Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1446 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от Р.Т.И. срещу М.Д.М. за връщане на сумата 15342.87 евро, дължима по договор за
заем от 22.06.2009 г., по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от предявяването на
иска – 20.06.2014 г. до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.
Ответникът твърди, че сумата 32 000 лв., набрана от
заплати и капаро по договор за продажба на имот, сключен с А. Б. – майка на Н. Р.
– наследодателка на ищеца, била преведена на 02.10.2008 г. по сметка на бившата
съпруга на ответника, а впоследствие – на 14.10.2008 г. по сметка на наследодателката Н. Р. с оглед предстоящия развод на
ответника. Претендира разноски.
По същество страните поддържат становищата и представят
подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По движението на средствата:
От представената справка за движението по сметката на Н.Р.И.
(л. 106, гръб) се установява, че на 25.04.2008 г. сумата 25 000 лв. е била
преведена от сметката на Н. И. в Банка ДСК по сметка на И. М. в "Прокредит банк" с основание
плащане продажна цена на недвижим имот (така и показанията на А. Б. – л. 51, гръб и на И. М. – л. 52).
Съществува спор за произхода на средствата за плащане на
продажната цена: свидетелката А. Б. сочи, че това са нейни лични средства, получени от
продажба на ниви, а свид. Т. И. – че са
вложени негови лични и семейни с Н. И. средства.
Безспорно е, че е сключен прехвърлителен договор и цената
е получена от ответника чрез И. М.. Поради това въпросът за произхода на
средствата няма значение за спора, по който е образувано настоящото дело.
От представеното в заверен препис нареждане-разписка (л.
32) се установява, че на 02.10.2008 г. същата продажна цена и спестявания общо
в размер 32 000 лв. са били изтеглени от И. М. от "Прокредит банк", а от нейните показания (л. 52) – че са дадени на ръка на ответника.
От представения документ – история на сметка (л. 20) се
установява, че на същата дата (02.10.2008 г.) е открит срочен депозит на
ответника в СЖ "Експресбанк" със
сумата 32 000 лв., като и че на 13.10.2008 г. сумата 32 000 лв. е
изтеглена от сметката на ответника в СЖ.
На следващия ден (14.10.2008 г.) са внесени сумите
30 000 лв. в евро и 100 щ. д. по сметки на Н.Р.И. в Банка ДСК (л. 21 и
24).
На 17.10.2008 г. е издадено пълномощно от Н.Р.И., с което
е учредена представителна власт в полза на М.М. да се
разпорежда с влоговете й в ДСК (л. 42).
От показанията на свидетелите се установява, че парите са
внесени по сметка на Н. И., тъй като тя и ответникът са били братовчеди и много
близки, за да не послужат като обезпечение или за изпълнение при развода на
ответника (свид. А. Б. л. 51, гръб) и/или за да се плати от тях аванс за жилище
във Варна (свид. И. М. л. 52).
Показанията на свид. Т. И. (л. 52, гръб), който сочи, че
пълномощното е издадено, защото със съпругата му Н. И. искали да заемат на
ответника сума, както той сторил по-рано, а и Н. И. не можела да излиза от
работа, не кореспондират с други доказателства по делото и не са убедителни.
Показанията са допустими, защото договорът за поръчка за
откриване на банкова сметка ***товчеди т.е. роднини
от четвърта степен.
Предвид изложеното съдът приема, че Н. И. е сключила
договорите за срочен влог по поръчка и за сметка на ответника.
Н. И. е починала на 24.12.2008 г. (л. 6).
От представеното в заверен препис извлечение от сметка
(л. 30) се установява, че ищецът е превел сумата от влога на ответника на
22.06.2009 г. с основание "текущо
разплащане по спестовен влог".
Ищецът е поискал да се снабди с документ от банката за основанието на
плащането, но не е представил друг, в който да е вписано, че сумата е дадена по
договор за заем.
В задължителната съдебна
практика се приема, че ако е съставена разписка за предаване на суми,
съдържаща подпис на получателя с означено основание, тя е доказателство за
получаването на сумата на означеното в документа основание (решение № 219 от
18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2014 г., IV г. о., ГК).
Основанието, посочено от
ищеца при нареждането и вписано в извлечението, не доказва договор за заем,
въпреки че такова основание е обичайно. То сочи на друго плащане, което би
могло да бъде и отчет по договор за поръчка.
лист втори от решение от 08.05.2015 г. по гр. д. №
1446/14 ВОС
В задължителната съдебна
практика се приема, че са допустими свидетелски показания относно факти,
касаещи съществуващите отношения между страните преди подписване на договора;
причините, довели
до сключване на споразумението и обстоятелствата, наложили подписването му (решение № 546 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК) и дори за самото
съгласие за предаване на сума срещу задължение за връщане (решение № 253 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о., ГК).
Приема се, че във
фактическия състав на реалните договори се включва допълнителен елемент,
предвиден в закона – например предаване на вещта (Марков,
М. Облигационно право. С.: Сиби, 2014, с. 62; решение № 837 от 13.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че
установяването на договора по см. на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, за което са
недопустими свидетелски показания, включва както допълнителния, така и главния
елемент от фактическия състав на договора, тъй като не бива да се разграничава
там, където законът не разграничава.
Следователно установяването на съгласието на страните,
като главен елемент от фактическия състав на договора за заем, със свидетелски
показания също е недопустимо.
Дори да се приеме, съгласно задължителната практика, че
установяването на съгласието е допустимо и със свидетелски показания,
показанията на свид. Т. И. са изолирани, а като се има предвид родствената
връзка с ищеца и виждането на свидетеля, че приобретател на имота по договора,
сключен с ответника, е следвало да бъде ищецът – и заинтересовани.
Поради това не би могло да се приеме за установено, че
процесната сума е дадена по договор за заем.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото 1400 лв. – платено възнаграждение на адвокат (л. 46).
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска,
предявен от Р.Т.И.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат С.П.,***, тел: 052 605
344, 0897 835 996, e-mail - stefanpanov@mail.bg срещу М.Д.М. ЕГН **********,*** за връщане на сумата 15342.87 евро (петнадесет хиляди и триста и
четиридесет и две евро и осемдесет и седем евроцента), дължима по договор за
заем от 22.06.2009 г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска – 20.06.2014
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.Т.И. да заплати на М.Д.М. с. ЕГН, с. а. сумата 1400 (хиляда и
четиристотин) лв. – сторени разноски – платено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: