Р Е Ш Е Н И Е
№449 15.12.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
20.11. 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №439 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от Закона
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ вр. с чл.128 и сл. от АПК образувано
по жалбата на И.М.П. против Заповед №349з-2678/27.06.2023г, издадена от
Директора на ОД МВР Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца, връчена на 04.07.2023г / дата на
налагане на наказанието/, за това че на 22.03.2023г в град Стара Загора, в
спортна зала на ІХ Основно училище в град Стара Загора, при провеждане на
занятие по полицейска защита е причинил физическа болка и страдание на младши
инспектор М.И.М., изразяващо с в счупване на външен малеолус
/глезен/ закрито, в нарушение на т.13 б.“м“ и т.67 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, въздигнато в състав
на дисциплинарно нарушение по чл. 197 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което е предвидено
дисциплинарно наказание по чл. 200 ал.1 т.12 от ЗМВР.
Нарушението е открито на 16.06.2023г,
когато до ДНО – Директора на ОД МВР Стара Загора е постъпило Становище за
налагане на дисциплинарно наказание, изготвено от старши експерт Човешки
ресурси, член от състава на Дисциплинарно разследващия орган, определен със
Заповед №349з-1372/30.03.3034г на Директора на ОД МВР Стара Загора за
образуване на дисциплинарно производство срещу държавния служител за същото
деяние – В изпълнение на график за провеждане на учебни занятия
№349р-7562/27.02.2023г по полицейска лична защита на служители от сектор „Пътна
полиция“, на 22.03.2023г за времето от 09.30ч до 11.30ч, в спортната зала на
09-то ОУ в град стара Загора е проведено планирано учебно занятие. На
провежданото занятие по ПЛЗ е трябвало да се изучават „Защита от нападение с
нож и без оръжие. Ключове, водеща техника, състояние на подчинение, поставяне
на белезници“. За инструктори, които да проведат занятието са определени младши
инспектор И.М.П. и младши инспектор В. И.
В., който е отсъствал. Около 10.00ч в спортната зала влезли служители от сектор
Пътна полиция, които били с униформено облекло, а сред тях и М.М. – младши автоконтрольор
І степен в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП. Провеждащият занятието младши инспектор П. се
обърнал към М. с думите „Ела да се борим, нали си борец“, като едновременно с
това му прилага техника за хвърляне, в следствие на което двамата падат на
земята. Присъстващите служители помагат на М.М. да се изправи. След като П. и М.
се изправят, към тях се приближава К.М., който застава между двамата, като пита
М.М. какво се е случило, но той не му обърнал внимание и държейки мобилен
телефон в едната си ръка, гледайки И.П. му казал „Какво бе, какво“. В този
момент П., пресягайки се през М., хваща М. с ръка, дърпа го и този път тримата
падат на земята. След падането на земята М. заявил, че изпитва силна болка в
крака и колеги от сектор ПП са му помогнали да излезе от спортната зала, а
другите служители са продължили занятията по ПЛЗ. Служителят М. *** и след преглед е установено, че има фрактура
на десен крак. Оставен е за лечение в отделение „Ортопедия“ на УМБАЛ „Проф. д-р
Т. Стоянович“ Стара Загора, като на 23.03.2023г му е извършена операция. С това
си поведение П. е нарушил т.13 от Етичния кодекс „Недопускане тормоз на работното
място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се причинява
физическа и или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или
страдание“ и т.67 „ В отношенията между държавните служители не се допуска
страдание“, с което е осъществил дисциплинарния състав на чл.194 ал.2 т.4 вр. с
чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс на
държавните служители в МВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание
„порицание“. Извършеното нарушение не е тежко, настъпилите вредни последици,
изразяващи се в увреждане на здравето на служителя са причинени по време на
неизпълнение на служебните задължения, при форма на вина непредпазливост. П. не
е предвидил, че като приложи техника на служител, който не е подготвен за
провеждане на конкретното занятие, може да го нарани, но е бил длъжен и е могъл
да предвиди тези вредни последици – в качеството си на инструктор е задължен да
се грижи за безопасността на обучаемите, а като дългогодишен активен спортист е
наясно с последиците от внезапната атака срещу неподготвен противник. Цялостното
поведение на П. през време на службата му е отразено в кадрова справка, от
която е видно, че от назначаването му през 2004г на работата си в МВР до
момента не са му налагани наказания. Служителят е награждаван с отличие
„писмена похвала“ три пъти –през 2008г, през 2017г и през 2018г.
Заповедта
е издадена при спазване на чл. 206 ал.1 от ЗМВР – в писмената покана за
запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и
даване на допълнителни писмени обяснения и възражения е указано, че същите
следва да бъдат адресирани до ДНО, а именно Директора на ОД МВР Стара Загора.
На 29.05.2023г наказаният служител е заявил, че е запознат с обобщената справка
и няма какво друго да добави към дадените в хода на производството обяснения. С
това сведение Директор ОД МВР Стара Загора е запознат на 19.06.2023г, поради
което е спазено същественото изискване последната дума пред ДНО да бъде на
привлечения към дисциплинарната отговорност служител.
Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е връчена на 04.07.2023г с правилно указание за реда и
срока, по който може да бъде упражнено правото на жалба. Жалбата до АС Стара
Загора е подадена на 17.07.2023г в рамките на преклузивния 14-дневен срок,
поради което е допустима.
С жалбата се твърди, че деянието –
причиняване на физическа болка, изразяваща се в счупване на десен крак няма
признаците на тормоз на работното място, което е забранено от т.13 б.“м“ и от т.67 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от МВР. Оспорва се наличието на вина, включително и под
формата на непредпазливост, защото всички присъстващи на обучението са
предварително осведомени, а освен това преди да пристъпи към повторна
демонстрация на техника за защита, при която е настъпил описания в заповедта
резултат – счупване на десен крак, ясно и гласно е обявил намерението си за
нейното демонстриране. Тормозът е форма на умишлено насилие, която се отличава
по желания от дееца резултат, а именно да причини унижение на човешкото
достойнство. Тормозът е проява на нечовешко и унизително отношение, която може
да бъде вербална, физическа, устна или писмена, но винаги насочена към
поставяне на пострадалия в ситуация на уронване на достойнството на личността.
Описаното в заповедта няма тези признаци, включително и защото не може да бъде
извършен тормоз по непредпазливост, по аргумент от същността на целения
резултат, за чието настъпване няма и описани факти – липсват обстоятелства за
това пострадалия да е изпитал негативните страдания, съпътстващи нечовешкото и
унизително отношение като страх и чувство на малоценност. Липсва в описателната
част на дисциплинарното обвинение обстоятелство, което да доказва, че
поведението на наказания служител е изпълнение на решението му да тормози пострадалия като му причини телесно
страдание, в противоречие на посочените забрани, въведени с разпоредбите на
Етичния кодекс.
От съда се иска отмяна на обжалваната
заповед с присъждане на разноските по делото – 500лв възнаграждение за един
адвокат, приложен договор на стр.94 по делото и 10лв заплатена държавна такса
/стр.1/.
Ответникът Директор ОД МВР Стара Загора,
чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е основателна. Заповедта е
постановена при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно дисциплинарното обвинение на
22.03.2023г в град Стара Загора, в спортна зала на ІХ Основно училище в град
Стара Загора, при провеждане на занятие по полицейска защита, служителя П. е
причинил физическа болка и страдание на младши инспектор М.И.М., изразяващо с в
счупване на външен малеолус /глезен/ закрито, при
форма на вина непредпазливост. П. не е предвидил, че като приложи техника на
служител, който не е подготвен за провеждане на конкретното занятие, може да го
нарани, но е бил длъжен и е могъл да предвиди тези вредни последици – в
качеството си на инструктор е задължен да се грижи за безопасността на
обучаемите, а като активен спортист е
наясно с последиците от внезапна атака срещу неподготвен противник. Деянието е
квалифицирано правно като нарушение на
т.13 б.“м“ и т.67 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, въздигнато в състав на дисциплинарно нарушение по
чл. 197 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание по чл.
200 ал.1 т.12 от ЗМВР.
Следователно и по правилата на чл.14
вр. с чл.11 от НК обвинението за причинено по непредпазливост счупване на
външен малеолус в резултат на приложена внезапно и спрямо
неподготвен служител техника от инструктор ПЛЗ, в нарушение на правилата за
безопасност на обучаемите, по време и място на провеждане на занятие по полицейска защита, не
изпълва състава на чл.197 ал.2 т.4 вр. с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР вр. с т.13 и т.67
от Етичния кодекс на държавните служители в МВР. Вината е основанието за
понасяне на наказанието, предвидено за осъществен състав на наказателна,
административно наказателна, дисциплинарна отговорност / принцип на
законността/, защото тя е решение за извършване на деянието, което този състав
забранява и обявява за наказуемо, поради съзнаване на всички съществуващи съставомерни
елементи на престъплението, административното или дисциплинарното нарушение или
при задължение и субективна способност за предвиждане на противоправния му
резултат, заради който поведението е обявено за наказуемо. Не съзнаването дори на един елемент от състав
на дисциплинарното нарушение изключва умисъла –решението за извършването му,
което е пречка да бъде правно квалифицирано деянието като основание за понасяне
на предвиденото в този състав наказание. Не съзнаването на обективните елементи
на резултатен състав, когато не се дължи на небрежност – задължение и
способност да се предвиди съставомерната вреда,
изключва и непредпазливостта към резултатните правонарушения. Несъществуването
на определен елемент от състава на нарушението, дори когато деецът е убеден, че
той е реален, изключва правна квалификация на деянието като основание за
налагане на предвиденото за неговото извършване наказание. В настоящия случай
липсва субективния елемент на деянието по чл.197 ал.2 т.4 вр. с чл.200 ал.1
т.12 от ЗМВР вр. с т.67 от Етичния кодекс, защото поведението – причиняване на
телесна повреда, може да бъде правно квалифицирано като тормоз само когато е
извършено със специална цел за създаване на унизителна и обидна среда за
пострадалия. Това означава, че състава на дисциплинарното нарушение на т.67 от
Етичния кодекс изисква само пряк умисъл за уронване човешкото достойнство на
друг служител, чрез поставянето му в обидна и унижаваща го ситуация, дори и
еднократно. Обвинение за съществуване на тази специална цел липсва, поради
което и съдът не може да обсъжда дали механизма на причиняване на телесната
повреда, както и поведението на наказания преди и към момента на извършване на
деянието сочат на изпълнение на взето решение за тормоз над пострадалия. Прието
е и е отправено обвинение за не спазване на правилата за безопасност, което е
задължение на инструктора по силата на Специализираната методика, а неговото не
изпълнение е породило задължение за предвиждане на противоправния вредоносен
резултат, изцяло в субективните способни на наказания служител. Следователно
вменената вина е към нарушаване на , което е друг състав на дисциплинарно
нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – по време на провеждано обучение
служителя в качеството си на инструктор не е спазил правилата за безопасност на
обучаемите, въпреки способността си да предвиди, че внезапното нападение над
неподготвен служител може да доведе до травма. Съобразно посочените обективни
факти за съзнателно нарушаване правилата на Специализираната методика, при
което деецът е длъжен и е могъл да предвиди настъпилия резултат, е организирана
и защитата на жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство и пред съда.
Твърди се, че не е могъл да предвиди,
защото е бил убеден, че пострадалия има също спортен опит, макар и в борбата,
но тази му представа не изключва извода за самонадеяност – онова, на което е
разчитал не съществува, оказало се е недостатъчно да предотврати вредата.
Вината му към не спазване на задълженията на инструктора по Методиката и към
причинения резултат е доказана, но въпреки нормативните правила на чл.14 вр. с
чл.11 от НК, приложими за правна квалификация на деянието под съзнавания в цялост
конкретен състав на дисциплинарна отговорност по чл.194 ал.2 т.2 вр. с чл.200
ал.1 т.11 предл първо от ЗМВР, за което
е предвидено същото дисциплинарно наказание. Наложено е наказание за
дисциплинарно нарушение, за което не е повдигнато обвинение, а вмененото се
подвежда правно по чл.194 ал.2 т.2 вр. с чл.200 ал.1 т.11 предл първо от ЗМВР
вр. с т.12 буква Д от Методиката за Професионално обучение по месторабота –
Инструкторът по ПЛЗ има задължение да следи за не допускане на травми и
спазване на мерките за безопасност. Самият инструктор е допуснал травма, поради
не спазване на мерките за безопасност, с което не е изпълнил служебните си
задължения в това му качество. Съдът не може да измени правната квалификация на
дисциплинарното нарушение, защото няма правомощия да ангажира дисциплинарна
отговорност, нито в разрез с принципа за законност може да отхвърли жалба срещу
заповед, с която е наложено наказание за нарушение, за което няма повдигнато
обвинение.
Претенцията за присъждане на разноски,
поради този изход на спора, е основателна.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №349з-2678/27.06.2023г,
издадена от Директора на ОД МВР Стара Загора с наложено на И.М.П. дисциплинарно
наказание „порицание за срок от шест месеца“, считано от 04.07.2023г на
основание чл.200 ал.1 т.12 вр. с чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР вр. с т.67 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, извършено на 22.03.2023г. в
град Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара
Загора да заплати на И.М.П. ЕГН ********** сумата от 510лв / петстотин и
десет/, представляваща държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: