Р
Е Ш Е Н И Е
№ 747/13.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 133 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата
на „Ектрон“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище,
Индустриален парк „Оптикоелектрон“, представлявано от прокуриста В.С.П., против
Ревизионен акт № Р-16001321002044 от 25.10.2021 г., потвърден с Решение №
4/07.01.2022 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни
съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от юрк. К., който, по изложени съображения, моли съда да уважи подадената
жалба и отмени изцяло ревизионния акт. Претендира направените по делото разноски,
в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се
представлява. По делото са постъпили писмени бележки вх. № 7072/07.09.2022 г. от
гл. юрк. Б., която, по изложени съображения, моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, да постанови решение,
с което да потвърди като правилен и законосъобразен ревизионния акт, потвърден с
Решение № 4 от 07.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба
№ 1 на ВАС от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Прави възражение по отношение на размера на определения адвокатски хонорар за
осъществяване на процесуално представителство.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001321002044-020-001/08.04.2021 г., изменена със Заповед № Р-16001321002044-020-002/08.07.2021
г., с обхват на ревизията по ЗДДС за периода 01.07.2018 г. – 31.08.2018 г.,
01.03.2017 г. – 31.03.2017 г., 01.11.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.02.2019 г. –
31.03.2019 г. и от 01.12.2016 г. до 31.01.2017 г.
Основната
дейност на дружеството през ревизираните периоди е монтаж на оптикомеханични и оптикоелектронни уреди и системи, предназначени
за използване в здравеопазването, образованието и др. сфери на промишлеността и
отбраната
Ревизията по ЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.12.2016 г. до 31.01.2017
г.; от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г.; 01.07.2018 г. до 31.08.2018 г.; от
01.11.2018 г. до 31.12.2018 г.; от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г.
На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с
чл. 68, ал. 1,т. 1; чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, с мотиви за
липса на реално осъществени доставки на услуги – ремонтни дейности, поради
липсата на годни доказателства, е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит по фактури, издадени от следните дружества:
1.
„ЗВ Лукс 2018“ ЕООД, гр. Ихтиман, с ЕИК *********,
по 2 фактури с № 3/27.11.2018 г. и № 35/13.02.2019
г. – и двете на стойност от по 400,00 лева и ДДС 80,00 лева (общо ДДС 160,00 лева).
2.
„Трайкони-Строй“ ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, по
2 фактури с № 100….0870/12.11.2018 г. на стойност 1500,00 лева и ДДС 300,00 лева
и № 100…0871/20.12.2018 г. на стойност 2200,00 лева и ДДС 440,00 лева (общо ДДС
740,00 лева).
3.
„Бенистрой БГ“ ЕООД, гр. Самоков, с ЕИК *********, по
4 фактури: № 92/13.12.2016 г. на стойност 166,67 лева и ДДС 33,33 лева, №
93/22.12.2016 г. на стойност 3200,00 лева и ДДС 640,00 лева, № 95/02.03.2017 г.
на стойност 500,00 лева и ДДС 100,00 лева и № 96/30.03.2017 г. на стойност
500,00 лева и ДДС 100,00 лева (общо ДДС 873,33 лева).
4. „Вирамакс Лимитед – ВД“ ЕООД, гр. Дупница, с ЕИК *********, по 4 фактури
с № 200/25.07.2018 г. на стойност 2250,00 лева и ДДС 450,00 лева, № 202/30.07.2018
г. на стойност 2278,00 лева и ДДС 455,60 лева, № 203/10.08.2018 г. на стойност
2000,00 лева и ДДС 400,00 лева и № 204/14.08.2018 г. на стойност 1800,00 лева и
ДДС 300,00 лева (общо ДДС 1665,60 лева).
Видно от РД, извършени са насрещни проверки на горните дружества,
документирани със съответните протоколи. Във връзка с проверките са изготвени
ИПДПОЗЛ, за връчването на които са предприети действия, подробно описани в РД. След
извършване на посещения на декларираните адреси за кореспонденция, при които не
са открити представляващи лица, за връчване на исканията е приложена
процедурата по чл. 32 от ДОПК. От посочените дружества не са представени
изисканите документи във връзка с издадените фактури на „Ектрон“ АД.
Констатира се, че посочените четири дружества са квалифицирани като лица с
„рисков профил“ и са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган приходите,
поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Процесните фактури не са
отразени в дневници за продажби на посочените дружества и в СД по ЗДДС (с изключение на фактура №
202/30.07.2018 г., издадена от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД, която
е отразена с други стойности – ДО 2261,33 лева и ДДС 452,27 лева). При
извършени проверки на подадените данни в дневниците за покупки на посочените
четири дружества се установява, че в своите регистри са отразявали фактури от
други лица също с „рисков профил“. Според отразеното в РД посочените дружества
нямат регистрирани ФУ, нямат декларирани договори за наети лица по трудови
правоотношения (с изключение на „Трайкони-Строй“ ЕООД, което е декларирало
трудови договори за наети лица на длъжности шпакловчик, хидроизолаторчик, технически
ръководител строителство) и всички дружества нямат подавани декларации обр. 1 и
обр. 6 за здравно-осигурителни вноски и ДДФЛ. Сочи се също, че посочените
дружества не са подавали ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответните години на
издаване на фактурите на РЛ. Същите нямат и подавани справки по чл. 73 от ЗДДФЛ
за изплащане на суми на физически лица по извънтрудови правоотношения. Няма
данни да притежават активи.
Във връзка с връчено на РЛ ИПДПОЗЛ за представяне на доказателства за
осъществяването на доставките по процесните фактури, издадени от посочените
четири дружества, са представени документи както следва:
По фактурите от „Бенистрой БГ“ ЕООД – фактура № 92/13.12.2016 г. с вписан
предмет „СМР около асансьора в II-ри корпус южна част“, с приложени РКО от 19.12.2016
г. с фискален бон (ФБ) за регистрирано плащане в брой от ЕКАФП на „Бенистрой
БГ“ ЕООД от 13.12.2016 г., не е налице съответствие между документа за
извършено плащане на сумите, издаден от РЛ – РКО и ФБ, издаден от „Бенистрой
БГ“ ЕООД за регистрирано плащане чрез ЕКАФП;
Фактура № 93/22.12.2016 г. с вписан предмет „Извършване на СМР във II-ри корпус ИП на „ОЕ“ на асансьорни шахти, врати на асансьори“ – 4200,00 лева,
приспаднати аванси по фактури № 90/10.10.2016 г. – 800,00 лева и №
92/13.12.2016 г. – 200 лева. Обща стойност на фактурата 3840,00 лева. Към
фактура № 93 са приложени три РКО за частични плащания – от 23.12.2016 г. за
2000,00 лева, от 11.01.2017 г. за 1000,00 лева и от 24.01.2017 г. за 840,00 лева
и един ФБ, издаден от „Бенистрой БГ“ ЕООД от 22.12.2016 г. за регистрирано
плащане от ЕКАФП в брой за 3840,00 лева. Не е налице съответствие между
документите, изхождащи от РЛ за извършените плащания в брой по процесната
фактура и представения ФБ за регистрирано плащане в брой, издаден от „Бенистрой
БГ“ ЕООД.
Към фактура № 93, издадена от „Бенистрой БГ“ ЕООД е приложен и акт обр. 19
без дата. За съставител и подписал акта от страна на „Бенистрой БГ“ ЕООД е
вписано лицето Р.М..
По фактура № 95/02.03.2017 г., издадена от „Бенистрой БГ“ ЕООД, представена
от РЛ, е вписан предмет подмяна на счупени стъкла в административна сграда с
приложени към нея РКО от 02.03.2017 г., издаден от ЕКТРОН“ АД и ФБ за
регистрирано плащане в брой от „Бенистрой БГ“ ЕООД от същата дата.
По фактура № 96/30.03.2017 г. с предмет „Подмяна на счупени стъкла в
административна сграда“, издадена от „Бенистрой БГ“ ЕООД, РЛ е приложило РКО от
31.03.2017 г. за извършено плащане в брой и ФБ, издаден от „Бенистрой БГ“ ЕООД
за регистрирано плащане с ФУ от 30.03.2017 г., от които документи е видно, че
датите на плащанията не съвпадат. Към фактурата е приложен протокол за
извършена работа за демонтаж на счупени стъкла и черчевета, изрязване на стъкла
за монтаж, силикониране, монтаж на стъкла и черчевета. Липсват данни за
количество на демонтираните и монтираните материали. За изпълнител от страна на
„Бенистрой БГ“ ЕООД се е подписало лицето Р. М..
Съставител на всички фактури от страна на „Бенистрой БГ“ ЕООД е Р. М., а за
МОЛ е посочена А. С.. Процесните фактури са издадени през 2016 г. и 2017 г.
Представляващ на „Бенистрой БГ“ ЕООД през този период е лицето А. С. (от
26.06.2015 г.), а лицето Р. С. М. е представляващ дружеството от 19.02.2020 г.
Следователно, представените документи от РЛ не притежават достоверна дата.
Предвид факта, че фактурите не са отразени в дневници за продажби на „Бенистрой
БГ“ ЕООД, нито е отчетен приходът от тях в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и че
при насрещната проверка на последното не са представени първични документи и
счетоводни регистри, тези доказателства следва да се приемат за съставени за
целите на ревизионното производство на „Ектрон“ АД.
Освен това, при ревизията е установено и че „Бенистрой БГ“ ЕООД няма
регистрирано ФУ, което разколебава достоверността на приложените ФБ за
регистрирано плащане с ЕКАФП.
По фактурите, издадени от „Вирамакс Лимитед – ВД“ ЕООД, от страна на „Ектрон“
АД са представени следните доказателства:
По фактури № 200/23.07.2018 г. и № 202/30.07.2018 г. с предмет по договор и
плащане по договор за ремонт на покрив от 25.07.2018 г., са представени банкови
извлечения за извършените плащания, договор от 25.07.2018 г., подписан с
„Вирамакс Лимитед“ ЕООД за изпълнение на ремонт на покривна сграда, като
количеството, обемът и видовете ремонтни дейности са определени с
количествено-стойностна сметка, представена от изпълнителя. Цената на
извършените СМР се определя също според количествено-стойностната сметка, видно
от която е договорено обработка на 280 кв. м. въздушни мехури и грундиране на
стойност без ДДС 840,00 лева, 280 кв. м. газопламъчно залепяне на един пласт
хидроизолация с посипка за 3388,00 лева без ДДС и боядисване и ремонт на 60 кв.
м. ламаринена обшивка за 300,00 лева без ДДС. Строително-монтажните работи се
извършват изцяло със средства, материали и квалифицирана работна сила на
изпълнителя „Вирамакс Лимитед – ВД“ ЕООД. Приложени са Акт № 1/30.07.2018 г. за
изпълнение на извършените работи и констативен протокол от същата дата. За
изпълнителя документите са подписани от лицето Р.М..
По фактури № 203/10.08.2018 г. и № 204/14.08.2018 г. с предмет на доставките „Плащане по договор за рязане на дървета и храсти“, е
представено банково извлечение за извършените плащания, договор от 10.08.2018
г., подписан с „Вирамакс Лимитед – ВД“ ЕООД за изпълнение на просек за направа
на път с договорена твърда цена от 3800,00 лева без ДДС. Всички консумативи за
изпълнението са за сметка на изпълнителя. Приложен е констативен протокол от
14.08.2018 г. за извършената работа. Липсват количествени показатели на
свършената работа. За изпълнителя протоколът е подписан от лицето Р. С. М..
Същевременно и двата приложени
договора, подписани между РЛ и „Вирамакс Лимитед – ВД“ ЕООД, са подписани от
представляващия едноличен собственик и управител на дружеството – Й. Д., като
няма промяна в търговската регистрация на дружеството към момента на издаването
на фактурите на „Ектрон“ АД. Същата е вписана като МОЛ и във фактурите, но за
съставител на фактури с №№ 200 и 202
също е вписано лицето Р. М.. Няма доказателства и не се установява качеството
на лицето Р. С. М. и неговата връзка с „Вирамакс Лимитед – ВД“ ЕООД. Предвид
констатираното, че процесните фактури не са декларирани от последното
дружество, не са представени никакви документи при насрещната му проверка,
както и че не се установява да притежава ресурс – материален и трудов, за
изпълнение на възложените дейности, то не може да се приеме, че представените
от РЛ документи са доказателства с достоверна дата и че удостоверяват реално
извършени работи.
Относно „Трайкони-строй“ ЕООД, към фактура № 100…00870 от 12.11.2018 г. с
предмет „Аванс, съгласно договор за подмяна на отводнителни щрангове“ е
приложено банково извлечение за извършено плащане, а към фактура №
100….00871/20.12.2018 г. – РКО, издаден от „Ектрон“ АД и ФБ за регистрирано
плащане в брой чрез ЕКАФП, издаден от „Трайкони – строй“ ЕООД и двата документа
от 20.12.2018 г. Приложени са също акт (без № и дата) за извършени натурални
видове СМР за демонтаж на 150 м. съществуващи отводнителни щрангове и доставка
и монтаж на 150 м ПВЦ тръби и вертикални щрангове (без данни за количества на
последните), като в акта липсват и данни за лицата от страна на възложител и
изпълнител – приел, съответно предал работата. Приложен е договор от 08.11.2018
г., подписан с упълномощено от „Трайкони-Строй“ ЕООД лице – В. С. Р. (вписан и
за съставител на фактура № 100…871, като за МОЛ във фактурите е вписано
представляващото дружеството лице Т. В. С.), ведно с количествено-стойностна
сметка, представена от изпълнителя, с която, съгласно договора, се определя
количеството, обемът, видовете ремонтни работи и влаганите материали.
Последната е изготвена и подписана отново от лицето Р.М., за което също няма
данни за качеството му и връзката с „Трайкони-Строй“ ЕООД.
По фактурите от „ЗВ Лукс 2018“ ЕООД – с № 3/27.11.2018 г. с предмет „Подмяна
на отводнителни тръби“ и № 35/13.02.2019 г. с предмет „Ремонт на ламаринени
бордове“, са приложени екземпляри на фактурите, фискални бонове и РКО, към
всяка фактура (като се установява, че „ЗВ Лукс 2018“ ЕООД няма регистриран ЕКАФП
с дистанционна връзка с НАП). Във фактурите за МОЛ е вписан представляващия „ЗВ
Лукс 2018“ ЕООД – З. С., но в двата разходни касови ордера, издадени от
„Ектрон“ АД за извършено плащане в брой, е посочено сумите да се броят на „ЗВ Лукс
2018“ ЕООД чрез лицето Р.М., за което не се установява в какво качество се
явява от името на последното дружество. Не се представят други документи, установяващи обем, количество,
стойности на извършените работи и вложените материали.
Предвид горното, направени са констатации, че нито от
страна на посочените за доставчици дружества, нито от страна на ревизираното
дружество се представят доказателства, от които може да се установят
действително извършени услуги.
Направен е извод за липсата на реално извършени
доставки от страна на посочените дружества за РЛ.
В мотивите си, административният орган е приел, че при
проследяване на процесните фактури с предмет услуги, не се установява реалното им
престиране, а е налице само документално оформяне на стопански операции, без те
реално да са осъществени от сочените във фактурите лица. В хода на ревизията са
предприети действия за събирането на доказателства от сочените за изпълнители на
услугите дружества, при които те не се представили документи, свързани с изследваните
сделки. Не е установена редовна счетоводна отчетност на тези дружества, в частност
отразяването на спорните фактури, отчитането на приходите от извършените продажби,
отчисляването и внасянето на дължимия пряк и косвен данък. Установено е, че процесните
фактури не са декларирани от цитираните четири дружества.
Органът е приел, че доставката на услуги подлежи на данъчно
облагане само, ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение
с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни
взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната
равностойност на предоставената услуга. В мотивите е казано, че удостоверяването
на реално изпълнена доставка на услуга е свързано с наличието на доказателства,
установяващи потенциалната възможност за осъществяването й и други, сочещи прякото
й реализиране. Безспорно е, че за извършването на процесните услуги се изисква на
първо място престиране на труд, което предполага, съответният изпълнител да разполага
с персонал, който освен това да притежава и необходимите умения и квалификация за
изпълнение на конкретно възложените дейности. С обжалвания акт е прието, че в случая
не се установява наличието на такъв трудов ресурс при сочените за изпълнители лица,
освен при „Трайкони – Строй“ ЕООД. Не се установяват конкретни лица, които да са
командировани от тези дружества за изпълнение на дейностите по сключените с РЛ договори,
тъй като се намират в различни населени места. Напротив, констатира се, че тези
дружества не разполагат с никакъв трудов ресурс. Освен това, в решението е
посочено, че липсват каквито и да са доказателства за притежанието на материали
от страна на посочените дружества, за вида и количествата вложени материали в ремонтните
услуги, за транспортирането и доставката на материали до съответните ремонтирани
обекти. Липсват доказателства за наличието и притежанието на конкретния вид строителен
инвентар, механизация и консумативи, осигурени и използвани от сочените за изпълнители
дружества.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка
с чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, не е признато право
на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури в общ размер на 3438,93
лева. На основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени и следващите
се прилежащи лихви в размер на 1201,50 лева.
По
делото е приета съдебно-техническа експертиза, която, като неоспорена от страните,
съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице
е отговорило, че „Ектрон“ АД развива дейността си на площадката на завод „Оптикоелектрон“
град Панагюрище, т. нар. Индустриален парк на „Оптикоелектрон“, в който са разположени
множество сгради, в т. ч. четири производствени корпуса, административна сграда,
цехови и други. С ПУП – План за регулация около сградите са обособени урегулирани
поземлени имоти, които в одобрената със Заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на ИД на
АГКК кадастрална карта, получават идентификатори на поземлени имоти и сгради.
Констатациите
на вещото лице са изложени в следната таблица:
|
№ |
Доставчик |
Фактура - №, дата |
Изпълнение |
|
|
№, дата |
Услуга |
|||
|
1 |
"Бенистрой БГ" |
92/13.12.2016
г. |
СМР около асансьори II-ри корпус, южна част |
Да |
|
93/22.12.2016
г. |
СМР И-ри корпус на ИП на "ОЕ" на асансьорни шахти, врати на
асансьори |
|||
|
2 |
"Бенистрой БГ" |
95/2.3.2017
г. |
Подмяна стъкла на административна сграда |
Да |
|
96/30.3.2017 г. |
Подмяна стъкла на административна сграда |
|||
|
3 |
"Вирамакс Лимитед- ВД"
ЕООД |
200/25.07.2018
г. |
По договор за ремонт на покрив |
Да |
|
202/30.7.2018
г. |
По договор за ремонт на покрив от 25.07.2018 г. |
|||
|
4 |
"Вирамакс Лимитед -
ВД" ЕООД |
203/10.08.2018
г. |
Плащане по договор за рязане на дървета |
не може да се констатира |
|
204/14.08.2018 г. |
Окончателно плащане по договор
за рязане дървета и храсти |
|||
|
5 |
"Трайкони строй" ЕООД |
**********/12.11.2018 г. |
Аванс по Договор(подмяна на отводнителни щрангове) II корпус на ИП на
"ОЕ" |
Да |
|
**********/20.12.2018 г. |
Плащане по договор за СМР |
|||
|
6 |
"ЗВ ЛУКС 2018" ЕООД |
3/27.11.2018 год. |
Подмяна на отводнителни тръби и воронки на покрив на III корпус на ИП на
"ОЕ" |
не |
|
7 |
"ЗВЛУКС 2018" ЕООД |
35/13.02.2019 г. |
Ремонт на ламаринена обшивка на и корпус на ИП на "ОЕ" |
не се констатира |
Вещото
лице е констатирало, че работите,
по пункт 1 в таблицата по-горе са описани като извършени във втори корпус. Това
е сграда с идентификатор 55302.65.616.1 по КККР – производствена сграда на седем
етажа. Построена е от сглобяеми стоманобетонови елементи с плосък покрив. На етажите
със светла височина 3,5 м са разположени цехове (сега някои отдадени под наем на
различни производители). Сградата е ориентирана с дългата си страна в посока изток-запад.
Връзката между етажите е по вътрешни стълбища и асансьори – товарни и пътнически,
разположени в източната и западната части на сградата. По устни данни на присъстващия
на огледа представител на „Ектрон“ АД вратите на товарните асансьори са сменени
с нови, което е наложило и претендирания за извършен ремонт. При огледа се установи,
че ъглите на отворите за врати на товарните асансьори са оформени с Г-образни пластмасови
профили (съвременни помощни материали), а прилежащите страни са изкърпени, измазани
и боядисани; вратите на асансьорите – товарен и пътнически, също са боядисани. Видно
е и от приложения снимков материал. Ремонтът на асансьорните шахти предполага да
се извършат дейностите обръщане на ъгли, изкърпване на дупки, измиване на кабини,
боядисване с блажна боя – всички описани в приложения Акт обр. 19. без дата.
Работите,
по пункт 2 на таблицата по-горе са описани като извършени в административната сграда.
Това е сграда си идентификатор 55302.65.635.4 по КККР – административна, делова
сграда на осем етажа. По устни данни на присъстващия на огледа представител на
„Ектрон“ АД около 60 % от прозорците са били със счупени стъкла, което е наложило
и подмяната им. При огледа се установи, че на прозорците на източната и западна
фасади на седемте етажа са монтирани по двадесет прозореца с дървена дограма, двукрили
с неотваряема горна част. Всички прозорци са остъклени.
Подмяната
на стъклата предполага да се извършат дейностите сваляне на рамките, демонтаж на
счупените стъкла, монтаж на нови изрязани на място, закрепване, поставяне на рамките
– всички описани в приложения Протокол за извършена работа, без дата, към фактури
№ 95/03.03.2017 г. и № 96/30.03.2017 г.
Работите,
по пункт 3 на таблицата по-горе са договорени в договор от 25.07.2018 г. между
„Ектрон“ АД и „Вирамакс Лимитед“ ЕООД; изпълнителят „Вирамакс Лимитед“ ЕООД е следвало
да извърши ремонт на покрив на сградата на „Пречиствателна станция“ към Индустриален
парк на „Оптикоелектрон“. Сградата на пречиствателната станция е отразена в кадастралната
карта с идентификатор 55302.74.309.1 – едноетажна, застроена площ 162 кв. м. Сградата
е с покрив, изграден от покривни панели. Хидроизолационното покритие е било компрометирано
за периода на експлоатация от изгражданото на сградата до 2018 година; това е видно
от многобройните и с голям обхват следи от действието на влага в помещенията на
станцията – приложен е снимков материал; същите в момента на огледа са сухи, от
което може да се направи извод, че ремонт на покрива е извършен. Такъв ремонт включва
дейностите обработка на въздушни мехури и газопламъчно залепване на 1 пласт хидроизолация
с посипка, описани в приложените количествена сметка от 23.07.2018 г. и Акт №
1/30.07.2018 г. към фактури № 200/25.07.2018 г. и № 202 от 30.07.2018 г.
Работите
по пункт 4 на таблицата по-горе, по устни данни на присъстващия на огледа представител
на „Ектрон“ АД са извършени в източната част на терена на Индустриалния парк, като
са премахнати тополи и храсти. Експертизата не може да потвърди със сигурност извършените
дейности, тъй като през периода от лятото на 2018 година до момента теренът отново
е обрасъл с храстовидна растителност.
Работите
по пункт 5 на таблицата по-горе са договорени в Договор от 08.11.2018 г. между
„Ектрон“ АД и „Трайкони Строй“ ЕООД; изпълнителят „Трайкони Строй“ ЕООД се задължава
да изпълни в сграда ОЕ-3 подмяна на вертикални отводнителни щрангове. Сграда ОЕ-3
– трети корпус, представлява сграда с идентификатор 553002.65.613.1 – промишлена
сграда, шест етажа. Построена е от сглобяеми стоманобетонови елементи с плосък покрив.
Поемането на водата от покрива и водоотвеждането става от система от воронки и тръби,
които преминават вертикално през определени места на сградата. Към момента на изграждането
на завода тръбите са били метални. При огледа се установи, че в момента отвеждащите
тръби са от РVС, Ф 110, някои от тях изведени по фасадата (приложен
снимков материал). Ремонтът на водоовеждащата система предполага извършването на
доставка и монтаж на тръби РVС, Ф 110, описана
в количествено-стойностна сметка, без дата и акт образец 19, без номер и дата, към
фактури № **********/12.11.2018 г. и № **********/20.12.2018 г. Във фактура №
**********/12.11.2018 г. е вписан втори корпус, при договорени работи в трети.
Работите,
по пункт 6 на таблицата по-горе, са описани във фактура № 3/27.11.2018 г. като извършени
в трети корпус. За същите не се представя количествено-стойностна сметка и протокол
за приемане на работа. Ремонт в трети корпус е извършен от друг възложител, както
се изясни по-горе в предходния абзац.
Работите,
по пункт 7 на таблицата по-горе, са описани във фактура № 35/13.02.2019 г. като
ремонт на ламаринена обшивка на втори корпус – сграда с идентификатор
55302.65.616.1 по КККР. Сградата е на седем етажа – повече от 25 м височина. Оглед
на тази височина не е бил осигурен и извършен.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА,
е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка
с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната
част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По
административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал.
2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите
на РД са и мотиви на РА.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност, с оглед обосноваността
на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение
на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на осъществените
доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради непредставянето
на документи при насрещната проверка от страна на доставчика по фактурите, установяващи
неговата материална, техническа и кадрова обезпеченост да реализира доставките.
Именно на това основание ревизиращият орган е направил извод, че не възниква правото
на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят
оспорва материалната законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката
е реално осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и че
не носи отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.
Спорът
по делото е правен и се отнася до тълкуването и прилагането на Закона за ДДС, във
връзка с материалната обоснованост на оказа за приспадане на данъчен кредит в полза
на жалбоподателя – получател на доставка по фактури за извършените услуги, поради
липса на доставката, във връзка с непредставянето от страна на доставчика на документи,
които удостоверяват неговата материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши
доставките.
Ревизиращият
орган е мотивирал отказа си с идентични изводи, а именно с факта, че доставчикът
не може да докаже по безспорен начин реална доставка или услуга при издаването на
процесните фактури, невъзможността да бъде установена необходимата техническа, материална
и трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Изводът
за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства
от обективната действителност, т.е. прилагане на определени логически правила към
обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на съдебен контрол, т.е. да
бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна
преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този
смисъл, при обжалването на РА не само ревизираното лице има задължение да докаже
реалността на доставките, като положителен и благоприятен за него факт, свързан
с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да бъде установено доколко
изводът на органа по приходите за липса на реална доставка е логически и правно
издържан.
Аргументите
му по отношение на всяка една от процесните фактури са аналогични. Като законово
основание се посочва чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а като фактическо
основание – липсата на данни и доказателства от страна на доставчика, относно действителността
на доставките по издаваните фактури, поради липсата на необходимата техническа,
материална и трудова обезпеченост за извършване на доставките и непредставянето
на първични счетоводни документи.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод, че
правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка,
за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС и липсват ограниченията
на чл. 70 от ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени
от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се използват
за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, същото има
право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано
по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Ограниченията на правото
на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 6 от ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите приемат, че не е налице реална доставка
на услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното производство,
съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи се основават на неправилен
анализ на установените при ревизията факти, както и на обстоятелството, че ревизиращият
екип не е анализирал изобщо договорите между доставчиците и жалбоподателя, наличната
документация и доставките на услуги, и тяхното реално изпълнение и приемане. В случая
органът по приходите е достигнал до извода за липса на реални доставки въз основа
на констатация за липсата на данни и непредставянето на всички изискани от доставчика
документи и обяснения при насрещната проверка, без да е анализирал наличието на
доказателства при жалбоподателя за реализирането на услугата и приемането на услугата
с надлежни документи, както и документацията, свързана с последващите доставки и
приемането на стоките.
Законът
не задължава получателя на услуга, какъвто е жалбоподателят, да съхранява количествено-стойностни
сметки и разходни норми за стоки, материали, труд, транспорт, извършени от доставчика,
както и данни дали са извършени от лица, заети по трудово правоотношение или от
подизпълнители на доставчика, доколкото резултатите от тези данни са обективирани
в окончателните актове, чиято валидност не е оспорена от ответника. Не може да бъде
вменена във вина на жалбоподателя, липсата на първични документи, касаещи доставчика,
доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон.
От
друга страна, непредставянето на документи и обяснения от доставчика, както и липсата
на данни, посочено като основание за отказа в РА и РД, също не може само на това
основание да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит. Непредставянето на
данни и обяснения от доставчика не може да обоснове автоматичен извод за липсата
на технологична кадрова и материална обезпеченост. Преки доказателства, подкрепящи
този извод, не са представени от ревизиращия екип.
В
тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС не
може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове между
доставчика и получателя на услугата. Органите по приходите са били длъжни в хода
на ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение
за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да изяснят всички
факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително като извършат посещение на обекта, направят пълна проверка и анализ
на договорите, във връзка с реализацията на които са издадени, за установяването
на извършените доставки.
От
доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение за
увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката. Следователно
не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени данни, които могат
да бъдат отнесени както към субективния, така и към обективния елемент на това деяние.
Също
така, от данните в РА не може да се приеме, че по отношение на никоя от процесните
фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на правото на ЕС в
областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил издаването на фактурите
с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно относимата практика (Решение
по дело С-18 от 13.02.2014 г.), националният съдия следва да съобрази всички фактически
обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките
и услугите, като се уточнява, че „обстоятелството, че доставената услуга не била
действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител,
по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали
и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация
или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като
доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане.
Тоест по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама
или злоупотреба с право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от
диспозитива на решение по дело С-18/13, за да бъде отказано правото на приспадане
на данъка на жалбоподателя (Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024 от
2014 г. на ВАС, Първо отделение).
Следва
да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за възстановяване
на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката или услугата като симулативна.
Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си, че режимът на правото на
приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено
лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от
извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди
и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама
с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен
кредит. Така и Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм. д. № 8024 от 2014 г. по описа
на ВАС – Първо отделение, Решение № 252 от 10.01.2017 г. по адм. д. № 11876 от
2015 г. по описа на ВАС – Осмо отделение, Решение № 518 от 16.01.2017 г. по адм.
д. № 8295 от 2015 г. по описа на ВАС – Първо отделение. Знанието не може да се презумира,
както е допуснал ревизиращият орган, а следва да бъде установено от обективните
данни и доказателства по делото.
Освен
това, както СЕС сочи в практиката си (Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11,
както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11), добросъвестният
получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран
с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия
доставчик. Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на услугата
от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги,
не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право
на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.
Съдът
намира, че при така установените факти, ответникът е достигнал до погрешни и необосновани
изводи за липса на реално получени доставки на услуги по фактурите, издадени от
„Бенистрой БГ“ ЕООД, „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД по фактура № 200/25.07.2018 г. и
№ 202/30.07.2018 г., „Трайкони Строй“ ЕООД.
От
приетата по делото съдебнотехническа експертиза безспорно се установи, че сключените
договори за услуги по т. 1, 2, 3 и 5 от приложената таблица в заключението на вещото
лице, са извършени съответните СМР. По пункт 1 вещото лице е констатирало, че вратите
на товарните асансьори са сменени с нови, както и че ъглите на отворените врати
са оформени със съвременни Г-образни пластмасови профили, прилежащите страни са
изкъртени, измазани и боядисани. Боядисани са и вратите на асансьорите – товарен
и пътнически. Вещото лице е заключило, че всички описани в приложения акт обр.
19, без дата, дейности по обръщане на ъгли, изкъртване на дупки, измиване на кабини
и боядисване с блажна боя са извършени.
С
оглед на това, съдът намира, че по посочените фактури по т. 1 са извършени СМР на
съответните обекти, предвид на което е доказана реално извършена доставка на услуга,
поради което и обжалваният РА в тази му част е незаконосъобразен.
По
пункт 2 от приложената таблица се установява, че на прозорците на източната и западна
фасади на седемте етажа са монтирани по 20 прозореца с дървена дограма, двукрили,
с неотваряема горна част. Всички прозорци са остъклени. Според заключението, подмяната
на стъклата предполага да се извършат дейностите сваляне на рамките, демонтаж на
счупените стъкла, монтаж на нови, изрязани на място, закрепване, поставяне на рамки,
т.е. всички описани в приложения протокол за извършена работа без дата към Фактури
№ 95/03.03.2017 г. и № 96/30.03.2017 г.
Предвид
на това съдът намира, че по посочените фактури по т. 2 са извършени СМР на съответните
обекти, предвид на което е доказана реално извършена доставка на услуга, поради
което и обжалваният РА в тази му част е незаконосъобразен.
По
пункт 3 вещото лице е описало извършен ремонт на покрив на сградата на пречиствателна
станция към Индустриален парк на „Оптикоелектрон“. Констатирано е, че ремонт на
покрива е извършен, като такъв ремонт включва дейностите по обработка на въздушни
мехури и газопламъчно залепване на един пласт хидроизолация с посипка, описани в
приложената количествена сметка от 23.07.2018 г. и Акт № 1/30.07.2018 г. към Фактури
№ 200/25.07.2018 г. и № 202/30.07.2018 г.
Според
експертизата са извършени СМР и по пункт 5 от заключението на вещото лице. Установено
е, че договорените работи по подмяна на вертикални отводнителни щрангове са извършени.
Според вещото лице, към момента на изграждането на завода, тръбите са били метални,
а при огледа е установено към настоящия момент, че отвеждащите тръби са РVС Ф
110, като някои от тях са изведени по фасадата.
Заключението
е категорично, че описаните в количествено-стойностна сметка без дата и акт обр.
19, без номер и дата, към Фактури № 870/12.11.2018 г. и № 871/20.12.2018 г. са извършени.
Предвид
на гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна по пункт 3 и 5 от заключението
на вещото лице, поради което и в тази част РА се явява незаконосъобразен. Безспорно
са доказани реално извършени доставки на услуги – извършени СМР на съответните обекти.
Съдът
намира за неоснователна подадената жалба в частта по пункт 4, 6 и 7 от заключението
на вещото лице, тъй като експертизата не е установила със сигурност извършена дейност
по премахване на тополи и храсти (по пункт 4). Не е безспорно установена по Фактура
№ 3/27.11.2018 г. извършена дейност, тъй като не са представени количествено-стойността
сметка и протокол за приемане на работата (пункт 6). Вещото лице е посочило, че
ремонт в Трети корпус е извършен от друг възложител. Вещото лице не е констатирало
и извършени ремонтни работи по пункт 7 от таблицата, приложена към експертизата,
относно Фактура № 35/13.02.2019 г., тъй като за посочения ремонт не са предоставени
доказателства, не е осигурен и извършен и оглед на съответната сграда.
Предвид
липсата на доказателства за извършени реално ремонтни дейности по пункт 4, 6 и 7
от заключението на вещото лице, съдът намира, че правилно административният орган
е отказал признаването на данъчен кредит на посоченото основание, а именно липса
на реално извършени доставки на услуги. С оглед на това, жалбата против РА в тази
му част ще следва да бъде отхвърлена.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установят
обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на услугите,
така както е презумирал решаващият орган. Следва да се налице доказателства за това,
че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че услугите, с които обосновава
правото си на приспадане, са част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик
или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. В унисон с
посочената съдебна практика на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите
не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки
на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението, постановено
по съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че чл. 167, ч. 168, б. „а“, чл.
178, б. „а“, чл. 220, т. 1 и ч. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва
да се тълкува в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният
орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка
върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за
предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или
някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа
на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало
да знае, че услугата, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект
нагоре по веригата на услуги.
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за частично основателна по отношение на
Фактури №№ 92/13.12.2016 г., 93/22.12.2016 г., 95/02.03.2017 г., 96/30.03.2017
г. с доставчик „Бенистрой БГ“ ЕООД за сума в размер на 873,33 лева и прилежаща
лихва в размер 412,56 лева, по Фактури №№ 200/25.07.2018 г., 202/30.07.2018 г.
с доставчик „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД за сума в размер на 905,60 лева и
прилежаща лихва в размер на 293,84 лева, както и по Фактури № № 870/12.11.2018
г. и 871/20.12.2018 г. с доставчик „Трайкони Строй“ ЕООД за сумата от 740 лева
и прилежащи лихви в размер на 240,05 лева, и като такава ще следва да бъде
уважена, а ревизионният акт ще следва да бъде отменен като незаконосъобразен в
тази му част.
Жалбата,
като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена по отношение на
Фактури с №№ 203/10.08.2018 г., 204/14.08.2018 г. за сумите от 700 лева и
прилежаща лихва в размер на 234,49 лева, с доставчик „Вирамакс Лимитед-ВД“
ЕООД, Фактури с №№ 3/27.11.2018 г. и 35/13.02.2019 г. с доставчик „ЗВ Лукс
2018“ ЕООД за сумата от 160 лева и прилежаща лихва в размер на 20,56 лева.
Жалбоподателят
в настоящото производство е направил разноски в размер на 972 лева, от които 50
лева държавна такса, 300 лева за вещо лице и 622 лева за възнаграждение за
юрисконсулт, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. На ответника се дължат разноски
в размер на 622 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно
посочената по-горе Наредба.
С оглед изхода на делото и предвид направените искания
от страните, ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя по компенсация,
съобразно уважената част от жалбата, сумата от 569 лева направени по делото
разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001321002044 от 25.10.2021 г., потвърден с Решение №
4/07.01.2022 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив, в частта по отношение на Фактури №№ 92/13.12.2016 г.,
93/22.12.2016 г., 95/02.03.2017 г., 96/30.03.2017 г., 200/25.07.2018 г., 202/30.07.2018
г., 870/12.11.2018 г. и 871/20.12.2018 г. за сума в размер на 2518,93 лева и
прилежаща лихва в размер на 946,45 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата против Ревизионен акт № Р-16001321002044 от 25.10.2021 г., потвърден с Решение
№ 4/07.01.2022 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив в частта по отношение на Фактури с №№ 203/10.08.2018 г.,
204/14.08.2018 г., 3/27.11.2018 г. и 35/13.02.2019 г. за сума в размер на 860
лева и прилежаща лихва в размер на 255,05 лева.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на „Ектрон“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, Индустриален
парк „Оптикоелектрон“, представлявано от прокуриста В.С.П., направените по делото разноски в размер на 569
(петстотин шестдесет и девет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)