Решение по дело №44308/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6844
Дата: 2 май 2023 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20221110144308
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6844
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110144308 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Г. Л. обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумите 1 713,97 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ *** за период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 281,57 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
10.03.2022 г., 40,33лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 6,87 лева, представляваща мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 31.03.2019 г.
до 10.03.2022 г.,, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
15840/2022 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство. Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необпрогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия от
10.07.2016 г. – в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми, респ.
на общата фактура за дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответницата подава писмен отговор, в който дава
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се
основанието за дължмост на сумите, както и за дължимостта на претендираните суми за
дялово разпределение и лихви, но те не се оспорват по размер. Оспорва се наличието на
облигационно отношение между страните, доколкото ответницата не е собственик или
носител на вещно право върху процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Т.С.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти сключен на 04.05.1992г. Х.Н.Л. и Д. Г. Л. са придобили право на
собственост върху апартамент ***
Установява се от приетия по делото Акт за граждански брак, че Христо Лунджов и Д.
Л. са скюлчили граждански брак на 12.08.1984г.
С оглед горните доказателства ответникът се явява купувач на топлинна енергия по
договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е
възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази
насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
2
От заключението на съдебно–техническата експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия
процесен период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС.
Вещото лице е посочило, че ФДР за процесния период е извършвала дялово разпределение
на ТЕ съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Посочено е
в експертизата, че ответницата не е ползвала ТЕ за отопление, а и е била начислявана ТЕ за
сградна инсталация и за БГВ. Съгласно заключението за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2021 г. дължимата сума за ТЕ от сградна инсталация, в която е включена и сумата за ТЕ
за общи части е 0,00 лева, за ТЕ за имот – 222,74 лева, а за ТЕ за БГВ – 1833,62 лева. В
обобщение се сочи, че общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ , като след
приспадане на изравнителните сметки стойността на потребената ТЕ е в размер на
1731,96лв. Съгласно експертизата сумите за ТЕ за процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Изложено е че
ищецът ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи на ТЕ в АС, както
и че общият топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата
му изправност и експлоатационна годност. В заключение вещото лице е изложило, че
общият размер на дължимата сума за ТЕ за процесния период е 1713,96лв.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че с оглед данните от изготвените отчети и изравнителни сметки от ФДР начислената по
фактури сума за процесния период е в общ размер на 1713,97 лева. Отразено е от експерта
че не са извършвани плащания от страна на абоната. В случая съдът намира, че следва да
приеме за установен размера на задължението посочен в заключението на вещото лице по
ССчЕ, доколкото вещото лице по нея е съобразило стойността на общите фактури и
стойността на сумите за връщане и доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се
установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за процесния период е
в претендирания размер, поради което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за
процесния период – м.05.2018 г. – м.04.2021 г. следва да бъде уважен
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че предявеният иск е напълно
основателен и следва да се уважи.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
3
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 21.09.2021 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с оглед на това съдът приема, че са
налице погасени по давност вземания за периода от 01.05.2018г. до 301.01.2019г.
Непогасени по давност са вземанията на ищцовото дружуство за периода от 01.02.2019г. до
30.04.2021г. в размер на 1221,25лв.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период, непогасена по давност е в размер на 38,90лв. лева, до
който размер искът се явява основателен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че за заявения период ответника,
доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва
за периода от 30.04.2019 г. до 10.03.2022 г., която според вещото лице възлиза на сумата от
161,30 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер от
281,57лв. следва да се отхвърли.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 40,85 лева за
заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – 40,85 лева за заплатена държавна такса, 250 лева депозит по допусната
съдебно-техническа експертиза, 250 лева депозит по допусната съдебно счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния
нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на
ищеца се дължи сумата от 445,94 лева разноски в исковото производство и сумата от 63,22
лв. – разноски в заповедното.
Ответницата не претендира разноски за заповедното производство. В исковото
4
производство ответницата е представлявана от адвокат осъществил безплатна правна помощ
по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза адвокатското възнаграждение се
определя от съда, с оглед разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗА. По отношение размерът на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното: съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат
свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските
услуги да бъде определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не
под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. При горната констатация съдът определя, че адвокатският хонорар
следва да бъде определен в размер на 400лв., като съразмерно на отхвърлената част от
исковете на адв. И. А. се дължи сумата от 121,66лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Д. Г. Л. с ЕГН: ********** и адрес: ***, с
правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че Д. Г. Л. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1221,25 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за период
от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 161,30 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г., 38,90 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15840/2022 г. по описа
на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1221,25 лева до пълния
предявен размер от 1713,97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ *** за периода от м.5.2018 г.
до м.01.2019 г., за сумата над 161,30 лева до пълния предявен размер от 281,57 лева
мораторна лихва върху главницата за ТЕ, сумата над 38,90лв. – цена на услугата за дялово
разпределение до пълния предявен размер от 40,33лв. и за сумата от 6,87 лева мораторна
лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019
г. до 10.03.2022 г. върху цената на услугата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Г. Л. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 445,94
лв. – разноски за исковото производство и сумата от 63,22 разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат И. А. Н., с адрес: *** сумата от 121,66лв. адвокатски хонорар на основание чл.38
ЗА за исковото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6