№ 64
гр. Кюстендил, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500040 по описа за 2022 година
Адвокат Р.А. в качеството й на пълномощник на ИВ. ЕМ. ХР. от гр.
Бобов дол обжалва решение № 260321/04.11.2021 г., постановено по гр.д. №
115/2021 г. по описа на ДнРС в частите, с които заедно с КР. Д. ЕМ. с ЕГН
********** и Б. Й. ИВ., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д. В. АЛ.,
ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
извършен от тях на 30.04.2016 г. деликт, както и на основание чл. 84, ал. 3
ЗЗД законната лихва върху сумата от 3 000 лева, считано от датата на
увреждането – 30.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
незаконосъобразно.. Искането е за отмяната му в тези части и за
постановяване на решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените
искове, а в случай, че се приеме, че въззиницата е причинила неимуществени
вреди на ищцата, то да се намали размерът на обезщетението. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в който са изразени съображения, че решението в обжалваните части е
правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаването му и се претендират
разноски.
КР. Д. ЕМ. с ЕГН ********** и Б. Й. ИВ., ЕГН **********, действащи
чрез процесуалния си представител адв. М.А. З. от АК- Кюстендил обжалват
също посоченото по- горе решение в осъдителните части. Във въззивната
жалба се твърди, че решението в тези части е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и
1
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят
исковете или алтернативно да се намали размерът на обезщетението.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в който се твърди, че решението на първоинстанционния съд е
законосъобразно. Искането е за оставяне без уважение на въззивната жалба и
за потвърждаване на решението на районен съд във всички негови части.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и
допустим.
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от
легитимирани лица /надлежни страни/ при спазване на разпоредбите на чл.
259 и сл. от ГПК, а разгледани по същество са неоснователни.
Съображения:
С влязла в сила присъда, постановена по НОХД 174/2018 год. по описа
на ДнРС, ИВ. ЕМ. ХР., КР. Д. ЕМ. и Б. Й. ИВ. са признати за виновни в това,
че през нощта на 30.04.2016 г. срещу 01.05.2016 г. в ресторант „Панорама“,
гр. Бобов дол в съучастие като извършители са причинили на Д. В. АЛ. от с.
Мламолово, общ. Бобов дол разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, представляващи лека телесна повреда, а именно:
контузия в областта на ляво око, изразяваща се в разкъсно- контузна рана,
хематом и оток на клепачите и меките тъкани около окото с притваряне на
очната цепка; субконюктивален кръвоизлив на окото, преходно лекостепенно
отслабване на зрението; контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ в
областта на главата- ляво слепоочие и тилно; контузия на дясна китка;
кръвонасядания /хематоми/ в лява хълбочна област и по ляво бедро;
охлузвания на лява предмишница. На основание чл.78а от НК са освободени
от наказателна отговорност и са им наложени административни наказания.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди са разпитани
свидетели. Свид. E.В. описва състоянието на ищцата след инцидента. Сочи,
че била страшно депресирана от унижението, което преживяла, не искала да
излиза и да я виждат хората в този ѝ вид. Свид. Н. И. твърди, че е видяла А. на
следващия ден след инцидента, че тя не била добре- окото й било подуто,
затворено, плачела, била уплашена и се страхувала. Сочи, че ищцата се
затворила в къщи и не искала да излиза, притеснявала се за зрението си.
С оглед на така установената фактическа обстановка районен съд е
присъдил на ИВ. ЕМ. ХР. сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от извършен от ответниците деликт на 30.04.2016 г., като искът до
пълния размер от 4 000 лв. е отхвърлил. Предмет на въззивните жалби е
решението, касаеща уважената част на иска за неимуществени вреди. В
отхвърлителната част, решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Основните доводи във въззивните жалби касаят наличието на
2
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
въззивниците, както и приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
относно справедливото определяне на обезщетение за неимуществени вреди.
В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да е налице деликатната отговорност, е
необходимо деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно, да
е извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна
връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. Противоправността
означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни
права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие, на
конкретното деяние с вредоносен резултат. В процесния случай окръжен съд
приема, че е осъществен сложният фактически състав за ангажиране
отговорността на ответника, на основание чл. 45 ЗЗД. Установено е по
безспорен и несъмнен начин наличието на всички кумулативни предпоставки
за уважаване на иска. В процесния случай, деликтът, извършителите,
причинената вреда и причинната връзка са безспорно установени, с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Съгласно тази разпоредба на закона,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От граматическото и логическото й тълкуване, се налага разбирането,
че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на
наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо за изчерпателно
посочените в чл. 300 ГПК, обстоятелства. С оглед на което предявеният иск
за неимуществени вреди е основателен, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от извършеното деяние.
Съдът намира, че присъденият размер на обезщетението за претърпени
от ищцата неимуществени вреди е справедлив. Според разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост. Съгласно
задължителните за съдилищата указания по приложението на чл.52 ЗЗД,
съдържащи се в т. II на ППВС №4/68 г., понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства-- обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай при
определяне на обезщетението съдът взема предвид сериозността на
уврежданията разкъсно- контузна рана, хематом и оток на клепачите и меките
тъкани около окото с притваряне на очната цепка; субконюктивален
кръвоизлив на окото, преходно лекостепенно отслабване на зрението;
контузии /натъртване на меки тъкани и болка/ в областта на главата- ляво
слепоочие и тилно; контузия на дясна китка; кръвонасядания /хематоми/ в
лява хълбочна област и по ляво бедро; охлузвания на лява предмишница,
Взема предвид, че ищцата един месец не се е чувствала добре, търпяла е
3
болки, както и че са били налице у нея симптоми на страх, тревожност,
депресия, притеснения за зрението. Отчитайки всички тези обстоятелства,
настоящият състав на окръжен съд намира, че сумата, определена от районен
съд за репариране на нанесените на ищцата неимуществени вреди- 3000 лв. е
справедлива.
Неоснователен е доводът, че искът е погасен по давност. Съгласно чл.
110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от датата на
извършването на деликта-30.04.2016 г. до датата на предявяване на иска-
21.01.2021 г. не са изтекли повече от пет години.
Не е основателен и доводът, че с назначаване на служебен защитник на
въззивницата Б.И. са нарушени правата й. Съдът констатира, че в случая е
изпълнена процедурата на чл. 47 от ГПК, както и че чрез извършените
процесуални действия от назначения особен представител - аЕ.М.- П. е
осъществявана адекватна защита на въззивницата И. при разглеждане на
делото пред районен съд.
С оглед на изложеното, окръжен съд счита, че обжалваното решение е
законосъобразно в обжалваните части и следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивните жалби на въззиваемата Д.А.
се дължат сторените във въззивното производство разноски, които са в
размер на 500 лв. и представляват адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260321/04.11.2021г., постановено по гр.д.
№ 115/2021 г. по описа на ДнРС в частите, с които ИВ. ЕМ. ХР., с ЕГН
**********, КР. Д. ЕМ. с ЕГН ********** и Б. Й. ИВ., с ЕГН ********** са
осъдени да заплати на Д. В. АЛ., ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД
сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от извършен от тях на 30.04.2016 г. деликт, както и на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД са осъдени да заплатят законна лихва върху
сумата от 3 000 лева, считано от датата на увреждането – 30.04.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ИВ. ЕМ. ХР., с ЕГН **********, КР. Д. ЕМ. с ЕГН
********** и Б. Й. ИВ., с ЕГН ********** да заплатят на Д. В. АЛ., ЕГН
********** сумата 500 лв., деловодни разноски за въззивната инстанция.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5