Р Е Ш Е Н И Е
№
261940/14.06.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: И. СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13872 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба, с която от С.Н.Г., ЕГН **********,***,
срещу Б.Н.И., ЕГН **********,***, е предявен установителен иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер
от 2 882,46 лв. /две хиляди
осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
погасено по давност вземане, формирано от суми представляващи дължими
обезщетения за лишаване от ползване на 1/3 ид.ч. от
съсобствен имот с идентификатор 10135.1503.284.3.69 в размер на 455,70 лв. за
периода 14.10.2010 г. – 27.05.2013 г. и в размер на 2 426,76 лв. за
периода 28.05.2013 г. – 28.09.2015 г., които суми представляват част от
вземанията обективирани в Изпълнителен лист № 1186 от 05.02.2016 г., издаден по
гр.д.№ 654/2011 г. на ВРС, въз основа на който е образувано изп.д.
№ 20208950402144 по описа на ЧСИ № * *, на основание чл. 439 ГПК.
В
исковата молба ищцата С.Н.Г. твърди, че с Решение № 511 от 20.03.2015 г. по
в.гр.д.№ 62/2015 г. на ВОС е осъдена да заплати на ответника парични суми в
размер на 455,70 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/3 ид.ч. от съсобствен имот с идентификатор 10135.1503.284.3.69
за периода 14.10.2010 г. – 27.05.2013 г., сумата от 86,67 лв. месечно,
представляваща обезщетение за същото основание но с период считано от
28.05.2013 г. до окончателното извършване на делбата, както и сумата от 1 862
лв. адвокатско възнаграждение пред ВКС. Сочи, че на 05.02.2016 г. за посочените
суми ответникът се е снабдил с изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 654/2011
г. по описа на ВРС и въз основа на него е подал молба за образуване на изп.д. № 20208950402144 по описа на ЧСИ № *, по което е
получила покана за доброволно изпълнение на 18.10.2020 г. Счита, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са се погасили част от вземанията на взискателя
поради изтичане на 5 годишен давностен срок. В тази връзка твърди, че с влязло
в сила на датата на постановяването си Решение № 511 от 20.03.2015 г. по
в.гр.д.№ 62/2015 г. е отменено Решение № 3970 от 25.07.2014 г. и вместо него е
постановено друго, с което ищцата е осъдена да заплати на ответника посочените
по-горе суми. Сочи, че задължението за плащането на сумата в размер на 455,70
лв. за периода 14.10.2010 г. до 27.05.2013 г. е погасено по давност, считано от
20.03.2015 г. до датата на образуване на и.д. /14.10.2020 г./ Твърди още, че
задължението за плащане на сумата в размер на 2 426,76 лв. /86,67 лв. месечно
за 28 месеца в периода 28.05.2013 г. – 28.09.2015 г./ също е погасено по
давност, считано от датата на влизане на решението в сила 20.03.2015 г. до
20.03.2020 г. Моли за признаване за установено, че не дължи сумата в общ размер
от 2 882,46 лв. поради погасяването и́ по давност след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаденото изпълнителното
основание и за присъждане на разноски.
Ответникът
Б.Н.И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва, че е образувано изпълнително дело на 14.10.2020 г.
за посочената в исковата молба сума, като е връчена покана за доброволно
изпълнение на ищцата на 18.10.2020 г. Твърди, че Решение № 511 от 20.03.2015 г.
по в.гр.д.№ 62/2015 г. на ВОС е подлежало на касационно обжалване и ищцата е
реализирала правото си да подаде касационна жалба, включително и за сумата и
основанието касаещи настоящия иск. Сочи, че касационната инстанция е приела, че
жалбата и́ е недопустима в тази част и е върнал същата, затова и решението
е влязло в сила в тази част на датата на постановяването му – 20.03.2015 г.
Излага, че от тази дата до датата на постановяване на съдебния акт на ВКС –
10.11.2015 г. е била налице правна пречка за издаване на изпълнителен лист, с
който той е снабден едва след връщане на делото от ВКС на 06.02.2016 г. Счита,
че дори да се приеме, че решението е влязло в законна сила на датата на
постановяването му следва да се приеме, че давността е прекъсната между
страните за периода 20.03.2015 г. – 10.11.2015 г., като след последната дата е
станало изискуемо вземането. В условия на евентуалност твърди, че давността е
прекъсната по инициатива на длъжницата с подаването на касационната жалба, като
от датата на постановяване на Определение № 333 от 10.11.2015 г. по гр.д. №
4434/2015 г. на ВКС е започнала да тече нова давност, която е пет години и
изтича на 10.11.2020 г. Излага, че изп.д. №
20208950402144 по описа на ЧСИ № * е образувано на 14.10.2020 г., която дата е
преди изтичане на давността, получаването на ПДИ от длъжницата също, както и
разпореждането на съда за връчване на исковата молба на ответника. В този
смисъл твърди, че дори и да се приеме за допустима исковата молба е
неоснователна и искът следва да се отхвърли. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявен
е иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението поради наличието на факт,
настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а именно изтекла в полза на ищцата
погасителна давност за част от претендираните в изпълнителното производство
вземания.
Съобразно разпределената
по делото доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството между страните, въз основа на
което е издаден процесния изпълнителен лист, са настъпили факти от значение за
спорното право, които са довели до погасяване на вземанията по давност
/изтичане на предвидения в закона срок/. В тежест на ответника е било да докаже
спиране и/или прекъсване теченето на давността по отношение на процесното
вземане.
Съдът
е приел за безспорно, че между страните е било проведено съдебно производство,
което е приключило с Решение
№ 511 от 20.03.2015 г. по в.гр.д.№ 62/2015 г. на ВОС и Определение № 333 от
10.11.2015 г. по гр.д. № 4434/2015 г. на ВКС. Въз основа на влязлото в сила
решение ответникът се е снабдил с изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
654/2011 г. по описа на ВРС и въз основа на него е подал молба за образуване на
изп.д. № 20208950402144 по описа на ЧСИ № *, по което
е ищцата е получила покана за доброволно изпълнение на 18.10.2020 г.
Видно от горецитираните
съдебни актове и издадения в последствие на 05.02.2016 г. изпълнителен лист
ищцата С.Н.Г. е била осъдена да заплаща на ответника Б.Н.И. парични суми в
размер на 455,70 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/3 ид.ч. от съсобствен имот с идентификатор
10135.1503.284.3.69 за периода 14.10.2010 г. – 27.05.2013 г., сумата от 86,67
лв. месечно, представляваща обезщетение за същото основание, но с период
считано от 28.05.2013 г. до окончателното извършване на делбата. На 14.10.2020
г. Б.И. е подал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ *.
Основният спорен въпрос по
делото е кога е влязло в сила Решение № 511 от 20.03.2015 г. по в.гр.д.№
62/2015 г. на ВОС в частта, с която е отменено решението на ВРС и е осъдена С.Н.Г.
да заплаща на Б.Н.И. процесните суми във връзка с лишаването му от ползване на
съсобствения недвижим имот. В тази връзка дали са налице основанията за
погасяване по давност на част от вземанията за периода от влизане в сила на
решението до образуване на изпълнителното дело.
Следва
да се съобрази на първо място, че Решение № 511 от 20.03.2015 г. по в.гр.д.№
62/2015 г. на ВОС в частта, с която са присъдени процесните вземания не е
подлежало на касационно обжалване, както е и посочено в Определение № 333 от
10.11.2015 г. по гр.д. № 4434/2015 г. на ВКС, поради което и същото е влязло в
сила на датата на постановяването му – 20.03.2015 г.
Съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Съобразно тази разпоредба и конкретния
случай то установените със съдебното решение вземания следва да се погасяват на
20.03.2020 г., ако не са налице основания за спиране или прекъсване на
давността.
Твърденията
на ответника, че за периода от постановяване на въззивното решение /20.03.2015
г./ до постановяване на определението на ВКС /10.11.2015 г./ са налице пречки,
поради които вземането не е било станало изискуемо, защото не е било възможно
снабдяването на ищеца с изпълнителен лист, както и че се е прекъснала
давността, не се споделят от настоящия състав.
На
първо място изискуемостта на съдебно потвърденото вземане не настъпва от
датата, на която ищецът може да се снабди с изпълнителен лист. Тя настъпва от
момента на постановяване на решението, като длъжникът може да заплати
доброволно дължимите суми, дори и без кредиторът да се е снабдил с изпълнителен
лист и да е предприел действия по принудително събиране. Също така в случая
част от самите вземания са били изискуеми още преди постановяване на съдебното
решение, като със същото те са били съдебно потвърдени и е започнала да тече
нова давност съобразно правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
На
второ място подаването на касационна жалба от страната, администрирането на
жалбата и изминалия период до постановяването на крайния акт на ВКС са пречки за
приемане от съда датата на влизането в сила на акта, доколкото е налице
неяснота дали същият подлежи на обжалване. След постановяване на крайния акт на
ВКС, обаче, с който въпросът е окончателно разрешен, влизането в сила на
решението следва да се счита от датата му на постановяване, а не от момента, в
който е поставено определението, с което този факт само е констатиран при
оставянето без разглеждане на подадената касационна жалба в тази част.
На
трето място действително е налице невъзможност за снабдяване с изпълнителен
лист въз основа на влязлото в сила решение в тази част, доколкото е налице спор
по въпроса дали съдебният акт подлежи на обжалване, но тази невъзможност няма
за последица прекъсване на давността на съдебно установеното вземане, доколкото
такова основание не е предвидено в чл. 116 ЗЗД, както и в друг специален закон.
Б.Н.И. е разполагал с пет годишен срок да се снабди с изпълнителен лист, да
образува изпълнително производство и да поиска действия по принудително
изпълнение, за да се прекъсне теченето на давността. Това, че кредиторът е
избрал да стори това в последния момент, и то в случая след изтичането на този
срок, е в резултат от неговото бездействие, а не по вина на длъжника. По делото
дори не се установява и кое е първото изпълнително действие, което има за
последица прекъсване на давността, доколкото такива твърдения не са въведени от
нито една от страните и не са ангажирани доказателства в тази насока.
Предвид
горното вземането в размер на сумата от 455,70 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на 1/3 ид.ч. от съсобствен
имот с идентификатор 10135.1503.284.3.69 за периода 14.10.2010 г. – 27.05.2013
г. следва да се счита за изцяло погасено по давност, доколкото изискуемостта на
същото е настъпила и за него е започнала да тече нова погасителна давност от
20.03.2015 г., която е изтекла на 20.03.2020 г., която дата предхожда
образуването на изпълнителното дело, поради което и в тази част предявения иск
се явява основателен.
По-различен
е въпроса по отношение на вземането за сумата от 86,67 лв. месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване, но с период считано от
28.05.2013 г. до окончателното извършване на делбата. Това е така, защото
изискуемостта на същото настъпва за в бъдеще. Към момента на влизане в сила на
решението на ВОС част от вземанията са били вече изискуеми, като за останалите
изискуемостта е настъпвала периодично след приключването на процеса, както и
продължава да настъпва към настоящия момент, доколкото няма данни делбата да е
окончателно извършена.
В
тази връзка и давността започва да тече отделно за всяко месечно вземане в
размер на 86,67 лв., като тя е започнала да тече от 28.05.2013 г., но е била
спряна на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Всяко отделно вземане се погасява с
изтичането на пет години от изискуемостта му, но доколкото изискуемостта на
част от вземанията е настъпила в хода на съдебния процес, то след влизане в
сила на решението за тях започва да тече нова давност, която е 5 години,
считано от 20.03.2015 г., а за всяко бъдеще вземане, което възниква след
влизане в сила на решението давността ще се смята конкретно за всеки месец. За
вземанията за периода 28.05.2013 г. до 20.03.2015 г. е започнала да тече нова
давност, която е изтекла на 20.03.2020 г., поради което тези вземания са
погасени по давност, както и вземанията след влизане в сила на решението, които
са възникнали за периода 20.03.2015 г. – 14.10.2015 г., доколкото изп. дело е образувано на 14.10.2020 г. /при липсата на
данни за първото извършено изп.действие прекъсващо
давността/. За пълнота вземанията в размер от 86,67 лв. месечно за периода
28.05.2013 г. – 28.09.2015 г. в общ размер от 2 426,76 лв. следва да се считат
погасени по давност, поради което и предявения от ищцата иск е основателен и в
тази част и следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника.
Ищцата претендира разноски и е представила доказателства за заплатена държавна
такса в размер на 115,30 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение, които следва
да и́ се присъдят изцяло.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните С.Н.Г., ЕГН **********,***
и Б.Н.И., ЕГН **********,***, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ
размер от 2 882,46 лв. /две
хиляди осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща погасено по давност вземане, формирано от суми представляващи
дължими обезщетения за лишаване от ползване на 1/3 ид.ч.
от съсобствен имот с идентификатор 10135.1503.284.3.69 в размер на 455,70 лв.
за периода 14.10.2010 г. – 27.05.2013 г. и в размер на 2 426,76 лв. за
периода 28.05.2013 г. – 28.09.2015 г., които суми представляват част от
вземанията обективирани в Изпълнителен лист № 1186 от 05.02.2016 г., издаден по
гр.д.№ 654/2011 г. на ВРС, въз основа на който е образувано изп.д.
№ 20208950402144 по описа на ЧСИ № *, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Н.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Г., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 415,30 лв. /четиристотин
и петнадесет лева и тридесет стотинки/ разноски в производството, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: