НОХД № 1583/2019
год.
МОТИВИ:
Делото е образувано по внесен ОА от РП-П., с който са
повдигнати обвинения против подсъдимите М.С.А., ЕГН ********** и М.Р.Б., ЕГН **********
затова, че 03.11.2018 год., в гр. П., обл. П., в игрална
зала „А.“, намираща се на ***, в качеството им на длъжностни лица - крупиета, в
съучастие, като съизвършители, са присвоили чужди
пари - сумата от 3214.52 лева, собственост на фирма „В.“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. С.,
които са им били поверени в това им качество, за да ги пазят и управляват - престъпление по чл. 201, във вр.
с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение против подсъдимите и пледира за постановяването на
осъдителна присъда с налагане на наказания ЛС и приложение на разпоредбата на
чл.66 ал.1 от НК. Пледира и за уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимите се явяват лично в разпоредителното и
първото проведено по делото съдебно заседание по общия ред.
Подс. М.А. даде обяснения, с които се призна за виновна,
като подробно разказа как в престъплението са участвали двете привлечени към
отговорност лица.
Подс. М.Б. също даде обяснения, с които обаче не се призна
за виновна и отрече да е участвала в извършването на престъплението. Посочи, че
то било извършено само и единствено от подс.А..
В следващите съдебни заседания двете подсъдими не се явиха,
като производството продължи в тяхно отсъствие, но с участието на упълномощени
от всяка от тях защитници.
Защитникът на подс.А.
пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо двете подсъдими, като се
наложи наказание ЛС с приложение на института на условното осъждане. Пледира и
за уважаване на гр. иск, предявен само спрямо Б..
Защитникът на подс.Б.
пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо същата. Аргументира се
подробно, че горната не е извършила престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, а същото било извършено само и единствено от А.. Пледира и за
отхвърляне на гр. иск, предявен спрямо Б..
С протоколно определение на съда, произнесено в
проведеното на 21.10.2019г. Р.З., съдът
прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от ощетеното
юридическо лице - дружеството „В.Г.Е., със седалище гр.С., ЕИК:***,
представлявано заедно от управителите Ж.К. и Д.Б. граждански иск, насочен само
спрямо подсъдимата М.Б., за сумата от 1607.26 лв., представляваща обезщетение
за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законна лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане. Със същото определение съдът
конституира дружеството „В.Г.Е. като граждански ищец, представлявано в процеса
от упълномощен повереник - адв.Н.Н.. В стадия на съдебното следствие, както и в този на
съдебните прения, за ощетеното ЮЛ не се яви законов или упълномощен
представител, респ. не се взе становище относно съдбата на предявения гр. иск.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Към
инкриминираната дата дружеството „В.Г.Е. стопанисвало хазартна игрална зала „А.“, находяща се в гр. П., ***.
Пак към
тази дата двете подсъдими били назначени с трудови договори в дружеството,
всяка на длъжност „крупие“, като изпълнявали служебните си задължения в
посочената зала, където били разположени игрални автомати и рулетки за хазартни
игри. Според длъжностните характеристики за длъжността „крупие“ в игрална зала,
връчени и на двете подсъдими, те били задължени да осъществяват контрол и
носели лична отговорност за приемане, съхраняване и отчитане на получените
парични суми за залози, отчитането и изплащането на печалбите, при приключване
на смяната били длъжни да преброяват оборота и касовата наличност, да ги впишат
в отчетно-сменен лист, да ги предадат срещу подпис на следващата смяна и пр. В
този аспект всяка от подсъдимите А. и Б. имала качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, доколкото им били вменени задължения и изпълнявали
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице,
каквото несъмнено е горепосоченото дружество.
На 03.11.2018 год. /ден събота/ двете подсъдими били на
работа в игралната зала - втора смяна, която започвала в 14:00 часа и приключвал в 22:00 часа.
Подс. М.А. имала финансови затруднения, като споделила с Б.,
че смята да започне да залага на игрални автомати в залата с намерение да
реализира печалба, въпреки че на крупиетата това било изрично забранено. Споделила
й още, че майка й била болна, а тя се нуждаела от пари, за да й купи лекарства
и дърва за огрев.
Около 14:30 – 15:00 часа А. започнала да играе на
игрален автомат, като първоначално залагала свои лични пари, които обаче
загубила напълно. След това поискал пари на заем от подс.Б.,
но тя й отказала. Тогава А. споделила на Б., че ще вземе пари от касата в
игралната зала, с които да залага, като пояснила, че и друг път го е правила. Подс.Б. й казала да не взема пари от касата, защото така и
тя самата ставал отговорна за тези пари. А. обаче отвърнала, че ще ги „избие“,
като очевидно имала предвид, че ще реализира печалби, след което ще върне в
касата взетите пари, а остатъка ще задържи като чиста печалба. Този път подс.Б. не се възпротивила категорично на намерението на А..
В изпълнение на намисленото, подс.
А. започнала да взима пари от касовата
наличност в залата и с тях залагала на игралните автомати. Играла в продължение
на няколко часа с прекъсвания, но в крайна сметка планът й не проработил, защото не реализирала печалба, а загубила
всички взети от касата пари. Това станало известно на подс.Б.,
която малко преди края на работната смяна, около 21:00 часа, се обадила по
телефона па св. Д.С. - управител на игралната зала, като й разказал какво се е
случило. Последната пристигнала в залата около 22:00-22:30 часа, като там я посрещнали двете подсъдими. След проведен кратък
разговор св. С. натиснала „паник-бутона“ в залата и
на място пристигнали служители на охранителната фирма „Р.” ООД-П.. Св. С.
действала така, защото такива били инструкциите на работодателя при подобни
случаи. На място пристигнали два патрула на охранителната фирма, които
включвали свидетелите Д.В., Е.Д. и К.Ц.. Първият пристигнал по-рано от колегите
си, като влязъл в игралната зала и провел кратък разговор с управителя - св. С..
Тя поискала от него и появилите се малко след това негови колеги, да задържат подс. А., като пояснила, че тя е крупие в залата и била
присвоила парични суми от касата, с които залагала на игралните автомати. Св. В.
обаче обяснил, че те, като служители на охранителната фирма, нямат такива
правомощия. По тази причина бил подаден сигнал в РУ на МВР-П..
На място пристигнали полицейски служители - свидетелите
И.Г. и С.У.. На тях св. С. също обяснила ситуацията, като им заявила, че
липсващата сума била около 3000 лева и поискала подс.А.
да бъде задържана с уточнението, че тя бил едното от двете крупиета, което по
време на втората смяна е присвоило пари от касата в залата и залагала същите на
игрални автомати.
Полицейските служители снели саморъчни писмени
обяснения от св.С. и подс.А., като последната
признала, че е играла на игралните автомати с пари, които взимала от касата.
Посочила и това, че има намерение да възстанови присвоената сума. След това полицейските
служители дали на св. С. и тя попълнила декларация, с която декларирала, че е
запозната с правото да подаде жалба и че няма претенции към тях във връзка с
изпълнението на служебните им задължения. Полицейските служители си тръгнали, а
св. С. засекла касовата наличност, при което установила, че липсващата сума
възлиза с точност на 3214.52 лева.
Св.С. заявила на подс.А., че
от този момент е отстранена от работа и не следва да се явява на смяна в
играната зала на следващия ден. Тогава подс.Б. попитала св.С. дали това е валидно и за нея, но
последната отвърнала, че тя няма вина и остава да работи.
На следващия ден – 04.11.2018г. /ден неделя/ подс.Б. била на работа отново втора смяна в игралната зала.
На по-следващия ден – 05.11.2018г. /ден понеделник/
двете подсъдими били повикани в игралната зала на разговор във връзка със
случилото се. Там били св.Д.С. и пристигналия специално за разговора регионален
отговорник за Южна България в дружеството „В.“ – св. Д.А.. Той обяснил на двете
подсъдими, че като крупиета са солидарно отговорни за присвоената на
03.11.2018г. сума от 3214.52 лева, при което следва да я възстановят поравно,
т.е. по 1607.26 лева, всяка. Обещал, че ако направят това в кратък срок, то
дружеството нямало да води дела срещу тях. Подс.Б. обаче
категорично отказала да възстановява каквато и да е сума, като посочила, че тя лично
не е взимала пари от касата и не е играла на игрални автомати. Дори попитала
св.А. дали той би бил съгласен да върне нещо, което не бил взел.
В един от следващите дни подс.
А. предала на представител на игралната зала сумата от 1607.26 лева, която се
равнявала на половината от присвоената.
Подс. Б. обаче, както вече била заявила, отказала да върне
другата половина от парите.
По тази причина на 07.1**018г. бил подаден сигнал, наименован „заявление“, от дружеството „В.“ до РУ МВР-П., който
бил изготвен на същата дата управителя на игралната зала - от св.С..
Въз основа на сигнала първоначално била възложена
полицейска проверка, в хода на която, с протокол за доброволно предаване от
15.01.2019 г. /л.16 от ДП- номерация с молив/, технически служител в
дружеството – Л.А.Л., предал на полицейски служител от районното управление 2
бр. компактдискове, формат DVD-R, които
съдържали записи от камери за видеонаблюдение, разположени
във вътрешността на игралната зала на инкриминираната дата. Тук е мястото да се
отвори една скоба, за да се каже, че във въпросният ПДП е било записано, че се
предава 1 бр. компактдиск с формат СD-R, но по делото се събраха категорични
доказателства, включително и от заключението на приетата съдебна
видео-техническа експертиза на записи, което ще бъде коментирано по-долу, че
предадените дискове са били именно два броя и форматът им е DVD-R. Очевидно полицейският служител, съставител на
посочения ПДП, не е бил достатъчно прилежен, така да се каже, при изписването
на съдържанието на протокола.
Въз основа на всичко описано до тук било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на приетата по делото съдебна
видео-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно
изготвено, а и неоспорено от страните, предмет на изследване са били именно
предадените с горепосочения ПДП 2 бр. компактдискове, формат DVD-R, марка „Verbatim“,
които съдържали записи от камери за видеонаблюдение, разположени
във вътрешността на игралната зала на инкриминираната дата. При изготвянето на
експертното заключение вещото лице е описало подробно какви файлове са били
открити, с какъв обем и каква продължителност е всеки от въпросните записи,
също от колко камери са направени и къде в залата те са били разположени.
Вещото лице е прегледало изцяло видеозаписите, на които са били заснети
конкретни действия извършвани от А. и Б..
Подробно е посочено в кой момент от записите се вижда
как подс.Б. е седнала на стол пред игрален автомат.
Уточнено е, че тя е с гръб към камерата и не може да се види дали играе на
автомата или само разговаря с човек от дясната й страна. Подробно е посочено
също в кой момент от записите се вижда как подс.А.
играе на рулетка в игралната зала, а след това в кой момент се премества на
игрален автомат зад тази рулетка и сяда пред него с гръб към камерата, при
което се вижда само долната част на тялото й, но не може да се установи дали в
този момент тя играе на автомата или само седи. Заключението на вещото лице е
онагледено и с фотоалбум – приложение към експертния протокол.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло
заключението си, като го допълва. Уточнява, че е изгледал подробно всеки файл с
видеозапис, но не е установил никъде Б. да пипа с ръка клавиатура на игрален
автомат, а ако е бил видял такова нещо, то неминуемо е щял да отрази в заключението
си, че и тя е играела.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
обясненията на подс.М.Б., частично от обясненията на подс.М.А., както и от показанията на свидетелите Д.В., Е.Д.,
К.Ц., И.Г., С.У., Д.А. и Д.С., а също и от заключението на съдебната видео-техническа
експертиза, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът даде вяра на събраните гласни доказателства от
показанията на горепосочените свидетели, т.к. ги намери за обективни и
хронологично точни, както и депозирани от добросъвестни и незаинтересовани от
изхода на делото лица.
Съдът изцяло даде вяра и на обясненията на подс. Б., с които тя отрече да е взимала пари от касата и
да е залагала с тях на игрални автомати, респ. да е извършила присвояване на
парични средства от дружествената каса, като
посочи, че това правела само и единствено подс.А..
Причината да се повярва изцяло на Б. е тази, че нейните обяснения в огромна
степен кореспондират на гореизброените свидетелски показания, но не само.
Кореспондират също така на заключението на съдебната видео-техническа
експертиза и на голяма част от приобщените по делото писмени доказателства, за
което съображения ще се изложат по-долу.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс.М.А. в частта им, в които сочи, че не само тя, но и подс.Б. е взимала пари от касата и залагала на игрални автомати
с тях. В тази им част нейните твърдения се опровергаха не само от обясненията
на Б., които съдът напълно кредитира, но и от показанията на по-голяма част от
разпитаните свидетели. Естествено опровергаха се и от заключението на експертизата.
Очевидно е, че с твърденията си в горния смисъл подс.А. се опитва да размие отговорността, която следва принципно
сама да понесе, както и да облекчи положението си най-малко във финансов
аспект, т.к. ако и Б. бъде призната за виновна, то тя ще бъде осъдена да плати
на ощетеното дружество половината от присвоената сума.
Тук веднага следва да се вметне, че ако е вярно
заявеното от А. в смисъл, че тя е присвоявала парите съвместно с Б., което
станало по инициатива и предложение на последната, което и двете приели, т. е.
че е присвоявала в съучастие с Б., то е било абсолютно логично А. да съобщи
този факт още вечерта на 03.11.2018г., непосредствено след разкриване на
престъплението. Тогава в игралната зала са пристигнали последователно
управителката Д.С., служители на охранителна фирма и полицейски служители. В
съдебно заседание подс.А. посочи, че пристигналите на
място полицаи поискали от нея да напише обяснения за случилото се и тя написала
такива, но в тях не била посочила, че и Б. е виновна, защото не била сметнала,
че това е нужно. Това обяснение е меко казано несериозно и очевидно абсурдно,
защото ако наистина и двете, с пари от касата са залагали на игрални автомати,
то нямо по-логично нещо от това още в този момент А. да съобщи, като запише в
обясненията си този факт.
Пак в обясненията си М.А. сочи пред съда, че вечерта,
когато в залата пристигнала управителката, тя й обяснила, че е взимала пари от
касата и ги е изиграла на машинките, но
тогава не била казала, че и Б. е правила това, т.к. мислела, че няма нужда да
го казва. Това е поредното меко казано абсурдно обяснение, защото ако човек,
след като реши да признае, че е извършил престъпление, но сам не съобщи, че е
направил това съвместно с друго лице, как би очаквал да си раздели
отговорността и най-вече имуществената, която е налице при присвоителните
престъпления.
На следващо място, пак в обясненията си, след
предявяване на фотоалбума към видео-техническата експертиза, подс.М.А. посочи, че на сн.2 и сн.3 се вижда, че подс.Б. е пред
игрален автомат, а на монитора му ясно личи, че или е играла, или ще започне да
играе /т.е., че автоматът е в режим на игра – бел. моя/. Това нейно твърдение
обаче категорично се опроверга от св.Д.С., която след предявяване на същия
фотоалбум заяви, че на сн. 3 ясно личи, че автоматът
не е в режим на игра с реално направен
залог. В този смисъл обяснения даде и Б..
На последно място, но не по значение, ако е вярно
казаното от подс.А., че е и Б. е играла с пари от
касата, което според А. личало и от горекоментираните сн.2 и сн.3, то това неминиемо щеше да
бъде установено от вещото лице изготвило видео-техническата експертиза и
изгледало изцяло всички записи от камерите за видеонаблюдение,
разположени в залата на инкриминираната дата. Вещото лице обаче изрично сочи,
че единственото което се установява е това, че е имало моменти, в които Б. сяда, седи и става от стол пред
игрален автомат /виж отново сн.2 и сн.3, а също сн.4 , сн.5, сн.9 и сн.10
от фотоалбума/. Вещото лице бе
категорично обаче, че не е установило никъде в записите Б. да пипа с ръка
клавиатура на игрален автомат, а ако е бил видял такова нещо, то неминуемо е
щял да отрази в заключението си, че и тя е играела. Това за поред път
дискредитира достоверността на заявеното от подс.А.,
че Б. е играла на игрален автомат и в частност този на гореизброените снимки.
От показанията на св. Д.В. категорично стана ясно, че
след като пристигнал в игралната зала по сигнал от натиснат „паник-бутон“, той провел разговор с управителката на
залата, която искала да бъде арестувано едното от двете крупиета, т. к. било
откраднало пари от касата. Той обаче отвърнал, че нямат правомощия да задържат
лица и сигнализирал в полицията.
От показанията на свидетелите Е.Д. и К.Ц. /колеги на В./
обобщено казано стана ясно, че когато те пристигнали в игралната зала там вече
бил св.В.. От него научили, че ставало въпрос за липсваща сума пари от касата в
залата. Сочат, че не са провеждали разговор с никой от лицата в залата, а след
пристигането на полицейските служители си тръгнали.
От показанията на св.И.Г. – полицейски служител в РУ
МВР-П., категорично се изясни, че той и колегата му С.У. били изпратени вечерта
на инкриминираната дата в процесната игрална зала. При пристигането им
служители от охранителната фирма им казали, че една служителка от залата била
взела пари от касата и ги изиграла. След това снели саморъчни обяснения от
управителката на залата и от крупието, за което се твърдяло, че било взело
парите от касата. Св. И.Г., по време на депозиране на показанията си разпозна
категорично в съдебно заседание именно подс. М.А.,
като лицето, за което вечерта получил информация, че е присвоила пари от касата
в залата. Категорично поясни, че той е снемал писмените обяснения от
управителката на залата, а неговият колега – от крупието А..
Св. С.У. бе категоричен за това, че след пристигането
им със св.И.Г., управителката на залата им споделила, че от касата липсвала
сума от около 3000 лева. Поясни, че тогава на смяна били две крупиета, но
управителката казала, че само подс.А. е вземала пари
от касата и ги е изиграла на игрални автомати. Заяви, че самата А. също си
признала това пред тях. Св.У. си спомни и това, че тогава другото момиче, както
той се изрази, /очевидно Б./ успокоявало А., като й казвало, че щом и двете са
били на смяна, то и двете ще върнат парите. В същото време св.У. бе
категоричен, че управителката на залата /св.С./ посочвала само и единствено А.
като лицето, което е взимало пари от касата и ги е изиграло, а за Б. нищо не е
казала. Категоричен беше и за това, че той лично снел саморъчни обяснения само
от А., както и че всички казвали, че само тя е вземала пари от касата.
С оглед на свидетелските показания на двамата
полицейски служители следва да се заключи категорично, че ако въпросната вечер
е имало твърдения от когото и да било, включително извънпроцесни
самопризнания от страна на Б., подобни на тези на А., то неминуемо полицаите са
щели да вземат саморъчни обяснения и от самата Б.. Щом не са го направили обаче
то значи, че Б. говори истината в смисъл, че никога и пред никого не е
признавала, че заедно с А. и тя е взимала пари от касата и е залагала с тях.
Последното съвпада и с показанията на св.Д.С., макар в началото на своя разпит
пред съда тя да твърдеше, че пред нея в крайна сметка и Б. си признала, че е
залагала с пари от касата. В процеса на разпита обаче св.С. еволюира в своите
показания и първоначално заявения от нея факт за направено предпроцесно
самопризнание от Б. бе опроверган, но за това подробни съображения ще се
изложат при анализа на показанията на горната.
Със своите показания св.Д.А. – регионален отговорник в
дружеството „В.“ за стопанисваните от последното обекти в Южна България, не
допринесе много за изясняване на релевантните за делото факти. В началото на
своя разпит св.А. посочи, че бил информиран от управителя на игралната зала за
липси, причинени и от двете крупиета. Заяви, че св.С. го информирала по
телефона, още когато били констатирани липсите и той пристигнал на място след
няколко часа. За съда категорично стана ясно, че това не е било така, т.к. се
събраха неоспорими доказателства, че св.А. *** за разговор с двете крупиета на
05.11.2018 година. Очевидно е, че св.А. не можа да си спомни с точност
събитията, защото както сам посочи - отговаря за цяла Южна България и често се
занимава с подобни случаи.
По-нататък в показанията си св.А. заяви, че бил пристигнал
на място на следващия ден сутринта, но това също не е точно, т.к. следващия ден
е бил неделя – 04.11.2018г., а той всъщност е пристигнал в първия работен ден –
05.11.2018г., както с точност посочи подс.Б. и
разказа, че е била повикана на разговор заедно с него, другата подсъдима и св.С..
Св.А. заяви, че по принцип /а очевидно и според
вътрешните правила в дружеството – бел. моя/, крупиетата носят солидарна
отговорност за констатирани липси. Посочи, че в случая били констатирани липси
от 3200 лева, като А. решила да възстанови половината, а Б. отказала да направи
това, но свидетеля не си спомни с какви аргументи тя отказала. Св.А. каза още,
че към онзи момент имали съмнения, че парите са били изиграни от едното или и
от двете крупиета, но не били сигурни в това. Заяви, че той лично гледал записи
от камерите за видеонаблюдение, но не видял на тях
някое от крупиетата да играе.
В обобщение на казаното от св.А. в смисъл, че крупиетата
носят солидарна отговорност за констатирани липси, което бе заявено и от св.С.,
към което обстоятелство, следва да се насложи и фактът, че при разговора с
двете подсъдими на 05.11.2018г. тяхната солидарна отговорност е била изрично
изтъкната. Като се вземе предвид и това, че тогава им е било предложено всяка да внесе
половината от общата липсваща сума, за да не води дружеството дела срещу тях.
Като се отчете и казаното от св. У., че вечерта на 03.11.2018г. Б. успокоявала А.,
казвайки й, че щом и двете са били на смяна, то и двете ще върнат парите, може
да се формира изводът, че А., след извършеното от нея присвояване на цялата
сума, в един момент е съзряла възможността да върне само половината от нея,
което я е мотивирало да започне да твърди, че освен нея и Б. е залагала пари от касата.
Както вече се посочи по-горе, в началото на депозиране
на своите показания св. Д.С. /управителят на процесната игрална зала/ заяви, че
подс. Б. й се обадила на 03.11.2018г., около 21:30
часа, като казала буквално: „С колежката направихме малко беля“, след което
пояснила, че били изиграли пари от касата и говорела в множествено число. Св. С.
заяви, че пристигнала във въпросната игрална зала около 22:30 часа, а след нея
последователно били повикани служители от охранителната фирма и полицейски
служители. Заяви категорично, че пред нея и двете подсъдими казали, че са
играли на игралните автомати в залата, след което писали обяснения за това пред
полицаите. Поясни, че М.А. в един от следващите дни върнала половината сума, а Б.
отказала да направи това с аргумент, че тя не била играла, респ. залагала пари
от касата.
Тук веднага следва да се вметне, че ако всичко това е
било така, то няма никаква логика св.С. да иска от пристигналите след нея
служители на „Р.“, а след това и от полицейските служители, да задържат само
едното от двете крупиета – подс.А., а за това
обстоятелство се събраха неоспорими гласни доказателства от показанията на св. В.,
св. Ц., св. Г. и св. У.. Няма логика също и в това, полицаите да не снемат в
този момент обяснения по случая и от подс. Б., ако е
имало твърдение, че и тя е залагала с пари от касата.
По-нататък в показанията си св.Д.С. в крайна сметка си
спомни, че вечерта, когато пристигнала в игралната зала, т.е. след обаждането
от страна на Б. по телефона, подс.М.А. плачела и
казвала: „Аз съм виновна, аз изиграх парите“. Очевидно стана за съда, че именно
поради горецитираната реплика св.С. е приела, че само
А. е присвоявала пари от касата и е искала вечерта само тя да бъде задържана.
Св. С. си спомни и това, че вечерта пред полицаите А.
е писала обяснения, но Б. - не. Това за пореден път подкрепя категоричния факт,
изяснен от показанията на полицейските служители, че вечерта никой не е
твърдял, че и Б. е залагала с пари от касата.
Св.С. си спомни също, че на следващия ден –
04.11.2018г., подс. М.А. не е била допусната на
работа повече, т.к. е била отстранена, но не успя да си спомни първоначално дали
това е било валидно и за подс. Б..
Категорично се доказа по делото обаче, че в деня след
извършване на престъплението Б. е била на работа втора смяна. В този смисъл са
както нейните обяснения, така и приетия като писмено доказателство работен график за мес.
ноември 2018г. в процесната игрална зала /л. 147 от материалите по съдебното
дело/. От този факт пък следва категоричния извод, че по отношение на Б., нито
към инкриминираната дата, нито към следващия ден е имало твърдения или
съмнения, още по-малко извънпроцесни признания от
нея, че е играла с пари от касата. Казано с други думи, очевидно в своите
обяснения подс.Б. казва истината, а подс.А. лъже, опитвайки се да я уличи като нейн съучастник.
Към края на разпита на св.Д.С. същата заяви, че
вечерта на инкриминираната дата, след като „преминала еуфорията“, както сама се
изрази свидетелката, подс. М.А. била казала, че не
само тя е залагала с пари от касата, но това била правила и Б.. В същото време
св.С. вече си спомни, че Б. на следващия ден е била на работа, а А. – не, т.к.
била отстранена още вечерта. Св.С. обаче не успя да даде логично обяснение за
това защо е допуснала до работа Б. и на следващия ден, ако още вечерта на
03.11.2018г. действително е разбрала, че и двете крупиета са присвоявали парите
от касата. За съда обаче не остана съмнение, че св.Д.С., волно или неволно
греши, като сочи, че още вечерта на инкриминираната дата станало ясно, че и
двете крупиета са присвоявали от парите в касата. Логичното обяснение на факта,
че на 04.11.2018г. Б. е била допусната до работа е това, че на 03.11.2018г.
никой не е твърдял, че и тя е залагала с пари от касата, респ. самата тя не е
направила извънпроцесни самопризнания за такова нещо
пред св.С..
Всичко това за пореден път иде да покаже, че подс.Б. казва цялата истина по делото, а подс.А. – не, доклокото
необосновано уличава горната като нейн съучастник.
В подкрепа на този извод си заслужава и обсъждането на
няколко писмени доказателства - официалното уведомително писмо на дружеството „В.“
и приложения към него, споменат и по-горе работен график за мес.
ноември 2018г. /л. 146 - 147 от материалите по съдебното дело/.
От тези документи става ясно, че последният работен
ден на подс.А. е била 03.11.2018г., т.е. деня на
извършеното от нея и разкрито престъпление. Последният работен ден на подс.Б. обаче е бил 04.11.2018г., след което тя е била в
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което е изтичало на
03.**.2018г., а в срока на предизвестието не се е явявала на работа.
От представените заповеди на работодателя на двете
подсъдими /л. 117 - 118 от материалите по съдебното дело/ става ясно, че
трудовото правоотношение с Б. е прекратено поради закриване на част то
предприятието, считано от 03.**.2018г., а това на А. – по взаимно съгласие,
считано от 07.11.2018 година. Св. Д.С. поясни в показанията си, че очевидно
работодателят е изчакал А. да внесе половината от присвоената сума, както тя
била обещала, след което са се споразумели да прекратят отношенията си по този
начин.
В заключение следва да се коментира и още едно значимо
обстоятелство. Не може да не направи впечатление, че т. нар. „заявление“ /л. 9
от ДП/, с което ощетеното дружество е сезирало за извършеното престъпление
официално служителите РУ МВР-П. е било подадено на 07.11.2018г. От него е
видно, че е било изготвено на същата дата от Д.С., която се е вписала като лице
за контакти и го е подписала. Това заявление в настоящия наказателен процес има
статут на законен повод за започване на ДП /чл.208 НПК/, но и на частен писмен
документ, респ. може да се цени като писмено доказателство относно заявените в
него обстоятелства във връзка с първоначално констатираното престъпление от
пострадал/ощетено ЮЛ. От неговото съдържание става ясно, че вечерта на 03.11.2018г.
двете крупиета са твърдели, че липсващите пари са били изиграни на машинките,
но Б. „не е признавал лично да е играла“. Веднага след цитираното твърдение е
написано: „Това обаче няма как да бъде категорично установено, т.е. няма как да
разберем дали всички пари са изиграни на машинките или са присвоени от едно от
крупиетата или от двете“.
Следователно от казаното до тук може да се направи за
пореден път извод, че действително подс.М.Б. никога
не е признавала пред никого, че и тя е залагала с пари от касата. От това пък
автоматично следва за пореден път извод, че Б. казва истината. В същото
време св.Д.С. греши, като твърди в
показанията си противното, защото ако пред нея Б. действително е признала, че и
тя е играла на автоматите с пари от касата, то това обстоятелство неминуемо
щеше да бъде отразено в заявлението. То обаче не е отразено, което сочи, че към
датата на подаване на заявлението – 07.11.2018г., Б. не е правила извънпроцесно самопризнание пред св.С., нито пред който и
да било друг.
Да, не бива да се забравя заявеното от св.У. в смисъл,
че когато той пристигнал на местопроизшествието чул как Б. успокоявала А., като
й казвала, че щом и двете са били на смяна, то и двете ще върнат парите. Това
поведение на Б. обаче не може да се тълкува като вид извънпроцесно
признание, а напротив. То очевидно е било продиктувано от изпитаното в момента
от нея към А. съчувствие. Отделно от това от показанията на св.С. стана ясно,
че само подс.А. била разстроена, като плачела и казвала: „Аз съм виновна, аз изиграх
парите“. Това иде да покаже, че Б. не е била разстроена, защото не е извършила
нищо нередно, а ако и тя е присвоявала пари от касата, то едва ли ще е било
необходимо в този момент да успокоява А. по описания начин. Това, че в крайна
сметка Б. е отказала да понесе солидарната отговорност с А. пък може да се
обясни с факта, че в дните след престъплението е размислила трезво и в спокойна
обстановка, като е взела правилното решение да не връща нищо, защото не е
присвоявала.
Относно
предмета на престъплението:
От показанията на разпитаните свидетели и най-вече
тези на св.Д. С., а също и от самопризнанията на подс.
М.А. категорично се изясни, че предмет на процесното длъжностно присвояване е била парична сума в
размера на 3214.52 лева.
Относно авторството на деянието:
Според настоящия съдебен състав се събраха достатъчно
по обем доказателства, от които може да се формира категоричен извод, че подс. М.А. е извършител на престъплението, за което й е
повдигнато обвинение.
В тази насока са на първо място нейните самопризнания,
обясненията на подс.Б., показанията на св.Д.С. и тези
на И.Г. и С.У., както и заключението на видео-техническата експертиза.
Не така стоят
нещата обаче относно повдигнатото обвинения спрямо подс.М.Б..
Според настоящия съдебен състав тя не е участвала по никакъв начин в
извършеното от подс.А. престъпление, още по-малко
като съизвършител, респ. не е извършила
престъплението, за което й е повдигнато обвинение с ОА.
Единственото уличаващо Б. пряко гласно доказателство
се явява самопризнанието на подс.А., в което тя сочи,
че и двете са взимали пари от касата, които след това са залагали и изиграли на
автомати в игралната зала. За достоверността на това твърдение на А. съдът
изложи подробно по-горе своите резерви. Тук обаче следва да се добави и още
нещо. Дори твърдението на А., че в присвояването са участвали и двете
подсъдими, а не само тя, да не бе категорично дискредитирано, то това твърдение
от обясненията на А. пак не би било достатъчно за обосноваване на осъдителен
съдебен акт спрямо Б.. Това е така, защото според константната съдебна
практика, когато в своите обяснения обвиняемият
/подсъдимият/ дава информация за чужда престъпна дейност или установява факти
за такава, става въпрос за т. нар. от правната доктрина „оговор“.
В случаите, когато е налице оговор, за да бъде
ползван той като доказателствено средство е необходимо на първо място същият да
бъде подкрепен от останалият събран по делото доказателствен материал, т.е.
необходимо е оговорът да бъде в съгласие с останалия
доказателствен материал, който е събран и обвиняемият да няма пряк интерес, за
да направи този оговор, да не влияе пряко върху
понасянето на отговорност. В случая А. има пряк интерес да направи оговор, най-малкото защото така ще бъде поделена по равно
/между нея и Б./ имуществената отговорност за цялата присвоена сума.
Съдебнната практика е константна и в
смисъл, че осъждането на един подсъдим, не може да бъде изградено само на
базата на обясненията на друг подсъдим, така както една осъдителна присъда не
може да почива само на самопризнания /чл.116 ал.1 от НПК/. Ето защо, във всички
случаи обясненията на подсъдим, съставляващи оговор, следва
да бъдат подкрепени с други доказателствени източници, за да могат да залегнат
в основата на един осъдителен съдебен акт.
В настоящият казус обаче това
не е налице. Оговорът, формиран от самопризнания на А.,
не се подкрепя от никое друго събрано по делото доказателство, било то гласно,
писмено и веществено или пък от експертното заключение на видео-техническата
експертиза. Не е налице и нито процесно, нито извънпроцесно самопризнание от страна на Б., като за
липсата на последното съображения се изложиха подробно по-горе. Тук само следва
да се вметне, че дори да бе налице и извънпроцесно
самопризнание от страна на Б., което да бе достоверно възпроизведено в процеса
от свидетел например, т.е. да е доказано с косвено гласно доказателство такова
самопризнание, то това отново не би могло да обоснове осъдителна присъда. В
такава ситуация по отношение на Б. единствените уличаващи я доказателства биха
били „оговор“ и косвено възпроизведено нейно предпроцесно самопризанние, но
вече бе посочено, че осъждането на един подсъдим, не може да се базира само на
базата на обясненията на друг подсъдим и само на самопризнания.
Да, по делото бяха събрани
доказателства, че Б. не се е възпротивила категорично и безуслвно
на А., когато последната е споделила, че ще започне да взима пари от касата, с
които да залага. Това не се отрече и от самата Б., като стана ясно и това, че
тя не предприела действия веднага, т.е. още с първото взимане на пари от касата
от страна на А., да сигнализира по телефона св.С.. Тя самата обясни това с
факта, че не е искала в този момент А. да бъде уволнена от работа и в крайна
сметка се е примирила с нейното решение да залага с пари от касата, за да
осигури средства за лекарства и дърва за огрев за болната си майка, очевидно с
надеждата, че планът на А. ще проработи, т.е. ще спечели от залозите и ще върне
парите в касата.
Казано с други думи, стана
ясно, че Б. с бездействието си по никакъв начин не е осуетила или опитала да
осуети извършеното от А. присвояване. Всичко това обаче не я прави автоматично
съучастник в извършеното престъпление, доколкото тя по никакъв начин не е
участвала в изпълнителното деяние, нито е подбудила или подпомогнала – улеснила
извършителя на престъплението, т.е. поведението й не попада в никоя от хипотезите на чл.20 ал.2 - 4 от НК.
Бездействието на Б. в тази ситуация може да бъде само морално, но не и правно укоримо и то от гледна точка на материалното и процесуално
наказателно право.
С
оглед на всичко това съдът призна за невиновна и оправда подс.
М.Б. по обвинението за извършено престъпление по чл.201 във вр.
с чл.20 ал.2 и с ал.1 от НК, а именно затова, че на 03.11.2018г. в гр.П., в
игрална зала „А.“, на ***, в качеството й на длъжностно лице – крупие, в
съучастие, като съизвършител с М.С.А., е присвоила
чужди пари – сумата от 3214.52 лв., собственост на „В.“ ЕООД, ЕИК: ***, гр.С.,
представлявана от управителите Ж.К. и Д.Б., които са й били поверени в това й
качество - да ги пази и управлява.
При установената от съда и описана подробно по-горе фактическа
обстановка, по категоричен начин се формира извод, че от обективна и субективна
страна подс. М.А. е осъществила състава на
престъплението по чл.201 от НК, като на
03.11.2018г. в гр.П., в игрална зала „А.“, на ***, в качеството й на
длъжностно лице – крупие, е присвоила /по подробно описания по-горе начин/
чужди пари – сумата от 3214.52 лв., собственост на „В.“ ЕООД, с ЕИК: ***, гр.С.,
представлявано от управителите Ж.К. и Д.Б., които са й били поверени в това й
качество да ги пази и управлява.
Тук веднага трябва да се каже, че съдът призна за невиновна
и оправдава М.А. по първоначално повдигнатото й обвинение, а именно за това, че
е извършила деянието в съучастие като съизвършител с М.Р.Б..
Оправдаването
на А. за извършване на кражбата в съучастие като съизвършител
следва автоматично от това, че подс. Б. бе изцяло
оправдана по повдигнатото й обвинение.
Авторството
на горепосоченото деяние, за което А. бе призната за виновна, се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, подробно
коментирани и анализирани по-горе. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимата А. е имала представа за всички обективни елементи на
престъплението, което е извършила.
Безспорно
се установи, че към инкриминираната дата подс.А. е
имала качеството на длъжностно лице в ощетеното юридическо лице по смисъла на
чл.93 т.1, бук.б от НК. Съзнавала е, че в качеството си крупие в процесната
игрална зала е извършвала работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество. Съзнавал е и това, че именно в качеството й на длъжностно лице,
парите в касата на игралната зала, формирани основно от направени залози от
клиенти, изплатени печалби и т.н., са й били поверени от работодателя, за да ги
пази и управлява. Съзнавала е също, че по принцип като крупие няма право да
залага на игралните автомати в залата, още по-малко да прави това с парите от
касата, които са и бил поверени, но като е сторила точно това, то тя е
присвоила процесната парична сума и се е разпоредила с нея по описания по-горе
начин.
Накрая,
подсъдимата А. е предвиждала конкретно и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действала
е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на чл.54 и следващите от НК - относно неговата
индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена. Присвояването е престъпление, което в голяма
степен засяга обществените отношения свързани с упражняването на правото на
собственост. Съдът прецени високата степен на обществена опасност и на
конкретно извършеното от подсъдимата деяние, като изходи от завишения размер на
присвоеното имущество, което надхвърля шест минимални работни заплати за
страната към инкриминираната дата, както и от демонстративния начин на самото присвояване на
парите, сочещ на изградено
чувство за безнаказаност на дееца.
Подсъдимата
е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждана, не е криминално проявена,
положително е охарактеризирана по местоживеене и настоящото престъпление е
инцидентно в нейния живот.
Подбудите
за извършване на деянието се коренят в желанието на подсъдимата да си набави
средства по бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от незачитането
на установения в страната правов ред и ниското й обществено самосъзнание.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, положителните
характеристични данни, направените самопризнания, касаещи нейната престъпна
деятелност, възстановяването на една втора от присвоената парична сума на
ощетеното ЮЛ и младежката възраст. Като отегчаващо обстоятелство се отчете
това, че в рамките на започналият наказателен процес подс.А.
се опита, макар и безуспешно, да уличи и друго невинно лице като съучастник в
извършеното от нея престъпление.
Съдът
като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, даде превес на първите и наложи на подс. М. А.
наказание от осем месеца лишаване от свобода, което намери за съответно
на степента на вината й и с което ще се постигнат целите на наказанието.
Съобразявайки
данните за личността на подсъдимата и основно - чистото съдебно минало и позитивните характеристични
данни, съдът намери, че за нейното поправяне и превъзпитание не се налага
ефективно изтърпяване на наказанието ЛС. По тези съображения съдът на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание ЛС за минималния изпитателен
срок от три години, който е достатъчен, за да се постигне
търсеният превъзпитателен ефект.
Предвид постановената оправдателна присъда спрямо подс. М.Б., респ. предвид обстоятелствата, че нейното
поведение не съставлява престъпление, а и въобще деликт,
то съдът отхвърли като неоснователен предявения спрямо нея от „В.“ ЕООД, ЕИК: ***,
гр.С., представлявана от управителите Ж.К. и Д.Б. граждански иск за сумата от
1607.26 лв., представляваща обезщетение за част от причинените с престъпление
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Съдът постанови също така вещественото доказателство:
1 бр. компактдиск със записи от камерите за видеонаблюдение
на игрална зала „А.“, находящ се на л.16 от ДП, да
остане по делото и да бъде унищожен заедно с него след настъпване на законовите
срокове за това.
При този изход от делото, респ. предвид
признаването за виновна и осъждането на подс.А., съдът
на основание чл.189 ал.3 от НПК я осъди
да заплати сторените по делото разноски в размер на 340 лв. – за експертиза,
платими по сметка на ОД на МВР – П., а по сметка на Районен съд – П. да заплати
разноски в размер на 37.50 лв. – възнаграждение за явяване на вещо лице в с.з.
за защита на експертиза и пътни разходи за явяване на свидетел. Поради
оправдателната присъда спрямо Б., то в нейна тежест разноски не се възложиха.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: