Определение по дело №24/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на О. И. Г., с адрес в [населено място], чрез адв. А., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 24-1030-000853, приложена на 09.12.2024 г. от началник група към ОДМВР – Пловдив, с която на оспорващия е прекратена регистрацията за пътно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес“ 308 Д с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

С жалбата е направено особено искане за спиране на изпълнението на административния акт на осн. чл. 166, ал. 4 от АПК. Твърди се, че основната трудова дейност на собственика на товарния автомобил се изразява в монтаж и ремонт на покриви, навеси, беседки, корпусна мебел. Г. използва товарния автомобил главно за да транспортира с него материалите и суровините, които ще му бъдат необходими, за да може да работи. Без да разполага с товарния си автомобил той не може да полага труд, да реализира доход, с който да издържа себе си и семейството си, не разполага с друго превозно средство, с което да осъществява трудова дейност, същият се използва и за придвижване.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес от оспорването. Процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на заповед с правно основание чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП, е наличието на подадена допустима жалба срещу самата заповед. Искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ е обективирано в искане към подадената жалба.

Искането е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК още при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали предварителното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презюмираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Също така изпълнението може да се спре само въз основа на обстоятелства, настъпили след издаването на административния акт (чл. 166, ал. 2, изр. второ от АПК).

В конкретния случай ПАМ е приложена на собственик, въз основа на АУАН № 1431690/05.12.2024 г., с който е установено, че е налице извършено нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основание за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. Предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на оспорващия е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. Към депозираното искане не са представени доказателства за твърденията, от които да може да се направи извод, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на издадената ЗППАМ.

В производството по произнасяне по особените искания от настоящата категория съдът не събира служебно доказателства – от една страна поради задължението за незабавно произнасяне (чл. 166, ал. 3 от АПК), от друга страна, поради обстоятелството, че съдът указва на страните за необходимостта на доказателства само досежно предмета на основния спор (систематичното място разпоредбата на чл. 171, ал. 5 е след предмета на съдебната проверка – чл. 168 от АПК, и тежестта на доказване – чл. 170 от АПК).

Твърденията в искането за настъпването на вреди за срока на наложената ПАМ не са подкрепени с никакви писмени доказателства, поради което не водят до извод, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ.

Най-общо се твърди, че с прилагане на мярката е нарушено правото на труд, но според трайната и непротиворечива практика на ВАС нарушеното право на труд не е от обстоятелствата, които са противопоставими на презюмирания обществен надделяващ интерес (вж. определение № 5834/ 14.05.2024 г. по адм. д. № 3248/2024 г., V отд. на ВАС и др., както и определение № 11077 /02.11.2021 г. по адм. д. № 10717/2021 г., VІІ отд. на ВАС). Следва да се има предвид и че не е отнето свидетелството за правоуправление на оспорващия.

Не се касае и за новонастъпили обстоятелства, каквото е изискването на закона. Твърдените последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност за ползване на товарния автомобил не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди (определение № 3237/02.03.2020 г. по адм. д. № 1775/2020 г., VІІ отд. на ВАС, определение № 9006/22.07.2024 г. по адм. д. № 7130/2024 г., VІІ отд. на ВАС).

Искането като неоснователно следва да се отхвърли.

Воден от горното Административен съд – Русе, II-ри състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане по чл. 166 на О. И. Г. за спиране на допуснатото по силата на закона действие на заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 24-1030-000853, приложена на 09.12.2024 г. от началник група към ОДМВР – Пловдив

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд