Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
Гр.
София, 28.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3473 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение 295232/06.12.2019
г. на СРС, 125 с-в, по гр. д. № 46246/2019 г. е признато за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.Д.Д.,
ЕГН **********, дължи на „С.в." АД, ЕИК ******, сумата от 194, 65 лв.,
начислена за потребена студена вода за имот, находящ се на адрес: гр. София, жк
******, клиентски № ********** за периода от 08.02.2016 г. до 22.11.2018 г., ведно със законна лихва от 07.03.2019 г. – подаване на
заявлението до изплащане на вземането, обезщетение за забава
в размер на 53, 49 лв. за период от 09.03.2016 г. до 22.11.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. №13422/2019г. от
СРС, 125 - ти състав, като исковете са отхвърлени над уважения размер по главницата
от 194, 65 лв. до пълния предявен размер от 572, 33 лв., включваща начислена за
потребена студена вода за периода 29.03.2012г. до 07.02.2016 г. и 1/2 от сумата
по главница за периода от 08.02.2016 г. до 22.11.2018 г. и за сумата от 205, 63
лв. мораторна лихва за периода от 29.04.2012 г. до 22.11.2018 г. Страните са
осъдени съразмерно за заплащане на разноски.
Недоволен от
решението в уважителната част е останал ответника Г.Д.Д., който
го обжалва в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК в частта, в която исковете са уважени срещу него. В
жалбата се твърди, че в оспорените части решението е незаконосъобразно и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
ответникът е оспорил качеството си на потребител, съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2
б. „а“ от ЗРВКУ, още в отговора на исковата молба, поради което е следвало да
се докаже наличието на облигационно отношение с него по доставката на В и К
услуги и вода. Излагат се доводи, че не е доказана облигационната връзка с
ответника, както и реалното предоставяне на услугите, чието заплащане се твърди
да се дължи от него. Излагат се множество доводи, че пред СРС не са представени
годни писмени доказателства установяване качеството на ответника на собственик
на имота, както и на потребител на В и К услуги. Поддържа се, че не са
представени ОУ на договор, както и че не е доказано реално доставеното количество
вода за имота в процесния период. Оспорва се реалната доставка на вода в имота.
Излагат се доводи, че съдът е възприел заключението на СТЕ, без да се
представени документите, по които е работило вещото лице. Не са представени
доказателства, че в процесния период в имота е имало СТИ, както и че водомера е
отчитан. Процесната сума е начислена на база, а не за реално отчетено
потребление въз основа на отмета на водомер в имота. Пред СРС ищецът не са
представени карнетите за отчитане на водомера в съответствие с нормативните
изисквания. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението,
като претендира направените по делото разноски, съгласно списък, както и
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
Въззиваемата
страна - ищецът „С.в.“ АД, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Като съобрази
становищата на страните във въззивното производство и установените по делото
факти, настоящият състав намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно
и за спазване на императивните материално правни норми.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част. Исковата молба е
подадена от „С.в.“ АД след издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №13422/2019
г. от СРС, 125 -
ти състав, след подадено възражение по
реда на чл. 414 ГПК от ответника Г.Д.Д..
Като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и становищата
на страните, въззивният съд приема следното:
В съответствие с общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца е било да докаже, пълно
и главно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, както и че ищецът реално е доставил В и К
услуги на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната
сума. За уважаване на акцесорния иск е необходимо да се установи възникването
на парично задължение и неговата изискуемост, както и изпадане на длъжника в
забава. В тежест на ответника е било да установи, че е платил и не дължи суми по
облигационното правоотношение, респективно - правопогасяващите и
правоизключващите си възражения по спора.
По въпроса за наличието на
облигационно правоотношение с ответника, въззивният съд намира следното :
След преценка на доказателствата по
делото съдът споделя
изводите на СРС, че е доказано наличието на облигационно договорно правоотношение между
страните за доставка на В и К услуги, респ. качеството „потребител“ на В и К
услуги на ответника.
Съгласно § 1,
т. 2, б. "а" и б. "б. " от Допълнителната разпоредба на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
"потребители" по смисъла на закона са: юридически или физически лица
- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и
К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. В този смисъл е уредено качеството на лицата на потребители и съгласно
Общите условия на ответното дружество, като според Общите условия потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(наричана за краткост Наредбата), според който абонати, съответни потребители
на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти.
Следователно, потребители на В и К
услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с
учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган,
създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Поради това е неоснователно възражението на ответника в жалбата, че ОУ на
договора не са представени в производството.
Освен това в Наредбата е
предвидено, в публично известните ОУ остават в сила ако абонатите не са
възразили срещу тях в 30 - дневен срок от влизането от публикуването им. В
случая няма твърдения потребителят да е възразил в предвидения срок срещу ОУ на
доставчика.
Въззивният съд констатира, че в отговора на исковата молба и в
производството пред СРС ответникът не е оспорвал качеството си на собственик на
1/2 част от процесния имот, а от там и на потребител на вода и В и К услуги в
смисъла вложен в нормативната уредба. Фактът, че е собственик на имота се
установява от представената
пред СРС справка от Агенцията по вписванията, като ответната страна не е
спорила верността на вписаните в същата обстоятелства, нито е ангажирала
доказателства за опровергаването им.
Освен това, с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК - по доклада
на делото в открито съдебно заседание на 28.11.2019 г., СРС е приел за безспорно и ненуждещо се от
доказване, че в имотния регистър ответникът е вписан като собственик на 1/2 ид.
ч. от процесния имот въз основа на договор за покупко - продажба.
Следователно, възраженията
относно недоказаното пред СРС качество на ответника на потребител, поддържани
за първи път във въззивното производство, са преклудирани и по същество -
неоснователни.
Следователно законосъобразно и в
съответствие с действащата уредба в решението СРС е приел, че по договора за
доставка на вода и В и К услуги за ответника е възникнало задължение за
заплащане на вода за питейно - битови нужди за имот, находящ се в гр. София, жк ******,
клиентски № **********.
На следващо място, по спорният
въпрос за обема на доставените реално услуги, за тяхната стойност и начинът на
определянето им за процесния период, като съобрази възраженията в жалбата и в
допълнение към изложеното от СРС, въззивният съд намира следното :
Количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез
монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите
за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер,
като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на
потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и
3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата
наредба, по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и
отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на
обитателите на жилищата.
При липса на индивидуални водомери
или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се
определя, както следва - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и чл. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
От приетата по делото СТЕ, която не е
оспорена от страните, се установява, че през исковия период
са извършвани редовни отчети на водомерите в имота на ответника, като към
момента на огледа, общият и индивидуалният водомер са правилно монтирани и
технически годни, а индивидуалните водомери са подменени с нови и пломбирани
след исковия период. Копия от карнетите за отчитането на водомерите в имота са
приложени към заключението на СТЕ, като е видно, че отчетите съдържат подпис на
потребител.
Вещото лице е изготвило две приложения като е
изчислило реално дължимата сума по реална консумация, въз основа на редовните
отчети по инкасо карнетите и проверки, извършвани от ищцовото дружество.
По този начин, за период 29.03.2012 г. до 23.11.2018 г.,
вещото лице е определило, че дължимата сума за вода за процесния клиентски номер
възлиза 880, 52 лв. Експертът е констатирал плащане на стойност от 307, 65 лв.,
при което е приел, че реално дължимата сума възлиза на 572, 87 лв. В
заключението е посочено, че фактурираните суми са намалявани след извършване на
реалния отчет на водомерите за реалната консумация.
Следователно СТЕ установява реалната доставка на В и К услуги в процесния имот през
исковия период и нейния действителен обем на база
карнетите за реално отчитане на водомерите в имота, които съдържат подпис на
потребител. Заключението на експертизата не е оспорено от ответника.
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че от доказателствата в съвкупност
се установява реалната доставка на В и К услугите, чиято стойност
ответникът дължи да заплати за процесния период и главният иск е доказан по своето основание.
По исковете за установяване на задължения за лихви за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се посочи, че във въззивната жалба
ответникът не е изложил конкретни съображения за незаконосъобраност на
решението. Доколкото въззивният съд е обвързан от доводите в жалбата, при липса
на такива, съдът споделя решаващият извод на СРС, че върху установената
главница се дължат лихви за забава от момента на настъпване на забавата.
Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно
клаузата чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на задължението за
плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение
в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа. Според чл.
33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране.
Предвид приетата основателност на претенциите за
главница и лихви, в съответствие с материалния закон СРС е разгледал
възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията за главница и
лихви.
Съгласно трайно установената практика по въпроса за
погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГКТК на ВКС),
СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с
изтичане на 3 - годишна давност.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Както се посочи, съгласно общите условия падежът на
задълженията настъпва в тридесетдневен срок след
датата на фактуриране.
Към датата на подаване на заявлението - 07.03.2019 г.,
погасени по давност са всички вземания на ищеца с настъпил падеж към 07.03.2016
г. Както е приел и СРС, погасени по давност са всички вземания по фактури,
издадени до 07.02.2016 г., включително. По делото не се твърди и не се
представят доказателства, че давността за вземанията за студена вода е спирана
или прекъсвана.
При съобразяване на заключението на СТЕ, на основание
чл. 162 ГПК, СРС е определил, че вземанията, които не са погасени по давност за
период от 08.02.2016 г. до 22.11.2018 г., са в размер на 389, 30 лв. главница,
от която ответникът дължи 1/2 част или сумата 194, 65 лв. и както и сумата от
53, 49 лв. обезщетение за забава върху установената като дължима главница за
период 09.03.2016 г. до 22.11.2018 г.
Доколкото крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да се потвърди в
оспорената част. Този извод се налага и в частта по разноските, присъдени в
полза на ищеца, за исковото и заповедното производства.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, разноски се дължат на ищеца. Той не е направил
искане за присъждане на разноски пред СГС и такива не се присъжда в негова
полза.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 295232/06.12.2019 г. на СРС,
125 с-в, по гр. д. № 46246/2019 г. в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.Д.Д.,
ЕГН **********, дължи на „С.в." АД, ЕИК ******, сумата от 194, 65 лв., начислена за потребена студена вода за имот, находящ се на адрес: гр. София, жк
******, клиентски №
********** за периода от 08.02.2016 г. до 22.11.2018 г., ведно със законна лихва от 07.03.2019 г. – подаване на
заявлението до изплащане на
вземането, обезщетение за забава в размер на 53, 49
лв. за период от 09.03.2016 г.
до 22.11.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
ч. гр. д. №13422/2019г.
от СРС, 125 - ти състав и Г.Д.Д., ЕГН ********** е осъден за разноски, по чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕТНИЕТО е влязло в сила в
останалата неоспорената от ищеца част, в която исковете са отхвърлени.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.