Решение по дело №802/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В.В.И., ЕГН **********,***, чрез представител по пълномощие адвокат Р.Н., и съдебен адрес: ***, е оспорил решение № 227/21.03.2023г., постановено по АНД № 4341/2022г. на Районен съд Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-001335/20.07.2022г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон е наложено наказание „глоба“, в размер на 200 лв., и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че водачът на автомобила не е знаел за обстоятелствата, довели до служебното прекратяване на регистрацията, доколкото той не е собственик на автомобила, нито е собственик на капитал в дружеството, което притежава автомобила. Затова счита, че не е доказана субективната страна и неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Твърди, че В.В.И. няма нищо общо с юридическото лице – собственик на автомобила. Оспорва и извода на районния съд, че след като водачът на автомобила е син на собственика и управителя на търговското дружество, което притежава автомобила, то със сигурност е бил длъжен да знае, че този автомобил е закупен наскоро и не е регистриран в КАТ. Иска оспореното решение да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез адвокат М.Н., преупълномощена от адвокат Р.Н., поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Прокуратурата счита, че съдебното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, поради което липсва основание за отмяна на наказателното постановление поради нарушение на процесуалните правила. По съществото на спора съдът е приел, че деянието е доказано. Съгласно мотивите на решението разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се приеме деянието за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Приел е, че в качеството си на водач на МПС жалбоподателят е бил длъжен да познава закона и да съобрази, че МПС-то, което управлява е със служебно прекратена регистрация, тъй като не е било регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Съдът е направил извод, че водачът има знание за фактите, които са обективни елементи на състава на нарушението, изхождайки от обстоятелството, че той е управлявал автомобил, собственост на търговско дружество, чийто управител и собственик е роднина (баща) на водача. Затова съдът е направил извод, че незнанието в случая не изключва субективния елемент на нарушението по чл.175, ал.3 във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Административнонаказателната отговорност на процесния касатор е ангажирана за това, че на 20.03.2022г., около 21:30 часа, в гр.Бургас, ул. „Булаир“ в посока пл. „Царица Йоана“, управлявал товарен автомобил „Шкода Октавиа“, с рег. № СВ 1615 ВН, собственост на „ВИ ВИ АЙ“ ЕООД, с ЕИК *********, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация от 06.12.2022г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Според чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Основателни са възраженията на касатора, че в случая отсъства субективният елемент от състава на деянието. Субект на нарушението може да бъде само собственикът на автомобила. Този извод произтича от нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, според която служебното прекратяване на регистрацията настъпва, ако собственикът в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира пътното превозно средство. След като задължението е само на собственика, очевидно, че неговото неизпълнение се знае само от собственика и само на него може да се вмени задължение да познава последиците от неизпълнението на това си задължение. По отношение на всички други лица, които евентуално биха могли да управляват превозното средство, това знание се предполага, а административно-наказателната отговорност не може да се реализира въз основа на предположения. В процесния случай съдът е извършил именно това – предположил е, че след като водачът е син на собственика на капитала и управител на търговското дружество, което притежава автомобила, то той няма как да не знае кога е купен автомобилът, респ. че не е своевременно регистриран, като предположението почива на близката роднинска връзка. Независимо от това то си остава предположение, защото както посочва във възраженията си касаторът, съдът няма как да знае какви са отношенията между бащата и сина и дали всеки от тях е в течение на всички страни от живота на другия. По-същественото е, че според настоящия съдебен състав при съвкупния анализ на нормите на чл.143, ал.15, чл.140, ал.1 и чл.175, ал.3 от ЗДвП се налага изводът, че субект на нарушението може да бъде само собственикът на пътното превозно средство, който не е изпълнил задължението си да го регистрира в срок, а в случая наказаното лице не е собственик.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменено и наказателното постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 227/21.03.2023г., постановено по АНД № 4341/2022г. на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-001335/20.07.2022г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: