РЕШЕНИЕ№ 77
гр. Монтана, 17 януари 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 12.01.2024 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 785 по описа за 2023 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е на основание постъпила касационна жалба от „Дикистрой“ ЕООД, гр. София, чрез
пълномощника си адвокат Н.Н. против Решение № 314 от 15.11.2023 г., постановено по АНД № 1551/2022 г., Районен съд Монтана, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 12-2200228 от 22.11.2022
г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което му е наложена
имуществена санкция от 2000
лева, като е присъдил в полза на административнонаказващия орган разноски по
делото в размер на 100
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че не е налице нарушение на чл. 128, ал. 2 от КТ. Твърди се допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила поради това, че не са посочени дата и място на извършване на
нарушението, което обстоятелство е установено и от въззивния съд. Въз основа на
един и същи протокол за извършване на проверка са издадени пет
незаконосъобразни акта с едно и също нарушение по чл. 128 от КТ, което е в
противоречие с принципа на чл. 17 от ЗАНН – да не се налага наказание за едно и
също нарушение повече от веднъж.
Ответникът
- чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кръстева в писмени възражения и
в с.з. оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила като правилно и обосновано. Моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор
от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административно
наказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които
да нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е правилно,
обосновано и мотивирано.
Административен
съд Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от
надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
За да
потвърди обжалваното НП въззивният съд, приема, че касаторът е извършил установеното
със съставения АУАН административно нарушение, а именно: не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание № 4 от Протокол № ПР2221569 от 19 07
2022 г. - да изплати на Юлиян Константинов Георгиев уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа през м. декември 2021 г., което съставлява
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Въззивният съд се позовава
на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, както и
на разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, според който редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, като е счел, че не са представени доказателства оборващи тази
установена от закона доказателствена сила.
Настоящият
касационен състав приема, че въззивният съд правилно е установил фактическата
обстановка и счита, че въз основа на нея същият е извел правилни и обосновани
правни изводи, по отношение на извършеното и установено нарушение, за което по
силата на закона се следва налагане на административно наказание, като споделя изцяло
изложените в мотивите на решението съображения, без да счита за необходимо да
ги преповтаря в настоящото решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК препраща към същите.
В
допълнение този състав на Административен съд Монтана не споделя развитите от
касатора доводи, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано и съответно на събраните
и кредитирани доказателства въззивният съд приема, че по безспорен начин е
установено извършването на нарушение, които факти и обстоятелства се субсимират
под хипотезата на чл. 415, ал. 1 от КТ, а не както се твърди в касационната
жалба на чл. 128, т. 2 от същия кодекс. Действително даденото предписание по
чл. 415, ал. 1 от КТ е поради извършването на нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ,
но наложеното наказание е поради неизпълнение на дадено в тази връзка
предписание, последното обективирано в Протокол № ПР2221569 от 19 07 2022 г.
Неизплащането на трудово възнаграждение и неизпълнението на задължително
предписание, макар и дадено във връзка с неизплащане на трудово възнаграждение,
са две отделни и самостоятелни по вид и характер административни нарушения. По
делото, нито пред въззивния съд, нито пред касационния състав са представени
доказателства за изпълнение на предписанията, за което е определен и съответен
срок, след изтичането на който, задълженото лице изпада в нарушение. В тази
връзка представеният пред въззивния съд фиш за заплати /л. 17/ не удостоверява
изплащането на такова възнаграждение. Фишът единствено удостоверява какво е
начислено и какво се дължи на конкретното лице с оглед прослуженото време.
Изплащането на самото възнаграждение се удостоверява с други надлежни и релевантни
за установяването на тези обстоятелства документи, каквито не се представят.
Неоснователно
е възражението, че не е посочена дата на допуснатото нарушение, тъй като датата
на проверката е и дата на извършване на нарушението, след като към тази дата
същото съществува.
По
отношение на мястото за извършване на нарушението, то следва да се има предвид,
че изпълнение на даденото предписание, касаещо изплащане на трудово
възнаграждение, може да бъде извършено на всяко едно място, а от там и
неизпълнението на това задължение се свързва с мястото, където е извършена
проверката от контролните органи. Както АУАН, така и Наказателното
постановление съдържат всички императивни реквизити, респективно в тях
изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които дават възможност
на касатора надлежно да упражни правото си на защита.
Неоснователно е и третото възражение, че е нарушен
принципа за неналагане на наказание два пъти за едно и също нарушение, тъй като
по делото освен твърденията, че въз основа на един протокол са издадени няколко
на брой актове, не се представят доказателства за издаден конкретен акт, който
да е идентичен с издаденото процесно НП, а както се отбеляза по-горе
неизплащането на трудово възнаграждение и неизпълнението на задължително
предписание, макар и дадено във връзка с неизплащане на трудово възнаграждение,
са две отделни и самостоятелни по вид и характер административни нарушения.
С оглед
изложените пред въззивния съд възражения и събраните доказателства, настоящият
съдебен състав, счита, че делото е попълнено с релевантните за спора
доказателства, които са дали възможност на този съд да постанови едно
обосновано и правилно решение. В тази връзка следва да се посочи, че на доказване
подлежат положително твърдените факти и обстоятелства, а не отрицателните
такива, поради което и в случай, че административнонаказаното лице не е
извършило вмененото му нарушение, а е изпълнило даденото му задължително
предписание, т.е заплатило е уговореното трудово възнаграждение за извършената
за установения период работа на лицето Юлиян Георгиев, то същият е следвало да
представи надлежни доказателства за това, каквито не представя, нито пред
първата, нито пред касационната инстанция. Същевременно твърдения за заплащане
на това възнаграждение не се и навеждат.
При
тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния
съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен
състав счита същото за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, а
с него и издаденото Наказателно постановление.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, съдът приема, че
същият има качествата на такъв.
С оглед
заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по
делото и този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила като
правилно Решение № 314 от 15.11.2023 г., постановено по АНД № 1551/2022 г., Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „Дикистрой“ ЕООД
гр. София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр. София разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: