудоспособни
граждани, които са длъжни и могат да осигуряват издръжката на своето дете,
независимо дали се намират в трудови правоотношения или не и това им задължение
произтича от императивния характер на чл. 143, ал. 2 от СК. Но съдът следва да
отчете и обстоятелство, че бащата има и други разходи (работи в населено място, което е различно от
това, в което живее, погасява кредит, обучава се в специалност свързана с
професията му), които значително
намаляват чистите му доходи, а неплащането на издръжка, когато размерът й не е
съобразен с финсовите възможности на ответника, влече след себе си и
наказателна отговорност за него, реализацията на която не е в интерес на
детето. Също така майката, след постъпването й на работа в МВР и след като
премине шестмесечното обучение в гр. П., също ще получава доход съизмерим с
този на бащата. Съдът прецени конкретните потребности на детето с оглед на възрастта
му, здравословното му състояние, реалните му нужда от парични средства, социално-икономическата
обстановка в страната към момента, както и особеностите на конкретния случай.
Ответникът дължи държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 108 лева и възнаграждението на вещите лица.
На основание чл. 78 от ГПК на страните ще следва да
се присъдят направените по делото разноски – съразмерно с
уважената/отхвърлената част от исковете. Майката е заплатила 600 лева –
адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие,
където не е споменат Закона за адвокатурата. Издръжката е увеличена със
седемдесет и пет лева при претендирано увеличение с четиристотин двадесет и пет
лева. Бащата е заплатил 300 лева адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Изменя размера на месечната издръжка, която П.И.Г. ***, мах. „....” № ..., ЕГН **********, е осъден да заплаща
по силата на влязло в законна сила съдебно решение по гр. д. № 236/2015г. по
описа на Районен съд Своге, на сина си В. П. Г., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Й.В.Д. ***, мах.
„...” № ..., ЕГН **********, като увеличава
този размер от 125 (сто двадесет и пет) лева на 200 (двеста) лева,
считано от 10.05.2017г. - до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част до пълния претендиран размер от 550 лева, отвърля иска като неоснователен.
На основание
чл. 242 от ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението в тази му част.
Осъжда П.И.Г. ***, мах. „....” № ...., ЕГН **********, да заплати
на В. П.
Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.В.Д. ***, мах. „....” № ..., ЕГН **********, направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно с
уважената част от иска, в размер на 105,90 лева.
Осъжда В. П. Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Й.В.Д. ***, мах. „...” № ..., ЕГН **********, да заплати на П.И.Г. ***, мах. „....” № ...., ЕГН **********, направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно с
отхвърлената част от иска, в размер на 247,05 лева.
Осъжда П.И.Г. ***,
мах. „....” №...., ЕГН **********, да заплати
в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, дълживата държавна такса в
размер на 108 лева и направените
разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 360 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес. Жалбата се
подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :