№ 257
гр. Русе, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500269 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Н. К. чрез назначен особен представител адв. К. Ц. от АК - Русе е
обжалвала Решение №245/01.03.2023 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. №6668/2021 г., с което са уважени предявените от М. А.
Т.а, Л. А. Т. и Д. Д. У. срещу нея и Д. Д. искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. В жалбата се развиват оплаквания за
допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
опорочаващо изясняването на фактическата обстановка, изразяващо се в
започване на съдебното заседание на 28.11.2022 г. и извършване на разпит на
свидетели, без поименно повикване на страните, вследствие на което
особеният представител, изчаквайки пред съдебната зала, не е присъствал на
част от съдебното заседание и е бил лишен от възможността да зададе
въпроси към свидетелите. Иска се отмяна на решението от въззивния съд и
постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове или
делото да се върне за ново разглеждане на фаза разпит на свидетелите.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от Д. В. Д. чрез
назначения особен представител адв. М. Д. от АК – Русе, в която се съдържат
доводи, сходни с тези по жалбата на Н. К., както и съображения относно
1
неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като се
иска неговата отмяна.
Ответниците по жалбите М. А. Т.а, Л. А. Т. и Д. Д. У., чрез
процесуалния си представител адв. А. Г. изразяват становище за тяхната
неоснователност. Претендират разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в
законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество
са неоснователни.
По делото е установено въз основа на приложените писмени
доказателства, че ищците М. А. Т.а, Л. А. Т. и Д. Д. У. и ответницата Н. К. са
наследници на И. У. /починал на 01.05.1971 г./, като ищецът Д. У. е син на
наследодателя, а ответницата Н. К. и другите ищци са внуци. С Решение №
317ГВ от 05.11.1993 г. на ОСЗ Сливо поле на наследниците на Е. Д. У. /И. Д.
У./ е възстановена собствеността върху полска култура с площ 28,99 дка,
представляваща имот №051011 в местността „Д.“ в землището на с.Голямо
Враново, община Сливо поле. Съгласно разпоредбите на ЗН правата на
наследниците – страни по делото са както следва: за М. Т.а и Л. Т. по 1/6
ид.ч., за Д. У. - 2/6 ид.части и за Н. К. – 1/9 ид.ч.
Ответницата Н. К. се е снабдила с нотариален акт №30, том I, рег.
№***, нот.дело №23/2019г. от 15.01.2019г. на нотариус №*** с район на
действие РРС, за собственост на следния недвижим имот, придобит по
давност: ПИ с идентификатор *****.**.** по кадастралната карта на с.Голямо
Враново, общ. Сливо поле, обл. Русев местността „Д.“ с площ 29008 кв.м
съгласно скица №15-12491 от 08.01.2019 г. на СГКК – гр. Русе, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива. В нотариалното производство са ангажирани трима свидетели, чрез
които да се докаже, че Н. К. е владяла имота самостоятелно, непрекъснато,
явно и неоспорвано повече от 10 години.
Посоченият недвижим имот е продаден от Н. К. на втория ответник
Д. В. Д. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт №176, том III, рег.№4926, нот.дело №250/2019г. от 30.07.2019г. на
2
нотариус №*** с район на действие РРС.
По делото като свидетели са разпитани лицата, въз основа на чиито
твърдения е съставен нотариалният акт за придобиване на недвижим имот по
давност – М. Р. М., З. З. М. и С. И. А.. В техните показания, дадени пред
районния съд, се съдържат противоречия с изявленията им, отразени в
протокола на нотариус с рег. №***, съставил нотариалния акт от 15.01.2019г.
Пред първоинстанционния съд свидетелите сочат, че са им известни
уговорките между ответницата Н. К. и нейния брат относно уреждане на
наследствените им права върху нивите и къщата, но не и отношенията с
другите съсобственици. Свидетелите не знаели, че нивите са наследство от
дядото на ответницата и че има и други наследници. От свидетелските
показания не се установява наличието на активно поведение от страна на
ответницата спрямо другите наследници, чрез което да е демонстрирала на
останалите съсобственици намерението да свои процесния имот като своя
лична собственост. По делото не е установено братът на ответницата да е
владял имота от нейно име, видно от съдържанието на приложените
договори за наем на имота от 14.07.2017 г. и от 12.06.2018 г. (сключени от
брата на ответницата в качеството на наследник, а не на едноличен
собственик), така и от показанията на свид. З. М..
Въз основа на установените фактически положения,
Окръжният съд счита обжалваното решение за правилно, като споделя
доводите в него.
Ищците М. А. Т.а, Л. А. Т. и Д. Д. У. и ответницата Н. К. са
придобили право на собственост върху процесния недвижим имот като
наследници по закон на И. Д. У.. Според чл.79 от ЗС придобиването на
правото на собственост върху недвижим имот по давност е възможно при
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението съгласно
чл.68 от ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. При владението, за разлика от
държането, следва да са налице кумулативно два елемента – обективният –
упражняване на фактическа власт върху вещта (както при държането), и
субективният – намерението да се свои вещта. При съсобственост,
възникваща въз основа на наследяване, владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците
3
по право. Упражняването на фактическата власт продължава на основанието,
на което е започнало, докато не бъде променено. Според приетото в
Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС по т.д.№1/2012г. след
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт
върху вещта, признава фактическата власт и на останалите съсобственици,
този съсобственик е държател на техните идеални части. За да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. За да придобие имота по давност,
съсобственикът следва да докаже, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си лично или чрез другиго, с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и
промяната в анимуса трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно.
Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото не е
установено упражняване на фактическа власт от страна на ответницата (лично
или чрез другиго) върху целия имот, не е доказана промяна в намерението на
Н. К. да свои идеалните части на останалите съсобственици и отблъскването
на тяхното владение. В конкретния случай по делото липсват доказателства
относно наличие на обективна невъзможност за демонстриране от страна на
ответницата промяната в намерението й за своене на цялата вещ пред
останалите съсобственици. Липсата на адресна регистрация в РБ не е
достатъчно основание да се направи подобен извод. Не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи, че ищците и ответницата не се познават или
че между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост
във времето и разстоянието, с оглед на което ответницата да не разполага с
възможност да манифестира пред тях промяната в намерението си. Предвид
изложеното твърденията на особения представител на жалбоподателя Д. Д. за
наличие на обективна невъзможност за демонстриране на намерението за
своене на чуждите идеални части се явяват неоснователни и недоказани.
4
Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че
претенциите на ответницата за придобиване на целия имот по давност са
неоснователни. Предвид установеното районният съд правилно е приел, че
сключената между ответниците Н. К. и Д. Д. сделка за покупко-продажба не е
породила вещноправен ефект в частта относно притежаваните от ищците
дялове и те са запазили правото си на собственост върху процесния недвижим
имот, както следва: за М. Т.а и Л. Т. - по 1/6 ид.ч. и за Д. У. - 2/6 ид.части.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите за
допуснато от районния съд нарушение на съдопроизводствените правила,
възпрепятстващи правото им на защита. Ответницата Н. К. е редовно и
своевременно призована чрез назначения особен представител за съдебното
заседание на районния съд на 28.11.2022г. В протокола от съдебното
заседание е отразено извършването на поименното повикване на страните от
съда в 10:41 ч. Никоя от страните не е правила искане за поправка на
протокола, включително в тази част. На осн. чл.152 от ГПК протоколът е
доказателство за извършените в съдебно заседание съдопроизводствени
действия. В протокола е отразено по-късното влизане на адв. Ц. в съдебната
зала и запознаването му от страна на съда с извършените до този момент
процесуални действия. Не са правени искания за повторен разпит на
свидетелите, каквато възможност предоставя ГПК. Въз основа на посоченото
настоящият състав счита, че не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила.
С оглед на гореизложеното въззивните жалби се явяват
неоснователни, а решението на районния съд следва да бъде изцяло
потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в
тежест на жалбоподателите следва да се възложат направените от
ответниците по жалбите разноски във въззивното производство. Същите
следва да заплатят и държавна такса за производството пред РОС в полза на
бюджета на съдебната власт в размер на 25 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №245/01.03.2023 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. №6668/2021 г.
ОСЪЖДА Н. Ю. К. с ЕГН ********** да заплати на Д. Д. У. с
ЕГН**********, М. А. Т.а с ЕГН ********** и Л. А. Т. с ЕГН **********
сумата в размер на 602.26 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. Д. с ЕГН ********** да заплати на Д. Д. У. с
ЕГН**********, М. А. Т.а с ЕГН ********** и Л. А. Т. с ЕГН **********
сумата в размер на 602.26 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Ю. К. с ЕГН ********** и Д. В. Д. с ЕГН **********
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса за въззивното производство в общ размер на 50
лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6