Решение по дело №4983/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3701
Дата: 13 август 2024 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20241110204983
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3701
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110204983 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 13-ти състав, в открито съдебно заседание на
пети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при участието на секретаря Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 4983 по описа на съда за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на *** срещу наказателно постановление № 26/23.02.2024 г.,
издадено от директор на РИОСВ – гр. София, с което на основание чл.166, т.3 във вр. чл.165,
ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева за нарушение на чл.155, ал.2
от ЗООС.
В процесната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
издаденото наказателно постановление. Въззивникът счита, че наказващият орган не е
изпълнил задължението си да установи по безспорен начин факта на извършеното
1
нарушение, както и да посочи конкретно нарушената материалноправна норма. Излагат се
съображения за нарушено право на защита. Навеждат се аргументи в полза на това, че в
Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) по отношение на жалбоподателя е
отбелязано, че въздействието върху качеството на атмосферния въздух ще бъде слабо, без
опасност от замърсяване в териториален мащаб. Посочва се, че проверяващите органи не са
осъществили надлежно проверката, тъй като не било констатирано какви всъщност
продукти се произвеждат, респективно какви дейности се извършват в производствената
база, а единствено установили, че миризмите са „характерни за производствената дейност“.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 05.10.2023 г. Б. М. – младши експерт при РИОСВ – гр. София съставил АУАН за
извършено на 12.09.2023 г. нарушение на чл. 166, т.3 от ЗООС в присъствие на двама
свидетели. Представител на нарушителя подписал АУАН без възражения. Такива не били
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 23.02.2023 г. **** – директор на РИОСВ – гр. София издала
НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 167 и чл.168 от
ЗООС, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАН.
Според настоящата инстанция обаче не са спазени предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
изисквания за форма и съдържание на АУАН и НП, касаещи описание на извършеното
нарушение. Същото е квалифицирано като неизпълнение на задължително предписание,
което изисква достатъчно ясно описано на поведението, отклоняващо се от посоченото
предписание – „да извършва всички дейности… по начин, недопускащ разпространението
на миризми.“ Това предполага описание на констатираните при проверката дейности, за да
може да се извърши преценка дали те са свързани с дружеството-жалбоподател и с
констатираните миризми. Подобно конкретизирано описание на извършваните на
процесната дата дейности и на свързаните с тях миризми в АУАН и в НП липсва, макар и да
има такива фактически твърдения в констативния протокол. Остава неясно защо те не са
били възпроизведени и в НП, като тези пропуски безспорно възпрепятстват жалбоподателя
да организира адекватно защитата си по фактите, поради което представляват и съществено
нарушение на процесуалните правила и доколкото ограничават правото на защита на
нарушителя са самостоятелно основание за отмяна на НП.

За пълнота на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящия акт,
съдът ще изложи съображения и по отношение на релевантната за правилното приложение
2
на материалния закон фактическа обстановка съобразно доказателствата по делото.
На 20.08.2019 г. по повод постъпил сигнал експерти от РИОСВ – гр. София
извършили проверка на *** в обект „Производствено складова база за хидроизолационни
материали“, находящ се в *** В хода на същата било констатирано, че в деня на постъпване
на сигнала в РИОСВ – гр. София, наказаното дружество осъществявало производство на
полигум и воалит, а на 20.08.2019г. се произвежда полизол. Експертите органолептично
установили наличие на миризми на територията на производствената площадка. На
основание чл.155, ал.2 от ЗООС били издадени задължителни предписания, указващи на
дружеството да извършва производствената си дейност по начин, недопускащ
разпространението на миризми извън границите на производствената площадка за срок –
постоянен.
Във връзка с постъпили нови сигнали, на 12.09.2023 г., по отношение на дружеството
– жалбоподател била извършена втора извънредна проверка на горепосочения обект, в хода
на която било прието, че не са изпълнени дадените на дружеството задължителни
предписания по констативен протокол от 20.08.2019 г. Констатирано било, че дружеството
осъществява производствена дейност, като служителите на РИОСВ възприели наличие на
миризми, които приели за характерни за производствения процес, както във вътрешността на
производствените помещения, така и на открито на територията на производствената
площадка. След извършен обход извън пределите на последната експертите доловили също
наличие на миризми, които те приели за типични за производствената дейност на ***.
Резултатите от проверката били инкорпорирани в констативен протокол. В него било
посочено, че в момента на инспекцията дружеството произвеждало полизол, а съгласно
дневника на 11.07.2023 г. се е произвеждал воалит, на 05.09.2023 г. – полизол, на 08.09.2023
г. – керемиди.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля Б. М.;
както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: Заповед № РД-
69/05.07.2023 г.; Заповед № РД-97/24.09.2021 г.; Констативен протокол № АВВФФОХВ-КГ-
33 от 20.08.2019 г.; Констативен протокол № ККФОС-БМ-16 от 12.09.2023 г.; пълномощно и
др.
В приетия по делото констативен протокол е посочено каква точно производствена
дейност е извършвало дружеството-жалбоподател на процесната дата (полизол – за битумна
хидроизолация), респективно в показанията си свидетелят дава описание на свързаните с
нея миризми („на нефт“). Тези фактически обстоятелства обаче не присъстват в АУАН и НП,
както вече бе посочено по-горе. Следва да се посочи, че предметът на делото в
административнонаказателното производство и фактическите рамки на доказване се
определят от изложеното в АУАН и НП, като съдът не разполага с правомощие да разширява
и допълва фактическата рамка на административното обвинение. Съдебният контрол не е
средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са били
налице предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва
и установява за пръв път пред настоящата инстанция, пред която не се допуска съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението (аргумент за противното от чл. 63, ал.7, т.1 от
НП). В показанията си свидетелят не успява да даде ясни количествени и качествени
параметри на възприетите миризми, което е и логична последица от т.нар.органолептичен
начин на установяването им.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е
нарушил разпоредбата на чл. 166, т. 3, вр. чл. 155 от ЗООС.
3
Съставът на това нарушение се осъществява от обективна страна с неизпълнение на
задължително предписание на контролни орган в констативни протоколи по чл. 155 от
ЗООС. Неизпълнението на предписание от юридическо лице е скрепено с налагането на
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с
предписанието. По делото няма данни предписанието да е отменено по административен
и/или съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се
релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП
по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на
влязло в законна сила предписание, което е правнорелевантният факт, пораждащ
отговорността на адресата на предписанието, без да е необходимо да се разглежда по
същество доколко даденото предписание е законосъобразно, с оглед предвидения за това
друг ред на оспорване. Отрицателна предпоставка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или
горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било
недължимо. В случая такава отмяна не е налице.
Безспорно дружеството-жалбоподател е адресат на предписание по чл. 155 от ЗООС -
„да извършва производствената си дейност по начин, недопускащ разпространението на
миризми извън границите на производствената площадка“ - и затова при негово
неизпълнение е субект на нарушението. Формулировката на предписанието води до извод,
че следва да се установи причинна връзка между определени миризми извън района на
производствената площадка и осъществяваната на нея дейност от страна на дружеството. По
гореизложените причини – липса на яснота в НП за естеството на извършваната дейност и за
естеството на констатираните миризми, според настоящия състав в случая е невъзможно да
се установи такава причинна връзка, респективно остава недоказано, че жалбоподателят не е
изпълнил даденото му предписание и че е нарушил посочената разпоредба на ЗООС. На
последно място липсата на количествени критерии за интензитета на възприетата от
контролните органи миризма прави невъзможно за настоящата инстанция да извърши
преценка дали се касае за евентуален маловажен случай и да приложи чл. 28 от ЗАНН.

По гореизложените съображения, жалбата се явява основателна и НП следва да бъде
отменено поради допуснати нарушения както на процесуалния, така и на материалния
закон.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер на 1080 лева – адвокатско
възнаграждение. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото и
вида и обема на осъществената правна защита, с оглед актуалната практика на ВКС –
Определение от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, І т.о. във връзка с Решение на
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав намира,
че следва да присъди разноски в размер от 500 лв.

Така мотивиран, съдът



РЕШИ:
4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26/23.02.2024 г., издадено от директор на
РИОСВ – гр. София, с което на основание чл.166, т.3 във вр. чл.165, ал.2 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС) на *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6
000 (шест хиляди) лева за нарушение на чл.155, ал.2 от ЗООС.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН РИОСВ - София да заплати на ******
сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.


СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5